- Публикувана: 27 окт. 2011, 17:58 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2016, 20:42 ч.
Сурогатното майчинство в България
Благодаря, обаче няма никакъв шанс, поне до следващите избори (тази есен, оптимистично, или май догодина, реалистично). Жена със свои или осиновени деца никога няма да разбере такива като мен - тази тема е много показателна за нагласите....
Благодаря, обаче няма никакъв шанс, поне до следващите избори (тази есен, оптимистично, или май догодина, реалистично). Жена със свои или осиновени деца никога няма да разбере такива като мен - тази тема е много показателна за нагласите....
https://www.facebook.com/Surrogacy-in-Bugaria-772018819537991/ елате на тази страница които сте за озаконяването на сурогатното майчинство
Със забрани или неуреждане със закон се стига до лицемерие и беззакония. В момента нужда от заместващо майчинство има, особено в "белите" страни. Това, че те не го уреждат, води до изнасяне на търсенето в страни, където то е позволено, което поражда нови проблеми. Считам, че статутът на децата може да се уреди много ясно с един точен и прецизен закон, с който да се регламентират и правата на "поръчващата" двойка, на заместващата майка /нарочно използвам българския термин, а не латинския му еквивалент/. Трябва обаче да се регламентират ясно и социалните ангажименти на държавата към заместващата майка като изследвания, болнични и др., а не както е сега - донорките на яйцеклетки нямат право на болничен след пункцията, освен ако това не е в инвитро център с болница към него - например "Надежда" или "Щерев". Наредба № 28 на МЗ много неясно урежда правата на донорките, но не посочва кой трябва да им издаде болничен лист след пункцията, например. Или кой поема "обичайните разходи", свързани с неудобствата при даряване - отсъствие от работа, пътуване, претърпяни страдания и т.н.
Относно гражданските организации, които са против заместващото майчинство. Зад организации като "Общество и ценности" стоят религиозни структури с доста съмнителна идеология, финансирани от вън. Асоциация "Общество и ценности" е структура, ръководена от хора, близки до скандалния в близкото минало пастор Георги Бакалов, ръководител на организацията "Слово на живот" през 90-те години, сега "Прелом". Справка в интернет ще ви даде представа за моралния облик на този човек и на ръководените от него събрания.
Относно гражданските организации, които са против заместващото майчинство. Зад организации като "Общество и ценности" стоят религиозни структури с доста съмнителна идеология, финансирани от вън. Асоциация "Общество и ценности" е структура, ръководена от хора, близки до скандалния в близкото минало пастор Георги Бакалов, ръководител на организацията "Слово на живот" през 90-те години, сега "Прелом". Справка в интернет ще ви даде представа за моралния облик на този човек и на ръководените от него събрания.
Относно съветите на жени, които никога не са се сблъсквали с репродуктивен проблем от каквото й да е естество към близо 145 000-те хиляди двойки в България с репродуктивни проблеми, как последните трябвало да си осиновят дете, искам да кажа:
Осиновяването е високоблагороден акт , но според мен човек трябва да е готов да го предпочете пред това да има свое дете. Ако не може, то по-добре да опита да направи всичко, за да има свое. А природата ни е такава, че всеки ще предпочете да се продължи, себе си и човекът, в когото се е влюбил и е избрал, за да сподели живота си. Не мисля, че това е егоизъм, както и жените с проблеми не могат да нарекат егоистки здравите жени и мъже, които не искат да дарят генетичен материал или жените, които не могат да се решат да станат заместващи майки. В последните години кандидат осиновителите в България се натъкват на огромни трудности. Най-желаните деца - от български произход, здрави и новородени почти не стигат до кандидат осиновителите, които чакат по етапния ред. Първо - почти не се изоставят бели деца /говорила съм с лекар от неонатологичното отделение в голям български град/. Единственото бяло дете, за което тя си спомни да е изоставяно в последно време е било на българска помакиня от Родопите. Такива деца се дебнат от юристи, които са в топли отношения с клиниките и така детенцето се припознава още там от осиновителя татко, после родилката се отказва от него, осиновителката го осиновява. Такива деца не стигат до социалните служби. На практика това не е осиновяване, а заобикаляне на закона. Сами се сещате, че за да си вземете дете по този начин, трябва да си платите. Правило се и по времето на социализма. Второ - осиновители от чужбина - наемат мастита адвокатска кантора, плащат суми, които ние не можем да си позволим и практически те са с предимство, въпреки, че по закон международните осиновявания са за деца, непоискани и предлагани на български кандидат осиновители.
