SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Розе, не бях се сетила, докато не каза, но наистина Даяна и Чък споделят една и съща професия и призвание май За огромно съжаление на Даяна рядко се виждат на кафенце, но е поправимо, понеже не живеят чак пък толкова далече, че да не се уговорят предварително и да се видят, щом единия от тях има възможност. )

Иначе "медуимстването" и фантазирането май им идат отвътре по рождение, особено на Чък, който безспорно е бог в тази си сфера.


Sunrise, чудесно начало на епизода! Крайно време беше да видим и малко Джон, а и нали никой никога не умира в СПН, или поне не задълго.

Търпение нямам да видя какво ли ще измислят и останалите по темата.

И жмуцка за Бичито за събирането на Еп. 7 на едно място. )




Чък и според мен е бог. Той дори сам си го каза в "The monster at the end of the book" в сезон 4. Наскоро пак преговарях сериите и го забелязах.

Мили мои ,
Заради форумските епизоди - които много ме радват - , страниците на темата се изписват по-бързо от обикновено. Някой подготвя ли тема или да започвам аз тази за J2 до 'Supernatural' ?


Разкошна жена. А новият епизод започва многообещаващо.

Импалко, давай с "допотопната"  тема. Хем може покрай нея да се навиеш и да се запознаеш с X5-494

Благодаря за старанието и за всяка нова тема: http://tvforbreakfast.com/wp-content/uploads/2009/09/supernatural1.jpg

... и вече си мечтаеш татко Джон да те покара отново, нали? Поне за мъничко?

OK, но ще изчакам до утре, за да не прецакам нечий труд. И да знаеш, моето не е старание, а твърде много свободно време . Всъщност реших да се пусна на X5 (тук ще си спестя нещо ), но свалих три епизода и всичките без звук . Ще да е някакъв знак свише да не гледам все пак.

Цък!

А така! Пък нека после злите езици да говорят, че професията ни била сухарска 
Иначе Чък с преголямо удоволстви би изпил едно дълго кафе с колежката си Даяна и би провел един предълъг разговор с нея на тематика по избор 

Eeeй, Диде, добре че си ти ... Толкова време се чудех от къде ми е позната Lucy Lawless, освен от "Spartacus: Sangre y arena" и продължението, а тя била и "Xena" и много други.
Радвам се макар и без да знаеш (а пък и колко нахално от моя страна да се самопровъзгласявам - шегувам се) ме слагаш като героиня в епизода (адашка ми е   ). Тя е прекалено красива  

Благодаря ви за наградките, но и за мен бе удоволствие да събера епизода, и да пре - пре - препрочита отново и отново. Та тях ще си ги скатая подобаващо и ще си ги употребявам в сънищата  

Въх, мамоу... Огромнейшест Джон! Припад!

Тази мацка в какво друго сме я гледали, освен в детското за принцеса Зина? (Което няма да коментирам в момента, че дълъг ще ми стане поста).



Само да знаеш, че и там ти изневерява грозно с друга красива твоя "наборка" - Мустанг от 65'та ако се не лъжа. Само дето не е чак толкоз лъскав и хубав като теб.

Чакай аз пак да се намърдам 
ето тук , за да не ти изброявам всичките и участия ....

Добро утро.
Вижте китариста Екълс.

Импалка, готова съм да се обзаложа, че това по-скоро е някакъв знак свише, че не са ти актуални аудиокодеците и затова не ти тръгва звука

Признавам си - сгащи ме неподготвена като внезапно прибрал се Диййн . Изобщо не съм наясно с тези неща, но всичко друго си върви нормално, само 'Dark Angel'-а отказва. Благодаря, Стиче , ще потърся инфо из Мрежата, тъй като не искам да си губиш времето да ми обясняваш .

