Подсъзнанието може всичко 45 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Днес се скитах безцелно из гората, времето беше чудесно. Сама. Вървях и  мислех, че е цяло щастие, че съм жива, въпреки че съм сама и не виждам смисъл да продължавам напред.
Дадох си сметка, че чрез решенията си рушим живота си с години, и после се надяваме на техника, на някой или нещо, което ще го промени. Особено ако е 26 секунди....
За да се промени живота ни, трябва ние да се променим. Колкото и да наливам вода в една мръсна локва, нищо няма да се промени, ако не изчистя калта. Досега все си мислех - Вселената ще ми помогне, някой ще се появи в живота ми и ще изтрие сълзите ми Сега знам, че аз съм тази, която трябва да си помогне! Пълна съм с обида и мисли от типа "няма справедливост на този свят", "защо на мене, господи" и т.н.
Е, как да се променя тогава?
Сигурно ми липсва вяра... Ех...

Дани, на много прав път си...оставай по често сама с мислите си. Единствено ти знаеш правилния начин и вярвам, че скоро ще го откриеш 

А, как да промениш това ли? С много вяра и любов 

Просто в момента явно имаш малко поспаднала енергия и вибрационното ти ниво не е много високо, Дани. 

Иначе си права - ние сме тези, които трябва да променим основната насока на мислите си, за да се почувстваме по-добре и по-щастливи.

И аз почувствах нещо такова, но с обратен знак тези дни. Заела съм се с една дарителска кампания, вижда се в подписа ми, доста тичане е, много работа, организиране на много хора, разговори, молби, просия, ако щете, но и благодарности,  благословии... В един момент, осъзнах как първо съм забравила за собствените си проблеми, улисана в силното си желание да подаря нещо хубаво на тези дечица, които си нямат нормален дом и семейство.

След това осъзнах, как вярата ми, че мога да променя нещо в този свят, е неимоверно нарастнала, как с всяка положителна новина, с всяка сумичка, с всеки подарък се нахъсвам все повече и повече и виждам, как успявам - и аз, и тези, с които работим заедно, но го усетих много лично - успявам не за себе си, в този случай, за други - но изведнъж осъзнах как това възвърна вярата ми, че мога да променям нещата!

Защото когато беше трудно и никой не се обаждаше отникъде, не спряхме и не се отказахме...

Почувствах се силна, можеща, успяваща, богата, щедра... Прави са тези, които са казали - няма да обеднее ръката на даващия. И давайки - буквално усещам как  колелото се е завъртяло и спиране няма! 

Благодарна съм на тези деца, че ги има, защото заради тях аз преживявам личен, мой си възход...

Благодаря и на всички, които помагат за това, тези деца да се усмихнат на Дядо Коледа, когато седнат в скута му и си получат личния подарък, приготвен с толкова любов!



Има, има справедливост на този свят - и ние сме тези, които можем да я създадем!
Вярвам го с цялото си сърце. 

Прекрасна седмица, феи!   

Даниела, периодите на подем в настроението и сривове ще се редуват.
Днес си осъзнала нещо, чувстваш се окрилена, утре ще те обхване отново безпокойство, меланхолия, гняв, обида, тъга. После пак ще се окрилиш. И така - въртележка.
До един миг, в който, като се почувстваш възвисена, ще си казваш:"да, бе, това е илюзия, моментно е, въобразявам си, всъщност всичко е скапано..."И по-бързо ще се връщаш към доминантното настроение - тъга.
Идеята на техниките е целенасочено да си въобразяваш, че ти е добре, за да се обърка съзнанието ти и да блокира мисълта, че всъщност ти е зле. В началото няма да се получава, защото съзнанието е много силно и целенасочено, но постепенно почва да се обърква

Но, извън идеята за техниките - те според мен помагат да преодолеем черните мисли, не са спасителен пояс сам по себе си, няма да ни натикат в ръцете това, за което копнеем - има едно съвсем сигурно нещо, което ни помага. И това е времето.
Времето обаче е много важно за  какво ще бъде ползвано в периодите на тъга - ако го ползваме, за да се лекуваме, макар и в самота, всичко ще е ок. Но ако ще го ползваме, за да трупаме и да надграждаме болката си, няма да има оправия.

