Последни есенни лъчи галят ЮНСКИТЕ усмихнати очи.

Кити, хихихи Ще гледам да дойда, не знам дали ще е точно 25-ти, но ще дойда да ви видя с Дара:) Бюти и тя ще дойде, къде ще ходи

Като стана дума за плач, Крис тая вечер уж заспа и след малко като ревна, чак стана на петна червен целия...оставих го да пореве 2-3 мин, ама не издържах и го гушнах, при което той започна да маха с ръчички, да се смее и да ме целува (залепва уста по бузите ми  ), е как да го остави човек, той просто иска да се гушне След малко се кротна, сложих го пак, обърна се настрани и заспа

Добре де, аз и преди ви питах, ама тези които кърмите, как наистина се приспиват бебоците. В смисъл Ваче, Бюти пишете, че ги оставяте сами, ама те не заспиват ли докато сучат Крис го къпем в 9 някъде, докато минат процедурите по мазане и т.н. и то става време да яде, съответно докато яде заспива и това е, така се приспиваме вечер откакто се е родил....не знам след време това ще мога ли да го променя, какво ще правя..

А за утре, 12:30 на последния етаж при яденето ще сме, който иска да се присъедини
Хайде лека от мен:hug:

Ее, разбира се... няма да я оставя да плаче цяла нощ, но няма и при първото примрънкване да тичам да я взема на ръце. Не знам защо мислите, че не манипулират на тази възраст   На 2-3 месеца - да.. ама на 5,6 вече са си готови. Да, думата манипулирам е грозна и може би не е точна, но децата на около 6 м. ясно съзнават силата на детските сълзи. То това е инстинктивно, детето знае, че като заплаче мама гушка. Е, да обаче мама не винаги е в състояние да гушка и ако в началото е ентусиаст по въпроса после ще й стане доста по-трудно. А като се сдобие с още 1-2-3 дечица ще стане съвсем трудно , особено ако няма кой да й помага. Всичко това не значи, че аз не си гушкам децата.. точно обратното.. непрекъснато ги мачкотя, целувам и пр.
А това за племенничето дето пишеш не го приемам за чуждо място категорично и то на тази възраст. Дори и след като Саша е била в нейната си стая извън дома тя спи винаги с нас. Дори и сега на близо 9 г.  

Къдрокоске, аз съм малко егоист   Смятам, че имам лично пространство извън децата ми. Съответно в даден етап го поставям ясно. Също така децата ми имат тяхно лично пространство. Ето Саша никога не е спала в леглото ми или това на баща си. Спали сме в една стая, но в едно легло - не. Като стана на 5-6 г. почна да се намъква при някой от нас понякога Отиде в своята стая на около 3 г. На година и 3 месеца тръгна на ясла.. Леле.. какви неща чух тогава от околните   Минаха ми покрай ушите. Детето не е страдало и освен това за нея това тръгване беше съвсем нормален етап в живота й. Никога не сме имали проблем с привъзраността й. Сега Ралка, обаче спи в моето легло   пак по егоистични подбуди. Да, обожавам да я гушкам, ама не примирам да спя с малко бебе на легло 1 персон   практически спя на тръни. Но го правя, за да мога все пак да спя, да я кърмя и да не ставам. Обаче от това, което аз наблюдавам тръгването на Ралка на ясла на сходна със Сашата възраст може би ще се превърне в кошмар Така че за някои неща аз лично нямам избор. Живота върви и ни притиска.

Пак да се върна на пюретата  
Пеперудке и Малка Ралка днес недоволстваше, че бях по-настоятелна. Аз, обаче не съм много склонна да заигравям за храна. Не знам... не обичам това нещо, но се принудих, за да я накарам да хапне повечко. Пюрето беше по-рядко обаче, че се поулях с кърмата. Следобед моя дружка ми донесе няколко лъжички Милумил. Обаче каза, че се води от 6 месеца. Аз викам, че нищо няма толкова да й стане на Ралката от една лъжичка в пюрето  
А ти бягай на лекар!!

Деска, браво за изпита!!

Сиси, да точно на Лото са пръчките!!  