Трето, кандидатствате, чакате, след две години ви изтича срока на документите и накрая не издържате. Услужливи хора ви насочват към директор на дом, който ще ви помогне, без да ви иска нищо, освен .....щедро дарение за дома. Или дълго чакали кандидати за бебенце са посъветвани от социалните да увеличат възрастовата граница на желаното от тях детенце. Така ви предлагат дете на 6 годинки, върху което животът в институциите е дал такъв отпечатък, че ви предстои усилена работа с логопеди, психолози, педиатри и много други специалисти. Поклон пред хората, които го правят. Но според мен, който не е готов за това, трябва да е достатъчно честен и смел да си признае, че предпочита да се бори за свое дете.
И едно нещо, което много ме издразни като четох тази и други теми. Значи непрепатилите дами с лека ръка съветват: "Осиновявайте! Деца по домовете много, вие искате екзотични неща като донорство и заместващо майчинство, и плачете, че не може да бъдете майки!".
Същевременно, четейки тази тема виждам, че никоя дама не иска малцинствена жена /не използвам точната дума/ за сурогатна майка. При условие, че детето не носи нейните гени. То е плод на вашите и на съпруга ви гамети. В темата за донорските яйцеклетки едва две жени са съгласни да получат донорска яйцеклетка от жена с малцинствен произход. Същото е и за донорската сперма. Значи никой не иска детето му да расте 9 месеца в утробата на жена от малцинството, не иска генетичен материал от тях, но с лека ръка праща бездетните да осиновяват децата, оставени в домовете, които на 95 % са част от това малцинство. Ами дами, това не е ли лицемерие?
Колко от вас, които имате свои деца и никога не сте разбрали ужаса на думата "безплодие", ще си вземете детенце с такъв произход, заченато от пиян рецидивист и майка, която не знае колко на брой и от колко бащи са децата й, живяло 3-6 години в институция и ще го отглеждате заедно със своето дете? Аз познавам точно една такава двойка, на която се покланям до земята. Защото те наистина са хора за възхищение.
Лично за себе си аз бих станала осиновител, ако много дълбоко съзнавам, че искам да бъда точно това - любов и закрила към дете, което няма нищо общо с мен и съпруга ми, ако съм готова никога да не го сравнявам в мислите си с хипотетично наше дете, което в моите представи винаги ще е по- добро, просто защото ще е плод на нашата любов. Ако съм готова да бъда не просто родител, а осиновител - да лекувам травми от изоставянето, третирането по домове, изоставането в социалното развитие. Ако никога не ми минава мисълта, че ако имахме наше дете, то щеше да е по-бяло, по-красиво, по-интелигентно от осиновеното. Защото последното е цинизъм спрямо осиновеното детенце. Ако обаче не съм готова за това, аз ще направя всичко, за да имаме наше дете.
