Детето ми се променя ужасно след среща с баща си

За съжаление така се получава. И моите са така след среща с баща им са изнервени и се държат лошо с родителите ми и с мен. При нас е добре това, че не се виждат често, но след среща са изнервени, объркани.  Ако знаех рецепта за спрявяне с това бих я споделила, но не. Единственото е това по-рядко да се срещат.

 И при нас беше така, една нервна една агресивна, не се траеше, трябваше да минат два дена за да влезне в релси. С времето нещата се успокоиха, пък аз казах на баща и за нейното поведение, започнахме да и говориме и двамата, че така не бива и т.н. и с времето нещата попреминаха, важното е според мен да е взаимно и от двамата родители. Ние с баща и подържа ме прилични отношения, да не кажа и добри и детето се успокои.

Проблемът е,че с този човек комуникацията явно е невъзможна. Аз също си мислех да поговорим като нормални,зрели хора,но предварително съм убедена,че ефектът ще е нулев,дори обратен. Той не успя да ме пречупи,въпреки цялата си агресия и помия,които изля върху мен,сега се опитва да ми отмъсти чрез детето. Без изобщо да си дава сметка,че така му вреди. Затова дори да се опитам да говоря с него,най-много да ме изкара лоша майка,която не може да се справи с детето,да ме обвини,че съм разрушила семейството и така съм допринесла за това,което се случва. Иначе и аз си мисля,че разумният разговор за това-кое е най-добро за детето,би бил единственият вариант за решение на проблема. Но няма как да стане. Кажете ми-как да се държа с детето? Ясно ми е,че рецепта няма,но все пак ще съм много благодарна,ако споделите опит с мен.

По най елементарна логика, ако бащата беше разумен човек, детето нямаше да се връща след срещите променено и разстроено.
Дано намерите решение на проблемите си.

И ние минахме през същото ( без чупенето на чинии ). За съжаление създателя на синът ми го учеше на това поведение умишлено. Пробвах с всичко, молби, кандърми, обяснения, стигали сме и до сериозни скандали с ултиматуми, забрани и какво ли не. С баща му изобщо не се занимавах защото беше загубена кауза. С течение на времето нещата се оправиха. Не мога да не призная, че голяма заслуга имаше изчезването на дразнителя от живота ни, но доста преди това да се случи открих, че с по-твърда ръка нещата са далеч по-контролируеми. Децата са чувствителни, но и доста интуитивни, стигат до там до където им се позволи, а каквото и да вижда детето в дома на бащата едва ли чупенето на чинии е ежедневно занимание.

Според мен си заслужава да опиташ. Извикай БНД на кафе, заедно с детето. Поеми нещата в свои ръце, обяснявайки на детето, че каквото и да става ти си негова майка, а баща му е негов баща и нищо не може да промени този факт. Че и двамата го обичате и сте хората които му мислят доброто, но такова поведение не е редно, защото наранява теб и баба му и дядо му. В много случаи подобни срещи се отразяват добре и помагат на детето да се справи със стреса около раздялата, виждайки, че заради него майка му и баща му могат да се държат нормално един с друг и да седят на една маса. Разбира се тук нещата опират и до същността и държанието на отсрещната страна, но нищо не губиш, ако опиташ. Щ се отнася до това как да се държиш с детето, може би ще се наложи да минеш през всички варианти и етапи на поведение, за да налучкаш вярната комбинация. Дано се справите с проблема. Успех!

Моето мнение е същото като на miss piggy.
Според мен бащата съвсем целенасочено настройва детето срещу майката. Явно пред него се говорят неща, унижаващи майката и се внушава невярна информация. А целта? Отмъщение към майката, като се цели и създаване на дистанция и омраза у детето към майка му, като се пренебрегват неприятните последствия върху психиката и живота на детето.
Ако аз трябваше да взема решение как да се справя с този проблем, бих потърсила съдействието на адвокат, за да мога съвсем законно да огранича срещите с бащата.

да, заслужава си ако срещу себе си имаш човек, ако обаче седиш срещу идиот пораженията ще са не само върху детската психика, но и върху твоята. Винаги съм казвала, че дете попаднало в ръцете на отмъщаващ си родител е като да дадеш на луд картечница. За съжаление законодателството дава права на всеки родител ( особено ако си плаща издръжката ) независимо колко откачен е той.

