SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Ох, чувствам се като нестинарка отпоследната снимка ... и предната, подарък за Сити и .... ох

Пък да ви кажа, преди малко хванах едно предаване "Изгубени в България" ... нали го знаете ?!? Та днес двойка Хамериканци бяха на гости в с. Шишковци   известно със самодивите си  . Истина били, хората и до ден днешен ги чуват как пеят   Та веднага се сетих за нашия епизод.

И не че е важно, но ако ви се гласува .... и разбира се няма място за съмнение кой печели     Which Supernatural Brothers Are Hotter: The Winchesters or the Salvatores?

Все повече започва да ми харесва да мИ оправяш нещо . Връщам жеста    .

Охоо, как обичам вечер да отворя темата и да е пълно със снимки и доволно количество епизод за четене!

Младият Дженсън (не че не обичам агнешко, ама поднесено в нормална чиния, а не в "тухлени гащи"), направо ме хвърля под стола всеки път като видя негова снимка. Особено периодът му от времето на участие в онази сапунка е потресающ! След това, слава богу, идва "Смолвил" и "Дарк Ейнджъл", където момчето си изглежда супер и съм сигурна, че и 16-годишното ми аз от онова време е щяло да си пада по него. (Как не съм му обърнала едно време внимани докато гледах "Даусън Крийк", направо си е за чудене, но това си е друга тема).

Подкрепям идеята да направим тема за младите Дж. & Дж., поне ще се посмеем, ако не друго - материал по нея ще има в изобилие.

http://tvbythenumbers.zap2it.com/2011/11/15/cw-as-usual-supernat … tm_source=twitter Това не знам дали го видяхте вече, но в линка си казват, че почти е сигурно, че СПН ще има и 8 сезон - ей такива новини обичам.


И за финал да ви пусна нещо много хубаво, което споделям на 100 %:

It's a Winchester life...
A hunter's life is hard, it's true
A Winchester's is harder, full of rue.
Enemies beyond counting, friends are rare,
Hope is fragile, it's too easy to despair.
You know it's all about Sam and Dean,
It's not about the space between.
But sometimes when it's all too much,
An open wound too painful to touch,
Distance seems the only way
To survive and live another day.
But each of them knows deep down
In spite of everything they will come around,
Because one mantra rings so true:
"It's all about family, Sam. It's me and it's you."


(Прегръдки за вас - моето супернатурално виртуално семейство)

Добро утро Малка порция и от мен. Може да сте я виждали, ама може и да не сте.

Добро утро, прекрасни
това видяхме ли го .... 

New promo- 7.09

- Първо вие трябва да върнете онова, което сте взели много отдавна – отвърна Сам.
- Дързък си – изви устните си в някакво подобие на усмивка самодивата. – Само че с нас никой не може да се пазари.
- Тогава никога няма да си получите булото! – каза заплашително появилият се от мрака Дийн, грабна булото от ръцете на брат си и понечи да го скъса.
- Недей! – изпищя едно от останалите самодиви. Явно тази, на която то принадлежеше. Очите й бяха широко отворени и в тях се четеше небивал страх.
Тя излезе от реката и се изправи пред братята. Водата се стичаше по голото й тяло, по лицето, по плитките.
- Какво искаш от мен? – попита момичето с разтреперан глас. Не сваляше поглед от стисналите булото ръце на Дийн.
- Как се казваш? – попита я той смръщено.
- Севда.
- Добре, Севда, слушай ме внимателно. Ако искаш да си получиш това обратно – той вдигна прозрачното було нагоре, за да може момичето да го види, - ще направиш каквото ти кажа. Ясно ли е?
- Аз не изпълнявам желания! – Тя вече идваше на себе си и се отърсваше от първоначалната уплаха. Пристъпи напред и позволи на двамата млади мъже добре да я огледат. Знаеше какво може да предизвика вида на голото й тяло у мъжете. Странно обаче – тези двамата не изглеждаха заслепени от нея.
- Този път ще изпълниш – каза тихо Дийн, а в гласа му ясно се откроиха заканителните нотки.
Севда протегна ръка и погали лицето му.
- Пил си отвара, нали? - Ръката й се спусна по брадичката му, по шията, пръстите й погалиха адамовата му ябълка и продължиха надолу по гърдите. Този мъж й харесваше, беше силен и смел. Дързостта му я привличаше неустоимо. Искаше го. Искаше душата му. Само за себе си. – Ако поседим още малко тук – продължи тя с провлечен глас, - действието на отварата ще свърши. Какво ще правите тогава?
- Докато действието на отварата свърши – намеси се Сам, - ти ще си останала без було.
Тя го стрелна с поглед. И този беше хубавец. И също като брат си, защото тя усещаше, че са братя, беше храбър. Но залогът беше прекалено голям. Тя не можеше да остави булото си в ръцете им. Цялата й сила се криеше в него. Помисли за момент и попита с неохота:
- Дошли сте за момичето, нали? За Мария.
Двамата кимнаха едновременно.
- Взехме я, защото имаше неблагоразумието да наблюдава танца ни. Всеки, дръзнал да направи това, ще бъда наказан.
- Нещо обаче ми подсказва – отвърна Дийн, - че ще я пуснете, нали? – Той отново развя булото.
Самодивата се извърна назад към сестрите си. В погледите им намери отговор на въпроса си. Нямаха избор този път. Трябваше да се подчинят. Но колко неприсъщо беше за тях да изпълняват повелите на обикновени хора! Това беше толкова неправилно, толкова нежелателно. Само че сега нямаха друг избор.
- Добре – въздъхна тя след малко, - ще ви върнем душата на момичето. Дай ми булото. – Тя протегна слабата си бяла ръка към Дийн и го загледа в очакване.
Той обаче отстъпи назад.
- Как да съм сигурен, че не ме лъжеш?
Севда гордо изпъна рамене.
- Думата на една самодива на две не се дели. Каквото каже, това става.
- Не ти вярвам.
- А имаш ли друг избор?
Сам и Дийн се спогледаха. Можеше ли да се доверят на това момиче, на тази горска дъщеря, на тази прекрасна, игрива, но и опасна самодива?
- Ако излъжеш, знаем как да те намерим – каза Сам. – Ако се наложи отново да идваме, повярвай, няма да сме никак сговорчиви.
Севда се приближи до него и лицето й почти се залепи за неговото.
- Не лъжа! – каза властно тя, а после добави със смекчен глас: – Но бих се радвала отново да ви видя, красавецо...
След това тя се обърна към дърветата, които бяха от другата страна на малката полянка, и зашептя:

