Както съм почнала да карам по ред - Демир също имаше моменти, в които ако беше пред мен щях да го Така и не се научи да споделя с хората, които обича, да мисли че само той може да се справи с проблемите, да иска непременно и безпрекословно да му се вярва, без самия той да е способен на това. Не даваше обяснения за действията и намеренията си, които в повечето случаи бяха неразбираеми даже за Керим. Какво оставаше за Аси, която с нищо не му отстъпваше- нито по гордост, нито по инат. Която в началото сляпо и безрезервно вярваше единствено и само на баща си.
Момичета ето затова още сме запленени от АСИ. Поне за мен е така. Даже тези негативни емоции, които предизвикваха героите в мен, не ме отказаха да го гледам и сега.
Като не пиша, не пиша, ама като почна спиране няма. Дано не Ви отегчих.