Именно. Как за очаквам здрав разум и трезва преценка от човек,който ме нарича к...ва пред детето ми,обяснява му как съм вземала пари от разни чичковци и....да продължавам ли.....Мислила съм да се консултирам с адвокат по този проблем,и в Закрила на детето исках да ходя,но за съжаление твърденията ми са на практика недоказуеми. Ще дам само един пример как на практика работи Закрила на детето. През лятото,когато детето ми беше с баща си в полагаемите се 20 дни,той не ми разрешаваше да го виждам. Отидох в Закрила на детето,оплаках се и отговорът беше: "Нали детето е живо и здраво. Не дразнете бащата излишно,защото може и да не ви го върне." Ще дам пример и за работата на съдебната ни система. БНД упорито не спазва режима на свиждане,удължава го както намери за добре,тълкува съдебното решение както на него му е изгодно. Оказа се,че в съответното законодателство НЯМА никакъв механизъм той да бъде принуден да спазва решението на съда. Единственото,което могат да направят законно срещу него,е да го предупредят. А дали той ще се вслуша в предупреждението?!?

Не си права, че твърденията ти са недоказуеми. Именно поведението на детето показва че иам проблем и би трябвало в закрила ан детето да обърнат внимание,  защото това е вид психически тормоз.

+1 

А ако опитите пропаднат? 

Може да пропадне първи опит, втори, трети..., но винаги имаме право на още един опит и така, докато детето порасне.

Именно! Става въпрос за приоритета и на двете страни - детето.

И психиката му е разбита от всякъде!

Точно. Особено в такава крехка възраст,на каквато е моето дете,подобни опити са предварително обречени на провал. Именно за да запазя неговата,а и моята психика (което не е без значение,тъй като детето се нуждае от здрава и уравновесена майка),аз не правя никакви опити да разговарям с БНД. След консултация с детски психолог възприех тактика,която до този момент дава резултати. Непрекъснато разговарям със сина си,внушавам му колко много го обичам и че това,което вижда и чува от баща си,не е правилно. Обяснявам му с простички думи,че той не е виновен за нищо,че баща му се държи лошо,защото е сърдит на мен,а не на него. Никога не избягвам отговора на въпроса защо сме се разделили,тъй като детето има право да знае защо тати е сърдит на мама. Никога до този момент не съм спирала детето да се вижда с баща си,но след събитията от последните две-три седмици започнах да мисля,че за него е по-добре тези срещи да престанат. Не искам и няма да допусна детето ми да се връща объркано,разстроено и дори на моменти озлобено,само защото баща му е решил да си играе на баща за няколко часа дневно,и да отмъщава на мен чрез най-скъпото ми същество. Къде беше той през четирите години от раждането на детето до раздялата ни? Някакъв фигурант вкъщи,когото трябваше най-често насила и със скандали да карам да обръща внимание на сина си,да го изведе по мъжки,да го учи на тези типично мъжки неща,на които бащите учат синовете си...Да не продължавам,че се паля....Сега се сетил да се прави на баща....

И аз съм в подобна ситуация, където законът твърди, че ако играем театър "детето се среща с баща си", то детето ще получи всички ползи от връзката баща-син.

Моето дете е още малко, на две и половина и за него е по-важно да има структура в деня си, да е нахранено и наспато навреме, за да му е весело и да е кротък. Да, ама съдът е определил срещи и какво да правя- давам го. Таткото носи кексчета, мечета Барни и грозде, малкият по принцип не яде сладко, яде истинска храна. Като изяде тези почерпки, особено гроздето, което уж е полезна храна, но е пълно с фруктоза, става някаква фурия. Бащата е малко прекалено ентусиаст и допълнително превъзбужда детето. И така, виждат се, а аз после трябва да се оправям с детските нервички, разстроения сън и какво ли не.

Сега обжалва режима, за да може да взима детето и да го води в родния си град- това са 500 километра в двете посоки, за детенце на две и половина.

Засега съм прекалено изтощена да се занимавам и аз със съда. Затова просто отказвам да градя мита на чудесния татко, важно за мен е детето да си спазва режима и да не се държи нервно и превъзбудено. Всички останали "ползи" от срещата с бащата някак не мога да ги забележа.

Това болднатото , за БНД си е чиста полза !
Поне за нашия е така . Той е добре , когато на мен ми е зле !

Няма съд в България, който да отчете, че не е хубаво малките деца да преяждат с глюкоза и после да бръмчат. Или да ходят недоспали, отключвайки вулканичен темперамент и ужасен рев.

Разбира се, ако се оплача, веднага следва- о, не се ли справяш, да взема ли аз родителските права...

