- Публикувана: 8 ноем. 2011, 22:28 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2011, 13:01 ч.
МАРТенче целувчици раздава и иска вече право да застава! - тема 10
Лъки, добра идея за менюто 
.
Въобще, даваш ми доста идеи ти, ето сега този Сайгън Кик откога не го бях слушала, ей сега съм си пуснала и си пиша
. Преди пък за Киндъла от тебе чух, за играчките също ми харесаха идеите ти.
Колкото за разните свръхестествени идеи, да ти кажа, много са ми интересни, но досега не съм имала някакво такова преживяване. И аз съм чувала, че до някоя възраст децата помнели от предишните си съществувания, но не мога да кажа, че с Яна съм успяла да получа някакво потвърждение на това. Тя говореше много, на две и половина си говореше много добре - виж я тук на 3 г. и 1м. как ме приспива с приказка. Но само веднъж каза нещо, което беше в тази връзка, нещо като "аз като бях голяма, живеех в този град и си имах кон", нещо такова, не помня и аз точно. Обаче пък от друга страна, тя има страшна фантазия и после като опитвах да изкопча за "когато е била голяма", всеки път си измисляше нова история и то си я измисляше, защото виждах откъде взима идеята, примерно от някое филмче. Така че не разбрах тогава измисли ли си го това, спомни ли си го, но не можах да я накарам да разкаже повече. А че има фантазия, има. Днес обясняваше на дядо си, че паметта е като бели кърпички - записваш нещо нa тях и после ги слагаш в чекмеджето. После като искаш да си спомниш, ровиш в чекмеджето и я намираш. А понякога търсиш една кърпичка, а намираш друга 
.
А за излизането и подреждането, ние сме наобратно на вас - аз ако не подредим през уикенда направо ставам мноооого крива.
Срещата в събота беше хубава, но докато се съберем всички, на Боб му беше омръзнало, та се наложи на бегом да се приберем (е, то и се събирахме час и нещо). С кенгуру не си е работа да се заседява човек на едно място. Накрая не можах да се запозная с последното бебе, да си признае кой дойде последен .
За парти клубовете - аз поне не знам да има такива като в Пловдив да се плаща само консумация.
В Св.Троица знам хубаво клубче, което е доста чисто и може да се пусне бебето да пълзи, но си плащаш за престоя, може да си пиеш кафето на масичката или пък да се събуеш и да влезеш и ти. Но отдавна не съм ходила. Ако има някой желаещ за среща там, може да ида да проверя още ли е така, както го помня.
Мигео, нали знаеш, че забелязвам разни детайли.
Пенмар, ако ти изтече сесията, се натиска бутона Back или клавиш Backspace, което те връща на предишния екран, където си писала. Копираш текста, логваш се наново и го пействаш в нов отговор
.
За менюто ни днес:
Закуска: сварени ечемичени ядки с плодово пюре, мааалко масло и АМ
Обяд: Микс от мое пюре, което бях замразила (картоф, морков, пащърнак, целина, цвекло, домат, чушка, копър - май това съдържаше) и към него добавих малко пюре на Хип Пиле с царевица
Вечеря: Пак микс - размразих кубче тиква, кубче ябълка и кубче кайсия и ги сложих смес от каши - овес, ориз и царевица + АМ
Майски, четох, че нар можело 8-10 месец да се дава, но още не съм давала.
Лилинчо, питаше за слагането на гърне - Бобо ходи сутрин след ставане и след хранене, но до обяд, след обяд много рядко.
.Въобще, даваш ми доста идеи ти, ето сега този Сайгън Кик откога не го бях слушала, ей сега съм си пуснала и си пиша
. Преди пък за Киндъла от тебе чух, за играчките също ми харесаха идеите ти.Колкото за разните свръхестествени идеи, да ти кажа, много са ми интересни, но досега не съм имала някакво такова преживяване. И аз съм чувала, че до някоя възраст децата помнели от предишните си съществувания, но не мога да кажа, че с Яна съм успяла да получа някакво потвърждение на това. Тя говореше много, на две и половина си говореше много добре - виж я тук на 3 г. и 1м. как ме приспива с приказка
. Но само веднъж каза нещо, което беше в тази връзка, нещо като "аз като бях голяма, живеех в този град и си имах кон", нещо такова, не помня и аз точно. Обаче пък от друга страна, тя има страшна фантазия и после като опитвах да изкопча за "когато е била голяма", всеки път си измисляше нова история и то си я измисляше, защото виждах откъде взима идеята, примерно от някое филмче. Така че не разбрах тогава измисли ли си го това, спомни ли си го, но не можах да я накарам да разкаже повече. А че има фантазия, има. Днес обясняваше на дядо си, че паметта е като бели кърпички - записваш нещо нa тях и после ги слагаш в чекмеджето. После като искаш да си спомниш, ровиш в чекмеджето и я намираш. А понякога търсиш една кърпичка, а намираш друга .А за излизането и подреждането, ние сме наобратно на вас - аз ако не подредим през уикенда направо ставам мноооого крива
.Срещата в събота беше хубава, но докато се съберем всички, на Боб му беше омръзнало, та се наложи на бегом да се приберем (е, то и се събирахме час и нещо). С кенгуру не си е работа да се заседява човек на едно място
. Накрая не можах да се запозная с последното бебе, да си признае кой дойде последен .За парти клубовете - аз поне не знам да има такива като в Пловдив да се плаща само консумация.
