Историята събира на един плаж шестима млади хора, уж объркани, но всъщност безпощадно наясно със себе си и без много възможности за избор. Зад привидно простичката история се съдържат толкова много импликации и внушения, че вероятно ще трябва да го гледам още 3-4 пъти, за да мога да обхвана всичко. Освен интересният сценарий, който не те оставя да скучаеш, филмът е заснет толкова естетски, че чак стряска. Някой от екипа на продукцията го беше определил като "философски екшън" - според мен доста точно. Историята е много българска, обаче не е... как да кажа, регионална, а адски универсална. Погледът над това какво е да си млад човек в България и лутанията на младостта в един много труден свят по принцип се припокриват по завладяващ и интересен начин.
И едно лично споделяне. Гледах "Кецове" в Брюксел, като част от програмата на "Месец на българската култура". Когато филмът свърши, излязох от киното и толкова ужасно ми се искаше да съм в България, че даже нямах сили да се разрева. В сюжета, няма как, много, много, много елегантно и ненатрапчиво е засегната темата за емиграцията. Бащата на двама от героите беше починал и трети спомена по този повод, че в нордическите култури, когато някой умре, казват, че е заминал на запад. По принцип убедено твърдя, че да сменяш държави и да живееш там, където ти се предлагат най-много възможности е част от съвременния начин на живот, нещо естествено и недраматично. Но това "заминал на запад" във филма ме бодна така болезнено, че се изненадах сама от себе си. Гледайте "Кецове" с повишено внимание, може да ви наведе на мисли, които не искате да осъзнавате

Българската премиера е другата седмица, май. ЗАвиждам на всички, които ще го гледат за първи път. Моля, споделете как ви се е видял на вас!


Но наистина не би харесал на много хора. Имаше излизащи си от залата. Трябва да си "кахърен" някак за да харесаш този филм. Кара те да мислиш доста, връща спомени и оставя трайни следи в душата.