Благотворителствувате ли?

Хе-хе, на мен  шеф ми е казвал, че не би трябвало да ползваме асансьора ( с проекта ми), защото не сме отделили достатъчно средства за административни,  а асаньора върви на ток    
В момента смятам, че изискванията на донорите за ( ниски) административни разходи граничат с абсурд, но зависи, има много изключения.

За дарителството има една книга на Дамбиза Мойо ( икономист) , която анализира ситуацията в Африка в последните десетилетия и резултата от този модел на дарителство - казва се Dead Aid. Силно я препоръчвам. Хиър, ако не си я прочела, досега, хвърли й един поглед, има много хляб за паралели с това, което много сме говорили и за домовете, операциите и отговорностите на държавата.

Ще я погледна.

Ниските административни разходи най-често значат, че в организацията заплатите са ниски, тоест има текучество и претоварен персонал + експлоатация на хора, които не могат да си позволят да се преместят на по-добре платени позиции. Идеалистите, които творят добро за малко пари, могат да бъдат само хора под 30 години, за които това не е кариера, а спирка по пътя за нещо друго.

Разбира се има и организации, в които се пилеят пари. Скоро тук в Ню Йорк имаше един скандал с агенция за помощ на хората с увреждания. Огромни заплати и пенсии на шефовете, но пък клиентите на огранизацията бяха много доволни, което беше много странно.

Hear Again разбира се че работещите  в тези организации трябва да са заплатени, тук не оспорвам. Дори, до колкото знам,  бордовете на директорите са на доброволна основа. Вьпросьт е че има разходи и разходи. Ще ти дам конкретен пример, в сградата, в която работих се помещаваше един от офисите на Canadian Cancer Society. Сградата е сравнително малка, с по-големи офиси и наемите бяха доста по-високи, от колкото в стандартните офис сгради над 30 етажа. Преди известно време един от източниците на приходи на Canadian Cancer Society беше отрязьн; ставаше вьпрос за дьржавнаа субсидия, и те набьрзо се преместиха на друго място. Логично е да си задам вьпроса, необходимо ли им е било да наемат луксозен офис и с какво това допринася за дейността им.
Не казвам, че навсякъде има злоупотреби, но е факт, че доста от големите благотворителни организации, функционират почти като държавни структури и съответно има какво да се критикува.

Това е личен избор, който не подлежи на форумски отчет.

Но бих искала да успея да науча децата си на щедрост, милосърдие и споделяне на малка част от нещата, които имат. Мисля, че ще им е ценно умение в живота, да осъзнаят малките привилегии, на които са имали късмета да се радват.

Linden:) , благодаря за отговора и в Алберта е така.
Аз бях останала с впечатление, че искаш някакво лично мнение да споделиш за благотворителността в у-щата. Явно не съм те разбрала.

И аз си мислех колко по лесно е просто да поискат от родителите определена сума и с това да приключи въпроса, но да, те искат ангажираност от страна на родителите и да дадат пример на децата си. Често пъти безсмислен пример като това с шоколадите - говори се на децата за здравословно хранене и т.н. и изведнъж: айде сега продавайте шоколади на хората. Подчертавам, че в нашето училище нямаме продаване на шоколади за сега. Но пък събират децата и им обясняват, че които примерно продаде най-много книжки (с купони на местните фирми, за да е спонсорира у-щето и за да се подкрепи местния бизнес) ще има награда. Нещо като: подкупват ги за да благотворителстват. Което в моите очи не изглежда добре.


Не ставаше дума за това, мисълта ми беше, че част от колите за инвалиди се използват главно от родата и в по-малка част от самите инвалиди. Как един трак, които е висок и без никакви удобства (не пригоден) за инвалиди може да ги обслужва. Това е голяма кола, с голям разход на гориво и т.н. Стигнало се е до преливане на чашата и някои хора буквално се оливат, едно е да се възползваш от привилегии дадени на твой близки, друго е да парадираш с това (защото за мен това да има знак за инвалиди на трак си е нахалство и дори пародия).

Имаше наскоро един случай в Калгари, на разтоварището за боклук изсипани маркирани на фирма за благотворителност кашони пълни с чисто нови дрехи, завивки и т.н. неща (дори с етикети по тях). Помощите били събирани за едно изгоряло градче (за което май цяла Канада събираше и пращаше средства), стигнало се до там, че хората били заринати със стоки и помощи. Спряли да приемат помощите и тази фирма (а дали няма и други) се е отървала от "ненужните" кашони с вещи. Скандала си беше добър, от разтоварището затрупали кашоните, тъй като разпоредбата им е "което се изсипе в разтоварището да се зарие, по хигиенни причини". Та кой крив, кой не. Факта е, че ние даваме и в много случай дали са пари или са стоки отиват незнайно къде в тъмата.

Разбира се не искам да кажа да не се участва в благотворителни мероприятия (и аз лично не съм се отказала), обаче гафове и неоправдани разходи (както и Linden:) е писала) има и ще продължава да има. Затова е хубаво да се благотворителства умно с цел максимално да достигнат парите за предназначеното място или хора.

