SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Айде бе, няма! Ние за едното прилагане (на доказателства) живеем 

Не знам за гръдния и кош, ама като гледам талийката и го разбирам какво се е изплезил такъв

Еми изпросихте си го После припадания да няма 



Опа май малко прекалих с доказателствата

Малък спойлер за 10-ти епизод http://supernatural.bg/?p=2589

А я вижте тук Миша се прави на капитан Спароу 

Какво ще кажете за едно последно прекаляване ?

Всъщност нека са две:

Няма пък да си сменя аватара - чувствам се превъзходно и в женската си форма .

"Първо на първо, човек никога не може да прекали"  - Ферис Бюълър  







и цък за голямото доказване на престъпна красота  

Ах, то доказателства, доказателства.... цял следствен отдел се е заформил тук.
Много бих се радвала да видя Мастърс отново в СПН - пък и момчетата ще имат ценен съюзник в борбата с левиатаните. Само дано и те не се окажат някоя гад от вчера до днес, защото с Майката на всички гадинки разочарованието беше голямо.

Хайде, лека ви нощ от мене и с малко гръден кош на другия брат, който незнайно защо пренебрегнахте:

Пу първа!

Сега забелязах, че хавлийката на Сами е с флорални мотиви     Ей така става като наближиш границата на прекаляването, очите ти стават ейййй такива    Благодаря за събраните на едно място така красноречиви доказателства    Е, на това му викам духовна кореспонденция м/у Импалкиното дамско "аз" и героя.

Злате, сори, че не обърнахме внимание на гащите, които Мишата си е нахлупил  

Дейна, само за малко го изключихме от картинката Дийно, с научна цел, доказваме тук нещо си 

Аз да досадя малко 


Часовете летяха бавно. Чакането ги побъркваше и уморяваше. Но трябваше да бъдат търпеливи. Сам се ровеше в НЕТ пространството и търсеше информация за самодивите. Противно на казаното от Елена, бе намерил страхотни истории от английски журналист, прекарал години в България, изучавайки тукашния фолклор.
Потвърди се и казаното до сега, че колкото и прекрасни същества да са самодивите, били хиляди пъти по опасни. Не само ти взимали душата, но и можели да те убият по изключително мъчителен начин.
Докато Само попиваше всяка дума, Дийн реши да зареди батериите подобаващо .... със сладка дрямка.
Унесе се със сладки мечти с Мария. Спомените от дните с "нея" изпълниха съзнанието му и го отведоха до поточето на самодивите.
"Тримата дебнеха в низшата близо до потока. Луната все още си проправяше път през рехавите облаци, а лекият ветрец и помагаше да си разчисти пътя. Звездите бяха обсипали небето като прашец и блещукаха като малки диаманти.
Тишината беше меко казано дразнеща. Чакалите които до преди малко оповестяваха за своето съществуване, бяха утихнали. Совата която ги дебнеше от близкото дърво, бе предпочела да се свие в собствените си пера.
От далечината се зададоха женски гласове и смях. Приближаваха бързо. Някоя тананикаше нежна мелодия, която скоро се превърна във вълшебна песен. Божествена, красива, предизвикваща чувство на екстаз у тях двамата. Дийн погледна Сам и видя въздействието на песента. Сам гледаше захласнато, някак влюбено. Очите му бяха влажни, а нелепата усмивка на лицето му казваше всичко.
Нима еликсира не им е подействал? Дийн дори не си спомни кога са го пили .....
Погледна отново към поточето и тогава ги видя. Седем Божествени създания. Седем самодиви. Седем ангела които сякаш се носеха по влажната трева. Дългите им коси покриваха гърбовете им и нежно галеха раменете и гърдите им.
Една по една самодивите започнаха да танцуват бавно. Движенията им бяха грациозни ,отмерени. Хванаха се за ръце и се завъртяха в кръг. Вдигаха ръцете си и после бавно ги спускаха приклякайки, извивайки гърбовете си назад. После пак се събираха с поклон напред. Тънките им като воал рокли обвиваха снагата им и сякаш сами падаха оставяйки луната която блестеше с цялото си великолепие да къпе телата им в сребристата си светлина, докато те продължаваха да танцуват.
Отново събираха ръцете си и когато се пуснаха от средата сякаш се роди момиче. Прекрасна самодива, тъмнокоса. Косата покриваше лицето й, а слабото и тяло бе като изваяно. Тя вдигна ръцете си високо и се завъртя около себе си. Другите, отваряйки кръга се разделиха и й направиха път да излезе напред. Все така танцувайки ТЯ вдигна глава и протегна ръце към Дийн. Той гледаше и не можеше да повярва.
Мария, това беше Мария. Обърна се към Сам, който гледаше все така влюбено. Погледна към Елена и видя ужаса,уплахата, облекчението и надеждата в нейните очи.
Обърна се към самодивата и без да чака втора покана скочи напред.
- Мария!!! - едва доловимо се чу да я вика.
- Не-е-е-е!!!- Елена викна силно след него, но бе прекалено късно.
Видя как прекрасното лице на Мария се изменя в грозна гримаса. Очите и станаха прозрачни, а кокалестата ръка, бяла като платно галеше лицето на Дийн .... "
- Дийн ... Дийн ... - гласа на Сам го измъкна от кошмара, толкова реален.
Устата му бе пресъхнала и малки капчици пот бяха избили по челото му.
Елена стоеше на врата и не отделяше поглед от него. Бе чула как той бълнува името на сестра й.
- Сънува я нали? - надеждата в гласа й не позволи на Дийн да я излъже.
- Време е. Да тръгваме. Време е да върнем сестра ми.