Най-страшното е, че бившият и семейството вярват в магии, комуникират с духове, ходят по врачки и всякакви поведения и делюзии, които са антивъзпитателни за всеки разумен човек. Да, ама съдът ги приема за "лични убеждения", нищо, че един ден ще имат право да дрънкат на сина ми, че Холокостът не се е случил, 11 септември е дело на Джордж Буш и че са жертва на магия от страна на майка ми, затова сега не им върви на семейството.

Ще говоря много и честно с малкия ми. Отрано ще научи кой е Джеймс Ранди...за да не му бъркат главицата с кристали, гурувци и какво ли не.

Много точно казано. Това е и основната причина да не предприемам никакви опити да разговарям с БНД. Той използва всякакви реални и нереални възможности,за да ме изкара лоша майка,кучка,която си изоставя детето ( в първия пост написах,че работата ми налага от време на време да отсъствам за по 2-3 дни,през които обаче детето ми е в сигурни ръце при моите родители) и какво ли още не. Мамасита,толкова добре те разбирам,колко си уморена от съдебни битки и всякаква помия,която може би се е изливала над теб от страна на бившия ти...Минах по същия път. Но си мисля,че в името на доброто на детето ти си струва да се пребориш пак и да не допускаш да го размята напред-назад по пътищата на такива големи разстояния. И зима идва....А и особено в обкръжението на такива откачалници,каквито явно са роднините на бившия ти...Ще му промият мозъка на милото детенце...Каквото и да решиш,стискам ти палци!

Той още е малък за промиване на мозък, а като порасне- знам на какво да го науча.

Малко вероятно е съдът да разреши пътуване на този етап.

Просто си възпитавам сина според моите разбирания. Толкова ме мразят, толкова съм им странна и нестандартна, че след някоя и друга година и детето вече няма да го обичат, нали не е кукла без мнение. А синковецът определено вече има личен стил  - на хранене, обличане и прекарване на свободното време. Сиренце "брие" (още не мога да го науча, че на френски има нямо е:)), чай по негов вкус- с лимон, а сутрин обича да ходи с халат, щото така ставал "пичов".

Та- ще им дам да гледат моя уникален микс от Бърти Устър и Вожда на Червенокожите, пък да видим колко ще продължи. В края на краищата, и малкият някой ден сам ще трябва да направи цивилизационен избор.

На това разчитам и аз. Не го манипулирам,не му налагам мнение. Просто му показвам безусловната си любов и се стремя да го науча да бъде добро и възпитано дете. Надявам се сам да направи избора и да види разликата.

Mamacita, радваш тотално 

Пак съм аз. Дано не досаждам. Проблема след срещите на детето с баща му продължава. Вече всеки път се прибира с рев,иска да остане там,не иска у дома с мен. Първите минути не иска дори да ме прегърне. Тази вечер плака почти три часа с прекъсвания. Четох тук доста истории,подобни на моята.В момента обмислям вариант за справяне с проблема. Мисля си дали ако открито насърчавам тези срещи,дори когато са извън режима на свиждане,това би помогнало на детето да се успокои. Защото в момента в неговите очи аз съм лошата. Явно е така,щом в първите моменти направо отказва контакт с мен. А ако усети,че аз съм на негова страна,не го лишавам от това,което иска /контакт с баща му/,ще разбере,че не съм чак толкова лоша,колкото си мисли. Защото повярвайте ми,всяка неделя вечер е някакъв кошмар. И той продължава и в понеделник. Тъкмо се поуспокои и пак идва неделя и всичко отначало. Такива истерични писъци не бях чувала досега.
Та по същество-имам нужда от съвет. Как мислите,ще проработи ли тактиката? Може пък в един момент да му омръзне там и да не ходи с чак такова желание,че да не иска да се прибира у дома. Искам да кажа много ясно-не съм против да се вижда с баща си. Искам да спре с тези истерии,че ме убива това-като го гледам да плаче.

Вие ,с бнд на колко години сте....?
Щом вие големи хора не можете да се разберете,как искате едно дете да ви разбира!

На колко години беше детето? Според мен, ако седнеш да поговориш с него приятелски може да има някакво въздействие. Обясни му спокойно, че може да вижда баща си когато поиска, че ти не си против, че ти липсва когато не го виждаш повече дни, но не искаш да плаче и да е разстроен. Дори смятам, че можеш да му предложиш той да си направи режим кога да е при баща си и кога при теб. Има деца на които това "налагане" влияе зле. Днес при мама, след три дни при татко. Само по себе си това може да го натъжава и обърква. Поговори и с БНД. Кажи му, че детето се връща с нежелание у дома и искаш да му предложиш малко повече свобода при избора на този "режим"...