Аз и друг път съм ти казвала и съм те питала - ти за КАКВО страдаш? И за КОГО?
Какво всъщност се е случило - раздяла с мъж?! Е, добре, де, разбирам в тоя свят мъжете да са се свършили, че да страдаш.
Да, ясно - ТОЧНО този е баш твоят човек - единствен, незаменим, няма друг...
Хъм?
А ако не го беше срещнала, как щеше да знаеш, че е точно ТОЙ?!
Щеше да си срещнала някой друг и сега щеше да се чувстваш по точно същия начин.

Защото проблемът не е в мъжа. А в товето усещане за невъзвратима загуба, която по никакъв друг начин не може да се компенсира.
Този проблем идва от неувереност, че можеш да си намериш друг партньор. От липса на вяра, на самочувствие и от този вид неща.
Идват празници. Проблемът се задълбочава поради всеобщата радост, която ужасно контрастира на твоята мъка и самота. Празниците са коварно нещо за човек, изпитващ болка от раздяла.

Задаваш си въпроса"Защо точно на мен, Господи?"
Хех...да знаеш само колко хора точно в този момент, в тази секунда си мислят същото и задават същия въпрос на Бог.

Казваш, че сама трябва да си помогнеш. Добре. Но защо мислиш, че имаш нужда от ПОМОЩ? Нима си в беда? Нима ситуацията наистина е чак толкова зле?

Защо си срещнала този човек, запитвала ли си се?
При какви обстоятелства го срещна?
Тогава имаше ли усещането, че имаш нужда от помощ?
Ако - да - ясно защо си го срещнала - привлякла си човек, който също е имал нужда от ПОМОЩ. Ти за едно, той - за друго. Или за същото, без значение. Но когато някой се излекува от нещо, това не значи, че няма да се разболее от друго и да поиска ново лекарство.
Да търсиш човек, за да излекува раните ти е супер грешка, освен ако не си сигурна, че ти трябва временно, докато трае лечението.
Ето, ако ти си се чувствала зле, с мислите, молбите и желанията си си привлякла своя ЛЕЧИТЕЛ. КАзвала си друг път, че той те е научли да летиш. Значи ти си имала нужда от него, за да усетиш, че имаш криле. Полетяла си и той е намерил друга, която да учи да лети. Но без своя инструктор по летене ти си отново на земята. Сломена. И, повярвай, пак ще си намериш точно такъв, защото ти си го извикваш, ти го призоваваш. И ситуацията пак ще се повтори.
Бог е добър. Той ни дава това, което искаме. Била си нещастна, имала си нужда от някого, Той ти го е пратил, ти си станала щастлива, значи всичко е ок и той може спокойно да си тръгне.

Когато излезеш от състоянието на отчаяние и нужда от спешна помощ, когато се почувстваш добре в положението, в което се намираш, и успееш да формулираш много ясно какво искаш и защо го искаш и в тази молитва да няма идея, че ти е нужно, за да не бъдеш нещастна, тогава нещата ще изглеждат по друг начин.

Не зная колко време ще ти отнеме да не изпитваш силна болка. Все някога ще стане. Може да е месец, може година, може цял живот. Зависи от раната. А раната, ето тук е хватката, е само в твоята интерпретация на ситуацията. Ти можеш да я направиш огромна, можеш да си я превържеш, а можеш и изобщо да не я забележиш.

При хората се случват странни неща. Те страдат, страдат, пък в един момент вземат, че просто спрат, щото то отдавна минало. И в периодите на страдание, всичко, което получават, е доказателства за това страдание - виждат спонтанно снимки, които им напомнят. Хора, които им напомнят, срещат се често и със самия обект на страданието си.Чуват неискани новини...Абе, всичко около тях сякаш има за цел да поддържа болката.
Да, ама не съвсем. Всъщност хората са толкова увлечени по своето страдание, че сами привличат всичко това. Всъщност, ако излезем от идеята за привличането, която все пак е основна за тази тема, другото много обикновено обяснение е, че хората виждат едни и същи неща, но забелязват само тези, които им напомнят за болката. Дори ги търсят подсъзнателно. А затварят съзнанието си за другите картини.
Доста гадничко, наистина.
Но дори тази игра на съзнанието в един момент писва. И вече минаваш по познатите улици, без да ти се свива сърцето. Виждаш спонтанно снимка на човека с някаква друга, но е просто като някакъв портрет без значение...