Излез от гората,
вземи си душата,
свободна си вече,
иди си далече...

Безплътна сянка се появи сред дървесните стволове и се приближи плавно към брега на реката. Дийн усети как всичко в него се стяга. Разпозна я. Тя беше. Мария.
Елена изскочи от храстите, където безшумно беше стояла до този момент и с вик се втурна напред.
- Мария!
По лицето й се застичаха сълзи. Ръцете й трепереха. Сестра й! Най-накрая след толкова време! Искаше да й каже много неща. Да я разпитва. Да бъде с нея. Но не на това място, не сред гората, не в присъствието на други хора и... не-хора.
Когато по-късно се прибраха в хотела, Дийн веднага се затвори в стаята си, отказвайки предложението на брат си да обърнат по няколко бири в лоби бара. Изпитваше нужда да бъде сам. Да помисли. Да подреди емоциите си, чувствата. Смъкна дрехите си и влезе да се къпе. Искаше да свали от себе си мириса на влажна пръст и гора. Щеше му се заедно с това да може да отмие и спомените си – тези, които непрекъснато го връщаха към Франция и неизбежно водеха със себе си Мария. Бяха спасили душата й, трябваше да бъде спокоен. Но защо ли, по дяволите, спокойствието отказваше да дойде при него?
След като излезе от банята, той провери щателно съдържанието на минибара, вграден под тоалетната масичка до леглото. Избра си бутилчица с водка, отвори я, изпи я на един дъх, след това запрати празното шишенце в ъгъла и се отпусна по гръб на матрака. Разтри лицето си с ръце. Не помнеше някога да се е чувствал така, а беше преживял и много по-сериозни и страшни случаи.
Стегни се, човече, каза си той, не се размеквай като госпожичка.
- Дийн?
Той замръзна на мястото си. Познаваше този глас. Знаеше на кого принадлежи. Надигна се рязко и жадният му поглед трескаво обиколи стаята. Тя беше там. До него. И изглеждаше толкова истинска, толкова жива, колкото и при първата им среща. Не знаеше какво да й каже, хилядите думи се блъскаха в главата му една през друга.
- Не ми се сърди, Дийн – каза му тя.
Той тръсна глава.
- Да ти се сърдя?
Мария тихо приседна до него на леглото.
- Да. За това, че те въвлякох в тази история.
- Честно казано, още не разбирам добре какво точно се случи – отвърна озадачено той.
- От дълги години бях в техен плен. Още от деня, в който без да искам станах свидетел на нощния им танц. Но вината си е моя. Имах възможност да си тръгна, но предпочетох да остана и да ги погледам. Но те също ме видяха...
- А това във Франция? Как го направи? Готов съм да се закълна, че тогава ти си беше съвсем истинска.
Момичето се усмихна печално.
- Беше случайно. Има дни през годината, в които границата между света на мъртвите и света на живите е размита. Тогава мога да преминавам от едното място на другото. Търсех някой, който да ми помогне. Намерих теб.
- Но ти не ми каза тогава... – не довърши изречението си Дийн.
- Нямах право да ти казвам. Но се радвам, че ти тръгна да ме търсиш.
Тя се изправи и се приближи към огледалото. Постоя известно време пред него, взирайки се напрегнато в почти прозрачното отражение.
- Красива си – каза й тихо Дийн.
- Бях – поправи го тя с лека горчивина в гласа.
Той мъчително преглътна.
- Какво ще правиш сега? – попита я.
- Ще си отида. Вече намерих покой.
Сякаш през тялото му премина ток. Той подскочи и застана до нея.
- Не искам да си тръгваш.
Очите й се взряха в неговите.
- И двамата знаем, че трябва. – Помълча малко, а после добави: - Знаеш ли, Дийн, ако се бяхме срещнали при други обстоятелства, между нас можеше да се получи нещо много хубаво. – Погледа го още малко и въздъхна: - Сбогом. – Очите й се навлажниха и от тях се отрони по една сълза.
Наведе се напред да го целуне и той затвори очи. Не усети физически допир. Това, което почувства, беше топъл повей по устните си. Когато отвори очи отново, от Мария нямаше и следа.
Дийн стисна юмруци. Чувстваше се празен и пуст. Искаше му се да забрави всичко това колкото се може по-скоро и никога повече да не си го припомня. Само че дълбоко в себе си съзнаваше, че няма да забрави. И че споменът ще го преследва дълго време. (Докато Дийн стои прав в хотелската си стая, взира се в огледалото и размишлява, звучи тази песен: http://vbox7.com/play:75af0874 )