Стояха и се гледаха. Срещата беше повече от неочаквана. У всеки от тях бушуваха различни чувства, но главното от тях беше изненадата. Истинска неподправена изненада. Сам и Дийн се чувстваха като герои в някой от онези сериали с надслов „очаквайте неочакваното”. Не само че пред тях стоеше баща им – жив и истински – а и беше млад, горе-долу на тяхната възраст. Ама че луда работа.
- Някой ще ми обясни ли какво става тук – наруши тишината по някое време Дийн и пусна сака с багажа си на пода. Вече беше забравил за закъснението на полета, за  продължителното летене, за турбуленцията, за групата гръцки туристи, които бяха крещели през цялото време и си бяха подхвърляли разни неща през креслата, включително и онази ябълка,която го беше ударила по рамото.
 - Странно, а? – повдигна вежди Боби. – Май тепърва ще има да разбираме много неща. – Обърна се към Александра и я представи: - Това е Алекс, моя приятелка. Ще ми помага по един случай, запознайте се.
Тя мълчаливо се ръкува с тримата мъже и Хербьорг, след което подпъхна върховете на пръстите си в задните джобове на джинсите, прехапа устни за момент и зачака развитието на неочакваната ситуация. Вече се беше преборила с изблика на чувства при вида на живия, при това подмладен, Джон, сега същите тези чувства виждаше в синовете му.
Синовете му. Ама че смахнато звучеше тази дума в ума й. Та те тримата бяха почти на една и съща възраст.
Джон пристъпи напред и прегърна момчетата си. Връстници или не, те си бяха неговите момчета и той ги обичаше повече отвсичко на света. Запозна се с Хербьорг и Бьорн. Момичето веднага му стана безкрайно симпатично, нещо в гърдите му приятно трепна като видя как Сам нежно я държи за ръката, а от русокосия дългокос гигант се почувства направо респектиран. Силата, която се излъчваше от него, витаеше около тялото му като невидимо лъчение.
- Ако сте приключили със сантименталностите – поде отново Боби, - предлагам да седнем около масата и докато хапваме да обсъдим новия случай.
Когато по-късно вечеряха, той им разказа това, което знаеше:
- В няколко градчета на изток са намерени странни статуи на мъже и жени. Те до една приличат на изчезнали от същите тези градчета хора. Един приятел ми прати снимка на една от статуите. Изумителни са подробностите по нея. Сякаш не е правена с длето, а е отливана в най-фин калъп. По лицето личат дори и леките бръчки около очите, неравностите по устните, ако щете вярвяайте, но дори и папиларните линии на пръстите са перфектни.
- И ти какво мислиш? – попита го Сам.
Боби отпи от бирата си, облиза устни и каза:
- Това ми напомня на един случай от преди доста години. Вие двамата с брат ти още ходехте прави под масата. Спомняш ли си – обърна се той към Джон, - статуите, които открихме в гаража на онази жена.
Джон кимна.
- Да. Тогава всички улики водеха до едно същество, което преследвахме през четири щата, но така и не го открихме.
- Какво същество? – пожела да се осведоми Дийн.
Джон и Боби се спогледаха и тогава последния измърмори:
- Медуза.
- Имаш предвид Горгона ли? –изуми се Сам. – Древногръцката Горгона?!
Боби поклати глава в отговор.
- Отново се е появила. Но този път трябва да я заловим. Налага се да обмислим всичко много внимателно. Преди бяхме млади и самонадеяни, но сега трябва да разчитаме на опита и познанията си.
- Някои от нас отново са млади – засмя се Джон, а след него и останалите се засмяха.
Решиха да се занимаят със случая на следващия ден. Сам и Дийн бяха поуморени от полета и имаха нужда от сън. Александра също не би отказала уюта на леглото си, затова взе записките, които си беше направила, пожела лека нощ на останалите и се запъти към стаята си. Докато се отдалечаваше скришно извърна глава назад и погледна набързо Джон. Устните й лекичко трепнаха, а зениците й се разшириха.