Ох Импалка, в таз твоя женствена форма, направо ми създаваш комплекс за малоценност 
Предлагам да не спирате с доказателствата, че на мен нещо не ми я ясно  ... Не ми стигат. 

О, нека аз се заема с нелеката, особено за среднощ, задача да ровя из разните стимулиращи секретоотделянето ми кадри с Диййн натюр, известен още като Пухчо . На тях, както и на Сам-ските такива, в общата им цялост, се опира аксиомата ‘Най-добре е да си Ненаситница’ или ‘Сакън да не се мина, ако избера единия Уинчестър’. Първите три са градация по мотива ‘Гръден кош и коремче (ЖМУЦ!)’: с тениска, по потник и О, Я!, ама не съвсем . За вторите три - вариации по мотива 'Гръб и кръст' - имах много по-голям избор, но най-хубавият кадър вече е показан от Дейна . Имаше и едно гифче... с едно специфично движение... Разсеях се . ТА!: най-скорошната, струва ми се, и две от далееечния първи сезон, от сцена, създадена да покаже нагледно защо имам право и адски добър вкус като обожавам хубавите мъжки гърбове с всичките им издатинки от мускулчета, които обичам да ###, и с всичките им вдлъбнатинки, които пък обичам да ~~~.
И накрая да си кажа, че ако има някоя от темата, която има основание да се комплексира сред толкова красиви и интелигентни жени, това съм единствено аз. Няма да споря по този въпрос - така е, със сигурност.

Здравейте.
Една статия, в която пише, че е доста възможно да има 8-ми сезон, тъй като рейтингът му бил добър.Не знам колко е вярно.
http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/11/15/cw-as-usual-supernat … tm_source=twitter

Епизод 7.13 има промяна в името и ще се казва  - The Slice Girls

Е то големи доказателства, но нека още две, че да зарадваме и кастиелките


И още едно доказателство, което не е за пренебрегване
Импалка за теб
А това...е това за мен

Интересна става историята.С нетърпение чакан следващата част.

Eх капитан Спароу с тази V-line направо съм 

Джен,
Благодаря . АХ!-нах по никое време.

Мотае се из интернет пространството следният спойлер (източник):
Question: My Aushole is twitching for some Supernatural scoop about Sam and Dean. Can you make the twitching stop? — Casey
Ausiello: Twitching Aushole? I think there’s a support group for that. Moving on… check out the following casting notice that just landed on my desk and tell me if you’re thinking what I’m thinking: “Lydia is in her late 20s, is striking and attractive. She picks up a man and has a sizzling one-night stand with him (А, де !). But afterwards, she’s cold and indifferent — could that be because she’s part of a strange cult?” I’ve got a better question: Is the name of the man in question Sam or Dean? (Is that what you were thinking?!)
Не го схващам нещо, но ме изпълва с тръпки.

Би, отново страхотно включване   Шмуг за теб  


Аз схванах още по-малко, но твоите тръпки са и мои тръпки  


  Това няма омръзване.

 

Импалка, гледам имаш нов аватар. Много хубава задна гледка предлагаш 

И Галчето с нова дрешка...То бива, бива признание, но кажи все пак срещу какво си продаде душата? 

