Раждане вкъщи 18

Ето и още един спорен момент. Раждането боли- но пропагандата казва, че домашното раждане е "нежно" и натурално. Е, ако една родилка се усети травмирана, навикана от уж домашна акушерка (със сигурност ще им се наложи да викат в някои случаи)- на кого да се оплаче, като не може да обвини болницата?

Второ, Мег! не чете добре английски. Хубаво е цитирала, но трябваше да разбере, че целта на първия уж скептичен параграф е да каже, че до момента не е имало хубави изследвания, които недвусмислено да покажат ползите от мониторите- разчитало се е на здрав разум. Но за науката има и по-добри докзателства.

Това: "this study did find that EFM use was associated with significantly reduced rates of neonatal mortality and low Apgar scores"

Chen et al, което Мег! цитира, е най-голямото проучване на мониторинга- само че тя не цитира самия пейпър, ами нечия интерпретация. Никой няма да спре да слуша тонове, напротив- ще се търсят по-качествени начини за интерпретация, защото биологията зад нуждата да се слушат тонове остава същата.

Ето и самият пейпър:

http://download.journals.elsevierhealth.com/pdfs/journals/0002-9 … 2937811004807.pdf

За който няма време, основното откритие: "The primary finding of this study is that
EFM use during labor was associated
with a significantly lower early neonatal
and infant mortality"

Основното откритие е, че електронният мониторинг по време на раждане се свързва със значително по-ниска смъртност на новородени и деца до 1 година.

Така че- хайде моля, без интерпретации на база първи параграф от нечие мнение, които по някаква случайност съвпадат с пропагандата за злото патриархално връзване за леглото!

Статията не обсъжда нуждата от слушане на детските тонове, а дали проследяването с електронен монитор води до по-добри резубтати от проследавянето със слушалка. Т.е. заключението е по отношение на сравнението, а не на нуждата.

Болката ми е сред любимите теми. В първите теми тук е цитирана една книга: Painless Chieldbirth на G. Torreta (има я в Амазон) - много дъблок анализ на корените на болката прави, а роботейки с книгата човек може да премахне всички емоционални / психически причини за болката. Физическите (от позицията на бебето, физически особености на майката) чудесно се повлияват от топлина, масаж, натиск, дишане. Разбира се, важно е маката да има свободата да си избира поза, защото в едни пози има болка, в други няма или е значително по-малка.

Домашните акушерки се "отчитат" на органа издал сертификата им или на независамита си организация в съответната страна / щат. Там е мястото да се пращат сигнали за недобро отношение или каквито и да било други оплаквания от клиенти свързани с работата на акушерката. Изоплзането на насилие към пациент/клиент (вербално - с диму или интонация, или пък физическо) винаги е основание за сезиране на компентентен орган. Към наслие най-често се прибягва когато съответния човек (насилник) няма други средства за действие. Искрено се надявам, че избралите да бъдат домашни акушерки са съвршили преди всичко личната си работа, развивайки по този начин ефективни средства за комуникация изключващи насилието. 

А проучването доста недвусмислено показва, че записът на тонове с графика спасява животи и намалява усложненията от липса на кислород при раждане. Да, увеличава оперативните раждания- но това е начинът, не да се чака докрай и да се вадят задушени бебета. Слушането на тонове е едно малко чудо. А ако сте с безжичен доплер, ще се съгласите ли да се прави запис?


И моята любима тема. Първо, самото цитиране на разни методи и техники обвинява родилката, че сама си е виновна за болката. Второ, да, човек може да контролира болката до голяма степен, но понякога тя надделява. Вредно е да сме самоуверени пред раждането.


Няколко неща: Стокхолмски синдром. Домашната акушерка ти става доста близка и един шамар от нея не е същото като от патриархалния лекар, нали? Второ, наистина може да няма други средства за действие, освен строг тон и шамар- и ако това спаси живот, какво правим? Трето, от напъване заглъхват ушите и се налага викане. Четвърто, самото семейство може толкова да е глътнало пропагандата, че да не съди акушерката, щото грешките са божа работа. Пето, видя се как MANA замита под килима смъртността в САЩ.