А защо мисли, че го лишаваш от контакт с баща му? Баща му ли му говори така, или наистина го спираш?

Синът ми е почти на пет и е доста умно за възрастта си дете /не е само моя оценката/. Току-що изпълних съвета на Слънчо едно към едно. Обясних на детето,за кой пореден път вече,че нямам против да се вижда с баща си,щом иска,само да не плаче. Уж обеща,но не вярвам много....След кошмарната неделя вечер и също толкова кошмарната понеделник сутрин сега е спокоен.
Слънчо,в случая няма как той да си определя режима,тъй като през седмицата баща му е на работа и няма как да са заедно. Според решението на съда режимът на свиждане е четири недели и една събота в месеца от 10 до 17 ч. БНД обаче не спазва часовете,връща го по-късно и настоява съботата,когато са заедно,детето да спи у тях. Е,примирих се,защото той най-после започна /явно/ да се държи като истински баща и на детето му е хубаво с него. Ако си настоявам за часовете и го ограничавам,излизам лошата.
Бърди,идея нямам какво му говори баща му. Подпитвам дискретно,но малкият хитрец почти винаги отбягва отговора. Което ме кара да мисля,че отзивите за мен никак не са ласкави  Но аз не го спирам да ходи. Каквото и да се е случило между нас,детето няма вина. А и се оказа,че май трябваше да се разделим с БНД,за да започне да се държи като истински баща. Докато бяхме заедно,аз и детето бяхме за него като част от пейзажа. Сега вече го търси,излизат,играят...всичко,което правят нормалните бащи с децата си.

когато детето живее продължително време с единият родител и се среща за няколко часа с другият почти винаги настроението му се "променя ужасно".  защо промяната трябва да бъде задължително след срещата с бащата (според темата) ?  и когато се срещне с майката за няколко часа настроението пак му се променя. и то ужасно. от личен опит го знам.

sad_woman,
Явно много майки имаме твоя проблем и то майки на момчета. Мисля си, че до голяма степен проблема ни идва и от това, че прекалено много отстъпваме и на децата и на бившите.  Какво правиш ти например- даваш детето повече от колкото е определил съда.  Дотук добре искаш сина ти да общува с баща си което е чудесно, само дето бащата едва ли ти е благодарен за това и едва ли ще бъде по-отстъпчив ако се опиташ да разговаряш с него за поведението му с детето докато са заедно. Друго до колкото разбирам Бащата взема детето всяка неделя- това какво означава, че ти не можеш нито една събота и неделя да заведеш детето никъде извън вашето населено място, сега е малък, ходи на градина и може да отсъства(можеш и през седмицата да го водиш някъде да речем, ако си отпуск), ами като стане ученик. Така ти ставаш още по-скучна, защото през седмицата не можете да се забавлявате както през почивните дни. Така че според мен не бива да е той който ще заведе дело за промяна на свиждането а ти. Друго което се сещам- има ли друг мъж с който да общува детето ти например баща ти или брат ако имаш(може и да си написала в началото, но не ми се препрочита пак всичко)  Много момчета обожават дядовците си. Ако дядото се занимава повече с внука си може до голяма степен да замести липсващото мъжко присъствие. Да показването на любов към детето е много важно, обръщането на повече внимание също, строгостта и правилата също са важни, но ти ако градиш шест дена а после за един ден рушат няма да ти е лесно, защото рушенето е много по-лесно и бързо от изграждането.
 Както ти написах в началото и аз имам същия проблем и преди около месец и половина -два бях почти отчаяна, но се боря и смятам за сега има резултат. От сърце ти желая успех!!!!!!!!!!  Ще ти пиша и на лични.

