- Публикувана: 27 окт. 2011, 17:58 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2016, 20:42 ч.
Сурогатното майчинство в България
За забрана никой не говори. Тука бистрим моралния аспект. 
Всички цъкаме възмутено, че Айшето е родила осмото чаве, а всъщност това може да й е мечта и смисъл на живота - да ги докара до дванайсет.
Всички цъкаме възмутено, че Айшето е родила осмото чаве, а всъщност това може да й е мечта и смисъл на живота - да ги докара до дванайсет.Виж сега, тук се обясни многократно, че СМ в никакъв случай няма да е циганка. Тя ще е интелигентна, красива, нормална жена, с високоплатена работа, за да не й се плаща, нали ще е безплатно...забравих си мислАта...аа да и здрава като бик
Пък ако се разболее нещо, значи нарушава договора, продуктът може да е развален и могат да се откажт от него. Ми да, тя си е виновна..Също като циганчетата, дето са по домовете, да се спасяват кат са решили да се раждат. Интересно обаче, как за едните деца е хубаво това, че са се родили, пък за другите - ...не, щот са циганчета..Извинете ме за сутрешната диария, но просто не можах да се сдържа да не откликна на някоя от простотийките, споменати по - горе
П.П.Някой да н си помисли, че съм защитничка на циганите
Обаче на децата съм и за мен те нямат раса.
За забрана никой не говори. Тука бистрим моралния аспект. Всички цъкаме възмутено, че Айшето е родила осмото чаве, а всъщност това може да й е мечта и смисъл на живота - да ги докара до дванайсет.
Всички цъкаме възмутено, че Айшето е родила осмото чаве, а всъщност това може да й е мечта и смисъл на живота - да ги докара до дванайсет.След като може да си позволи да ги гледа, немам нищо против Айшето да ги докара и до двайсет... Аз съм с две и са ми преко сили, но приветствам родители, които издържат финансово и психически на цела тайфа дечорля...
И аз имам въпроси, които станаха 3 и на които вече не вярвам, че ще получа отговори:
1. (Задавам го вече трета тема) Успешно лечение на стерилитет ли са едновременно и приемането на донорски сперма и/или яйцеклетки, и сурогатното майчинство и по каква логика? И защо по тази логика и осиновяването не се счита за успешна лекуване на стерилитет като обединение на горните две лечения, а на хората осиновили дете се гледа като на отказали се от борбата за дете?
2. В тази тема за 10 - 20 случая годишно ли говорим, или за много повече случаи на жени, които могат да забременеят, но поради ред причини се предполага, че биха имали рискова бременност и опасност от загуба на плода или ранно раждане?
3. Когато говорим, че всяко дете има право да се роди, това означава ли, че приветстваме раждането на 10 и над 10 деца от хора, които нямат възможност да се грижат за тях и пълнят домовете с оставени за отглеждане или осиновяване деца? И ако отговорът на този въпрос е - не по какъв критерий делим децата, които имат право да се родят и тези, които не трябва да се раждат?
1. (Задавам го вече трета тема) Успешно лечение на стерилитет ли са едновременно и приемането на донорски сперма и/или яйцеклетки, и сурогатното майчинство и по каква логика? И защо по тази логика и осиновяването не се счита за успешна лекуване на стерилитет като обединение на горните две лечения, а на хората осиновили дете се гледа като на отказали се от борбата за дете?
2. В тази тема за 10 - 20 случая годишно ли говорим, или за много повече случаи на жени, които могат да забременеят, но поради ред причини се предполага, че биха имали рискова бременност и опасност от загуба на плода или ранно раждане?
3. Когато говорим, че всяко дете има право да се роди, това означава ли, че приветстваме раждането на 10 и над 10 деца от хора, които нямат възможност да се грижат за тях и пълнят домовете с оставени за отглеждане или осиновяване деца? И ако отговорът на този въпрос е - не по какъв критерий делим децата, които имат право да се родят и тези, които не трябва да се раждат?
По първия въпрос, Не съм на ти с терминологията за лечение на стерилитет. За мен това е прилагане на лечение и премахване на бариерит пред естественото забременяване. В случай, че заболяването не може да бъде излекувано, се прилагат други методи за забременяване.
Смятам, че с еднаква тежест са и донорските сперма и яйцеклетки, и СМ. Така че трябва да се разрешат или забранят заедно. Всъщност по този въпрос може да се развие отделна тема.
