Последни есенни лъчи галят ЮНСКИТЕ усмихнати очи.

Добро утро.На никой ли не му се пие кафенце??За мен това е най-моя момент в деня... и нощта  
Споделям го с вас.


Напълно съгласна съм с мнението за режими и т.н. с Ани2.Пробвах да науча Марто да заспива сам,но няма как да стане.Трябва да го оставя да се дере. Въобще не ми е на дневен ред как заспива,а дали.В крайна сметка няма да е бебе цял живот.Мама ми казва:спокойно след една година всичко ще се нареди.И така...отброявам си. При нас вечерното приспиване не е драма,защото яде винаги преди това,легнали на спалнята,после давам биба,почва да мята главата и заспива.Понякога веднага,понякога след час.През деня ми е по-сложното,когато откаже шезлонга,на ръце рядко заспива и след много друсане.Да не говорим,че ако гоприспа така не знам как да го оставя,без да се събуди.Когато се налага също го мятам в количката,там винаги успявам много бързо.
Къдрокоса,Симпли като заспят в краката ви после оставяте ли ги?

За носенето-като се размрънка първо разеейвам с играчки,скачам,танцувам и ако продължава или дори вече реве взимам.Сега обучавам баба му и дядо му.Понеже го виждат по час два на ден и само мрън да има,а някой път и да няма го взимат и разнасят.Е така два часа!!Почнах да мрънкам,защото това вече е излишно.Сега ме питат или казват-е не издържам вече ще те взема  

Симпли и ние бях с ММ много близки.Сега е малко по друго.Той само ме праща да си лягам,когато бебо спи,за да наваксвам.Спим в отделни стаи (а това беше едно от нещата,за които бях категорична,че няма да допусна),но не се издържа трима на спалнята.Така и двамата спим като препарирани.Него го е страх да не смачка малкия,а аз вече така свикнах,защото шушулката все към мен се вре и аз накрая спя на ръбчето.Не мисля,че ще се отчуждим,а че ще си залипсваме много и когато малчо стане човек   ще наваксаме.

Икейското столче и на мен ми харесва,заради опростения му вид,обаче не отговаря на нуждите ми.На мен ми трябва нещо,което да се ползва възможно най-дълго и да е възможно най-функционално,заради малкия апартамент.Нямам място за различни вещи.Нямам отделна стая за кухня.Ние също се храним на холна маса,но се повдига на ниво почти като за хранене,но една идея по ниско т.е. трябва ми такова да се регулира.Няма да се изхвърлям,набелязала съм нещо средно.Като това на Чин и Ирето.

Днес ще се излизаааа : ))))))))

Здравейте

Гледам за режими си говорите - и аз да споделя. Алекс вечер задължително заспива на гърдата, двамата сме в легнало положение. Понякога не е час за хранене, но той от новороден винаги така заспива. Положението се утежнява от факта, че не иска залъгалка, през деня успявам да я пробутам да заспи, но понякога и тогава не я иска. Сам да заспи - е няма такъв филм, правил го е точно 2 пъти от както се е родил. Никога не го оставям да плаче, но това поради простата причина, че той не плаче  . Когато мрънка и ме гледа жално просто му говоря, не отивам веднага при него - достатъчно му е, започва да се усмихва когато чуе гласа ми. Разбира се, не всичко е перфектно де, доста ме изнервя с мрънкотене понякога, но не е често. Откакто много не излизаме през деня и аз го приспивамв количката с люлеене, защото аз съм на компа, а той е до мен. Заради неспокойния сън е напоследък, като отвори очи след 20-на минутки полюлявам и се унася за поне още толкова. Ичка  
А за интимностите - и аз мисля като Симпли - напоследък покрай детето и моето бяло течение, което все още лекувам, никак не се получават нещата. А наистина бяхме много, много близки с мъжа ми  . Опасявам се да не се промени ситуацията, искам да направя нещо в тази насока, но в момента... не се получава. Обаче ще оправя нещата, не искам да се превръщаме в двама непознати, които, грабнати от ежедневието, почти не се поглеждат...  
Къдрокоске, покажи ми столчето за Вих, май и аз гледах някакво такова


