За приспиването на ръце на почти 10-месечно бебе?

Според мен ще отмине.Ние също до 10-11месец се приспивахме на ръце,после в количката,а сега си ляга на нашето легло и заспива сама след което е местя в кошарата.

Ще се наложи да го отучваш...лека полека. Мойто гардже е същото, даже по-зле- нито през деня, нито вечер заспива сам. Трябва задължително да е гушнат, друсането не е изискване. Да не говорим, че по някое време на нощта (обожава часовете 1-2-3), се разревава и заспива единствено и само в нашето легло! 
"Каката", докато заспиваше сама като по-малка, сега също има задължително условие да я гушкам. Хъх... Поне не изявява желание да идва при нас, а обратно - ние да ходим в нейното легло!

Това с приспиването е тема,на която всеки отговаря според своите собствени твърдения,предпочитания и убеждения!
Прави това,което е най-доброто за твоето дете!  
Една мама беше казала в подобна тема,че още не е виждала мама да приспива 18-годишното си дете!
Тано е на година и 3 месеца и се приспиваме на ръце от първия му ден вкъщи!
Това е удоволствие за мен,а навярно и за детето ми! Защо да се лишаваме тогава от него?!
  

Според мен е много вреден навик и трябва да го премахнеш.Ние сме се приспивали 2 пъти и то когато е много разстроена от нещо.Поплаква няколко минути и после си заспива.
Удоволствието е до време,после става бреме.А като тръгне на ясла или ДГ кой ще го приспива?А като отгледаш лигав мъж,кой ще го понася после?

Единственото, което мене би ме притеснявало, е ако ми изтръпват ръцете, схваща ми се гърбът и т.н. болежки от нарастващите кг.
Моят през деня заспиваше на високото столче с колелца напред-назад и готово. Другият вариант - в кошарата го тупам по дупето, леко, по-скоро го побутвам, че баща му имаше сериозни възражения към тоя метод  
Сега с песнички и приказки и 3 коли на възглавницата се приспиваме  
Така че все още не заспива напълно сам, не знам дали е вредно или нужно, нито дали е възможно, май не помагам много  

Светльо сам се отказа
мисля че и на Стани сам ще му дойде реда:)

Нищо ново под слънцето

Мони като стана на една годинка (горе- долу) и почнах да я слагам до мен....

Аз лягам, а тя се върти като шугава, аз се правя на заспала  и малко след това и тя заспива. След това си я местя  в нейното креватче.

Понякога заспива трудно, но сега вече стана навик и само като легна до нея, си заспива.

E, айде сега, замислихте и глезения мъж! За ДГ и яслата да нямате никакви притеснения. Както писах по-горе, дъщеря ми заспива , при условие, че й държа ръката, че я гушкам, но в яслата още първия ден си заспала кротко и мирно. И когато си е у дома, на обяд мрънка да я гушкам. Питам я" А в Дг кой те гушка?" Тя ми отговаря:"Никой, но ти сега си тук, така че ще ме гушкаш!".
И в същност какво значи лигав мъж? Дете на 3-4 годинки, може би, което получава така нужната му обич?

Е,chocha,не така   Отговорът ти ми напомна на изказването на моята съседка,която каза,че няма да нарича дъщеричката си с галени имена,за да не се превърне в лигла...а детето беше на 1 месец  

Не случайно казах,че всичко зависи от твърденията , убежденията и предпочитанията на родителя! Това е удоволствие за мен дори и след година и 3 месеца всекидневно приспиване по няколко пъти на ден....а колкото до бремето...детето ми не се превръща в бреме! В противен случай нямаше да го създадем с баща му!
Тано ще тръгне на градина на 3-годишна възраст-не вярвам дотогава да се приспиваме на ръце...а за лигавите мъже...май трябва да направим отделна темичка за тях  

Евала,Туфка!   

Много добре казано!

Както се казва важни са първите 7 години за цялостното развитие и изграждане на човек като личност.Независимо дали е на 3-4 или 5-6 това според мен дава отражение в отношението на човека с околните.Имам ярък пример с близко дете приспивано и носено на ръце от първия ден.Аз мисля,че давам на детето си така "нужната обич",без излишно лигавене.А не само аз,сигурно всяка майка мисли,че дава нежност и обич на детето си.