Симпли, за съжаление петната от моркови НЕ се перат   Освен ако веднага не се третират с прпарат за петна. Аз не мога да изкарам една ябълка от една жилетка на Ралка и много ме е яд. При хранене обличай бебката с нещо дето може да се цапа. Ралка като си завърти главата или като плесне лъжицата всичко става в пюре.. А днес аз лично бурнах бурканчето с крушата на земята... Ей сега преди малко видях, че е плиснало и по хладилника, та го мих  

Зверче, сега ще ти кажа как е при нас. Ралка яде някъде към 18:00, после около 20:00 Слагам я да спи пак там някъде 20:00-20:30. От няколко дни се е изхитрила да ми дърпа блузата и да си търка бузките в гърдите ми, и да гледа с едни блеснали очички   Та давам да яде, независимо къде сме като етап с лягането. Понякога издържа да се храни след баня, понякога не. Обаче като цяло тя никога не заспива на цицата, освен нощем като я взема при мен. Нахранвам я, слагам я в леглото, слагам бибата и тя се кротва. Понякога след време почва да плаче, друг път се хили и си играе докато заспи. Понякога заспива веднага.

Дарка, аз точно Антилопата на ИКЕА смятам да купя за стол. Дори вече ми се струва, че трябва да го купуваме  

Кити, утре ако успея да си измия косата преди 12, може и да си покажа носа. Тия дни излизахме само, колкото да вземем ученичката и се прибирахме.

Дарка, ние имаме Икейското столче, стабилно е, единствено ми изглежда... малко. Сложих веднъж бебето вътре, ами то го изпълва почти цялото, а още не може да седи добре. Не знам ако се сгъне бебето напред, дали няма да падне.   Ще пиша пак, като започнем да го ползваме.

Зверче, ние не се приспиваме с кърмене. Вечер суче, суче и притваря очите, но не заспива. По някое време се извърта настрани и почва да реве, после пак засуква за 2 секунди, пак се дърпа и т.н. Тогава му забивам бибероната в устата и го слагам върху мен и след малко е заспал.

Патиланчото започна и зеленчукови пюрета да яде, но много добре затоплени, като ги опитвам да ми топлят на устата. Дори нестояли в хладилник, но незатоплени, не ги харесва хич.

А от снощи е такъв смешник - забива крака, надига дупе и се опитва да лази, обаче цялото нещо прилича на клатене напред-назад, резултатът е, че се придвижва назад, а не напред. Опитах днес да го снимам, но точно за снимките започна само да маха с краката във въздуха.
Също така кашля, не мога обаче да определя дали е истинско или се опитва да привлича внимание, на мен ми звучи като театър.

Отивам да дочитам назад.

Ани2, честита магистратура! Да я отметнеш за нула време!

Дарка аз имах столче от Икея и го подарих. Многооо е паянтаво, малко и супер неудобно. Има и омекотители, продавани настрана, които са... Бях го взела, тъй като ми се видя много ефтино, но на края чисто хвърлени пари си бяха. Сегашното и е толкова удобно, че чак си заспива вътре. Нищо общо с бебешко столче няма, поне на мен хич ми не допадна.
Ето това беше столчето:
http://www.ikea.com/it/it/catalog/products/40140046/ + масичката и омекотителите :
http://www.ikea.com/it/it/catalog/products/90143392/
Другите не ми се виждат много по различни и удобни.

Ама, момичета тия столове не са ли само за хранене все пак, че да са чак толкова удобни
Аз лично смятам да взема Антилопата на ИКЕА, хич не ми се видя паянтова там като я гледах. Ще седи в кухнята, няма да го ползвам да стои детето в него и да играе. Мен лично ме устройва идеално за целта. Ама все пак всичко си е въпрос на вкус и на виждания!

Ваче айде остави, че е неудобно ( аз си го ползвам и за игра, и ТВ да си гледа, абе и като шезлонг), но като сложиш омекотителите буквално не остава място. Бебето е супер притиснато и неудобно. Аз и малка я сложих да пробвам, пък предтсави си сега, а и Софи е много дребна, какво да говорим за по едри деца. Крис до 2,5 годишна възраст ползва столчето, това от Икея абсурд о до годинка да се ползва. Мое мнение де  , на момичето, което го дадох си е много доволна.

