Хайде и аз да поискам съвет.

Здравей , sashasa ,  

Аз не обичам да давам съвети за лични неща .
Трудно е за всички и навсякъде , това е неоспорим факт .
Прецени си сама каква ти е границата на търпимост , кое е важно и кое - не толкова за теб и реши можеш ли и искаш ли да продължите заедно .
Това , че се държи добре с детето е много хубаво . А с теб как е , участва ли наравно в семейния бюджет и задължения ?
Работите ли ?

Какво означава "много сме зле"? Финансово ли? Ти работиш ли?

Здравей, скъпа, ти какво точно ни питаш?

За съвет не знам ... 
Ти обичаш ли го? Искаш ли да бъдеш с него?
Питаш ни как да се опиташ да оправиш нещата или как да се разделите по-безболезнено?
Свои доходи имаш ли? Жилище? До каква степен си зависима от него?

Доколкото разбирам, карате се за пари. Ти не си доволна, че той не изкарва достатъчно пари, така ли?
Според мен ако двама души се обичат, няма да се карат за пари. То и аз на мястото на твоя мъж бих се уплашила.

Ами те хората са го казали: Когато немотията влиза през вратата, любовта излиза през прозореца.

Ами ще стане малко дълго...Да понякога се караме за пари ,ама мен това не ме притеснява чак толкова..знам го лафа за любовта и парите и се надявам на по-хубави времена.
  И така зимата бяме в Гърция- работех само аз той взимаше помощи,отопляваме се на нафта и уреда беше развален..,пришка ми излезе на устата да опявам да се извика техник и да се оправи.Да ама не 900 евро за нафта(все пак сме с малко дете )!!
  Работех нощем за да мога да си гледам детето денем,и той да работи,ами не стана така,аз работах на 2 места ,а той опяваше няма пари и го избиваше на ревност!Аз издивявах,но си казвах нали ще дойде лятото и той е човек..не съм такава гадна,да започна да му опявам..
  Както и да е мина и лятото,оказа се че не можахме да съберем много..,все пак имаме дете то си иска неговото,квартира,сметки,колата се развали,а там си е скъпо..,ами не аз съм виновна че няма!!!
  И сега когато сме тук ми се намеква често по въпроса,и се държи все едно нямам място в този дом!!Е ,негов си е,но нали уж сме заедно?!
  А последните няколко дни ми се намеква че излизам до магазина много късно,сякаш не може да ми се припие кола в 21ч!!И всичко това като пийне ,малко (2 ракии).Вчера и днес ми се каза ако искам да си излизам и да не се връщам?!
 А на другия ден мълчи и все едно аз съм ги казала тези неща...

   Много ме депресира и вече откачам!!
  По принцип имам къде да отида,не е кой знае какво но е дом,и майчинство взимам,но не азбирам какво стана изведнъж..,а и с бебо много се обичат и ако ще правя нещо ще е на 100%.
   Та питам ви да изтрая ли още малко или да вдигам куфарите?!
  (питам като инфо- не значи че веднага ще се поведа по съвета,понякога страничното мнение помага.)

За съжаление мъжът ти е мързелив ,безтоговорен и ревнив.До колкото усещам май и си пийва.Не виждам как ще се промени това и какво точно трябва да траеш още?!Той да  се промени или ти съвсем да психясаш,че и детето покрай теб?!Освен всичко това той не те и обича,иначе не би ти намеквал че нямаш място в дома,както и не би те обиждал.Явно и за детето му е толкова грижа...
Ти сама си го написала,че щом за 5 години не сте намерили общ език едва ли това тепърва ще се случи.Още повече,че той не желае това-поведението му е достатъчен показател .Все пак ,за да се получат нещата между двама души е нужно желание и от двете страни.Оперделено при него дори и не се загатва за подобно желание...

Подписвам се под това с две ръце  !  
Нашия БНД е същия , не се е променил към по-добро доста години след раздялата ни . Няма и да се промени ! По-зле ще става , но по-добре - не !  

А аз се подписвам и под двете изказвания!

И с риск да ме разпнете ще кажа, че докато има жени, които търпят (пък било и заради децата), ще има и мъже, които ще се държат по този начин. Не винаги е по-трудно да гледаш дете сам, особено при подобни обстоятелства. От обич или по навик човек е готов да изтърпи много неща, но аз не вярвам в промяната, освен ако не се е случило нещо, което наистина обръща живота на човека.
Никой не може да каже какво да направиш и не може да даде съвет. Обаче със статика промяна рядко става. Пробваш варианти, докато нещата се получат.

