То това е някакъв вечен въпрос, кое е от определящо значение- генетиката или средата...
И съм съгласна с Рокси, че някои неща се научават, когато си мотивиран, но нека не се лъжем, колко хора наистина правят такъв избор.
- Публикувана: 7 ноем. 2011, 15:59 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2012, 19:48 ч.
Простак или принц
За едни неща са важни гена и произхода за други личните избори. По отношение на възпитанието, образованието, социалните навици и среда е важен произхода. за всичко останало, включая алкохолизма, който много се споменава тук си отговаря човека, той избира. при културни хора трудно би се пръкнал простак, но лош човек, мързел, акохолик, депресар, насилник без проблем.
И съм съгласна с Рокси, че някои неща се научават, когато си мотивиран, но нека не се лъжем, колко хора наистина правят такъв избор.
Не, не съм копие на родителите си. Но, приликите остават най-трудно контролируеми в дребните нещица. (Ето - среброто дава синкав оттенък на кръвта, как да се бориш с това?) Озаптяваш ги, разбира се, ако поискаш, но те напират, напират. Тоест - бориш се с тях, а не, че са си отишли лесно-лесно. И понякога, когато не внимаваш, когато си сам - избуяват.
И сме склонни много да обръщаме внимание на недостатъците - откъде ги е придобил милия, в каква степен, от мама ли, от тати ли, как ще ги наборим и т.н.
А качествата? Те безспорно се дължат само на силния му дух и независим характер и абсолютно сам е отговорен за тях.
И сме склонни много да обръщаме внимание на недостатъците - откъде ги е придобил милия, в каква степен, от мама ли, от тати ли, как ще ги наборим и т.н.
А качествата? Те безспорно се дължат само на силния му дух и независим характер и абсолютно сам е отговорен за тях.
Няма как дете и родител да са коренно различни и нямащи нищо общо 
.Кръвта в един момент си казва думата под навик, детски спомен за нещо си.Все пак първата среда, която подготвя всеки един човек за живота е семейната такава и модела на родителите.Колкото и човек да се опитва да бяга от недостатъците, които според него имат неговите родители и нещата, които са правили и не са се харесвали на децата навремето, просто няма начин да избягаш от запаметеното в детството.Тези черти се проявяват в някакъв период от време, дали съзнателно или не, няма значение.Друг е въпроса кой как вижда нещата от своя гледна точка.
.Кръвта в един момент си казва думата под навик, детски спомен за нещо си.Все пак първата среда, която подготвя всеки един човек за живота е семейната такава и модела на родителите.Колкото и човек да се опитва да бяга от недостатъците, които според него имат неговите родители и нещата, които са правили и не са се харесвали на децата навремето, просто няма начин да избягаш от запаметеното в детството.Тези черти се проявяват в някакъв период от време, дали съзнателно или не, няма значение.Друг е въпроса кой как вижда нещата от своя гледна точка. Всички го правим..през пубертета...затова ни е важен този бунт, да разхвърляме всички майки и татковци на пух и прах, дори да са прави и добри...
И то напълно неосъзнато ,без да го искаш ...
не е, обаче поне сам ще си изминал пътя до тях ...
Е, да. Най-трудно ми бе да приема, че повечето клишета, дето ми ги говореше баба, се оказаха чиста истина. Обидих се направо!
... Мислите ли, че е от значение това, каква майка е възпитала един мъж?
Мисля, че не е от особено значение.
В една определена възраст човек изгражда ценностна система и би могъл да направи избор- да върви по пътя на родителите си или да тръгне по различен път.Това се отнася за всичко- най-дребни битови ,хигиенни и културни навици и до отношение към здраве, образование, себеусъвършенстване и т.н.
Освен средата на родителите си, човек се среща и с други, различни среди, действащи като коректив.
И съм съгласна с Рокси, че някои неща се научават, когато си мотивиран, но нека не се лъжем, колко хора наистина правят такъв избор.
О, Андариел, пак почна с псевдопсихологията:)
Отричат-не отричат, хайде да не се обиждаме с толкова ниско ниво на разговор.
ПМБ, аз помислих, че нещо за класа, ризи от Савил Роу и за седемстепенни менюта ме пращаш да чета, пък то било за размислите на една прясно разведена за бившия Немам нерви за такива излияния, стига ми онова в темата за свекървите, на което се начетох.
Отричат-не отричат, хайде да не се обиждаме с толкова ниско ниво на разговор.
ПМБ, аз помислих, че нещо за класа, ризи от Савил Роу и за седемстепенни менюта ме пращаш да чета, пък то било за размислите на една прясно разведена за бившия
Немам нерви за такива излияния, стига ми онова в темата за свекървите, на което се начетох.Ще ти се да е псевдопсихоология, ама нъцки! Ние, хората, не сме чак толкова сложни същества, колкото се опитваме да се изкараме. Много обичаме да икономисваме енергия, особено мисловна такава, включително при избора на партньор. Е, има си дебели книги, още по-дебели статистики, четИ! Крушата не ражда портокали. По друг начин казано, човек рядко надскача генетиката си и средата си, затова и толкова се впечатляваме от изключенията.
Без да съм чела темата - грешиш.
Хората не могат да си избират родителите. И не винаги крушата пад точно под дървото си.
Грешиш в смисъл,че според мен няма такова ПРАВИЛО.
А иначе,че има всякакви хора и модели е ясно.
И съм съгласна с Рокси, че някои неща се научават, когато си мотивиран, но нека не се лъжем, колко хора наистина правят такъв избор.
Но дори да отхвърлим тази версия за нещата пак остава това, че за теб ще представляват усилие неща, които за други ще са естествено поведение. И тук не говоря за някакъв снобизъм, а простите модели на поведение и оцеляване усвоени от родителите.
Има две теми за свекърви - в едната те са отвратителни и с брадавици, а в другата са мили и благородни. Едните са оплювани, а на другите благодарят... Мислите ли, че е от значение това, каква майка е възпитала един мъж? И не е ли парадоксално, да твърдим, че мъжът е прекрасен и възпитан, а пък същевременно с това, да обявяваме майка му за ужасна жена? Моето мнение е, че щом майката е простачка, то и синът е простак. Дали не греша?
Грешиш.
Не всяка простачка майка успява да възпита простак син, някои се дърпат упорито от блатото, ама и не всяка що годе свестна женичка - успява да придаде същото на отрочето, което попива като гъба само негативното от съвременния свят. Свят шарен, кому са нужни подобни обобщения?
Свят шарен, кому са нужни подобни обобщения?
Темата е индиректна възхита към всички принцеси, взели и целунали жаби.
Какво да се прави, истинските принцове (с майки царици) са такава рядкост!