Добро утро,момичета!
От вчера чета ,но не мога да стигна да пиша!
Оффф ,това всичко за режима ,което пишете е много  добре ,но явно аз не бях достатъчно настоятелна,просто Дара реве и пищи доста силно ,а на мен не ми дава сърце да я оставя да се дере,минахме през какви ли не начини да приспиване ,сега знам ,че час след като се наяде е време за сън ,мърка -слагам я в количката в коридора ,люлея я и заспива .Засега е така.....може да не е правилно,може да я лигавя ,но повярвайте ми в един момент просто не ме интересуваше как ще я приспя ,важното за мен е тя и аз да сме понаспани и починали ,защото иначе сама не мога да издържа по цял ден.
За водата и нощното кърмене също не мога да се наложа-опитах няколко нощи -е ,реве си ,така че ще си я кърмя ....
Накри ,всичко което казваш е много добре ,супер че са ти се паднали такива кротки бебчета ,но за мен аз да наложа режим не се получи!
Симпли    
Вчера започнах да разглеждам в продавалника за столче -има едно зеленко на Бертони 50лв .от Пловдив ,дано е свободно ,просто нямам възможност за повечко ,пък и не съм убедена ,че ще стои в него ....
Хубав ден на всички,Емо каза ,че следобед ще е супер!Дано познае

Добро утро и от мен 
За изграждането на режим си говорите ... не ми се отдава, а и не го намирам за нужно. Косьо спеше при нас в началото, после в леглото до нашето. На мен ми беше хубаво да се гушкаме, не ми е пречил. Освен това го кърмих нощно време докато стана на 2 почти и така ми беше по-лесно. Един ден си казахме, че вече е голям и отиде в другата стая сам. Сега Йосиф също заспива като го гушкам. Аз най-вероятно няма да имам друго бебе и се опитвам да се наслаждавам максимално на тези моменти. След време много ще ми липсват. Една приятелка си гледа детето по немската схема - само в друга стая, без много "лигавщини" и сега сама казва, че детето и е студено с нея/на 3г/ и е било грешка.
За столчето на Икеа - ползвах го с баткото, сега пак. На мен ми харесва. Мие се лесно, идеална височина е.. Ето го. Сега Йосиф седи на него с възглавница докато ние вечеряме и е много щастлив. В някакъв момент се навежда да се хване краката примерно и аз изтръпвам как ще се обърне, но няма такова нещо.
Докато напиша и се събудиха. Хубав ден на всички  , пак ще се включвам

Добро утро и от мен!
Честита месечинка на Лора на Бюти и на Софи на Накри!    
Ичка, аз се опасявах от същото: и затова заложих на Продавалника. Вчера взех столчето! Перфектно е! Точно такова исках - опростено, да може да се почиства лесно /направо в банята го измих/ и да е ниско заради холовата ни маса, на която ядем. Много съм доволна с една дума. Дано и Вих го хареса. Стискам палци и ти да успееш да намериш хубаво столче!  
Зверче, когато беше по-малък Вихчо заспиваше винаги докато го кърмя, но от месец и нещо сигурно не се получава вече. След като се нахрани го слагам на краката си и люлея и така заспива. Не ще на ръце, не ще и сам и за сега това е нашия начин.  
Ваче, Накри, различни сме и това ни е хубавото, че не сме като от калъп. Аз не бих могла да съм егоист по отношение на децата ни...В крайна сметка е важно всеки да се чувства добре и да живее щастливо. Не искам да налагам нищо на децата ни. Искам те да си избират начина без да им оказвам какъвто и да е натиск, искам просто да ги следвам и да съм до тях, за да им помагам. Моите родители така са се отнасяли към мен, сега и аз така се отнасям към децата ни. На този етап мисля, че добре се справям с възпитанието, ще видим за по-натам. Те са доволни и аз съм доволна, ММ също, друго...друго няма.  

