Рисунките на децата!

Sedada, за мен беше страхотно удоволствие да прочета целия ти пост. Също и ужасно полезно. Напълно съм съгласна и с последното изречение! Аз също залагам на тази максима.
Да са ни живи и здрави обожаваните деца! 

От сърце поздравления за малките ви творци! Невероятни! И аз направих асоциация с картинките от някогашните книжки с приказки 

А от кога децата ви започнаха въобще да рисуват? Имам предвид - с интерес и разбиране да се заседяват рисувайки или даже драскайки по лист.

Моето е на 1г7м; рано му е още - засега сáмо по себе си "рисува", по стената и по дивана 

Ще се радвам да споделите наблюдения   

Моят човек с показаните тук рисунки - от това лято т.е. на 8 години.  Мъникът /на 3 и 2/ още не ще. Само кръгче прави. 

Ирина, чак не мога да повярвам, че това е нарисувано от 8-годишно дете. ЖЕСТОКО Е! Да ти е жив и здрав. Много важно е да ги поощряваме /каквото и да са нарисували/. Рисуването си е дарба и е въпрос "на ръка" НО и на обучение и...това е чудесен инструмент за психодиагностика /цвят, разположение, етап на форми и т.н.т./ на интелект, на социалност, на емоционално самочувствие, психосемантика на цвета и т.н.т. Това си е една наука и се използва много от психолози и от учители.

В мислите на моето човече(4г.-навършени) са коли ,коли и пак коли,та и тях рисува.Миналото лято не проявяваше никакъв интерес към рисуването,дори не му се оцветяваше,но това лято е неудържим,а и открихме водните бои.Наблюдателен е и обича детайлите,старае се да ги пресъздаде,но явно няма търпение да попълни всичко в цвят и често рисунките са по-скоро контурни.Аз също показвам кое ,как да се нарисува ,а също съм и  критична,като не пропускам и да го поущря.За съжаление нямам качени снимки на негови рисунки за да покажа,но мисля ,че се справя прилично добре за възрастта си.

Поздравления за малките творци!И аз като малка имах такъв период. Обожавах стенописите с червилото на майка )).

С написаното дотук съм съгласна, но само с обучение не става. Няма ли я дарбата, както се казва не ти ли е заложено в гена, не може да правиш нещо:нито да рисуваш,нито да свириш.
Имам познато момиче, което заради приятелките си, остана след 7-ми клас в паралелка по изобразително изкуство. Веднъж от любопитство и знаейки,че не това е силата й попитах,"ти можеш ли да рисуваш?"Отговор,:не мога,ама ще се науча".Познайте дали се научи,само си загуби 5 години в безсмислено учене на неща, които не са по вкуса й, само заради другите.
Може да казваш,да показваш,ако щеш и да наказваш,ако го няма зрънцето ген,нищо не се получава.

Браво много хубави рисунки, като знам моите какви ги рисуват

 С написаното дотук съм съгласна, но само с обучение не става. Няма ли я дарбата, както се казва не ти ли е заложено в гена, не може да правиш нещо:нито да рисуваш,нито да свириш.
Имам познато момиче, което заради приятелките си, остана след 7-ми клас в паралелка по изобразително изкуство....

Е, vasq_5, това е неприятно. Дано поне след училище момичето да е намерило пътя си с неща, които му се отдават.
Иначе моят въпрос беше по-скоро свързан с рисуването като занимание за свободното време. Като малка мн. обичах да рисувам; даже и днес - на ниво мн. малко хоби. Но за паралелка с изобр. изк-во или унивеситет - не съм и смеела да мечтая.
Няма ли талант, каквото и да научи човек да рисува (има разни книги за любители) - остава на ниво хоби. Като със свиренето на пиано или пеенето.

Но талантът на тези дечица, чиито шедьоври видяхме, определено си струва да се развива. Пък знае ли човек...

Sedada, браво на малкия художник! Мен ме вълнува темата, защото много ми се иска да поощрявам интереса към рисуване, моделиране, музика, но от друга страна се чудя как да избегна калъпите в мисленето, които има опасност да предам. Като малка рисувах много хубаво и с желание, но майка ми с цел да ми покаже и да ме научи, много ме критикуваше, макар и добронамерено и ми прерисуваше рисунките, за да ги "поправи".

 Но обучението не е излишно, според мен, само методите трябва да са подходящи. Имам лични впечатления от деца, рисуващи хубаво, които бързо свикват да рисуват само нещата, които умеят най-добре и постепенно губят интерес към нови, по-сложни задачи. 

Ирина, поздравления и за твоето момче. Все така да продължава да харесва рисуването, много хубави неща си показала   

Да, абсолютно съм съгласна. Рисуването е първо въпрос НА РЪКА, НА УСЕТ /както всяко изкуство/. Задължително се показва, защото има основни правила, но изобразителната стойност е талант. В тази връзка- не случайно в психо-педагогическите тестове се изисква рисуване на: човешка фигура, къща, дърво. Но там си има критерии, които нямат общо с таланта, това е друго.

Ирина, силно съм впечатлена от майсторството на сина ти. За 8г дете е създал много изпипани творби! Интересува ме, дали сам е измислил картината или е имал модел за подражание?