Благодаря ви на всички, много сте мили  . Много ми липсва сестра ми, само на нея мога да споделя всичко, а и тя е единствения човек, който знае абсолютно всичко за мен  . Кой знае кога ще я видя...
Деска, честита 5-ца, следващия със 6 да го вземеш  
Ани2, честито и на теб  
И аз ще оглеждам продавалника за столче, да видим какво ще измъдря
Честити месечинки на Софи и Лорка - да са живи и здравички  

После ще дописвам  

Добро утро!!!
 Първо да честитя на всички бебоци месечинките 

Тъй като пропуснах последните няколко странички /ще ги чета малко по-късно/, да ви питам: какви са критериите ви за столчетата за хранене? Освен стабилност и лесно почистване какво друго гледате?
Какво ви е мнението за ето товастолче ?

После като си наваксам с четенето пак ще пиша 

Привет!

Аз ли се бъркам, или днес все още кафе не е имало? Уппсс... сега видях, че има, ама нали вече съм ви избрал и аз едно, пък и така ми се спи, та второ няма да дойде излишно


Честити месечинки на Лорчето на Бюти и на Софи на Накри! Да са ви живи и здрави, много да ви радват и много да ви слушкат

Катето също много често самичка се приспива, като стане време за сън я занасяме в креватчето й, даваме й някоя и друга играчка, понякога пускаме въртележката с мечоците да свири, пожелаваме й лека нощ и и говорим мило и излизаме от стаята... Тя обикновено си се занимава спокойно и след известно време заспива. Понякога започва да мрънка, аха-аха да заплаче, ама пак я оставяме... Само ако вземе да плаче силно, не просто да мрънка, а това обикновено минава дирекно в пищене, тогава отиваме да я гушкаме, люляме или да я вземем при нас в хола. И то често след известно време, защото от друга страна като е нервна и уморена, като се разврещи и много бързо заспива също и минута-две плач може да са просто прелюдие към "дърпането на шалтера"

П.П. За столчетата за хранене - и ние изхождахме от мисълта, че това е "бебешката" вещ, дето ще се използва най-дълго... Не случайно се водят от 6 месеца до 6 години... Докато детето се научи да седи стабилно на истински стол ще мине време, пък и като височина едва ли ще му е удобно преди 3-4 и повече годишна възраст. А това столче, което взехме е 3 в 1 - освен високо столче за хранене, става на малко детско столче и масичка (сваля се горната част на земята), а има приставки за краката на столчето, с които става и на люлка...

Здрасти!
Снощи докато изчета всичко, бебе се събуди за ядене, за мрънкане, хърка с носа  и по нощите го тормозих със Стеримар и после се пробвах да му дърпам сополите с ръчната помпа на Чико - само това имах под ръка. Не стана, разбира се.

Дарка, ужасно много съжалявам, че си в такова положение, не ти стигат и лекарските неволи... Дано успееш скоро да се отскубнеш от тоя човек! 

Силве, супер идея ми даде за стерилизатора, и аз имам електрически на Нук, ще го пробвам тези дни с пюретата.

Ани2, мерси за линка за хапането, точно така е при нас, в края на кърменето (макар че учудващо кратко ми се струва) започва да стиска и дърпа, аз така се усетих, че явно не е гладен повече, а си играе...

Честити зъбки на озъбилите се бебочества! Ние нямаме още, това, което преди си мислех, че усещам, явно не е било нищо.

М@я, супер сладък Косьо как скача в стола! 

Динора, практично изглежда това столче, а можеш да го разнасяш и при пътувания, но малко скъпичко ми изглежда, знам ли...
За мен като цяло столът за хранене и шезлонгът са ми най-неизискващите кой знае какво проучване неща. Не е като да избираш количка или пералня примерно. Почти всеки би свършил работа.