А в БГ как ще ги уредите? На кого ще се отчитат и кой ще следи за стандарта на грижата?

Още не съм доволна от отговорите. Мисля, че трябва по-малко его, по-малко ню ейдж, по-малко пропаганда и повече честност. Мистиката без доказателства не е "дълбок анализ", визирам цитираната книга.

Колкото до записа на тонове- в широко обсъждания смъртен случай той доста добре предсказа, че нещата не са наред.

Разбирам, че си чела цитираната книга и знаеш кой е авторът й, с какво се занимава и на каква база е написал тази книга. Много се радвам за теб!

http://oregonmidwifeinfo.com/abandoned-in-progress/

Същата Клер Лопринци? Ясно е как се саморегулират.

Не, не съм чела книгата, но ми е ясно към кой клас книги принадлежи. Човек не може да изчете всичко, печата се прекалено много, но начинът на мислене ми е пределно познат.

Има една друга книга, от Барбара Еренрайх, която е малко по-известна като журналист и анализатор. Тази книга е от пика на феминисткото движение и може би е дала насока на начина на мислене, който позволява на жените да предизвикват лекарския авторитет. Това донякъде е добре. Книгата се казва Witches, Nurses and Midwives.

Това, което не е добре е, че една група жени си приписват титлата на акушерките от миналото.

Акушерките от миналото са били емпирици- виждали са какво работи и какво не. Съвременен наследник на тези акушерки не са Лиса Барет и Клер Лопринци, а лекарите в болниците. Докато преди векове лекарите са лекували "на теория"- на базата дори на хуморалната теория от древността, акушерките са наблюдавали. Днес обаче лекарите наблюдават, а модерните акушерки имат предварително залегнала теория как трябва да изглеждат нещата. Да, научили са малко занаят, но като цяло забелязвам, че поставят "модела на грижа" дори пред интереса на пациентите. Вижте горната история: Клер Лопринци "вярва на раждането" и зарязва жена с плацента, защото си имала друга работа.

Разбира се, задържането на плацентата е заради дефекти в духовния прогрес на майката. Или не е оставена на тъмно и сама...абе много го разбирам това магическо ню ейдж мислене...

Интересно е да се спомене, че действието се развива в Орегон, където по някаква случайност Бхагаван Шри Раджнеш (Ошо) е организирал своята американска комуна. С нещо са пръскали в този щат. Историята за комуната е романизирана от Дж. Ъпдайк в романа "С.".

Много инересно звучи заглавието на книгата, която посочваш, Мамисита. Аз лично не знам какво значи "феминизъм" - трябва да проверя тълкуването. Досега ми е известно като желание на жените да бъдат равни с мъжете. Доколкото ми е звистно през 50-те и 60-те в САЩ феминистките са настоявали да не раждат деца, за да могат да работят или пък да раждат под пълна упойка (с форцепс, секциото не е било толкова сигурно като операция, колкото е днес). Не знам как някой човек може да има авторитет, освен ако сам не си го изгради пред друг човек /хора. Това че някой има диплома от някъде или стаж в нещо си, не му дава незабавен и неоспорваем авторитет. Мисля че този момент всички сме го забелязали, когато трябва да привлечем нов клиент /работодател.

Линкът също е много интересен. В САЩ всичко е доста полюсно и поляризирано; предполагам защото са млада демокрация, каквато сме и ние... В "стара" Европа не съм забелязала такова силно поляризиране; вероятно е заради историята и преживяното от хората - научили са се на повече уважение и разбиране към нуждите на другите.
Обсъждането на хора и събития които не познаваме може да ни донесе само неприятности (говоря в можествено число, защото важи за всеки човек - ако не познаваш лично събитие или човек, не можеш да правиш заключения за тях).