Когато Сам влезе в стаята си на втория етаж, той захвърли куфара си на пода, протегна ръце на горе и въздъхна доволно:
- Дом, сладък дом.
- Тук ли живееш? –попита го Хербьорг.
- Да – отвърна той и отиде да отвори големия прозорец, за да влезе въздух, - когато с Дийн не сме на път живеем при Боби. Има достатъчно място в къщата, а и така той не е сам. Знаеш, самотата е лошо нещо.
Хербьорг кимна. Добре знаеше какво е да бъдеш самотен. Особено, когато си се прераждал стотици години в човешко тяло. Когато не си имал никакви близки приятели, освен един мълчалив гигант, на когото му е било поверено да те пази. Когато не си имал никого до себе си, с когото да споделиш и хубавите, и лошите мигове. Когато никой не те е чакал и ти не си имал кого да чакаш. Когато душата ти е копнеела за място, съвсем различно от човешкия свят. Място, от което си бил прогонен.
За да пропъди тези нерадостни мисли тя попита:
- Къде е банята? Имам нужда от горещ душ.
Сам й показа, след което се зае да разопакова багажа си и да нарежда дрехите с в гардероба. Докато правеше това хвърляше по някой поглед върху куфара на Хербьорг сякаш все още не му се вярваше, че тя е с него. За последните двадесет и четири часа беше преживял доста изненадващи моменти, започнали със завръщането на любимата му жена и завършващи със завръщането на баща му. Умът му трудно асимилираше всичко това. Когато малко по-късно се радваше на горещите струи на душа мислите му все още не се бяха подредили напълно. Най-много от всичко искаше да разбере на какво се дължи появата на баща му. Защото, каза си той, не само е отново сред нас, а е и подмладен.
Предположи, че отговор на този въпрос тепърва ще трябва да се търси, затова реши повече да не се натоварва с разсъждения. Така и така не стигаше до никакви изводи. Затегна крановете на душа, наметна се с хавлията и се върна в стаята си. Сега имаше доста по-приятни неща, за които да мисли.
Хербьорг стоеше до прозореца и гледаше мрака навън.
- Знаеш ли – каза тихо тя, когато усети, че Сам е отново в стаята, - ако наистина в случая е намесена Горгона и трябва да я убиете, това би било много тъжно.
- Защо да е тъжно? – изненада се Сам, бръкна в скрина, извади си дрехи и се зае да се облича.
- Тя е била невероятно красива жена. Посейдон я изнасилва в храма на Атина и това разгневява богинята. Затова наказва Горгона като отнема красотата й и я превръща в чудовище със змии вместо коса. А тя каква вина е имала? Трябвало е Посейдон да бъде наказан. Но сякаш това не било достатъчно на Атина. Тя пожелала смъртта на Горгона и изпратила Персей да я убие. По това време тя била бременна от Посейдон. Когато Персей отсякъл главата й от кръвта й се родило едно от най-прелестните създания, които светът някога е виждал – крилатият кон Пегас.
- Говориш така, сякаш ти самата си го виждала – отбеляза Сам и се приближи до нея, поставяйки ръце около кръста й.
- Виждала съм го. Той наистина е невероятен.

- Интересно как Горгона е намесена в случая на Боби, след като е била убита.
Хербьорг се извърна към него.
- Точно ти не би трябвало да се изненадваш, когато някой, който е бил мъртъв, се завърне отново.
- Или някой, когото съм мислел за мъртъв – отвърна тихичко Сам, притисна я силно към себе си и я целуна.

Импалка, с такава благодарност за мен е удоволствие да се опитам да помогна
Не знам с какъв плейър си, но мисля, че ако си свалиш K-Lite Codec Pack 8.0.0 Standard или Full и го инсталираш, няма да имаш проблеми с аудиото. Пробвай, ако искаш, дано стане Мисля, че се намира свободно из мрежата.

Ето и нещо от Джаред