Осиновяването е високоблагороден акт , но според мен човек трябва да е готов да го предпочете пред това да има свое дете. Ако не може, то по-добре да опита да направи всичко, за да има свое. А природата ни е такава, че всеки ще предпочете да се продължи, себе си и човекът, в когото се е влюбил и е избрал, за да сподели живота си. Не мисля, че това е егоизъм, както и жените с проблеми не могат да нарекат егоистки здравите жени и мъже, които не искат да дарят генетичен материал или жените, които не могат да се решат да станат заместващи майки. В последните години кандидат осиновителите в България се натъкват на огромни трудности. Най-желаните деца - от български произход, здрави и новородени почти не стигат до кандидат осиновителите, които чакат по етапния ред. Първо - почти не се изоставят бели деца /говорила съм с лекар от неонатологичното отделение в голям български град/. Единственото бяло дете, за което тя си спомни да е изоставяно в последно време е било на българска помакиня от Родопите. Такива деца се дебнат от юристи, които са в топли отношения с клиниките и така детенцето се припознава още там от осиновителя татко, после родилката се отказва от него, осиновителката го осиновява. Такива деца не стигат до социалните служби. На практика това не е осиновяване, а заобикаляне на закона. Сами се сещате, че за да си вземете дете по този начин, трябва да си платите. Правило се и по времето на социализма. Второ - осиновители от чужбина - наемат мастита адвокатска кантора, плащат суми, които ние не можем да си позволим и практически те са с предимство, въпреки, че по закон международните осиновявания са за деца, непоискани и предлагани на български кандидат осиновители.
Трето, кандидатствате, чакате, след две години ви изтича срока на документите и накрая не издържате. Услужливи хора ви насочват към директор на дом, който ще ви помогне, без да ви иска нищо, освен .....щедро дарение за дома. Или дълго чакали кандидати за бебенце са посъветвани от социалните да увеличат възрастовата граница на желаното от тях детенце. Така ви предлагат дете на 6 годинки, върху което животът в институциите е дал такъв отпечатък, че ви предстои усилена работа с логопеди, психолози, педиатри и много други специалисти. Поклон пред хората, които го правят. Но според мен, който не е готов за това, трябва да е достатъчно честен и смел да си признае, че предпочита да се бори за свое дете.
И едно нещо, което много ме издразни като четох тази и други теми. Значи непрепатилите дами с лека ръка съветват: "Осиновявайте! Деца по домовете много, вие искате екзотични неща като донорство и заместващо майчинство, и плачете, че не може да бъдете майки!".
Същевременно, четейки тази тема виждам, че никоя дама не иска малцинствена жена /не използвам точната дума/ за сурогатна майка. При условие, че детето не носи нейните гени. То е плод на вашите и на съпруга ви гамети. В темата за донорските яйцеклетки едва две жени са съгласни да получат донорска яйцеклетка от жена с малцинствен произход. Същото е и за донорската сперма. Значи никой не иска детето му да расте 9 месеца в утробата на жена от малцинството, не иска генетичен материал от тях, но с лека ръка праща бездетните да осиновяват децата, оставени в домовете, които на 95 % са част от това малцинство. Ами дами, това не е ли лицемерие?
Колко от вас, които имате свои деца и никога не сте разбрали ужаса на думата "безплодие", ще си вземете детенце с такъв произход, заченато от пиян рецидивист и майка, която не знае колко на брой и от колко бащи са децата й, живяло 3-6 години в институция и ще го отглеждате заедно със своето дете? Аз познавам точно една такава двойка, на която се покланям до земята. Защото те наистина са хора за възхищение.
Лично за себе си аз бих станала осиновител, ако много дълбоко съзнавам, че искам да бъда точно това - любов и закрила към дете, което няма нищо общо с мен и съпруга ми, ако съм готова никога да не го сравнявам в мислите си с хипотетично наше дете, което в моите представи винаги ще е по- добро, просто защото ще е плод на нашата любов. Ако съм готова да бъда не просто родител, а осиновител - да лекувам травми от изоставянето, третирането по домове, изоставането в социалното развитие. Ако никога не ми минава мисълта, че ако имахме наше дете, то щеше да е по-бяло, по-красиво, по-интелигентно от осиновеното. Защото последното е цинизъм спрямо осиновеното детенце. Ако обаче не съм готова за това, аз ще направя всичко, за да имаме наше дете.
. 
Nataka много добре обобщено и казано. 
Не съм прочела цялата тема, сигурно всички страни имат своите аргументи и донякъде са в правото си. Не съм срещнала човек които има някакъв проблем и той да е против осиновяване или сурогатна майка. Само тези без "проблеми" не разбират за какво иде реч. А всичко се свежда до едно -ЩАСТИЕ , всеки го заслужава и ако начина да го получиш е законен още по добре, ако не се действа по друг начин. Още преди години като чух за първи път за сурогатното майчинство и през ума ми не е минавало че е нещо "лошо" даже напротив за мен е нещо необходимо и добро.