Интересно ми е докога отговорите по темата ще са уклончиви, glib им казват на английски. Верни, фактологични и напълно заобикалящи основния въпрос. А той е, че искащите домашно раждане поставят теорията пред нуждите на пациента и чак постфактум цитират проучвания, че било безопасно. Само че не е и проучванията са кухи. Теория и мистика- това предлагате.

Колкото до Клер Лопринци- мисля, че и без да я познавам лично, нещата намирисват.

Барбара Еренрайх е писателка на бестселъри, така че е призната по много начини. Да кажем, че много я цитират. Споменатата книга, макар и неточна, е много влиятелна, в духа на книги като Our Bodies, Ourselves и модата жените да разглеждат своята йони с огледало и да тренират мускулите на тазовото си дъно.

Феминизмът, за който явно не си чела достатъчно, е и крайно уважение към женската биология, оттам отдаване на бременност и майчинство. За този вид феминизъм е отговорна Маргарет Мийд, антрополог, както и странното тълкуване на Фройд. През 50-те и 60-те феминизмът намалява, тогава се заражда Ла Лече Лига, жените остават у дома. Равенството се тълкува като равна ценност, която при жените идва от способността им да раждат деца. Чак към 70-те отново се говори за равенство, след като през 60-те има доста авторки, които отбелязват, че жените в САЩ са обхванати от мания за бебета. Разбира се, в началото на 70-те все още я има Фермата на Ина Мей Гаскин, където тя самата губи детето си в домашно раждане.

Така че- има различни марки феминизъм, една част от които са със силен анти-рационален, анти-научен, анти-медицински уклон, защото тези зони се смятат за мъжка територия. Съответно жените вместо да ги завладеят, си измислят женска логика, женска наука и постмодернистична философия. Пример: хомеопатията не може да се тества по приетите стандарти за плацебо-контролирани изследвания, защото работела в друг контекст.

Според мен и ти си повлияна от тези идеи, но тъй като не си чела тази история на феминизма, ти се струват нови и екзотични, докато за мен са неиздържани, глупави, себични и без връзка с реалността.

За тази тема има една надежда. Да се спре отговарянето на хора, които са тук с цел да тролят темата. Ако имаше смисъл да се говори с тях, този смисъл щеше да се е материализирал в месеците, които минаха и стотиците страници изписани в разговори с тях. Признавам, на мен ми е трудно да виждам пред себе си неспирни серии лъжливи твърдения, логически грешки минаваши за "доводи" и клевети, и да се въздържа да не им отговоря, но самоконтролът е крайно необходим ако искаме да съществува изобщо тема за домашното раждане, в която има каквото и да било смислено. 

Олга Дукат е родила извънболнично, в хотел, за щастие тя и бебето са имали късмет. Мога само да кажа- горкият персонал на хотела. Някой пита ли ги искат ли да поемат такъв риск...

Ето едно от пожеланията:

"Поздражлениш за тожа прекрасно раждане- приключение."

Ето това е. Аз за приключения се катеря по скали, някои раждат...А защо трябва да е приключение?

Има го това нещо като "различни  методи на познание". Например, ако едно дете умре и Олга Дукат каже, че е карма, ние нормалните нямаме право да се противопоставим, защото нашите системи за знание са други и не могат да критикуват нейната. Типично постмодернистично мислене, прекроено за целите на каузата.

Доста популистично изказване на гърба на Олга... Май си забравила да споменеш защо й се е наложило да роди в хотел.

Добре де, във Велико Търново няма ли болници?

Ако някой знае каква е причината- да каже!

Пише, че е станало бързо (2-3 часа)- но 2-3 часа не са минути, имала е време да викне асистент-акушерка. Тоест, планирано е да стане у дома, но не е станало там. Не е като да е търсила болница и да се е наложило да ходи на хотел.