И когато настъпи точно този момент е много важно какво ще поискаш за себе си. Когато си "свободна".

И все пак, за да не чакаш чак толкова много, защото времето е доста ценно на тази точно земя и в тази точно реалност, колкото и относително понятие да е според някои, най-добре почни да молиш за себе си нещо наистина ценно, но гледай да го формулираш правилно. Ако ти е тежко, нека ти е тежко, няма да се правиш, че ти е весело, я.
Просто си позволи да вярваш. Довери се на Бог и на себе си най-вече.
Защото ти си имала такъв човек до себе си. Просто няма никаква, ама НИКАКВА логика да не можеш да имаш друг. Или с тази случка да са се свършили всички хубави за теб неща форевър?! Нима вярваш в това?

Знаеш ли, има хора, които наистина цял живот остават сами. Но това винаги е въпрос на личен избор. Не е съдба, не е висша несправедливот. Това е решение.

Какво прави красивата, уверена жена, когато приключи една връзка? Ами, започва нова. Толкова ужасно просто е, че няма накъде.
Какво прави неуверената жена? - потъва в сълзи, че никога повече няма да срещне човек като ТОЗИ.
Неуверената жена трябва да направи едно-едничко нещо за себе си, да си спомни, щото явно е забравила, че вече е имала връзка, значи го може този номер пак. И да спре да се оправдава с това, че баш този иска, защото преди да го срещне, очевидно е нямала идея, че точно той е единственото чудо на природата.
Мъжът си е мъж.
Или искаш мъж, или дириш спасител.
Когато търсиш мъж, осъзнаваш, че мъже има колкото щеш.
Когато търсиш спасител за собствените си проблеми, виждаш само липса на мъже.

Ох, така ми се иска, така ми се иска да ми повярваш. А ето, даже докато пиша усещам вътрешната ти съпротива - това не е така, КЛОНКА не разбира, лесно й е на нея, тя не знае, тя не го познава, не може да почувства....

Много ясно, че нито мога да почувствам болката ти, нито познавам твоя човек, нито теб, нито мога да вляза в емоциите ти.

Но зная простички истини за живота. И зная, че ако човек вярва, че е прекрасен, хубав, умен, способен, ако той вярва, че хората го харесват и се чувства добре, когато е харесван, той никога не остава сам.
Това правило почти не познава изключения. Освен ако човекът целенасочено иска да бъде без партньор и отхвърля предложения.
Изводите ги оставям на теб.

И ти желая много, много щастие.

Клонка ,аз не съм Даниела ,но ти Благодаря за този пост .Казала си много истини точно,кратко и ясно ...и както няма нищо случайно ...явно ми е било време и на мен да го прочета .
Благодаря. 

 
Хората знаят всичко и сами. Понякога имат нужда да чуят друга гледна точка, дори и да я отрекат, тя все пак е чута.

КЛОНКА, много внимателно те четох, слагам те сред най - мъдрите хора, които съм срещала.
Мога да кажа само едно - за мен още е рано, да действително трябва време и все още съм като обсебена понякога, и все още се возя на въртележката. Права си, сривове в настроението и йо-йо ефекти много.   
     Знам обаче нещо, и го казвам на всички, които четете тук - ТЪГАТА е процес. И както всеки един процес, трябва да има и край, нали? За себе си мога да изброя няколко състояния - отричане, гняв, обида, болка, и разбира се, приемане. След това не знам какво следва.
Толкова добре си описала състоянията, че оставам с убеждението, че си ги преживяла.
Направих си изводи още когато ме обвини, че се оправдавам.
Но навиците са ужасно нещо! Ще открия как да ги счупя някой ден.
*Мила* Казваш, има справедливост. Сигурно. Но онези, които се изживяват като жертви, наричат възмездието справедливост.
Да знаете, уча се от вас да сменям с няколко градуса ъгъла! Това ви прави наистина феи!
 