Уморих се от дела,скандали и агресия. Така че засега нямам намерение да завеждам дело за промяна в свиждането. Най-вече защото дори да спечеля намаляване на дните и часовете за свиждане,няма как да обясня на едно петгодишно дете,че няма да се вижда с баща си,защото така е решил съда. И пак ще изляза лошата,тъй като синът ми очевидно иска да бъде с баща си. Да не говорим пък каква ще е реакцията на БНД,който тъкмо започна да се успокоява и поспря да сипе помия на главата ми и да ме нарича каква ли не,дори пред детето.
Лаленце,напълно си права,че никой няма да ми е благодарен за отстъпките. Но ако това е начина детето ми да се чувства добре,аз съм съгласна. Наистина нямам възможност кой знае колко да го забавлявам,но се старая. Моят баща обожава детето и винаги,когато има възможност,общува с него,правят там разни неща по мъжки и детето искрено се забавлява. Аз обаче си мисля още нещо. До преди няколко месеца детето изобщо не искаше да вижда БНД,страхуваше се от него и отказваше да излизат. Промяната сега според мен означава,че БНД най-после май започва да се държи като нормален баща. Поне ми се иска да вярвам в това. Иска ми се да вярвам и че сегашното поведение на детето е някакъв период,който ще премине и то най-после ще се успокои. Може и да съм наивна,знам ли....
Бонго,детето живее с мен и когато баща му го взема,поведението му не се променя. Това става само,когато се връща у дома. Така че има разлика.

това е потвърждение на това,което казах.
сега е при теб детето,но ако живее при бащата и идва за няколко часа при теб тогава поведението му също ще се промени.
а ако има иск за промяна режима на виждане много се съмнявам дали ще го намалят.
напротив - мисля че ще го увеличат (ако той поиска де)

Еххх, бонго, ма'аму стара, една плоча въртиш до втръсване.
Ако живее с баща си - ами не живее с баща си, кво общо има тва с темата не знам, освен да натвърдиш твоето семейно положение, за което като толкова искаш пусни си тема, ще пишем.
Ама ся да пишеш ала-бала, дрън-дрън ... няма много смисъл.
Като толкова искаш, разсъждавай и какво ще стане, ако детето живее с баба си, с дядо си, с вуйчо си и стринка си, сигурно ще ти е супер полезно интелектуално занимание - обаче без абсолютно никаква връзка с темата.
Сценарии какво ще стане ако ... си развивай оттук до луната, ама си пусни тема, не пиши глупости при проблемите на хората.

едно допълнение към темата само, че видиш ли детето се променя  само след среща с баща си. все едно че такава промяна няма след среща с майката !?!?
и това не са глупости ,съвсем реални (а бих допълнил и нормални) неща са.

Само да уточним,в случай,че не е ясно-детето живее при мен,а не се среща с мен от време на време. Иначе хипотетично имаш право,Бонго. Но нали все пак в този форум се обсъждат предимно конкретни проблеми,а не как стоят нещата по принцип...

Ами аз пак казвам, то детето може и след среща със стринка си да се променя ужасно, ама темата не е за това, нали? За хипотетични ситуации можем да си пуснем тема-две, ако държиш.

Той, Бонго, явно се обижда, че не го забелязват и затова държи все да натяква, че е от малкото бащи, отглеждащи сами децата си...

Точно.
Аз затова му предложих да си пусне тема за каквото му душата страда, ще го отразим.

Моите уважения към Бонго за смелостта му сам да си гледа детето /или децата/. Наистина малко мъже биха поели такава отговорност. Но все пак аз наистина пуснах темата,за да споделя конкретен проблем и да помоля за съвет как да се справя с него 

Аз го разбрах в смисъл , че той има аналогичен проблем след среща на детето с майка си .
Понеже той е отглеждащия родител .

И аз точно това "прозрях" в написаното от Бонго. 

sad_woman , според мен най-важно от всичко е да не спираш да повтаряш на детето, че нямаш нищо против да ходи при татко си когато той не е на работа и си е у дома. Мисля, че в този, а и в други подобни случаи психическата нагласа на детето, че мама се радва когато то се вижда с татко, че не трябва да ходи по часовник тук и там е от изключително значение. Съгласи се, че когато времето на едно дете е ограничено за нещо, което му е приятно, то се разстройва и приема нещата далеч по-значими. Или иначе казано, ако сега баща му се държи добре и си изкарват приятно съвсем елементарното сравнение е все едно да му купиш хубава играчка, която той сам си е поискал и да му кажеш "можеш да си играеш с нея от 4 до 8". Пак казвам, в моите очи, от това което си описала и споделила, ситуацията започва да се оправя и да изглежда съвсем нормална и приятна. Бащата иска да вижда детето си и да полага някакви грижи за него - чудесно. Малкият вече иска да ходи при татко и явно там му е приятно и не се страхува - чудесно. Остава само да убедиш сина си, че нещата са съвсем нормални, че татко се радва когато ходи при него, че ти нямаш нищо против да се виждат, дори по често. Ако искаш можеш да му покажеш и документа "Виж сега, мамо - тук пише, че тати ще те взима в тези и тези дни, в толкова и в толкова, но ние няма да ги слушаме тези. Прибираме го това листче и ще ходиш при тати всеки път, в който той си е у тях и ти искаш да го видиш, а после мама си е тук и ще те чака да си дойдеш и да си поиграем на еди какво си". Не знам, може пък да има ефект. Просто идея. Но мисля, че всичко ще си дойде на мястото при вас. Успех!