Ние тази сутрин бяхме потресени с ММ.... Снощи както писах, му беше подута пишката на бебончо, сутринта почна да излиза яко гной, направо зеленикава.  Откъде се взе това чудо! 10-15 мин. натисках и какво ли не правих, да излезе колкото  може повече, като че ли не е толкова подуто вече... А младежът изобщо не дава признаци на дискомфорт, едва го удържах в бясното му игриво ритане и дърпане на ръцете ми да ги захапе. Накрая си напика лицето , всъщност очаквах аз да съм жертвата, но бях пощадена. 

Вчера пък оглеждах положението с яслите и стигнах до извода, че шансовете ни и този път са всичко на всичко нулеви! В най-близката ясла за родени 2010 има обявени 0 места, в повечето варират м/у 10 и 20, а кандидатите за всяка са към 150-200. Пак ще залагаме явно на обичайната схема, само пари да има - ако паднат от небето, най-добре ще е...

бг-татти, не знам в какъв илюзорен свят трябва да живееш, за да мислиш, че детето ще се храни на бебешкото си столче до 3 г., какво остава до 6г.!  Максимум на 2 години всичко бебешко става обидно, а и ще иска да стои наравно с вас на масата. 

ДОБЪР ден!

Честито на Лори и Софи- да растат фини дами!

Дара не заспива сама, нито през деня, нито през нощта, режим също няма- за добро или лошо, си ме командори и манипулира, както си знае, независимо от това, не мисля, че е глезена, и няма да допусна да е глезла, защото ненавиждам такива деца и жена, респ.

Говорите си за интимен живот.....аз вече не знам какво беше това... мисля, че ММ гледа на мен като на "мама-манджа" (АНИ2,  ) , килцата са ми повечко, та ми отнемат и последната капка от понамалялото ми и без друго женско самочувствие, но това са рисковете на новата ми професия.......надявам се, един ден Дара да е привързана към мен, толкова, колкото аз към нея...

Леле, ШУНЧИ, какво ще правим, къде и как да ги печатаме тия пари, потресена съм, а април наближава

ТАТИ, видях столчето, но дай повече инфо за марка, моля те!

МАЯ, Йосиф седи прекрасно, направо си е голямо момче вече!

Шунче, че тя и в бебешкото столче и сега пак се храни вече наравно с нас край масата Просто издърпваме един от "възрастните" столове и я добутваме нея. А таблата на столчето идва на височина точно на милиметър над масата, така че направо си е все едно се храни на една маса с нас.
Освен това във варианта детско столче и масичка то няма да служи само за хранене, ами и за игра, включително и за рисуване и прочие...

P.S. Качил съм в галерията "покупки" две снимки с приложенията на столчето, за да онагледя написаното В един преходен момент просто таблата и коланчетата ще изчезнат

Кити, ще ти обясня аз как да ги печатаме, но не тук, че не знаеш кой чете... 
Ох, никак не е смешно... а и яслите в района май са 2, а всички площадки са пълни с колички и щъкащи мъници.

Бг-тати, за високото столче е ясно, че седи до вас, въпросът е, че ще е "бебешко", а Катето голяма, а не, че самото то няма да е приложимо

kitikat това е баткото преди 3-4 години  Исках столчето да покажа и че е стабилно.
Йосиф ще го покажа като качим филмчето.

Добър ден! 
Докато сготвя пюрета,супа и пиле с картофи,станало обед.Абе не ги долюбва пюретата моята щерка и това си е.Какво ще правя,незнам.
Шунче,каква гной бе жена.
Кити,и аз съм в твоя отбор.И то май относно много неща си приличаме.
Честити месечинки на Лорка и Софчи.
Ваче,пиши ядохте ли успешно пюре с АМ.
Съгласна съм с мнението на Билянка.Все пак тя има две деца,които са коренно различни,а мамата си е една и съща,така че си е до детето.Например Матея не иска гуши,но ние с ММ я тормозим с мачкотене и цунки-гунки поне по половин час на ден.Дано ми е такава послушанка и за напред.Съчувствам на мамите с по-ревливи дечица,но нали знаете,че после пък ще станат супер разбрани.Аз да му мисля как ще ме подлудява.
Къде гледате на Мая децата?

