Димът на пушач-пешеходец не ме притеснява изобщо! Мога да го изпреваря или да отида на отсрещния тротоар. Проблемът е с изпускането на изгорели газове от колите и автобусите - от тези не мога да избягам. Не всички пешеходци пушат ходейки, но всички превозни средства бълват гнус.
По опашки също не мога да разбера каква е логиката да се притискаш плътно в предния. Аз нарочно оставам на мястото си, за да си осигуря дистанция, но задните все нервничат: "Защо не минавате напред!!!???" - сякаш, ако не я направя тази крачка, хората пред тях се увеличават. Ами не я правя, а ако някой ме бута отзад съвсем директно съскам.
Дори и познати не обичам да ми обливат лицето с дъха си, когато си говорим. Не обичам и да почистват косъмчета от дрехата ми или да ме докосват по някакъв начин, за да привлекат вниманието ми. Особено през лятото.
Абе, всеки си е луд по негов си начин, ама наистина, когато се разминавам с някого по тротоара, гледам да ми е обърната главата, защото от всичко най ми е гнусно да вдишам току що изпуснатия чеснов дъх. Защо хората ядат толкова много чесън!