А тези които се решават да го направят, да износят чуждо дете мисля че го пряват само от комерсиална гледна точка, но пък това въобщо не ме бърка ако после имам резултата в ръцете си. Всеки сам решава за себе си, аз така ги чувствам вътрешно нещата. Ако има законова възможност веднага бих се възползвала.
Не съм прочела цялата тема, сигурно всички страни имат своите аргументи и донякъде са в правото си. Не съм срещнала човек които има някакъв проблем и той да е против осиновяване или сурогатна майка. Само тези без "проблеми" не разбират за какво иде реч. А всичко се свежда до едно -ЩАСТИЕ , всеки го заслужава и ако начина да го получиш е законен още по добре, ако не се действа по друг начин. Още преди години като чух за първи път за сурогатното майчинство и през ума ми не е минавало че е нещо "лошо" даже напротив за мен е нещо необходимо и добро.
А тези които се решават да го направят, да износят чуждо дете мисля че го пряват само от комерсиална гледна точка, но пък това въобщо не ме бърка ако после имам резултата в ръцете си. Всеки сам решава за себе си, аз така ги чувствам вътрешно нещата. Ако има законова възможност веднага бих се възползвала.
Относно съветите на жени, които никога не са се сблъсквали с репродуктивен проблем от каквото й да е естество към близо 145 000-те хиляди двойки в България с репродуктивни проблеми, как последните трябвало да си осиновят дете, искам да кажа:
Осиновяването е високоблагороден акт , но според мен човек трябва да е готов да го предпочете пред това да има свое дете. Ако не може, то по-добре да опита да направи всичко, за да има свое. А природата ни е такава, че всеки ще предпочете да се продължи, себе си и човекът, в когото се е влюбил и е избрал, за да сподели живота си. Не мисля, че това е егоизъм, както и жените с проблеми не могат да нарекат егоистки здравите жени и мъже, които не искат да дарят генетичен материал или жените, които не могат да се решат да станат заместващи майки. В последните години кандидат осиновителите в България се натъкват на огромни трудности. Най-желаните деца - от български произход, здрави и новородени почти не стигат до кандидат осиновителите, които чакат по етапния ред. Първо - почти не се изоставят бели деца /говорила съм с лекар от неонатологичното отделение в голям български град/. Единственото бяло дете, за което тя си спомни да е изоставяно в последно време е било на българска помакиня от Родопите. Такива деца се дебнат от юристи, които са в топли отношения с клиниките и така детенцето се припознава още там от осиновителя татко, после родилката се отказва от него, осиновителката го осиновява. Такива деца не стигат до социалните служби. На практика това не е осиновяване, а заобикаляне на закона. Сами се сещате, че за да си вземете дете по този начин, трябва да си платите. Правило се и по времето на социализма. Второ - осиновители от чужбина - наемат мастита адвокатска кантора, плащат суми, които ние не можем да си позволим и практически те са с предимство, въпреки, че по закон международните осиновявания са за деца, непоискани и предлагани на български кандидат осиновители.
Трето, кандидатствате, чакате, след две години ви изтича срока на документите и накрая не издържате. Услужливи хора ви насочват към директор на дом, който ще ви помогне, без да ви иска нищо, освен .....щедро дарение за дома. Или дълго чакали кандидати за бебенце са посъветвани от социалните да увеличат възрастовата граница на желаното от тях детенце. Така ви предлагат дете на 6 годинки, върху което животът в институциите е дал такъв отпечатък, че ви предстои усилена работа с логопеди, психолози, педиатри и много други специалисти. Поклон пред хората, които го правят. Но според мен, който не е готов за това, трябва да е достатъчно честен и смел да си признае, че предпочита да се бори за свое дете.