КРАЙ

Момичета, поздравления за историята     Краят в обедната почивка ще го чета  Сити, ти мълча, мълча и с голям фойерверк нахълта   

Силве, такъв апетит ми отвориииии с поста си   

Здравейте Извинявам се, че така нахлувам, но от скоро загледах сериала и съм още на първи сезон.
Обаче имам една малка молба към вас
Много моля да ми препоръчате от къде да си дръпна субтитри с по-добър тайминг, че всички, които пробвах до сега вървят малко или много "назад".
Ще бъда много благодарна на всеки, който ми отговори  

Здрасти .
Нямам достъп до сайтовете, които ползват момичетата в България, така че не мога да ти бъда полезна. Мога обаче да ти кажа 'Добре дошла!' и да те поздравя с това:

Ето тук в самия торент има субтитри от 1 до 3 сезон включително.

Тук 4 сезон.

Тук 5 сезон.

Тук 6 сезон.

А сега здрасти и добре дошла и от мен .

Много, много благодаря и за субтитрите и за посрещането 

Нова шашава снимка от Джаред:

http://twitter.com/#!/jarpad/status/137015572234899456

Би, много ми хареса твоят поздрав, може ли да го ползвам? Може  
Здравейте, прекрасни  

 mmilityy, добре дошла!

Щом си още на първи сезон, поздрав от там



А сега сподели, кой от двамата ти е по-на сърце. Или и двамата?  

Розе, Инче, Би, Солти, (дано да не пропускам някой), отново страхотна екипна работа. За вас, събирайте сили за следващия път  


Дейна, да гърмим ли шампанското?  


Гуш и цун  


По-обезпокояващо е, че и на мен ми харесва да тИ оправям нещо, глей да не поискам и да те карам  

Инче, викаш проведе една вътрешна борба  и после - цък, цък, цък - до откат.  

Оо, не са ли прекрасни с тези големи пушки 

Добра да е вечерта,
и добре дошла на mmilityy    

Тук ви оставям, целия епизод .... надявам се да не съм пропуснала нито част (не знам вече колко пъти го проверявах). Ако имате забележки, казвайте, поправям се скорострелно  
Епизод 6, част 2


Може, може   Ми лъжа ли е?!?! То в тази тема само прекрасни хора има  


911    

Добър вечер.
Добре дошла на mmilityy.Завиждам ти, че гледаш сериала за първи път.

Много интересен стана епизодът.Поздравления за всички пишещи.Следващият отново ще е в България нали или да? Има още много същества тук за трепане.Може някой каракоджул например. Накрая и на морето да отидат.

А за Снимката на Джаред какво да кажа.Както казах преди, много му е пластичен езика.