Детето ми се променя ужасно след среща с баща си

И психиката му е разбита от всякъде!

Точно. Особено в такава крехка възраст,на каквато е моето дете,подобни опити са предварително обречени на провал. Именно за да запазя неговата,а и моята психика (което не е без значение,тъй като детето се нуждае от здрава и уравновесена майка),аз не правя никакви опити да разговарям с БНД. След консултация с детски психолог възприех тактика,която до този момент дава резултати. Непрекъснато разговарям със сина си,внушавам му колко много го обичам и че това,което вижда и чува от баща си,не е правилно. Обяснявам му с простички думи,че той не е виновен за нищо,че баща му се държи лошо,защото е сърдит на мен,а не на него. Никога не избягвам отговора на въпроса защо сме се разделили,тъй като детето има право да знае защо тати е сърдит на мама. Никога до този момент не съм спирала детето да се вижда с баща си,но след събитията от последните две-три седмици започнах да мисля,че за него е по-добре тези срещи да престанат. Не искам и няма да допусна детето ми да се връща объркано,разстроено и дори на моменти озлобено,само защото баща му е решил да си играе на баща за няколко часа дневно,и да отмъщава на мен чрез най-скъпото ми същество. Къде беше той през четирите години от раждането на детето до раздялата ни? Някакъв фигурант вкъщи,когото трябваше най-често насила и със скандали да карам да обръща внимание на сина си,да го изведе по мъжки,да го учи на тези типично мъжки неща,на които бащите учат синовете си...Да не продължавам,че се паля....Сега се сетил да се прави на баща....

И аз съм в подобна ситуация, където законът твърди, че ако играем театър "детето се среща с баща си", то детето ще получи всички ползи от връзката баща-син.

Моето дете е още малко, на две и половина и за него е по-важно да има структура в деня си, да е нахранено и наспато навреме, за да му е весело и да е кротък. Да, ама съдът е определил срещи и какво да правя- давам го. Таткото носи кексчета, мечета Барни и грозде, малкият по принцип не яде сладко, яде истинска храна. Като изяде тези почерпки, особено гроздето, което уж е полезна храна, но е пълно с фруктоза, става някаква фурия. Бащата е малко прекалено ентусиаст и допълнително превъзбужда детето. И така, виждат се, а аз после трябва да се оправям с детските нервички, разстроения сън и какво ли не.

Сега обжалва режима, за да може да взима детето и да го води в родния си град- това са 500 километра в двете посоки, за детенце на две и половина.

Засега съм прекалено изтощена да се занимавам и аз със съда. Затова просто отказвам да градя мита на чудесния татко, важно за мен е детето да си спазва режима и да не се държи нервно и превъзбудено. Всички останали "ползи" от срещата с бащата някак не мога да ги забележа.

Това болднатото , за БНД си е чиста полза !
Поне за нашия е така . Той е добре , когато на мен ми е зле !

Няма съд в България, който да отчете, че не е хубаво малките деца да преяждат с глюкоза и после да бръмчат. Или да ходят недоспали, отключвайки вулканичен темперамент и ужасен рев.

Разбира се, ако се оплача, веднага следва- о, не се ли справяш, да взема ли аз родителските права...

Най-страшното е, че бившият и семейството вярват в магии, комуникират с духове, ходят по врачки и всякакви поведения и делюзии, които са антивъзпитателни за всеки разумен човек. Да, ама съдът ги приема за "лични убеждения", нищо, че един ден ще имат право да дрънкат на сина ми, че Холокостът не се е случил, 11 септември е дело на Джордж Буш и че са жертва на магия от страна на майка ми, затова сега не им върви на семейството.

Ще говоря много и честно с малкия ми. Отрано ще научи кой е Джеймс Ранди...за да не му бъркат главицата с кристали, гурувци и какво ли не.

Много точно казано. Това е и основната причина да не предприемам никакви опити да разговарям с БНД. Той използва всякакви реални и нереални възможности,за да ме изкара лоша майка,кучка,която си изоставя детето ( в първия пост написах,че работата ми налага от време на време да отсъствам за по 2-3 дни,през които обаче детето ми е в сигурни ръце при моите родители) и какво ли още не. Мамасита,толкова добре те разбирам,колко си уморена от съдебни битки и всякаква помия,която може би се е изливала над теб от страна на бившия ти...Минах по същия път. Но си мисля,че в името на доброто на детето ти си струва да се пребориш пак и да не допускаш да го размята напред-назад по пътищата на такива големи разстояния. И зима идва....А и особено в обкръжението на такива откачалници,каквито явно са роднините на бившия ти...Ще му промият мозъка на милото детенце...Каквото и да решиш,стискам ти палци!

Той още е малък за промиване на мозък, а като порасне- знам на какво да го науча.

Малко вероятно е съдът да разреши пътуване на този етап.