И едно нещо, което много ме издразни като четох тази и други теми. Значи непрепатилите дами с лека ръка съветват: "Осиновявайте! Деца по домовете много, вие искате екзотични неща като донорство и заместващо майчинство, и плачете, че не може да бъдете майки!".
Същевременно, четейки тази тема виждам, че никоя дама не иска малцинствена жена /не използвам точната дума/ за сурогатна майка. При условие, че детето не носи нейните гени. То е плод на вашите и на съпруга ви гамети. В темата за донорските яйцеклетки едва две жени са съгласни да получат донорска яйцеклетка от жена с малцинствен произход. Същото е и за донорската сперма. Значи никой не иска детето му да расте 9 месеца в утробата на жена от малцинството, не иска генетичен материал от тях, но с лека ръка праща бездетните да осиновяват децата, оставени в домовете, които на 95 % са част от това малцинство. Ами дами, това не е ли лицемерие?
Колко от вас, които имате свои деца и никога не сте разбрали ужаса на думата "безплодие", ще си вземете детенце с такъв произход, заченато от пиян рецидивист и майка, която не знае колко на брой и от колко бащи са децата й, живяло 3-6 години в институция и ще го отглеждате заедно със своето дете? Аз познавам точно една такава двойка, на която се покланям до земята. Защото те наистина са хора за възхищение.
Лично за себе си аз бих станала осиновител, ако много дълбоко съзнавам, че искам да бъда точно това - любов и закрила към дете, което няма нищо общо с мен и съпруга ми, ако съм готова никога да не го сравнявам в мислите си с хипотетично наше дете, което в моите представи винаги ще е по- добро, просто защото ще е плод на нашата любов. Ако съм готова да бъда не просто родител, а осиновител - да лекувам травми от изоставянето, третирането по домове, изоставането в социалното развитие. Ако никога не ми минава мисълта, че ако имахме наше дете, то щеше да е по-бяло, по-красиво, по-интелигентно от осиновеното. Защото последното е цинизъм спрямо осиновеното детенце. Ако обаче не съм готова за това, аз ще направя всичко, за да имаме наше дете.
Осиновяването е високоблагороден акт , но според мен човек трябва да е готов да го предпочете пред това да има свое дете. Ако не може, то по-добре да опита да направи всичко, за да има свое. А природата ни е такава, че всеки ще предпочете да се продължи, себе си и човекът, в когото се е влюбил и е избрал, за да сподели живота си. Не мисля, че това е егоизъм, както и жените с проблеми не могат да нарекат егоистки здравите жени и мъже, които не искат да дарят генетичен материал или жените, които не могат да се решат да станат заместващи майки. В последните години кандидат осиновителите в България се натъкват на огромни трудности. Най-желаните деца - от български произход, здрави и новородени почти не стигат до кандидат осиновителите, които чакат по етапния ред. Първо - почти не се изоставят бели деца /говорила съм с лекар от неонатологичното отделение в голям български град/. Единственото бяло дете, за което тя си спомни да е изоставяно в последно време е било на българска помакиня от Родопите. Такива деца се дебнат от юристи, които са в топли отношения с клиниките и така детенцето се припознава още там от осиновителя татко, после родилката се отказва от него, осиновителката го осиновява. Такива деца не стигат до социалните служби. На практика това не е осиновяване, а заобикаляне на закона. Сами се сещате, че за да си вземете дете по този начин, трябва да си платите. Правило се и по времето на социализма. Второ - осиновители от чужбина - наемат мастита адвокатска кантора, плащат суми, които ние не можем да си позволим и практически те са с предимство, въпреки, че по закон международните осиновявания са за деца, непоискани и предлагани на български кандидат осиновители.
Трето, кандидатствате, чакате, след две години ви изтича срока на документите и накрая не издържате. Услужливи хора ви насочват към директор на дом, който ще ви помогне, без да ви иска нищо, освен .....щедро дарение за дома. Или дълго чакали кандидати за бебенце са посъветвани от социалните да увеличат възрастовата граница на желаното от тях детенце. Така ви предлагат дете на 6 годинки, върху което животът в институциите е дал такъв отпечатък, че ви предстои усилена работа с логопеди, психолози, педиатри и много други специалисти. Поклон пред хората, които го правят. Но според мен, който не е готов за това, трябва да е достатъчно честен и смел да си признае, че предпочита да се бори за свое дете.