Моята дъщеря започна да рисува на 4г, когато й счупиха дясната ръка. Започна с лявата и то много успешно и прецизно. Харесваше й да рисува и да й се възхищават, затова и я записах в паралелка рисуване сега, в първи клас. Но, струва ми се, няма кой да  й държи интереса в училище, затова търся учител, който да работи с нея. Нямам очаквания, но бих искала да я научат на техники и методи за творчество, които да й помагат на мозъчната дейност и да се научи да се изразява и по този начин, чрез рисуване, пластики и т.н.
За да не влизат в калъп и да творят по образец, на децата трябва да им се дават задачи, които свободно да изпълняват и да бъдат поощрявани за това. Верно, има неща, които са по модел и има места и хора, при които трябва да се спазват някакви изисквания, но ако обясним на детето, че монетата има две страни, докато порасне голямо и взима собствени решения, ще му улесним живота.
Много е важно, когато разглеждате детска рисунка, да сте съгласни с изображението и да похвалите детето. Ако има нещо ненормално за вас, просто поискайте от детето да ви обясни кое и как го е нарисувало, в неговата глава така стоят нещата. Съгласете се, похвалете и главата детска погалете. Няма нищо по-чудесно от детска фантасмагория! 

Небесна,  много ми харесва твоят пост! Толкова верни неща! А толкова са малко родителите, които осъзнават каква голяма роля играе рисуването в света на едно дете! Това е едно от малкото неща, чрез които детето може да изразява какво става в главата му и да го види тъй да се каже "материализирано", и оттук - да бъде много гордо от себе си и уверено в собствените сили.

А какво се предлага на децата масово вмвсто това? Да обслужват индустрията за правене на пари чрез книжки за оцветване! Защото, видиш ли, били "малки"!

Ето това е казано много на място - "да се научи да се изразява  И ПО ТОЗИ начин", защото говори за осъзнатост, че ппластическият начин на изразяване е нещо съвсем отделно, различно от изразяването чрез реч, както е различно изразяването чрез музика, танц и т. н. И друго, което се забравя - че учейки детето на всичките тези неща не е само, за да стане  гениален художник или музикант, а И, и най-вече, за да може един ден като е пораснало вече, а и не дотам пораснало още, да РАЗБИРА, да усеща, да се вчувства в различните видове изкуства, или начини на изразяване; да дадем на детето си един по-пълнокръвен живот!

Ще ми изтече сесията, пак се увлякох.
Небесна, ако искаш ми пиши на лични да ти пратя меила си, можеш да ми пратиш рисунки на дъщеричката си, един вид онлайн консултация, ха-ха! Ако мога с нещо да съм й полезна, детските рисунки са мое обожаемо хоби, нещо, с което бих се занимавала с такава радост, толкова са вдъхновяващи, такава чистота! Да гледаш как детската ръчичка почва рисунката си на листа - мое любимо удоволствие!

Ето това и аз съм го наблюдавала, просто едно дете не трябва да се оставя да свиква на това. Тоест, добре е, когато детето рисува, да има човек до него, с който да разговаря, и който неусетно да му подхвърля все нови и нови и нови неща... Преди периода на "свикването" децата са много податливи и отворени към новите неща. Но съм срещала деца, които на 10 г примерно вече мисленето им е толкова вкарано в стереотипи, така са изгубили първоначалния жив интерес към рисуването, че е много трудно да им се възбуди отново... Затова е по-лесно да се работи с по-малки деца, на 4-5 годинки, и да не им се позволява, тъй да се изразя, да загубят свежото си отношение към рисуването.

Да, тъжно е, чрез рисуването се вижда колко бързо едно детенце "остарява", как га го предпазим - давайте рцепти! Процеса на остаряване започва още докато сме малки, представете си колко сме остарели досега ние, хората на по десетки години! Остаряване чрез натрупани потиснатости! Реве ми се че акъла на 4-годишните ми е недостижим, затова им обожавам мисленето, то е свещено! Леле, какви ги каканижа!

В един магазин за художествени материали едно дете, 5-7 годишно, чух как искаше нещо, на което му бе отговорено - о, това са специални материали, ти ОЩЕ НЕ СИ СЕ НАУЧИЛ ДА РИСУВАШ, като се научиш, тогава... Ето  - това е начина да потиснем децата си, защото времето, когато детето ще е достойно за великите им материали никога няма да е дошло. Напротив, СЕГА дайте на детето най-хубавите материали! Моя син, на 4 г, вече различава качеството на пастелите и иска само с най-хубавите да рисува!

Гледа. Но влага и от себе си. Не прерисува едно към едно. Засега безспорен фаворит е една книжка с андерсенови приказки.
Много хубав пост си написала! Адмирации.
Коледното писмо на моя син към "тати Коледа" включва именно един дълъг списък с материали от магазините за художници, вкл. и триножник. Детето не иска дискове за ПСП, телефон или МП4 примерно. Иска само качествени материали, колкото можем повече. Признавам, досега съм подценявала материалите /от невежество/. Откакто детето тръгна на школата по рисуване към читалището, той сам откри хубавите материали. И ги иска. И ще ги получи, живот и здраве!
П.П. Най-новата му рисунка е тази на аватара ми. Но понеже е изрязана, ето я:
http://media.snimka.bg/9717/025688642-big.jpg?r=0
П.П.
Sedada, виждам, че си специалист. Ще ти бъда безкрайно задължена, ако ме насочиш към място за закупуване и марки по посочения списък: 
http://media.snimka.bg/9717/025688819-big.jpg?r=0