Просто си възпитавам сина според моите разбирания. Толкова ме мразят, толкова съм им странна и нестандартна, че след някоя и друга година и детето вече няма да го обичат, нали не е кукла без мнение. А синковецът определено вече има личен стил  - на хранене, обличане и прекарване на свободното време. Сиренце "брие" (още не мога да го науча, че на френски има нямо е:)), чай по негов вкус- с лимон, а сутрин обича да ходи с халат, щото така ставал "пичов".

Та- ще им дам да гледат моя уникален микс от Бърти Устър и Вожда на Червенокожите, пък да видим колко ще продължи. В края на краищата, и малкият някой ден сам ще трябва да направи цивилизационен избор.

На това разчитам и аз. Не го манипулирам,не му налагам мнение. Просто му показвам безусловната си любов и се стремя да го науча да бъде добро и възпитано дете. Надявам се сам да направи избора и да види разликата.

Mamacita, радваш тотално 

Пак съм аз. Дано не досаждам. Проблема след срещите на детето с баща му продължава. Вече всеки път се прибира с рев,иска да остане там,не иска у дома с мен. Първите минути не иска дори да ме прегърне. Тази вечер плака почти три часа с прекъсвания. Четох тук доста истории,подобни на моята.В момента обмислям вариант за справяне с проблема. Мисля си дали ако открито насърчавам тези срещи,дори когато са извън режима на свиждане,това би помогнало на детето да се успокои. Защото в момента в неговите очи аз съм лошата. Явно е така,щом в първите моменти направо отказва контакт с мен. А ако усети,че аз съм на негова страна,не го лишавам от това,което иска /контакт с баща му/,ще разбере,че не съм чак толкова лоша,колкото си мисли. Защото повярвайте ми,всяка неделя вечер е някакъв кошмар. И той продължава и в понеделник. Тъкмо се поуспокои и пак идва неделя и всичко отначало. Такива истерични писъци не бях чувала досега.
Та по същество-имам нужда от съвет. Как мислите,ще проработи ли тактиката? Може пък в един момент да му омръзне там и да не ходи с чак такова желание,че да не иска да се прибира у дома. Искам да кажа много ясно-не съм против да се вижда с баща си. Искам да спре с тези истерии,че ме убива това-като го гледам да плаче.

Вие ,с бнд на колко години сте....?
Щом вие големи хора не можете да се разберете,как искате едно дете да ви разбира!

На колко години беше детето? Според мен, ако седнеш да поговориш с него приятелски може да има някакво въздействие. Обясни му спокойно, че може да вижда баща си когато поиска, че ти не си против, че ти липсва когато не го виждаш повече дни, но не искаш да плаче и да е разстроен. Дори смятам, че можеш да му предложиш той да си направи режим кога да е при баща си и кога при теб. Има деца на които това "налагане" влияе зле. Днес при мама, след три дни при татко. Само по себе си това може да го натъжава и обърква. Поговори и с БНД. Кажи му, че детето се връща с нежелание у дома и искаш да му предложиш малко повече свобода при избора на този "режим"...

А защо мисли, че го лишаваш от контакт с баща му? Баща му ли му говори така, или наистина го спираш?

Синът ми е почти на пет и е доста умно за възрастта си дете /не е само моя оценката/. Току-що изпълних съвета на Слънчо едно към едно. Обясних на детето,за кой пореден път вече,че нямам против да се вижда с баща си,щом иска,само да не плаче. Уж обеща,но не вярвам много....След кошмарната неделя вечер и също толкова кошмарната понеделник сутрин сега е спокоен.
Слънчо,в случая няма как той да си определя режима,тъй като през седмицата баща му е на работа и няма как да са заедно. Според решението на съда режимът на свиждане е четири недели и една събота в месеца от 10 до 17 ч. БНД обаче не спазва часовете,връща го по-късно и настоява съботата,когато са заедно,детето да спи у тях. Е,примирих се,защото той най-после започна /явно/ да се държи като истински баща и на детето му е хубаво с него. Ако си настоявам за часовете и го ограничавам,излизам лошата.
Бърди,идея нямам какво му говори баща му. Подпитвам дискретно,но малкият хитрец почти винаги отбягва отговора. Което ме кара да мисля,че отзивите за мен никак не са ласкави  Но аз не го спирам да ходи. Каквото и да се е случило между нас,детето няма вина. А и се оказа,че май трябваше да се разделим с БНД,за да започне да се държи като истински баща. Докато бяхме заедно,аз и детето бяхме за него като част от пейзажа. Сега вече го търси,излизат,играят...всичко,което правят нормалните бащи с децата си.

когато детето живее продължително време с единият родител и се среща за няколко часа с другият почти винаги настроението му се "променя ужасно".  защо промяната трябва да бъде задължително след срещата с бащата (според темата) ?  и когато се срещне с майката за няколко часа настроението пак му се променя. и то ужасно. от личен опит го знам.