Добре де-дайте идеи как да го отуча?
бих искала,ама същевременно пък не искам да го изнервям от реване

chocha,
ще посмея и аз да не се съглася с тебе за лигавия мъж и първите 7 години. Щото моят мъж пък на мене лично ми е ярък пример за мъж мъжкар, дето никак не е лигавен, обичан е, но не и гушкан, близост на педя разстояние, та сега не ми се разказва какви проблеми има, ама има, така че със сина ми аз такава грешка няма да направя  
Разбира се има една такава златна среда й викат...

Ами щом не искаш да ти е лигав мъжа, оставяй го да се дере, докато заспи Шегичка, Сърдече, знам,ч е не мис е сърдиш. Няма начин, скъпа, детето има нужда от теб. Всичко ще стане постепенно. Опитай се да му говориш и да му обясняваш. Може да си мислиш, че не разбира, но вярвай ми, много неща му влизат в мозъчето!
На наши приятели момченцето, което е на 5г. ревеше непрестанно. Предимно вечер. Успокои се, когато майка му го взе да спи в тяхното легло. И така около една година, година и половина. После пък спеше в тяхната стая (и бездруго нямаше своя). Когато бе на 4г. се преместиха в друг апартамент, направиха му стая и детето с огромно желание си заспиваше само в неговата стая!
Това, което показвам с този пример, е, че всяко дете е индивидуално и ти с майчино чувство ще намериш подхода към твоето дете!
О, дай Боже всекиму тази среда!

То не пречи да пробваш, пък ако не стане - стария начин. Песнички, ама ми се струва малък, някаква музикална и плавно мърдаща играчка, песнички на касетофон/комп, прахосмукачка, говорене по телефон  , т.е. шум някакъв  

Ами,Ив,понеже виждам,че си ми взела присърце проблема-той с шум заспива-сешоар
Ма понеже си викам да не го подлудя това дете,та..........дадох приоритет на люшкането.
Не винаги сешоарът помага. Само нощем,ако се е размъркал нещо,като го чуе и пак отплува.

Не, не е никак малък, моят глезльо реагира много положително на песнички, ноооооо.....и те се възприемат, само ако слушателя е в ръцете ми

  Сърдечко, така като описваш май бебо доста държи да си го подрускаш преди заспиване, разбирам те колко е изморително, защото и моята принцеса от новородена е така и освен, че се друсаме и се кърмим  Имама си детето предпочитания и това е! Скоро я пооставих да си поплаче в кошарата, но двамата с баща й не издържахме, за разлика от нея и ако бяхме продължили с "отучването", комшиите сигурно щяха да дойдат да я полюшкат, само да спре
Една мама ми беше разказала как нейната плакала, плакала и се отучила да си изисква от мама и тати екстри, но след време ми сподели, че нейната не плачела силно..................... тогава си направих извода, че има бебоци, които си постигат своето и миличките явно имат силна нужда от това, щом толкова сериозно плачат. Александра ми е гушливка и сама не ми заспива, колкото и да ми е трудно понякога, си знаем, че така ще е Да са ни живи и здрави дечицата, сами ще си покажат, кога им е писнало друсането:)

Оттеглям си мнението преди да ме разкъсате и да ме хвърлите на вълците и си посипвам ритуално главата с пепел

Ами ако не искаш да се скъсва от рев и да си калява психиката  , трябва постепено. Примерно всеки ден все по-малко го люлееш, докато накрая премине само в гушкане, а оттам вече можеш да го слагаш в креватчето малко преди да е заспал, и само да го галиш лекичко... Това на базата на разни неща, които съм чела, не на личен опит. Иначе ние си имаме доста по-сериозни проблеми със съня, като будене по няколко пъти на нощ например!

Ще отмине този период. Не го отучвай още,освен ако това не ти пречи . Аз приспивах Алекс до 10-11 месец и то всяко спане,не само обедното или вечерното. Постепенно самичка се отказа и от двете приспивания. А дори и сега си позволявам от време на време да си я гушкам и люшкам за заспиване.