Моята лична логика е, че участва трети човек, детето е плод на договор и сделка /купува се яйцеклетка или утроба/, рисковете за донорката са непредвидими, рисковете за плода са непредвидими, резултатът е подобен - или имаме дете от собствена яйцеклетка, родено от чужда жена, или имаме яйцеклетка от чужда жена, родено от отглеждащата го майка. Честно казано, бих дала превес на СМ, тъй като роденото от нея дете ще носи генетичния материал на поръчващото семейство. В противен случай не е ясно колко яйцеклетки са дарени, каква е генетичната предразположеност, дали няма да се оженят полубрат и полусестра.
Осиновяването на дете, за мен, категорично няма нищо общо със стерилитета или каквито и да било репродуктивни проблеми. Това е висш хуманен акт, който погрешно се възприема от голяма част от обществото като средство за сдобиване на дете.
По втория въпрос - според проучванията за момента говорим за 20-30случая годишно.
По третия въпрос - да, всяко дете има право да се роди. Това не бива да се бърка с превенцията на нежеланата бременност, семейното планиране, изоставянето на децата и необразоваността на родителите. Едно време и българите са имали по 7-8 деца и това се е смятало за нормално. Днес не можем да ги издържаме и имаме други прадстави за живота. Така че определяща е не бройката на деца, а осмисленото желание да имаш такива.
Виж сега, тук се обясни многократно, че СМ в никакъв случай няма да е циганка. Тя ще е интелигентна, красива, нормална жена, с високоплатена работа, за да не й се плаща, нали ще е безплатно...забравих си мислАта...аа да и здрава като бик Пък ако се разболее нещо, значи нарушава договора, продуктът може да е развален и могат да се откажт от него. Ми да, тя си е виновна..Също като циганчетата, дето са по домовете, да се спасяват кат са решили да се раждат. Интересно обаче, как за едните деца е хубаво това, че са се родили, пък за другите - ...не, щот са циганчета..
Извинете ме за сутрешната диария, но просто не можах да се сдържа да не откликна на някоя от простотийките, споменати по - горе
П.П.Някой да н си помисли, че съм защитничка на циганите
Обаче на децата съм и за мен те нямат раса.
Пък ако се разболее нещо, значи нарушава договора, продуктът може да е развален и могат да се откажт от него. Ми да, тя си е виновна..Също като циганчетата, дето са по домовете, да се спасяват кат са решили да се раждат. Интересно обаче, как за едните деца е хубаво това, че са се родили, пък за другите - ...не, щот са циганчета..Извинете ме за сутрешната диария, но просто не можах да се сдържа да не откликна на някоя от простотийките, споменати по - горе
П.П.Някой да н си помисли, че съм защитничка на циганите
Обаче на децата съм и за мен те нямат раса.
Извинена си...
П.П. Добре, че повечето не се изхождат в темата...
бъръльо-бъръльо, аз не поставям условия... Само казвам, че не мога да издържа финансово и психически на толкова деца и не се наемам да ги раждам, но след като другите могат нека да раждат...
2. В тази тема за 10 - 20 случая годишно ли говорим, или за много повече случаи на жени, които могат да забременеят, но поради ред причини се предполага, че биха имали рискова бременност и опасност от загуба на плода или ранно раждане?
LemonDesi вече веднъж отговори на този въпрос и аз съм съгласна с нея.
Сурогатното майчинство не е лесно решение за никоя от страните. Да ползваш или да бъдеш СМ носи своите рискове от всякакъв характер - включително емоционален.
Първо, желаещите и одобрените да бъдат СМ няма да са особено много.
Второ, далеч не всички хора с репродуктивни проблеми (забременяване или износване) ще се решат да ползват СМ.
Някой цитира, че в Англия става дума за около 20-30 случая годишно. Не мисля, че България биха надхвърлили десет - и то смятам, че огромната част ще са между близки хора и роднини.
По третия въпрос - смятам, че когато хората не искат да имат повече деца, е добре да вземат мерки, за да нямат. Проблемът е, че някои от тях не знаят как да стане това.
Лично аз бих посъветвала жена, която не иска да се грижи за едно дете, да не го създава и да не го ражда. Но не мисля, че трябва да й се забрани да го прави или да бъде принудена. В крайна сметка всеки решава тези въпроси за себе си и е хубаво да има средства да вземе най-доброто решение - независимо дали става дума за раждане или за нераждане на дете.