Аз пък имам усещането, че нещата не са толкова нетърпими, а конфликтите ви са на тема "битовизми".
Нали не очакваш да ти кажем "Давай, оставяй го!"
Ако пък ти въз основа на такива съвети, дадени по форуми си вземеш решението, ще е още по- несериозно.
Малвина, доста крайни заключения, въз основа на пост от 20 реда!

Явно не е толкова крайно,щом и други са на моето мнение.Това е моето мнение и на никого не го налагам.Няма как да и кажа,че мъжът и е прекрасен,след прочетеното-не работи,груб е,че и пие.
А това дали авторката е казала истината и дали ще взема решения въз основа на форумски мнения,вече си е неин проблем.

И аз смятам, че този мъж е мързелив и безотговорен ( ососбено след като живях с подобен екземпляр 10 години ). Никой не може да ме убеди, че за нея ще има работа и то на две места, а за него не. Или му липсва желание или претенциите са му високи. И в двата случая все е зле. Съвет "остави го" не бих дала, но от личния си опит разбрах, че търпението в един момент се изчерпва, а загубеното време и нерви никой не може да върне. Ревността и пиянството има шанс да се излекуват, но мързела НЕ.

Аз пък мисля , че и трите не могат !
Казвам го от личен опит !

Ами и аз от личен опит happy mama.
БНД беше абсолютен паразите, такъв си и остана, май и другата не го е изтърпяла ( за съжаление ) за това смятам, че мързела е нелечим.
Аз обичах „живота”, обичах барове, дискотеки, водка Собиески и Мартини ( без крайности естествено ). От 5 години съм домакиня, не пуша, не пия дори на дискотека. Не ми липсва предишния живот. Сега се чувставам много по добре и физически и психически. Май пораснах 
Мъжът ми беше ужасно ревнив, в такива филми се вкарваше, че се чудех как му ги ражда главата. Сега е спокоен ( и причината не е в бремеността ми ), просто разбра че няма основание за такива емоции. 
Явно си е до човека - ако иска промяна може да я постигне, не иска ли никой и нищо не може да го накара.   

Съгласна съм .

Обаче твоето пиене със сигурност не е било от необходимост , а заради "живота".
Аз също обичах живота и доста съм си полудувала  , но откакто имам дете , чак сама не мога да се позная .
Не ми липсва предишния живот , изобщо .

Права си , че човек винаги може да се промени , ако има желание , съзнание и отговорност.
При нашия БНД , за жалост и трите липсват !

Момичета, прочетох темичката. Мисля, че е актуална за повечето жени. Трудно се дават съвети. Разведена съм точно заради това пиене. Отгледах сама двамата си сина без един лев помощ от него. Справих се. Но мога да дам един съвет. Компромисите никога не трябва да са само за сметка на едната страна. компромиси трябва да се правят до време. така, че докато си по-млада - вземи решение. Боли, но утре детето ще порасне. Да не стане късно за теб...

Да допълня. Моята баба казваше: ходенето по жени е до време, но пиенето - до гроб. Понеже останах с впечатлението, че след като си пийне половинката е по смел...дано не стане сериозен проблем.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D1%8 … D1%82%D0%B2%D0%BE -

тук има интересни неща за брака и съжителството. не е лошо да се погледне.

http://www.kenguru.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%A … RirMpWLQtiLcZmzYx

Пак е интересно да се погледне. Винаги има какво да се научи.

Ето кое не ми стана ясно:
Ти си работила на две места, съобразявала си си работното време, за да може през свободното си време да си гледаш детето и домакинската работа, носила си парите вкъщи и буквално си го издържала.
Не разбрах той какво точно е направил за теб, освен бебе????
Веднага ще ти дам един много ефикасен съвет, който аз приложих, когато мислех да се развеждам

Вземи един лист хартия, раздели го на две, в едното поле отгоре напиши ЗА, а в другото ПРОТИВ оставането с твоята половинка. Изброй много подробно всичко, което той прави за вас с детето и всичко, което правиш ти. Така ще добиеш най-ясна представа за това точно до къде сте го докарали във вашите отношения и повярвай ми, много лесно ще вземеш правилното решение

От опит само ще ти кажа, че мързеливия мъж никога не се променя. Винаги търси на кой гръб да легне. Моят БНД беше такъв и от както не съм с него се видях в пари 
Успех ти желая

Познавам една двойка, която въпреки трудностите (основно финансови) продължават да се обичат и да търсят начин да подобрят положениято си. Също е имало караници, то няма как, човек се изнервя и трябва да разтовари, но откровено да ви кажа откакто си имат детенце, не мога да позная таткото. Станал е изключително деен и активен, грижовен, дори бих казала, че той е по-адекватен в грижите си към бебка.