Добро утро!
Момичета, аз съм убедена, че всяка една от нас може само да пробва да наложи режим, но крайното решение е на детето - когато е готово, ще стане. Иначе само и двете страни ще се изнервят. Това важи, разбира се, за началото - когато повече са инстинктите. При по-големи деца ролите се променят - те трябва да знаят кой е възрастният и кой носи отговорност.
Моята кума е върл привърженик на реда - когато малката се роди, смяташе, че трябва да яде точно на три часа. Беба беше ревливка, имаше и рефлукс - нахраня я, тя повърне, реве, дере се (пробва да не я носи, но нямаше такъв филм), и десет минути преди да минат трите часа, заспи. Кумата будеше току-що заспалото дете, защото е време за хранене. И този филм се повтаряше. Затова спомените от първата година на детето й са кошмарни и така и не реши да роди втори, въпреки че минаха осем години, а тя вече е на 35 като мен. Ако не стане някаква грешка, няма и да роди.
Разказвала съм ви - Румен беше прекрасно за гледане бебе - почти не сме му чували гласа  - ядеше на три-четири часа, да, включително нощем, но можеше да спи с часове и денем, и нощем. Аз съм умирала от скука. На година го взех да спи при нас, защото ми омръзна да ставам нощем - кошарката на ниското ниво ми беше много неудобна - а той ставаше да пие вода, след като с нея го отказах от нощното кърмене на 9 месеца (сега съжалявам, защото пи вода, накрая от чаша! до тригодишна възраст). Спяхме си прекрасно тримата, а интимният живот си беше супер, защото румен спи дълбоко, а има и други помещения, освен спалнята (сега, при умората, двете деца и баща ми в добавка, нещата са много по-сложни и се чувствам като тийн, който търси терен и планира внимателно ). Донесохме му легло, когато беше на три, доволен се отдели от нас и никога повече не е искал да спи при нас.
За носенето - ами много мързелив беше и съм го носила, докато не ми писна и не си извадих отново количката - с нея си бяхме до третата му година. Кумата все ми се караше - бил голям, трябвало да ходи,правела съм се на американка - те по плажовете били с памперси и колички до пет години. Да, но е имало случаи, при които аз, вече свръхуморена от това, че го нося на връщане от яслата (беше си на същите кила като сега, 15), го моля да походи малко. Той отказва. Аз го свалям той сяда на тротоара. Той реве истерично, събира махалата. Аз не помръдвам, защото и сили нямам, а и в това отношение нямам колебания - щом съм казала не на дете на две години, значи е не. Той обаче също не помръдва. Беше есен, той по едно време взе да прехвърля жълти листа от едната си страна на другата, но и дума не става да стане и да ходи. Аз подложих само нещо под дупето му и изчаках баща му да се прибере от работа и да го отведем двамата - а става дума за има-няма 100 м. Та няма да вадя количка ли?
За яслата - Румен беше привързан, интроверт, обаче обичаше яслата, сега и градината - нито ден не е ревал - така че нека не се настройваме предварително. И Явор ще трябва да ходи на ясла рано-рано, няма начин - с него как ще е, идея нямам.
Та така съм решила за себе си - да пробвам, ако детето е готово, ще стане, ако не...има време. И аз не ставам да гушвам веднага, щом приплаче, но обикновено нещата после се влошават   Засега само веднъж, след като се събуди нощем, успя да заспи сам отново - аз въобще не помръднах. В другите случаи и съседите разбират, че има бебе, ако се помайвам
Пфу, голям пост, голямо чудо Извинете!
Шунч, радвам се, че се разписа!
Честита месечинка на Лори и Софи!
Хубав ден - аз чакам да се затопли, че ме чакат куп задачи.

Добро утро!
Къдрокоске, и на нас само така ни става номера с приспиването.
Искаше ми се обаче да можех да я оставям да се приспива сама. Тук осъзнавам, че може би сбърках от самото начало, защото тя свикна така и не може сама. Става кисела, плаче, мрънка много. Сама незнае какво да направи.
Да ви кажа честно, и аз искам да съм добра майка, да обграждам малкото с любов и то да расте щастливо и изобщо да не плаче. За това до сега откликвах бързо на всеки призив. Проблема е, че започвам аз да се губя в цялата схема. Всеки 2е минути правя нещо за Селин. Или пера, или ще простирам, или ще топля пюре, или ще я разнасям, кърмя, приспивам и т.н. Загубих се някъде измежду всички тези дейности. Нямам време за себе, а за романтика и нежност с мъжа ми да не говорим. За това съм съгласна с Накри и с Ваче. Трябва да се направи нещо. Не искам да свиквам така. Бих направила всичко за Селин. Света бих обърнала, но искам да си извоювам моите 30 мин свобода на ден, както и малко повече време с баща и. Мисля, че така всички ще бъдем по-щастливи.
Вчера и онзи ден например, таткото се връща от работа в 20 часа. Малката заспива в 20:30. Супер. Обаче докато вечеряме още и тя се събуди (към 21-21:30)  после нито иска да спи, нито да играе. Баща и я разнасяше из вкъщи, после аз люлях и накрая, стана 23. Той заспал на дивана, а и аз гледам като пребито куче. Легнахме си. Страх ме е да не се отчуждим с мъжа ми така. Бяхме толкова близки преди.