Ама нали говорим, че винаги е по-добре едно дете да се роди? Независимо дали е заченато или не. Защо слагаме условието “ако може да си ги гледа“? То да се роди детето, пък после ще го мислим.
Ааа, така ли било
Щом казваш...
Ясният и неоспорим факт е, че дори и едно дете да успее да се роди, износено от СМ, значи има смисъл от същото.
Ами айде да се замеряме със снежни топки, вместо с кални, по ме кефи.
Ако има нещо което да ненавиждам, това е да извъртат думите ми.
Тъй като няма как да не става, единственият ми избор е да те игнорирам по темата.
Всъщност, ти друг имаш предвид в случая... но пак не е същото, което се опитваш да кажеш, че има предвид milalena
Въобще, темата е много благодатна за свободно интерпретиране на всяко изречение
Ако има нещо което да ненавиждам, това е да извъртат думите ми.
Тъй като няма как да не става, единственият ми избор е да те игнорирам по темата.
Всъщност, ти друг имаш предвид в случая... но пак не е същото, което се опитваш да кажеш, че има предвид milalena
Въобще, темата е много благодатна за свободно интерпретиране на всяко изречение
Видях , извинявам се за бързата реакция и недоглеждането.
Но и моите думи може би са сродни, нали писах, че детето в случая е желано и чакано...
и нещата са и в негов интерес, защото то ще се роди и ще има шанс да е щастливо.
Пък то винаги може да се случи така, че животът да опровергае очакванията.
, извинявам се за бързата реакция и недоглеждането. Но и моите думи може би са сродни, нали писах, че детето в случая е желано и чакано...
и нещата са и в негов интерес, защото то ще се роди и ще има шанс да е щастливо.
Пък то винаги може да се случи така, че животът да опровергае очакванията.
Благодаря за отговорите.
Luda, от първо лице единствено число съвсем отговорно заявявам, че осиновяването е начин да имаш дете, за мен равносилен с приемането на дарени яйцеклетки и сперма или използването на СМ. И при трите случая детето се се създава по различен от естествения начин, и в трите случая родителите би трябвало ясно да осъзнават този факт и да са го приели за себе си. А за който осиновява дете със съзнанието, че извършва висш хуманен акт съм съвсем лаконична - горкото дете.
При дарителството в него не са заложени гените на неговите родители и това води до проблеми при бъдещото му отглеждане. Един от тях си го описала - не знаем колко яйцеклетки (или сперма) са дарявани. Има и втори, обаче, също доста сериозен - родителите не знаят каква генетична обремененост носи детето. При много медицински процедури се действа насляпо, не можем да предполагаме какви заложби има и т.н.
При сурогатното майчинство оплодената яйцеклетка се развива в чужда за нея биологична среда и няма начин това да не окаже влияние върху развитието. Не ми се връща на споровете от предишните страници, но според мен кой те носи в утробата си 9 месеца има значение за оформянето на характера, темперамента и много други процеси извън генетичното наследство. За първичната рана също не ми се говори, защото чели-недочели изопачават проблема чудовищно. Извън книгите моите деца и двете ми дадоха достатъчно доказателства колко може да се помни раждането и изчезването на мама. Пак казвам - изчезването, не липсата на физически контакт. Присъствието на мама, макар и един път седмично, макар и през 2 - 3 стъкла се усеща от бебето, в това съм абсолютно сигурна и не ми се спори.
Осиновяването е просто обединение на проблемите, които възникват в горните два случая + наваксването с изоставането във физическото и интелектуалното развитие от институционалния престой, когато има такъв. Нищо повече.
Luda, от първо лице единствено число съвсем отговорно заявявам, че осиновяването е начин да имаш дете, за мен равносилен с приемането на дарени яйцеклетки и сперма или използването на СМ. И при трите случая детето се се създава по различен от естествения начин, и в трите случая родителите би трябвало ясно да осъзнават този факт и да са го приели за себе си. А за който осиновява дете със съзнанието, че извършва висш хуманен акт съм съвсем лаконична - горкото дете.
При дарителството в него не са заложени гените на неговите родители и това води до проблеми при бъдещото му отглеждане. Един от тях си го описала - не знаем колко яйцеклетки (или сперма) са дарявани. Има и втори, обаче, също доста сериозен - родителите не знаят каква генетична обремененост носи детето. При много медицински процедури се действа насляпо, не можем да предполагаме какви заложби има и т.н.