В никакъв случай не оспорвам и не критикувам това, което е направено или се прави от организациите, а само начина, по който се прави.

Ти нали си наясно, че дори и инвалидния стикер да е с картинка на човече в инвалидна количка, не всички инвалиди са в колички? Може да имат някакъв друг двигателен проблем и да им трябва пространство или мощност или пък да могат да карат каквато си кола искат и да са си купили камион. Ако е като в САЩ, такива стикери се дават и на хора с временни проблеми, например счупен крак. Та според мен по марката на колата и стикера не можеш да определиш кой нарушава правилата.

Hear Again , разбира се, че си права. Само дето аз съм видяла и кой слиза от (и е вътре в) колата. Не че си водя списък, но просто ми се е набило в очите. Нищо против нямам инвалиди и т.н. хора с проблемно здраве.

На mен пък продаването на бонбони не mи се връзва с благотворителност, а по скоро с някаква изкривена форmа на търговско-прекупваческа, спонсорска даже дейност. В началото иm се връзвах и се опитвах да пробутваm стоката на колеги и приятели, но вече не участваm. Даваm пари, когато mи поискат от у-ще или от хокей асициацията, но съm дотаm. Не са това ценностите, които очакваm училището (обществото) да възпитава в децата mи.

Напълно ми е ясно за какво говориш, mammamia. Това в България го промениха. Преди можеха да се купуват много мощни коли. Хората купуваха кола и си я доставяха от чужбина на името на инвалида и я вкарваха в БГ без мито. Сега има ограничение в кубиците на колата. Има  хора, които наистина нямат мярка. Инвалидите имат право на привилегии, но тъй като са зависими от роднините си, има случаи, в които не те ги ползват, а роднините им. Свидетел съм на няколко такива случая в БГ.
Забелязвам, че в Монреал редовно от инвалидните коли, слизат неинвалиди (освенм ако нямат проблеми със слуха, което незабележимо), даже като се замсиля никога не съм виждала да слиза инвалид. Инвалиди съм виждала да ги возят и да слизат от специализирани микробусчета.
За благотворителността -  организациите не ми вдъхват доверие. Предпочитам да даря лично.
Харесва ми в Канада системата за събиране на употребявани дрехи и играчки. Толкова е улеснено, че е като да си хвърлиш боклука. В България за съжаление не съм разбрала още за такава схема, но там ако оставиш нещо край кофата, за ден - два си намира нов собственик.

Това не е вярно. Винаги е имало ограничение за обема на двигателя и мощността на автомобили внасяни на името на инвалиди. ( ограничението беше  до 100кс). Внасяха се като не се плащаше мито и ДДС и инвалида нямаше право да я продава за срок от 3 години. - справка ПМС 2/93

В Канада не ползват облекчения при внос на автомобил на името на инвалид - нито за мито, нито за GST. Знаците за инвалиди се дават от общината ( поне за Калгари е така) и не е задължително собственика на автомобила да е инвалид. Може някой от семейството му да е. дава право за спиране на места за инвалиди, и някакви др предимства, за които не се сещам сега.

Stiga s tia invalidni koli. Uvrezhdaniata ne vinagi sa vidimi. Chovekyt mozhe da ima izkustven krak pod pantalona ili pyk da ima invalid u doma, koyto ima nuzhda ot transport.

бонбони, лотарийни билети и всекви такива. изобщо не схващам по какъв начин възпитават съпричастие, разбиране и т.н. миналата година изрично забраних да се дава на детето ми такова занятие. естествено, пак пристигна : много било забавно за децата 
като ми пристигне тази година : 10 билета, даам 10 евра и толко по въпроса. само защото нямам време да създам реален проблем. а би ми се искало.

по темата : да. ако не желая част от данъците ми да отидат на църквата ( ), или държавата, трябва да реша, на кого да ги дам с данъчната декларация. изборът е огромен. в бг акции за нуждаещи се дечица се включвам, доколкото мога.
пари на просяци, улични музиканти и т.н. : не.

Аз явно те разбирам накриво, защото горното ми звучи ужасно грозно.
Забравиха хората, какво е война...

Някои виждат само големите пенсии на хората завърнали се живи от фронта. Да, имат много привилегии и пенсиите са прилични. В Англия, докато са на фронта, държавата дори плаща разноски за скъпи частни пансиони за децата им. Които иска да живее така е свободен да се запише в армията, никой няма да го спре, даже напротив

А не са ли прави? Има една приказка 'направи добро и го хвърли в морето'. И сега да утоЧня Че нямам пред вид никой от пишещи в тази тема (защото не ги познавам), но от познатите ми най-много говорят за дарителство хората които най-малко даряват. Ей, като си занесат стария пуловер, и бият тъпана какво дарение са направили. 

Да питам нещо във връзка с дарителството. Тук са ми искали пари на улицата за всевъзможни каузи, ходят с едни папки, на мен не ми изглеждт много сигурни, но все пак имат някаква мярка. Докато в Щатите дойдоха да ни поискат пари за закупуването на нови екипи на уЧилищния баскетболен отбор. Та да питам нормално ли е да се събират пари за подобни безумни наЧинания под форма на дарителство или са ни разпознали бързо като туристи.