Та в този ред на мисли, в твоя случай, ако не виждаш у него желание и стремеж към промяна, ако няма искра между вас, еми няма да стане. Проблемите ще се задълбочават, детето ще порасте и ще започне да разбира, а да расте в подобна среда е по-лошо отколкото да живее с един родител. 

Аз съм в същата ситуация като авторката , и незнам какво да правя един ден си викам край тръгвам(мога да се върна при мойте родители но ме спира това , че не ми се иска да съм им в тежест все пак с 240лж.майчинство немога да помагам за тока , водата и прочие)нние се караме постоянно и основно за пари.аз гледам да останат нещо за вкъщи да съберем , че имаме на доста хода да връщаме а мъжа ми или си угажда да си купи нещо скъпо за ядене(хем готвя редовно)било биричка , работи на 15мин от работата си и ходи с кола гори само бензина , щото разбираш ли така му било удобно и много му мразя израза един път се живеело по тази логика дай да се другирваме да се пропием нищо да няма за детето ние до го прахосаме.за мен не е отговорен мъж са семейсто , но не ми стига куража да си тръгна започвам да си мисля какво да правя след това , ами детето дали ще я отгледам доре и дали няма да ме обвинява после за развода когато порасне и започне да разбира.вие така ли се чувствахте преди да се разделите с бившите си как го преодоляхте и се решихте.

И аз се чувствах така, да.
Но мина време и все повече разбирам, че съм взела правилното решение - за детето също е по-добре, отколкото да живее във формално семейство, съществуващо само "в негова чест" - децата разбират повече, отколкото мислим, "попиват" атмосферата, в която живеят, и се изграждат на тази основа.
tweety_misheto - относно родителите ти, предполагам, че няма как да не те подкрепят в такава ситуация - все пак си им дъщеря... разбира се, зависи в какви отношения сте - но със сигурност разбират, че докато си в майчинство, няма как да участваш равностойно в разходите - и те са били в такава ситуация, а и това все пак е временно при теб.

Аз бях дете на родители, които цял живот не се разбираха. Ту се събираха, ту се разделяха, през две години събирахме багажи и сменяхме училища - това е ад. Молила съм ги да се разведат - не го направиха. В крайна сметка пораснахме, но това си остана травма и за мен и за сестра ми.
След като се омъжих и при мен стана така. Мъжа ми започна да играе комар - в началото залагаше по 20 - 30 лв, но с времето залаганията ставаха все по-високи, докато накрая не заложи 6000 лв.
Започна да пие, бил ме е веднъж, държеше се с мен, като с втора ръка човек. Постоянно ми повтаряше, че нищо не става от мен, че съм тъпа, некадърна и прочие /аз с две висши образования, той - едвам завърши средното/. Проблема беше, че му вярвах и го оставях да ме тормози. Да не говориме, че ми харчеше парите, постоянно ме държеше без пари и ако ми потрябваха ме караше да си ги "изработвам....." - сещате се
Исках да се разведа с него още преди две години, но баща ми постоянно ми повтаряше: "Премълчи тате, това ще отмине. Заради детето трябва да опитате отначало". И аз опитвах отново и отново, и отново.....
Един ден ми писна на шапката, след работа с няколко колежки отидохме на кръчма, напих се подобаващо, дойде ми куража и го направих - пратих му смс, че искам да се изнесе от нас и че няма да се прибера, докато не си е изнесъл целия багаж. След това си изключих телефона и не се прибрах. На другия ден се беше изнесъл и от тогава живота ми сякаш започна отначало - никога не съм била толкова щастлива. Детето ми е по-спокойно, аз съм по-спокойна, а и БНД също.
Сега съм щастливо влюбена и се радвам на живота с пълни шепи. Гледам детето си сама, но за миг дори не съм съжалила за решението си

tweety_misheto това го разказах, за да ти обясна, че човек взима това решение импулсивно, когато чашата му прелее. Всеки има различен праг на търпимост и на склонност на компромиси. Просто един ден ще ти писне и ще си кажеш: "Майната му на всичко и аз съм човек"
Успех ти желая на теб и на авторката, защото наистина живота е един и не е нужно да го пропиляваме в даване на шансове на хора, които не ги заслужават
Успех 

tweety_misheto ВСЕКИ има различен праг на търпимост.Аз например търпях 2 години мъжя ми с неговите оплакваници я за заплата я за загубил отбор я защо детето тръгнало на ясла и той не знаел и все си намираше поводи да се ядосва буквално за какво ли не и да си изкарва лошите настроения на мен.И един ден реших че няма да търпя цял живот това нещо не съжалявам за решението си и че детето обричам да живее без баща си..Някой хора са готови и изневяра да преглътнат за да са с половинката си но те си знаят с цената на какво....