Съгласна съм на сто процента с КЛОНКА.Раната може да я дълбаеш,да я превържеш или да не я забележиш.Изборът е само твой.Да дам една история за пример  как избираме и какво получаваме.Имам приател-хирург,който се разболя от рядък вид рак,за който лечение у нас не се предлагаше.Вариантът беше ампутация на дясна ръка-това е най-големия кошмар за 1 хирург,да не може да работи,а май и за човек с всяка друга професия.Никой не даваше големи надевди и след ампутацията,че много ще живее.Всеки го гледаше съжалително, шушукаше се как ще остави две сирачета,какво ще прави жена му и подобни в същия дух.За капак никой и не се наемаше да направи ампутацията ,така и така не му остава много.И какво стана- човекът запази присъствие на духа,намери 1 клиника в чужбина,където се навиха да махнат тумора и част от мускулите,но да запазят ръката.Пробваха и се получи.Той отиде сам в страна,кедето не знаеше езика,все едно отива на спа процедура,оперира се,върна се.Абсолютно спокоен,уверен в добрия краен резултат.Нито веднъж не се оплака от болка,от липса на пари(за операцията изтегли приличен заем),в думите му нямаше грам отчаяние.Ако го слушаш без да го познаваш няма и да разбереш през какъв ад преминава.Правеше планове за след 1 година,за след 5.3месеца по-късно той се върна на работа и започна да оперира.Костваше му много болка и мъка,все пак много мускули от ръката липсваха,но  лека полека се справи и продължава да се справя все по-добре.Контролните изследвания бяха добри и от тогава минаха почти 2 години,а между временно осъществи и плана си ,който беше за след 1 година и за времето си изглеждаше абсурден.Е, Даниела,виждаш ли,че има различни начини да се справим с раните си,ние решаваме кой да изберем.
Аз не съм токова сладкодумна като КЛОНКА,но мисля,че посланието е ясно.
И още подобни примери мога да дам,но времето последните дни ми е дефицитно.
Лека нощ и успешна нова седмица на всички

         
 

Клонке направи деня ми весел ))) За първи път чета нещо все едно аз съм го писала... Едно към едно с моето виждане... За това си те обичам!

Почти всеки е преживял подобно нещо но всеки го е преживял по разному  само в тоава е понякога е разликата 






 

даниела, не става изведнъж промяната. Затова малката промяна на градуса ,/ както се изразяваш/ трябва да те радва много. Прави това, което те радва, доставяй си радост. Срещай се с хора, които обичаш, рисувай, каквото ти дойде, просто  опитай. Книгите са голям помощник. Потапяш се в една прекрасна книга и ....  И изпълнявай техниките. Те са с много ползи.

 
Клонке , евала!   

Когато търсиш мъж, осъзнаваш, че мъже има колкото щеш.
Когато търсиш спасител за собствените си проблеми, виждаш само липса на мъже.
Клонке, това го каза най-вярно/и другото, де/!!Понеже виждам,че на момичето проблемът е в  незаменимият или по-точно" незабравимият мъж"-това най-много ми хареса!!!Дано да го е разбрала
Иначе всичко си го написала така,все едно аз го мисля! Дано те разбере, че скоро роман трябва да напишеш  на това девойче!!Ти му викаш стригано, то ти вика бръснато....и така много пъти! А дано някъде вдене цялата ситуация ,през която всички сме минали ,някои даже и по няколко пъти
За Клонка

А понякога тази гледна точка е от огромна полза.
Клонке, поклон! 
Умихната и успешна нова седмица на всички феи!
Благодаря ви, че ви има!

привет момичета, имам едно питане - тъй като на 23ти юни написах писмо до Кармичното ръководство и сега декември месец пак се пише такова писмо, но в поста от първа страница пише че това се прави на 23ти декември, но в препратката пише че се прави на 21ви декември, та въпросът ми е коя е правилната дата за писмата до кармичното ръководство прем декември?
Благодаря предварително   

Всеки ден е силен, само граница на ума е кой ще изберем. Следвайте личния импулс, най-точен е. Останалото е граница и рамка