Аз ще се включа директно след Бичито, а очаквам всички останали да ми кажат колко мъчно им е било за мен, докато ме е нямало примерно


"С настъпването на новия ден тримата станаха изведнъж съвсем мълчаливи. Размениха само по няколко думи по време на закуската в хотела, след което Елена се затвори в стаята си, за да може, както сама каза, да се подготви психически за предстоящото събитие. Имаше нужда да бъде сама, да помисли, да се съсредоточи, а и да се насили някак да бъде смела. Сам и Дийн от своя страна пък се заеха да проверяват за последно записките, които си бяха водили от момента на пристигането им в България. Искаха да са сигурни, че няма да пропуснат някой малък, но съществен детайл, който да провали задачата им. Дийн се опитваше да не показва колко е напрегнат, но брат му инстинктивно усещаше и напрежението му и хилядите неизказани въпроси, които го измъчваха вътрешно.
В късния следобед тримата се видяха замалко, за да обсъдят за последно всичко до най-малката подробност, след което Елена отиде в ресторанта на хотела, за да помоли да й приготвят чай от билките, които беше набрала. Обясни на готвача, че страда от анемия и се налага редовно да пие подсилващ чай. Даде подробни инструкции как точно да бъде направена отварата и петнадесетина минути по-късно отиде да си я вземе. Готвачът я беше сипал в бяла порцеланова каничка. Тя раздели течността на две равни части и ги даде на Сам и Дий да ги изпият. Не беше особено приятно – вкусът беше нагарчащ и тръпчив, оставящ неприятно усещане по езика и небцето след последната глътка.
Докато пътуваха към гората не разговаряха. И тримата бяха напрегнати, особено Елена, за която всичко това беше ново, странно, дори плашещо. Една част от ума й все още се съпротивляваше и упорито отказваше да приема, че всичко е истина.
Когато пристигнаха при Хайдушкото кладенче слънцето вече залязваше на хоризонта. Сенките на дърветата бяха станали по-дълги и някак по-тъмни. В тревата свиреха щурци, последните птичи песни все още звънтяха из листака, въздухът беше топъл, макар и от сърцето на гората вече да повяваше прохлада. Очертаваше се чудна лятна нощ, типична и за сезона, и за мястото.
Сам, Дийн и Елена обиколиха набързо малката полянка, огледаха брега покрай реката и след това се скриха в храстите, които с гъстите си клони и листа им осигуриха чудесно прикритие. Спускащата се тъмнина щеше да свърши останалото.
Седяха в шубрака и напрегнато се взираха наоколо. Времето сякаш едва-едва вървеше. Минутите им се струваха часове. Когато луната най-накрая показа светлия си лик на притъмнялото небе, тримата сякаш затаиха дъх, сетивата им се изостриха и тишината помежду им като че ли стана още по-дълбока и тежка.
Изведнъж на Дийн му се стори, че отново изживява съня си – от гората се зачу момичешки смях, лек и звънлив, а заедно с него и песен. Бели силуети се отделиха от мрака на отсрещните дървета и се приближиха към кладенчето. Бяха грациозни, красиви, неестествено хубави. На главите си носеха дълги, прозрачни була, из под които лицата им прозираха. Седемте млади момичета наобиколиха кладенчето, хванаха се за ръце и подеха леко и кръшно хоро. Слабите им снаги се залюляха красиво в ритъма, дългите им плитки игриво заподскачаха по гърбовете. Босите им стъпала сякаш не докосваха земята. На лунната светлина достатъчно добре се забелязваше, че тревата остава неомачкана.
Сам и Дийн гледаха с блеснали очи и усещаха как в гърдите им се разгаря някаква странна, нечувствана до този момент топлина. Не можеха да отделят погледи от танцуващите момичета. Никога през живота си не бяха виждали нещо толкова красиво. Струваше им се, че се намират във вълшебен сън, в магическа приказка. Елена с безпокойство извърна очите си към тях. Ами ако отварата не подействаше? Ами ако братята се поддадяха на самодивската красота? Нима не забелязваше как сияеха лицата им? Нима не виждаше как очите им блестят, а устните им потрепват? Тя се пресегна тихомълком и стисна ръката на застаналия до нея Дийн.
- Всичко е наред – прошепна й той без да се обръща към нея и също стисна пръстите й, - не се притеснявай.
Сякаш беше отгатнал мислите й. Тя въздъхна облекчено. Явно отварата беше подействала и двете момчета щяха да успеят да си свършат работата.
Като не спираха да се държат за ръце, самодивите със смях се втурнаха към реката. Свалиха дрехите си и луната обгърна голите им тела  в сребърната си светлина. Скоро единствената им одежда беше водата – хладна и прозрачна.
Докато момичетата се плискаха и смееха с висок глас, Сам пропълзя от укритието на храсталаците, притича приведен до брега на реката и грабна първото попаднало му под ръка було. Самодивите се разпищяха изплашено и притиснаха ръце към телата си в опит да прикрият своята голота. Не само, че някой беше се осмелил да ги наблюдава, а и беше откраднал нещо, което нямаше право да притежава. Лицето на една от тях, тази, която най-бързо дойде на себе си, се смръщи строго.
- Върни това, което взе, човеко, и ние ще пощадим живота ти – каза тя.
Колко странно, Сам можеше да разбере всяка нейна дума, независимо че момичето говореше на български. Гласът й сякаш звучеше директно в главата му и съвсем не беше непознат."

Много хубави нови аватари