Happy mama,може и така да е. Факт е,че много от нас имат подобен проблем и за съжаление няма универсална рецепта за справяне с него. Утре съм си насрочила среща с детски психолог и ако ми каже някоя магийка,с радост ще я споделя. Не че разчитам особено на това,всяко дете си е уникално и в този смисъл подходът трябва да е индивидуален,но все пак,поне ще опитам.
Слънчо,страхотна идея ми даваш да му покажа решението на съда,където пише за свиждането. Не се бях сетила за това. Благодаря от сърце,дано да помогне!  А иначе и аз споделям мнението ти за психологическата нагласа на детето,че не му забранявам да се среща с баща си. Нали всички знаем,че забраненото е най-сладко. Аз наистина нямам нищо против да се виждат,дори когато детето се страхуваше от него,аз го окуражавах да ходи. Това,което искам,е да се успокои и да спрат истериите всяка неделя вечер.

Напълно е възможно, макар че аз не прозрях това.
Но ако такъв е случаят, да сподели как се справя с това, а не да намила как и обратното можело да е. Може, разбира се, никой от нас не го оспорва това.

Ааа , не ,не ....написах го за да не останат с впечатлението четящите темата , че детето се променя ужасно САМО след среща с баща си.

Охххх,Бонго,точно в тази тема става дума за моето дете,което се променя ужасно САМО след среща с баща си. Точно с това впечатление искам да останат четящите темата 

Като чели прозренията ни с Бърди се потвърдиха.
Хепи мама - пасти Ша ядеш, прекалено си добра   
Аз като казвам, че Бонго чувства някаква несправедливост, защото в 98% от темите се говори за БНД, не и  за МНД....

естествено че го има и този проблем. иначе щях да се изкажа неподготвен

Шесто чувство имам !

Бонго ! 

Бонго,както стана ясно,ти имаш подобен проблем като моя. Кажи как се справяш с него?

Явно това е всеобща болест, независимо дали детето се среща с майка си или баща си. И моята дъщеря е ужасна няколко дена след срещата. Сигурна съм на 100%, че баща и не и говори нищо лошо за мен, откакто се разведохме се разбираме в пъти по-добре, отколкото когато бяхме женени, обаче въпреки това тя е ужасно променена. Винаги при разделите им плаче, а като се прибере е коренно различна, от тази, която съм я дала - нервна, плаче за щяло и нещяло, не дава и дума да и кажа, държи се като диваче, все едно съм непозната, инати се .... абе каквото се сетите. Това продължава 2-3 дена. Аз се държа все едно не забелязвам промяната, говоря и нормално, казвам и показвам колко съм се затъжила, но се старая да не обръщам внимание на изблиците и. В началото много се трогвах, но видях, че така нещата стават по- зле. При нас много по-леко минава с елиминиране на поведението. Така след няколко дена си става пак старата тя. sad_woman, ако не си пробвала моят вариант, ако искаш опитай, може и при вас да помогне. Трябват ти само здрави нерви да се правиш на дебил, че не виждаш и чуваш 

Мак,моето дете пищи истерично още преди да е влязло вкъщи. Това няма как да го емилинирам. Дори не иска да влиза,дърпа се и не ми позволява да го прегърна. След като премине първата серия на рев и писъци,и аз горе-долу правя като теб. Правя се,че не забелязвам лошото му държание,опитвам се да говоря спокойно и доколкото мога,да удовлетворявам желанията му. Мъча се да балансирам между по-меко и отстъпчиво поведение,защото състоянието му е доста деликатно /имам предвид психическото му състояние след такива срещи/,и твърдата ръка,когато се налага. Защото всички знаем,че децата на разведени родители са доста манипулативни и използват ситуацията,за да извличат полза за себе си. Всички сме чували думи от типа на "Не ми се карай,защото ще кажа на тати". А изпуснем ли ги веднъж да решат,че всичко може да става както те искат,после става много трудно. Днес разговарях с детски психолог. Както и предполагах,рецепта за справяне с положението няма. Сега ще срещна психоложката с детето  у дома,да поговорят,да видим на какво се дължи тази истерия и как да се справя с това.

