- Публикувана: 20 окт. 2011, 10:55 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2011, 20:39 ч.
Пълноценен член на семейството ли е домакинята?
Чудесно е, че сте доволни с тази аранжировка. Признавам си, че аз не бих.
А, темата тръгнала по същество. Ами да отговоря тогава.
Пълноценен член си се чувствам, и още как. По-пълноценен няма къде повече.
Ако не бях избрала да съм домакиня щяхме да имаме само 1 брой дете, съпругът ми нямаше да напредва толкова стремглаво в професията си, нямаше да бъдем толкова динамични и адаптивни като семейство. Приемам професията "домакиня" като нещо временно за себе си, но като най-доброто за цялото ми семейство за настоящия момент. Това ми позволява да съм сигурна, че децата ми са обгрижвани, възпитавани и обучавани по най-добрия възможен начин. Съпругът ми се чувства сигурен, че семейството му е добре и това му дава свободата да работи сериозно. Работата му е специфична, творческа, изисква максимално вниманието му. И това, че едниния от нас е "домакиня", не освобождава другия от отговорности и задължения по дома и децата. Негово задължение например е вечерната баня, приказката преди лягане, закуските през уикенда, голямото седмично пазаруване и основното почистване на баните веднъж седмично. Аз пък държа семейния портфейл и водя семейните финанси, нищо че реално нямам приходи. Абсурдно ли е? За нас това е най-естественото за момента разпределение на нещата в къщи.
Авторката дали се поуспокои, като спряхме да се гъбаркаме с идиотски зададения въпрос?
Пълноценен член си се чувствам, и още как. По-пълноценен няма къде повече.
Ако не бях избрала да съм домакиня щяхме да имаме само 1 брой дете, съпругът ми нямаше да напредва толкова стремглаво в професията си, нямаше да бъдем толкова динамични и адаптивни като семейство. Приемам професията "домакиня" като нещо временно за себе си, но като най-доброто за цялото ми семейство за настоящия момент. Това ми позволява да съм сигурна, че децата ми са обгрижвани, възпитавани и обучавани по най-добрия възможен начин. Съпругът ми се чувства сигурен, че семейството му е добре и това му дава свободата да работи сериозно. Работата му е специфична, творческа, изисква максимално вниманието му. И това, че едниния от нас е "домакиня", не освобождава другия от отговорности и задължения по дома и децата. Негово задължение например е вечерната баня, приказката преди лягане, закуските през уикенда, голямото седмично пазаруване и основното почистване на баните веднъж седмично. Аз пък държа семейния портфейл и водя семейните финанси, нищо че реално нямам приходи. Абсурдно ли е? За нас това е най-естественото за момента разпределение на нещата в къщи.
Авторката дали се поуспокои, като спряхме да се гъбаркаме с идиотски зададения въпрос?
А, темата тръгнала по същество. Ами да отговоря тогава.
Пълноценен член си се чувствам, и още как. По-пълноценен няма къде повече.
Ако не бях избрала да съм домакиня щяхме да имаме само 1 брой дете, съпругът ми нямаше да напредва толкова стремглаво в професията си, нямаше да бъдем толкова динамични и адаптивни като семейство. Приемам професията "домакиня" като нещо временно за себе си, но като най-доброто за цялото ми семейство за настоящия момент. Това ми позволява да съм сигурна, че децата ми са обгрижвани, възпитавани и обучавани по най-добрия възможен начин. Съпругът ми се чувства сигурен, че семейството му е добре и това му дава свободата да работи сериозно. Работата му е специфична, творческа, изисква максимално вниманието му. И това, че едниния от нас е "домакиня", не освобождава другия от отговорности и задължения по дома и децата. Негово задължение например е вечерната баня, приказката преди лягане, закуските през уикенда, голямото седмично пазаруване и основното почистване на баните веднъж седмично. Аз пък държа семейния портфейл и водя семейните финанси, нищо че реално нямам приходи. Абсурдно ли е? За нас това е най-естественото за момента разпределение на нещата в къщи.
Авторката дали се поуспокои, като спряхме да се гъбаркаме с идиотски зададения въпрос?
Пълноценен член си се чувствам, и още как. По-пълноценен няма къде повече.
Ако не бях избрала да съм домакиня щяхме да имаме само 1 брой дете, съпругът ми нямаше да напредва толкова стремглаво в професията си, нямаше да бъдем толкова динамични и адаптивни като семейство. Приемам професията "домакиня" като нещо временно за себе си, но като най-доброто за цялото ми семейство за настоящия момент. Това ми позволява да съм сигурна, че децата ми са обгрижвани, възпитавани и обучавани по най-добрия възможен начин. Съпругът ми се чувства сигурен, че семейството му е добре и това му дава свободата да работи сериозно. Работата му е специфична, творческа, изисква максимално вниманието му. И това, че едниния от нас е "домакиня", не освобождава другия от отговорности и задължения по дома и децата. Негово задължение например е вечерната баня, приказката преди лягане, закуските през уикенда, голямото седмично пазаруване и основното почистване на баните веднъж седмично. Аз пък държа семейния портфейл и водя семейните финанси, нищо че реално нямам приходи. Абсурдно ли е? За нас това е най-естественото за момента разпределение на нещата в къщи.
Авторката дали се поуспокои, като спряхме да се гъбаркаме с идиотски зададения въпрос?
Аз нямам сили да бъда домакиня и не мисля, че една такава роля би ме направила щеастлива!
