
Габриел е в първа група в градина. Просто тази градина буквално е на края на блока ми, а и дойдоха на крак госпожите на вратата ми, за да ме питат дали искам да го пусна

Преди бях много, ама много против градините. За мен също бяха затвор. Обаче видях как покрай бебето на Габи му е яко скучно с нас, нямаше никакво разнообразие. А той обожава деца и реших да го пусна пробно да видя как ще се справя. Истината е, че се справя отлично, дори по-добре от очакваното. Още от първия ден нямат никакви проблеми с мен. Казват, че е най-доброто дете там и всички летят да го целуват като си тръгваме
Съвестно ми е детето 
Боледуваше доста. Сега не е бил болен от месец - може би защото започнах да му давам коластра, но от 22 последователни дни е на градина, което е абсолютен рекорд. Досега беше веднъж с бронхоспазъм, веднъж с бронхит и няколко пъти сополи. Бебето задължително сополи и то когато батко е болен. Но аз приемам болестите доста спокойно. Лекувам и не си ги слагам на сърцето. ОБАЧЕ има кой да ми помага. Дори и да започна работа пак ще има кой да гледа децата, затова съм и спокойна (а в момента чакам да ми се обадят за една работа ... да видим).
И понеже съм на вълна Досиетата Х ще кажа, че истината е някъде там - по-скоро истината е някъде по средата
Всеки си познава детето и знае къде то се чувства най-добре. А е и важно и мама да е спокойна, все пак Това е от мен. Нека не превръщаме темата в "за" и "против"
Да ти е жива и здрава.
В крайна сметка знаем, че с мислите и нагласата си проектираме как да се случат нещата. Пък и всяка майка си има, малко или много, 6-то чувство и знае кое е най-добро за него. 