Силве бях пуснала филмче с косьо на столчето, което обсъждахме /икеиското/
в предния ми пост е

Шунче, каква е тази гной, от къде се появи? Много неприятно, добре че поне не го боли. 
Динорче, аз исках столчето да е много опростено, за да може лесно да се почиства, да няма тапицерии от плат, да не заема много място, да е стабилно, да му се маха таблата и да е ниско. Това, което си показа е добра идея. 
Хелънче, какво стана с прегледа на Алекс? Щяхте да ходите още в сряда, ако добре си спомням... Ето това е столчето - http://prodavalnik.com/stolche-za-hranene-20lv-i2955566
Пао, ако го оставя да спи сам, спи 20 минути и се буди, а ако е върху краката ми откава по 40 минути преди обяд и около 2 часа следобед. Това е моето си време и така си почивам добре. 

влизам да ви навестя, че днес ми е кът времето...а мозъка отново недоспал...
И аз искам бебоците ми да спят по 10 часа (сами!) и бих се радвала да си стоят в креватчетата и да си се занимават с играчките, но уви не случих на такива дечица. И двамата са много емоционални и гушливи, Оги ако може цял ден да е закачен на мен и на цица ще е най-щастлив. Бела като започнеше да плаче беше много трудно човек да я укроти, цялата се зачервяваше сякаш имаше обрив, та гледах да не я "изпускам" да се разплаква, беше я страх и от чужди хора не даваше никой да я пипне освен мен. Оги е друга работа - той доста по лесно се успокоява, но пък е толкова плашлив и стряскащ се. Виж умира си да е сред хора, раздава усмивки на всички и няма проблем да го вземат дори непознати...Опитвам се непрекъснато да ги опознавам и инстинктивно да отгатвам от какво имат нужда (каката например сега има нужда от ясни правила и дисциплина, но и от много гушкане, че подсъзнателно ревнува)...

Столче и аз още се чудя какво да е - сега имаме едно на Чиполино от каката но, при него пълно седнало положение е счупено пък и ми е голямко за тясната ни кухничкодневна...

Шунка ти ме стресна с таз гной
А пък Оги наскоро си намери пишлето и така го мачка и опъва докато се къпем, че ме е страх да не си направи нещо...

Симпли - да ти кажа и при нас е сходна ситуацията, но му търсим начина - например поне 1 в месеца гледаме да осигурим баба и излизаме с ММ до близката пицария, ей така да си видим в романтична обстановка сами и да си кажем нещо мило... А аз имам повод да се облека хубаво и да се почувствам отново жена. ЗА секса ми то спалнята е за сън не непременно за секс Но обикновено сме толкова уморени вечер, че ни се случва най-вероятно по обедния сън на дечурлгата през уикенда... ама пък още не сме си омръзнали.

Аз ще ида да пробвам в ИКЕА. Сега ме е яд, че не пробвах тогава   Мен ме е страх да оставям с стол. Със Саша имах един на Кампионе, много тедък, стабилен и обемист. И там не съм я оставяла сама да седи без аз да съм наоколо. Тогава, обаче у нас беше доста студено и седяхме в хола, тамя хранех и пр. Сега, няма да го правя и ще яде в кухнята. Абсурд е да набутам голям стол до масата. Ще видим как ще стане номера. На мен също не ми се видя голям в ИКЕА, ама сметнах, че е съобразен. Сега като гледам на Мая клипа си е ОК   Как се друска малчо...
Учудвам се колко дълго може да ползвате стол за хранене   Аз след година, година и половина г. на Саша не съм ползвала такъв.  