Олга Дукат е публична личност, може да я обсъждаме колкото си искаме. Още повече, че защитава една кауза и на никого не казва- "Не правете това вкъщи (или в хотела)!"

"Колко хора могат да се похвалят с това, че сами и по свой вкус са обзавели мястото, където ще родят? Може би само майките, които са родили вкъщи, са имали възможността сами да създадат уюта и атмосферата на това място, за да могат по време на раждането да се чувстват максимално комфортно, безопасно и сигурно и да имат пълната свобода на движението. Аз няма да раждам вкъщи, но имах шансa да участвам в обзавеждането на първата зала за активно естествено раждане в България, която ще бъде официално открита в АГ болница Свети Лазар след една седмица."
от тук: http://doula.bg/2011/11/13/birthing-room/

Макар и по случайност, много се радвам, че име прецедент - чужда акушерка асистира на извънболнично раждане, при това след 2 секцио. Поканене е бла да асистира в болнични условия, но се е случило другаде. На мен щеше да ми е интересно и в болница как става това, но ето че се случи да е извън болницата. Мисля, че отговори на въпросите как чужди акушерки ще асистират. Разбира се има още много докато това не са еднични явления а ясна пътечка, но все отнякъде се тръгва Много се радвам за Оля, за сбъдната й мечта, за бебето и за всички

Чаровна стая, няма спор. Нямам против чаровните стаи. Имам против приемането на идеята, че в името на чаровните стаи може да се застрашават животи. Свети Лазар е болница и има стандарти. Е, като гледах снимките се чудя как става стерилизирането и какво се въди в слинга, топките и дюшеците, но айде, и в болниците се въди същото.

Проблемът е, когато "моделът на акушерска грижа" стане култов елемент.

Колкото до "аз няма да раждам вкъщи"- е, хотелът е решение, макар и йезуитско.

Колко е морално да родиш в хотел? Ами персонала? Ами шума? А обявиха ли какво ще правят?

Надявам се да са оставили добър бакшиш за камериерките.

Мислиш ли, че ако беше отишла в болница във ВТ след две секцио, някой щеше да я остави дори да опита да роди нормално, както е успяла. Да не говорим за допускане на чуждестранна акушерка. Все неща, които Оля си е била договорила с д-р Николова тук в София.
А пък загрижеността ти за персонала на хотела е направо трогателна...

Според мен поведението на Олга е доста безотговорно- явно лекарите знаят защо не е добре да се опитват за нормално раждане. Въпреки това- защо не, може и да има такива, които да се пробват.

Явно в духа на движението за нормално раждане рискът за детето и за майката бледнее пред възможността за приключение- особено такова като VBA2C.

Разбира се, че хотелите имат право на глас- все пак не сме 19 век, нито пък хотелът иска да има "прокълната" стая, където не дай си боже, са загинали дете или още по-голям ужас, родилка.

Надявам се раждането по хотели да не стане практика.

Разбира се, и Олга, и всеки друг има пълното право да ражда където си иска- но когато е публична личност, когато замазва и омаловажава риска от избора си, когато ще го предлага, дори и със самото си присъствие и излъчване, като опция и за други, тогава имаме пълното право да критикуваме този избор. Пак казвам- явно за лекарите е наистина по-важно да избегнат риска от раждане след 2 секцио, отколкото преживяването на майката.

Още един въпрос: говори се, че раждането у дома е безопасно за здрави жени с идеална ситуация. Две операции не са идеална ситуация. Защо изобщо Олга е поела риска? Може би защото по дефиниция раждането извън болница е безопасно, та и след две секцио пак е безопасно.

Друго: дали хотелът е най-доброто място? Все пак, кой ли не е бил там...мръсна хотелска стая по-добро ли е за детето, отколкото болница? Нали основното беше- да е у дома, където сме свикнали на бактериите около нас. Е, може да поживееш по хотели, за да свикнеш на тамошните бактерии.