Да не говорим за това, че в един момент децата да порастнали и тогава вече освен бърсането на прах не остава никакъв друг смисъл в живота. Мое мнение! Виж, ако е временно и ограничено във времето, то тогава бих се навила!
Евалата, Сбъдваща! Дано си сбъданала своите мечти!
Да не говорим за това, че в един момент децата да порастнали и тогава вече освен бърсането на прах не остава никакъв друг смисъл в живота.
Що така? Ако имаш пари, можеш и други неща да правиш, а чистачката да бърше.
Такъв тъп въпрос може да зададе само някоя недочленена женка! Досега не съм чула мъж да пита "дали един мъж, който една стотинка не носи вкъщи да си изхрани жената и децата, е пълноценен член на семейството". Палада, палада, и ти заминА, моме, да не би да се бориш за приза на провокатора! Много плоско, много!
Палада по-добре да си гледа лличния живот, отколкото да се чуди какви да ги човърка! Аман вече! Ако толкова я интересува, да си потърси старите теми в архива! Да си намери някой пълноценен член. отдавна се чуди какви да ги забърка, виждам я аз! Точно такова нещо имах предвид днес в една тема, че някои ужким много невинно питат, а всъщност търсят да провокират скандал и конфликти.
Нямам проблеми с това, което другите са. Единствено сякаш не мога да приема да си зарежеш бебе, защото ти е скучно с майките в градинката.
За себе си знам, че ми е добре вкъщи за времето, когато децата са малки. После не виждам особен смисъл от стоенето у дома, още повече,че никак не ме бива като домакиня. Има жени, които са толкова добри в домакинстването, че могат да го превърнат в нещо, което изглежда далеч по-изискано и смислено от работенето. Още повече, че голяма част от работещите не са на чак толкова високи и добре платени позиции.
За себе си знам, че ми е добре вкъщи за времето, когато децата са малки. После не виждам особен смисъл от стоенето у дома, още повече,че никак не ме бива като домакиня. Има жени, които са толкова добри в домакинстването, че могат да го превърнат в нещо, което изглежда далеч по-изискано и смислено от работенето. Още повече, че голяма част от работещите не са на чак толкова високи и добре платени позиции.
Знам само, че доста работещи дами изпитват завист в чист вид, към имащите възможност да си стоят у дома поне, докато децата им са малки.
Някои и си го признаваме
Анди, Палада я е яд, че губи, затова всячески се опитва да буди интерес към персоната си.
Птицо,
Напъни се пак, ама да не се изпуснеш!!! Ако и сексът ти е сухичък като петъчните ти теми, ясно що киснеш във виртуала нонстоп. Не ми отговаряй!!!
Знам само, че доста работещи дами изпитват завист в чист вид, към имащите възможност да си стоят у дома поне, докато децата им са малки.
Аз съм си стояла у дома няколко години ( почти 3) и това е най-кошмарния период в живота ми от гледна точка на смисленост. Изключено е ( вече) да си помисля, че това е добра идея. Иначе с детенце бих стояла макс 3години и то заради схващането, че сегашните първи 3 са предишните първи 7 и можеш да си по-активен като родител в интерес на детето в този перид, не точно за да търкаш пейките и столчетата по кафенетата. Но чак завист . не:)
Знам само, че доста работещи дами изпитват завист в чист вид, към имащите възможност да си стоят у дома поне, докато децата им са малки.
Аз съм си стояла у дома няколко години ( почти 3) и това е най-кошмарния период в живота ми от гледна точка на смисленост. Изключено е ( вече) да си помисля, че това е добра идея. Иначе с детенце бих стояла макс 3години и то заради схващането, че сегашните първи 3 са предишните първи 7 и можеш да си по-активен като родител в интерес на детето в този перид, не точно за да търкаш пейките и столчетата по кафенетата. Но чак завист . не:)
Доколкото зная, нямаш деца, нали? Питам с най-добри чувства. Аз също не намирах смисъл да си стоя у дома преди да родя. Сега, с дете в първи клас и друго на 2+, тичаща между училище, езиков курс, забавачка и тренировки, се чудя, какво ли бих правила, ако работех? Всъщност зная.
Щях отново да лекувам начален стадий на анорексия.Тъй че, всеки преценява най-добре за себе си, останалото е просто чаткане по клавиатурата.
Ами, какво, каквото правят и другите - да че чудиш как да жонглираш с всичко и дали все пак това "всичко" е наистина най-добро за децата и за теб!
Лично по мои сметки и наблюдения, хич не са наай-важните години първите три, дори не са първите седем (при нашенските условия на натоварена училищна среда, кофти занимални и места за хранене на децата и разхвъляни извънкласни занимания), а първите десет. После стават доста самостоятелни, но пак си искат топлото ядене на обяд и вечеря, някой да им погледне уроците и домашните на момента, пак си е водене и прибиране по пътищата (особено софийските такива). Но човек като е на зор, все намира някакви положителни страни на решенията си, иначе няма как да ги хареса и изпълни.
Лично по мои сметки и наблюдения, хич не са наай-важните години първите три, дори не са първите седем (при нашенските условия на натоварена училищна среда, кофти занимални и места за хранене на децата и разхвъляни извънкласни занимания), а първите десет. После стават доста самостоятелни, но пак си искат топлото ядене на обяд и вечеря, някой да им погледне уроците и домашните на момента, пак си е водене и прибиране по пътищата (особено софийските такива). Но човек като е на зор, все намира някакви положителни страни на решенията си, иначе няма как да ги хареса и изпълни.