Ох, горкото, дано намерите начин да му успокоите душичката 
Баща му ли го довежда до вас след като е бил при него? Дали ако баща му не влезе с него вътре няма да е по-спокоен прехода?
Ти питаш ли го защо плаче, какво казва?

Да,лично баща му го взема и го връща всеки път. Влизал е у дома,когато кризите са били ужасни,но и това не помага. Детето се вкопчва в него,не го пуска да си тръгне и пищи...Можете да си представите как се чувствам в такъв момент...Да не иска да ме прегърне,да не ми разрешава да го успокоя...В такива моменти се чувствам толкова виновна,защото аз поисках да се разделим. Имам гадното чувство,че много скоро синът ми ще ме обвини за раздялата,но още не може да го формулира в малката си главица. И затова няколко пъти му обяснявах защо сме се разделили и защо така е по-добре. Докато бяхме заедно,БНД изобщо не проявяваше интерес към детето,да се занимават,да излизат и изобщо да правят това,което правят всички нормални бащи с децата си. Откак не сме заедно той лека-полека започна да се превръща в истински баща. Постарах се да обясня това на сина ми по детски,моля се да ме е разбрал. Разбира се,имаше и други причини за раздялата,но не е сега момента и мястото за това. Сега се надявам разговорът на психоложката с детето да ми подскаже решението. Друг полезен ход нямам.

абе не е точно като твоя , ама .....
при мен детето няма проблем с бащата - жизнено е , весело,харесва му да е с баща си , здраво, нахранено, облечено. пее ,дори и в тоалетната. майка му не го взима - следователно и не го довежда. ако аз го заведа да го види тогава се проявяват проблемите. замислям се  въобще да го водя ли ?  - тогава бих си решил и този проблем

Хм,що за майка е това? Ами ако не заведеш детето цяла година,няма да се сети да го потърси ли?

За жалост има и такива майки ...
Бонго затова с право протестира , че само срещу БНД-тата говорим !

Имам познат , който сам отглежда 2,6 г. си дъщеричка , майката си живее живота , 6 месеца не беше виждала детето . А живее на 20 км от Пловдив .

тя също е родител ,както обичам да казвам.
мина времето ,когато майката беше едва ли не всичко за детето. просто времената се менят.
и се чудя защо все още трябва да учат децата на песни от рода на " Мила моя мамо..." , да са едва ли не задължителни за учене и пеене. ами детето не иска да я учи !!! баща му ли е виновен за това ??? 

не че говорите , а че ги оплювате.
вие имате (може би) своето основание да го правите . аз - също.   

Да бе,родител. Дотолкова,доколкото е дала живот на детето. Ами оттам нататък? Детето не се интересува от чий биологичен материал се е появило и чии гени носи. То вижда кой се грижи за него,кой го обича и му дава сигурност. А във вашия случай това не е майката. И в този смисъл е напълно нормално да не иска да учи песничката за мама. Жалко,много жалко....Такава жена не може да се нарече майка. Що за човек съзнателно би лишил детето си от най-скъпия,най-важния човек в живота му,особено на тази крехка възраст...Така че,Бонго,имаш пълно основание да си настроен срещу нея /най-меко казано/.

В случая не говорим за половата принадлежност на родителя, който отглежда, няма значение дали е мъж или жена. Така, че Бонго не се пали толкова. Говорим за това, как се променя детето след срещата с другия родител. И тъй като в случая това е таткото, затова се говори за него.
sad woman, дано психоложката да помогне 

Аз пък не съм съгласна. Всеки споделя конкретно за себе си. Реално повече майки пишат и споделят за своите калпави БНД-та, което не значи че се отрича съществуването на калпави МНД-та. Просто включването на Бонго в подобни теми е неадекватно, защото непрекъснато навира, че той не е от тия БНД-та. Белким разбере, че всеки говори конкретно и само за себе си и споделя своя конкретен проблем. Ако той иска да сподели за своята МНД, ами да го направи, както сто пъти му се каза...

не искам да споделя за другият родител (бившата) , а да не се остава с погрешно впечатление, че промяната при детето е само след среща с бащата

Е добре де, авторката казва, че детето се променя след среща с бащата, ти искаш да я убедиш, че не се променя само след среща с бащата, така ли?

днес случайно чух по радиото ,че в Търговище и на още едно място са присъдили децата на бащите им. дано повече съдии да започнат да гледат на бащите не като страшилища за децата им  

Бих казала, че на малка възраст децата по-скоро се изнервят от промяната в режима, отколкото личността на бащата. Така че на този етап и майката може да ги "разстрои". В моя случай таткото няма много представа какви са параметрите на двегодишното дете, така че и това се отразява на настроенията.