А това за петната от моркови е много кофти. Все имах някаква надежда, че има вариант. Аз уж гледам все в обикновени дрешки да я обличам, ама вече имаме толкова лекета, че се сващам за главата.

Сега я оставих да помрънка малко в леглото,  знам, че и се спи. Дадох биба, ама тя започна да вие направо. Още не се е разплакала, а на мен сърцето ми вече е свито. Отивам да я взема.

П.С. Днес сме на последните 2е ваксини. Направо ме боли сърцето като се сетя какъв цирк ни спретна последният път. Ужас. От сега ме тресе.
В тази връзка, мислих днес да и дам малко тиква и картоф. Мислите ли, че е добра идея, предвид ваксините? Или да изчакам няколко дни преди да въведа тиквата?

Симпли, аз съм напълно съгласна с теб - но това се случва, ако детето ти го позволи - а децата са различни. Ето, аз имам две, разликата между тях е огромна. И ако детето е такова, че има нужда от повече внимание, каквото и да направиш, няма да работи. Моята кума със своите идеи за реда не си помогна. Напротив.
Не е лесно да отгледаме дете - но помислете, вече минава половин година, скоро ще мине другата половина - и те постепенно ще се отделят от нас. Аз поисках второ дете, когато Румен беше на около година и половина, когато започна да ми липсва това суетене около малкото бебе. Моята приятелка имаше неспокойно бебе, но сега, когато то е на година и 9 месеца, вече жадува за ново...човек забравя лошото, а почва да го мъчи носталгията за досега с нежната кожа, с това същество, което без нас е загубено - ще видите, след година ще се оплакваме, че децата ни могат и без нас  

Селин, аз смятам, че всичко зависи от детето. Едни са по-спокойни и самостоятелни, други търсят повече внимание, грижи, едните реват като заклани, другите не. Ами, така е...различни сме всички. Та, искам да кажа, че не мисля, че ти си сгрешила. Ако беше спокойно и неревливо бебе Селин, още от началото щеше да си я оставяш в леглото и тя щеше да си се приспива сама. Едва ли, ако беше такава картинката, ти щеше да ходиш да я вземаш на ръце или да я люлееш. Пък за останалото...В началото е така, неизбежно е. Времето ни е основно за бебетата, но те ще порастват и ще стават все по-самостоятелни, ще се заиграват самички и тогава ще имаме повече за себе си.   Тук пак зависи от детето. Ако е спокойно, ще имаш твоите си минутки и сега, но в противен случай - по-натам.  
П.П. Ани2,  ! Казано същото и от мен, но с др. думи.  

Добро утро!

Зверче и Нико така заспива, но не винаги заспива след кърмене. Има дни в които го оставям да заспи сам след това. А има и дни в които след това още играем. Но при нас действа фактора батко и той понякога е виновен Нико да не заспи веднага.

Еее, видях ги тези пръчки на Лото. Чак останах учудена че няма смлени насекоми в тях.   Но не ги взех да не разваляме дисциплината, но ще ги имам в предвид, ако се наложи!  

Ани2, разсмя ме с тийна който търси терен и планира внимателно!  

 

Aз обаче този номер не го мога. Ако е до мен детето просто няма шанс да стане работата, колкото и дълбоко да спи. Имам си нужда от спокойствие и моята си спалня. На ММ виж няма да му пречи.
Симпли малки са още, аз имах предвид режима да не се прилага много кръстно- 2,3 години. И Софи има нощи, които спи с мен, а Криси до годинка спеше на спалнята. Но Микеле тогава беше в Белгия по работа и се връщаше на всеки 2,3 седмици, та така или иначе на сухо бях. Аз както казах ангелчета си имам, но ако бяха ревливи и аз като теб щях да правя. За връзката с МТ прави и невъзможното да си имате вашите 1,2 часа. Знам лесно е да се каже, но според мен е много важно, както за вас така и за децата.
Вчера Крис заспа, Софи на шезлонга отделих на ММ 2 часа за ядене и лЮбОф, после си взех малката между нас и всички щастливи.  
После ще ви почерпя за месечинката н Софи, че ще излизаме и нямам време да сваля обици-сладки.