Да кажа за Ралка и пюрето с Милумил.. Изяде около 60 грама картоф с тиквичка на ХИПП, зяпайки бейби тиви  
Май върви номера  

Къдрокоске, това не изключва личния егоизъм   Възпитането не е война, в която жертваш себе си. Аз поне не го разбирам така   Това не значи, че няма да дам залъка от устата си за децата си. Не значи и че няма да откликна на нуждите им. Аз ще съм първият, който ще им се притече на помощ и Саша го знае. В такива моменти е нормално да пренебрегнеш себе си. Но в нормалното ежедневие изобщо не мисля, че трябва да съм 100% в услуга на децата и на тяхно разположение   Има моменти, които са само за мен. Аз съм човек и имам нужда от това. Тоя тип саможертви са ми пресилени. Не изпитвам угризения например, че тайничко си купувам вафла и си я изяждам тайно, защото детето ми още не може да консумира вафли. Ей такива неща аз наричам личен егоизъм. Пиша го това, за да не бъда разбрана криво, въпреки, че всъщност ми е все едно как ще бъда разбрана и дали ще бъда порицана   Поддържам тезата, че когато майката е доволна и спокойна е по-полезна за децата си. отколкото ако е неудовлетворена и изтрещяла от безсъние.
Сега чета Ана кога е поискала второ бебе. Аз пък точно обратното. Когато се върнах на работа живнах. Преди това бях вече изтрещяла и с удоволствие дадох Сашата на ясла. Тя е родена март. Лятото навън беше рай.  През зимата позатворени вкъщи, без пари ме удари такава депресия, че едва ли бях полезна на някой. Юли месец се върнах на работа. Сега комай нямам време за депресии, нищо, че е зима   Толкова много неща имам а правене, чееее. Сашата също има своите нужди. Аз не мога да пренебрегна нея заради Рали. Понякога се налага да оставя Рали, за да бъда до Саша. Има си приоритети. И когато съм сама с децата няма какво да направя, всяко си иска своето.
А между другото режима тук няма нищо общо, става дума за други неща.. аз поне за други неща говоря  

Къдрокоске, няма да ми се обидишм, нали! Не е нищо лично, просто си се пенявя и си разсъждавам по зададена тема!

Здравейте, ние се завърнахме от мини срещата.
Не изтървахте нищо на лекцията, всъщност и ние не присъствахме много.

Пак за режими си говорите. Нико има режим, но той сам си го изгради. Ако беше много инатлив не мисля, че бих успяла да му създам... Яде приблизително на 4 часа, а нощем спи поне 6 часа непробудно. Той обича много да е гушка, но има моменти, когато иска да е сам, в този ред на мисли, мисля, че е по-самостоятелен.
За близостта- много е трудно и много ми липсва. Слав става много рано, съответно и заспива много рано. Тъкмо Нико заспи и Слав  е заспал. Виждаме се петък-събота, когато почива. (половин ден отделяме и за бабището  ) Затова наскоро ви бях споменала, че бяхме на рожден ден. Момичета, аз съм забравила какъв всъщност е човека до мен. Свикнала съм да го виждам като бащата на Нико. Ядем, кажем си две приказки, гледаме Никола.. спим и това е!
За интимности да не говорим. Върнах си предишните килограми, но не се чувствам добре в кожата си, нямам време за себе си.... нямам време да се лакирам, да си направя маска за коса, за лице... елементарни неща.
Липсва ми много личното време, но и не искам да оставя Никола и за 5мин.

За яслите- нямам представа какво ще правим. Надявам се да ни приемат бързо предвид, че нямаме брак с таткото и имам адресна регистрация на съседната улица.  

Къде е това Бейби ТВ, ние нямаме такова чудо.

Прочетох всичко, обаче... Нико се събуди и ще се включа по-късно.

Накри, те обиците-сладки са моя запазена марка.