И едно нещо, което много ме издразни като четох тази и други теми. Значи непрепатилите дами с лека ръка съветват: "Осиновявайте! Деца по домовете много, вие искате екзотични неща като донорство и заместващо майчинство, и плачете, че не може да бъдете майки!".
Същевременно, четейки тази тема виждам, че никоя дама не иска малцинствена жена /не използвам точната дума/ за сурогатна майка. При условие, че детето не носи нейните гени. То е плод на вашите и на съпруга ви гамети. В темата за донорските яйцеклетки едва две жени са съгласни да получат донорска яйцеклетка от жена с малцинствен произход. Същото е и за донорската сперма. Значи никой не иска детето му да расте 9 месеца в утробата на жена от малцинството, не иска генетичен материал от тях, но с лека ръка праща бездетните да осиновяват децата, оставени в домовете, които на 95 % са част от това малцинство. Ами дами, това не е ли лицемерие?
Колко от вас, които имате свои деца и никога не сте разбрали ужаса на думата "безплодие", ще си вземете детенце с такъв произход, заченато от пиян рецидивист и майка, която не знае колко на брой и от колко бащи са децата й, живяло 3-6 години в институция и ще го отглеждате заедно със своето дете? Аз познавам точно една такава двойка, на която се покланям до земята. Защото те наистина са хора за възхищение.
Лично за себе си аз бих станала осиновител, ако много дълбоко съзнавам, че искам да бъда точно това - любов и закрила към дете, което няма нищо общо с мен и съпруга ми, ако съм готова никога да не го сравнявам в мислите си с хипотетично наше дете, което в моите представи винаги ще е по- добро, просто защото ще е плод на нашата любов. Ако съм готова да бъда не просто родител, а осиновител - да лекувам травми от изоставянето, третирането по домове, изоставането в социалното развитие. Ако никога не ми минава мисълта, че ако имахме наше дете, то щеше да е по-бяло, по-красиво, по-интелигентно от осиновеното. Защото последното е цинизъм спрямо осиновеното детенце. Ако обаче не съм готова за това, аз ще направя всичко, за да имаме наше дете.
Респект!
Останалите, по-добре замълчете .....
Цитат
Не съм прочела цялата тема, сигурно всички страни имат своите аргументи и донякъде са в правото си. Не съм срещнала човек които има някакъв проблем и той да е против осиновяване или сурогатна майка.
Въпросът не е дори дали детето е "бяло", ако някой случайно това си е помислил. Изобщо. Въпросът е, че е нормално - не задължително, но съвсем нормално за природата на човека - да искаш по възможност то да е генетично твое и на партньора. Или поне на единия, ако не може на двамата.
Инвитрото на себе си ли го правиш или на чуждо тяло? Със себе си правете, каквото искате. Но за пари е грехота да си купувате "щастие" на гърба на друг. Да, да, знам, тоя друг сам го е пожелал, хак да му е. Ами тия 9 месеца? Абе не знам, трошете си главите, само някой ден да не дойде дъщеря ми да ми каже, че е решила да први "добро" на някакви хорица за пари, че ще ми се доповръща много.
Донорския Я., донорска сперма.. 
чак пък да е само моето тяло...а си купуваме щастие на гърба на експлоатацията на тялото на някой друг всеки ден, пазарувайки евтини стоки, произведени в Китай, Индия, Виетнам, но това някакси никак не ни пречи...
А хипотетичната ти дъщеря ако е решила да го направи безплатно, по-добре ли е?
чак пък да е само моето тяло...а си купуваме щастие на гърба на експлоатацията на тялото на някой друг всеки ден, пазарувайки евтини стоки, произведени в Китай, Индия, Виетнам, но това някакси никак не ни пречи...А хипотетичната ти дъщеря ако е решила да го направи безплатно, по-добре ли е?