ice_ ,

Защо постоянно си сменяш ника ?

sashasa, след 7 години чакане един мързеливец да се промени, мога да ти кажа, че от "умрял писмо е малко работата"... А той даже не близваше алкохол моят. Обаче беше стиснат, Боже господи, като се сетя сега, чак смешно ми става. Скандали не вдигаше, а тънък психически тормоз защо аз съм била печелела повече от него!!! Идеята май беше аз да се почувствам нещо малоценна ли, не зная, но оттогава следваха повишение след повишение, не че съм му правела напук, просто така се случи. Бачках здраво и Господ ми подаде ръка...
Ако не бях взела мъдрото решение да сложа край на дундуркането на 30-годишното бебе, щях да съм сега точно в твоето положение, изнервена с дете. От друга страна, ти би трябвало да си щастлива с детето си, мъж се сменя, душата НЕ! Ако не се чувстваш добре, направи елементарен тест с половинката ти, виж как ще реагира, ако ви загуби. Трябва да си подготвена и за двата варианта обаче     Понякога ти си мислиш, че блъфираш просто, а за него това е краят и може дори да не те потърси повече.
В една от книгите на Луиз Хей веднъж бях чела нещо много мъдро: "Всяка жена трябва да е вътрешно подготвена, че някой ден може да и се наложи да отгледа сама децата си. Независимо от обстоятелствата (смърт, раздяла, пребиваване на различни места и т.н.), тя трябва да знае и вярва, че може да се справи и сама, въпреки трудностите".

Погледни дълбоко в себе си, ако единствено детето те задържа при приятеля ти, според мен вашата връзка така или иначе е обречена. Обичаш ли го? А той тебе? Ако да, с какво ти показва любовта си? За себе си разбрах, че ако бях останала с бившия, щях да хукна рано или късно да се утешавам и извън семейното гнездо. Обаче понеже аз вярвам в любовта и искам един човек до себе си, а не 10-20, всеки задоволяващ само някаква част от нуждите ми, избрах свободата. След тежка раздяла, все още вярвам в любовта!
Каквото и да се случи с вас, пожелавам ти успех   

Може ли аз да ти отговоря?
Може би си мисли, че остава неразпозната и спокойно ще си отвори нова тема по нейния въпрос...

И аз така подозирам !

Разбирам се с родителите си майка ми още от сега ми казва да се махам , а баща ми да съм се старала да задържа семейството си , но ако му разкажа как се държи мъжа ми с мен(само на майка казвам и затова тя от сега ми казва да тръгвам)и той предполагам ще ме подкрепи , а и много обичат малката.за прага на търпимост сте прави явно мога да трая още щом съм тук , дано вече ако става нещо да става.

гРЕШНИ СА ВИ ПОДОЗРЕНИЯТА.НИЩО ПОВЕЧЕ НЕ ИСКАМ ДА ПУСКАМ ЗА НИКОЙ И НИКАКВИ ТЕМИ ПОВЕЧЕ.

Всички тези противиречия,чрез реплики или караници се отразяват върху детето дори и да не го разбирате.В даден момент то ще рефлектира върху него като бумеранг и вие ще се чудите от къде ви е дошло.Затова трябва много добре да обмислите какво да правите.Можеби трябва да се консултирате със спициалист Психолог, за да ви посъвтва.

Здравейте !
Понеже съм много объркана напоследък , а не искам да споделям с никой близък все още реших да се обърна към Вас. Надявам се да не ме съдите твърде сурово.
От 2 месеца с годеника ми правим опити за бебе. Но последния месец разбрах , че ще ме повишат след 4 месеца ( за това повишение се борех 4 години и много силно го исках и заради заплатата и заради позицията)  и го помолих да стопираме за малко процеса. Той ме обича много и каза , че ме подкрепя във всичко щом това ще ме направи щастлива и знае какво значи работата ми за мен. Само че се оказа накрая на месеца , че бебчето се е случило. При което аз съм в шок . Така се зарадвах заради повишението , че сега ми е трудно да се зарадвам и за двете. От друга страна , може би щях да съм по -спокойна, ако той имаше по-хубава работа, защото от месец не работи, а търси постоянно . И сега живея в един постоянен страх 1во дали ще се оправим с това , което ни предстои финансово и дали след майчинството бих получила повишение.
Моля ако някой е имал подобна ситуация да сподели . Благодаря ви предварително. 

И при мен така се получи. Тъкмо щяха да ме повишат, даже имахме предварителен разговор с директора, и забременях. Избрах да имам дете и не съжалявам.