При сурогатното майчинство оплодената яйцеклетка се развива в чужда за нея биологична среда и няма начин това да не окаже влияние върху развитието. Не ми се връща на споровете от предишните страници, но според мен кой те носи в утробата си 9 месеца има значение за оформянето на характера, темперамента и много други процеси извън генетичното наследство. За първичната рана също не ми се говори, защото чели-недочели изопачават проблема чудовищно. Извън книгите моите деца и двете ми дадоха достатъчно доказателства колко може да се помни раждането и изчезването на мама. Пак казвам - изчезването, не липсата на физически контакт. Присъствието на мама, макар и един път седмично, макар и през 2 - 3 стъкла се усеща от бебето, в това съм абсолютно сигурна и не ми се спори.
Осиновяването е просто обединение на проблемите, които възникват в горните два случая + наваксването с изоставането във физическото и интелектуалното развитие от институционалния престой, когато има такъв. Нищо повече.
Не ми се противопоставят осиновяване срещу донорство срещу СМ. За мен това са три решения на един и същи проблем, които трябва да са добре обмислени и вътрешно приети с всичките последици от тях.
Напълно съм съгласна, че по време на вътреутробното развитие се формират първите усещания и нагласи на детето. Това, че родната майка износва детето не е абсолютно никаква гаранция, че бремеността ще бъде спокойна , хармонична и всичко ще е цветя и рози. Така че това не е за мен никакъм аргумент за и против СМ.
Проблемът не се обсъжда, но достатъчно често се случва следродилната депресия да е толкова силна, че родилата майка да не желае да погледне детето, но под натиска навината да е принудена да го прегръща и кърми. Бебето усеща че е нежелано и това го травмира още повече, отколкото да е лишено от контакта с майката.
Що се отнася до осиновяването, още помня случай с една позната, която осинови дете на 1,5 години. Не знам какви вътреутробни чувства ии първични рани от отделянето от майката е имало, но затова пък знам какви институционални травми бешполучило. Отне му много месеци преди да се престраши свободно да се движи из апартамента. Въобще няма да споменавам другите области на развитието му.
Не мога да дам мнение какви трябва да са подбудите за осиновяване - дали отчаяното желание за имането на дете, или желанието да се даде шанс за по-добро бъдеще, или просто нормално човешко отношение. Зная само, че е много по-трудно от приемането на донорска яйцеклетка и СМ.
Напълно съм съгласна, че по време на вътреутробното развитие се формират първите усещания и нагласи на детето. Това, че родната майка износва детето не е абсолютно никаква гаранция, че бремеността ще бъде спокойна , хармонична и всичко ще е цветя и рози. Така че това не е за мен никакъм аргумент за и против СМ.
Проблемът не се обсъжда, но достатъчно често се случва следродилната депресия да е толкова силна, че родилата майка да не желае да погледне детето, но под натиска навината да е принудена да го прегръща и кърми. Бебето усеща че е нежелано и това го травмира още повече, отколкото да е лишено от контакта с майката.
Що се отнася до осиновяването, още помня случай с една позната, която осинови дете на 1,5 години. Не знам какви вътреутробни чувства ии първични рани от отделянето от майката е имало, но затова пък знам какви институционални травми бешполучило. Отне му много месеци преди да се престраши свободно да се движи из апартамента. Въобще няма да споменавам другите области на развитието му.
Не мога да дам мнение какви трябва да са подбудите за осиновяване - дали отчаяното желание за имането на дете, или желанието да се даде шанс за по-добро бъдеще, или просто нормално човешко отношение. Зная само, че е много по-трудно от приемането на донорска яйцеклетка и СМ.
Зная само, че е много по-трудно от приемането на донорска яйцеклетка и СМ.
Това го повтарят много хора в тази и други теми. Но това обикновено са хора, които имат деца по естествен начин, или още въобще нямат деца. Отстрани чуждите усещания и възприятия няма как да бъдат описани, без да вложим субективизъм в оценката. Безсмислено е да обсъждаме кое е по-добре - да нямаш зрение или да нямаш слух, ако ние имаме и двете.
Абсолютно съм сигурна, че и родителите, заченали децата си с донорски материал или чрез СМ си имат своите специфични болки и терзания, просто тези практики са още много нови, от много скоро се прилагат и няма натрупан материал за изследвания и анализи. Ще се появят и такива
Препоръчани теми