Не се тревожи,ние се приспивахме до скоро (но на крака,че доста тежък стана за ръце),а виж колко е голям 

Това с пепелта ме уби 

Защо да го оттегляш...нали за това сме хората - за да сме различни,да възпитаваме индивидуалности и да им се радваме!
Просто сами избираме начините на заспиване на децата ни,или по-точно казано децата ни показват как е най-добре да заспиват! Но това съвсем не означава,че трябва да играем хоро на полюлея и да им пеем,само защото на тях така им харесва и им е забавно! 

Абсолютно ненужен постинг. Никой не те обижда, нито ти се нахвърля, просто има изразяване на различно от твоето мнение. Ако си имаш твърда позиция и си убедена в правотата й - защитавай я. gwendolin_k много добре е обяснила защо-различията са цвета на живота!

На някой май чувството за хумор е заспало преди него

Да, навиците са лошо нещо.
При нас, след като отбихме бавно, бавно АЛИ, а сложихме в нова кошара. Там дълго и продължително се мъчих да я уча да спи сама.
Оставих я на обяд само няколко дни и баба й, за да я приспи по бързо я отучи веднага.
Сега аз с големия корем разнасям 11 кг АЛИ за да заспи всяка вечер и всеки обяд, защото е немислимо друг начин.
Пробвай от сега, посел е много трудно.

При нас пък е обратният случай - доскоро заспиваше сама като хвърлена дреха , но от един месец иска и мама и тати да са в стаята докато заспи...а от 3 вечери трябва и да и държа ръката ...опитах да изляза - рев до захласване , направо не знам как става това отучване

Не става Като му дойде музата, сам ще се откаже. И ние бяхме на ръце до година и нещо и сам се отказа. Даже и сега някой път заспива гушнат, а аз като реша да го гушкам - категорично отказва.

Опитай да замениш люленето на ръце с друг физически и емоционален контакт. Например боричкане на голямото легло преди сън, гушкане, милване по ръкатата и главичката, докато е в неговото легълце, песнички и кратки историйки, куклен театър с играчките.
Когато Ники беше малък, а и все още заспиваше със шишето с вода. Когато се събуди вечер, си пийва мъничко и пак заспива. Това при нас също помогна срещу нощните будения.

Не знам дали на Сърчеко нашите постинги още са му интересни, но и на ме ми се иска да споделя още опит по заспиването. Аз съм мама на двама близнака, също на почти 10 месеца. През първите месеци си заспиваха сами, после започнаха да стават по-нервни и аз им "помагах" да заспиват като ги полюлявах малко. Така си мисля, че им спестявах рев и нерви. По едно време установих, че съм им направила навик от люлеенето и заспиването на ръце, при което реших да се коригирам. Започвах да ги оставям да заспиват сами и те естествено ми отвърнаха с рев, не особено неудържим, но рев. Постанових на всички в къщи да не са посмели да ги вземат на ръце при заспиването. Издържах около 3 дни, през които се чувствах ужасно. В един момент установих, че тяхното заспиване в моите ръце, ми липсва. Аз също страдах, че не ги люлея, защото през това време ги гушкам, целувам, те се притискат до мен и ни е така хубаво, че дори, когато вече са се унесли, продължавам още малко да си ги прегръщам. Сега си мисля, дали все пак е толкова вредно това заспиване на ръце, все пак това е взаима близост между майката и детето и при нас се получи така, че удоволствието е взаимно. Четох някъде по форума, че силното люлеене, тръскане, друсане и потупване е страшно вредно, но ако е лекичко и при видимо удоволствие от страна на детето, защо пък да е толкова вредно. Така сега заспиваме по този начин и то предимно с мен, защото при другите членове на семейството, някак по не се получава да ги успокоят и приспят, но и децата не прекаляват особено. Заспиват и по обичайния си начин, просто понякога и аз им помагам. Дано съм ти помогнала с мнение от друга гледна точка. Идеята ми е, че детето може би има нужда да се чувства уютно и защитено в твоите прегръдки. При нас милването по ръката, по главата и др. има разбуждащ ефект.

dustin, определено приемам мнения.И при нас май го има този момент-сега осъзнавам,мкато го гледам как се муши.
Май ще продължа още известно време.....