В бъдеще ще видим как ще се отразят срещите.

Засега дори и аз не смея, като основен родител, да предприемам големи нарушения в режима: храненето и спането са бетон, щото иначе става лошо.

Мамасита,така е. Ако бащата наистина иска да бъде адекватен в грижите и детето да се чувства добре с него,наистина трябва да се интересува повече от режима,от навиците на детето. Иначе срещите стават безсмислени. Той си играе на родител,детето се изнервя и накрая никой няма полза.

Отново е неделя вечер и си чакам детето да се върне след среща с баща си. Толкова ми е притеснено,че място не мога да си намеря от нерви. Не искам пак писъци и истерия...Стискайте ми палци този път да е различно.....

 

sad   

Утре да кажеш как е минало.

Благодаря ви за подкрепата.  Мина една идея по-добре от миналия път. Пак имаше половин час дърпаници на вратата,пак не искаше да влезе,пак не ми даде да го прегърна....С баща му положихме колективни усилия да го убедим да влезе вкъщи. Накрая пак плака,но вече тази истерия я нямаше чак толкова силно,като предишните случаи. Сравнително бързо успях да го успокоя. Утре ще го срещна с детски психолог,да видим дали ще стане ясно какъв е проблема.

Този уикенд го разкарваше по цял ден- аз не бих издържала, явно децата са по-жилави. Накрая се прибра, аз от вратата го нахраних, топнах във ваната и си заспа още в хавлията. В неделя почти същата програма- прибирам го изтощен. Буквално не аз, ами детето ми е осъдено да се мъчи.

Поне не го прибираш ревящ и настроен срещу теб,каквото и да направиш...Но си права-все пак тези срещи не са за докарване на детето до пълно изтощение,а за поддръжане на връзката между детето и баща му.
П.П.Снощи драмата беше малко,за сметка на тази сутрин. Питам се докога ще издържим така-и аз,и детето. Чух реплики от типа на: "Ти си лоша","Мразя да стоя тук у дома","Ти не ме обичаш"....

Едва ли дете на 5 години влага смисъл в тези думи , но е трудно постоянно да се сблъскваш с истерии ...
Не му се връзвай много и дано по-скоро отмине този период .

sad, и аз ги чувам често, без да е била при баща си. Когато съм и се скарала за нещо се обръща към мен с: ти не ме обичаш. Аз разбира се всеки път обяснявам, че я обичам повече от всички и всичко на света и точно затова и се карам. Тя го прави, за да се опита да ми нарани достойнството, както аз наранявам нейното като и се карам. Само че не считам за правилно да си мълча, като е направила нещо нередно, само за да не и накърнявам овенската гордост. Карам се, тя ми с звери, аз обяснявам всеки път едно и също ... и така си се въртим в порочен кръг. Надявам се с времето да осъзнае, че с това нищо не постига и да спре.

И аз се надявам !
На мен не ми е казвала , че не я обичам , но зверенето ...

Може би е добре да му покажеш как ти се отразява това му поведение. Децата няма как да се сетят за чувствата ни, ако не им ги покажем.
Вместо да го успокояваш, кажи му какво ти причинява с такива думи и поведение. Ако ти се плаче, разплачи се. Не се опитвай да го гушнеш и изобщо нищо, което очаква от теб като реакция на ситуацията. Покажи му, че го чувстваш равностоен, сподели собствената си болка, покажи му, че и ти можеш да проявяваш слабост.
Това не е манипулация, в страданието си детето може изобщо да не се сеща, че и ти страдаш. И то именно, защото го обичаш.

Да,и според мен това е правилно поведение. Аз напоследък често го прилагам-обяснявам му как се чувствам,когато плаче или когато отказва да направи това,което според мен е правилно. Например казвам му,че когато той плаче и аз искам да плача,защото много го обичам и съм тъжна,когато той плаче. Дори на моменти съм си изпускала нервите и съм плакала заедно с него. Казвала съм му,че поведението му ме обижда и разочарова,че с нищо не съм заслужила да се държи така. И изобщо не се притеснявам да се карам,когато според мен се налага. Ако съм виновна или съм сгрешила,се извинявам. Старая се да си спазвам обещанията. Правя всичко това,защото искам да го науча и той да го прави. И защото се отнасям с него като с равноправен /е,почти/ член на нашето малко семейство.