В Св.Троица знам хубаво клубче, което е доста чисто и може да се пусне бебето да пълзи, но си плащаш за престоя, може да си пиеш кафето на масичката или пък да се събуеш и да влезеш и ти. Но отдавна не съм ходила. Ако има някой желаещ за среща там, може да ида да проверя още ли е така, както го помня.
Мигео, нали знаеш, че забелязвам разни детайли
.Пенмар, ако ти изтече сесията, се натиска бутона Back или клавиш Backspace, което те връща на предишния екран, където си писала. Копираш текста, логваш се наново и го пействаш в нов отговор
.За менюто ни днес:
Закуска: сварени ечемичени ядки с плодово пюре, мааалко масло и АМ
Обяд: Микс от мое пюре, което бях замразила (картоф, морков, пащърнак, целина, цвекло, домат, чушка, копър - май това съдържаше) и към него добавих малко пюре на Хип Пиле с царевица
Вечеря: Пак микс - размразих кубче тиква, кубче ябълка и кубче кайсия и ги сложих смес от каши - овес, ориз и царевица + АМ
Майски, четох, че нар можело 8-10 месец да се дава, но още не съм давала.
Лилинчо, питаше за слагането на гърне - Бобо ходи сутрин след ставане и след хранене, но до обяд, след обяд много рядко.
Miqeo, много
неприятно се е получило при Бобо, много се радвам, че вече е добре
Ена за емигрантството, тук съм от преди 10 години, дойдох за малко на ваканция, на гости при мама, която беше от една година тук. Точно тогава много добре ми се отрази това пътуване, тъй като се намирах, като в”черна дупка”, бях завършила, скъсала са гаджето, не бях удовлетворена от работата ми все „драми” на едно младо момиче.....Та останах известно време,
когато се замислях преди 7 години за връщане в България се запознах с моя мъж
. Когато дойдох никак не ми беше леко, първата година голяма носталгия ме тресеше, липсваха ми много неща, приятели, роднини, да чувам българска реч около мен и все такива хубави работи....Иначе,доволна съм от живота тук, плюсовете са много и нещо много важно за мен, да се чувстваш спокоен и сигурен в държавата в която живееш, определено искам Самуел да расте тук. В България всяко лято се прибираме, май само това дето мина пропуснахме, майка ми и сестра ми живеят тук, но на 1000 км, от нашия град. Определено те ми липсват, че не са близко до мен, каква ирония само, живеем в Испания, а не сме заедно 
. За последно да кажа, че сменя държавата начина ми на живот, да науча нов език наистина беше голямо предизвикателство за мен. Научих, много уроци през това време, разбрах някой истини с две думи израснах и намерих себе си. Научих наистина какво е да работиш, да цениш труда на другите. Запознах се с хора от най различни държави от Африка, Азия и Латинска Америка, което много, много ме обогати като човек. И най- важния урок че никога не е късно, да започнеш нещо ново каквото и да било, без да те спира възрастта, тук наистина разбрах, как възрастните се чувстват вечно млади и се впускат в най различни приключения, примери около мен много
Лъки, много ми е интересна тази тема и на мен , вярвам, че няма нищо случайно....Последното което, четох беше „Децата на новото хилядолетие” На Ян ван Хелсинг. Иначе в по голямата част от книгите пише все същото, че „новите” деца, индигови
или кристални са специални, тук са за да ни научат на много неща и трябва да се отглеждат по „специален начин”
За паметта от предишни животи и аз така съм
чела, че е до 3 години, но не всички от тях си спомнят, като дойде време за
разговори на тази тема ще разберем
неприятно се е получило при Бобо, много се радвам, че вече е добре
Ена за емигрантството, тук съм от преди 10 години, дойдох за малко на ваканция, на гости при мама, която беше от една година тук. Точно тогава много добре ми се отрази това пътуване, тъй като се намирах, като в”черна дупка”, бях завършила, скъсала са гаджето, не бях удовлетворена от работата ми все „драми” на едно младо момиче.....Та останах известно време,
когато се замислях преди 7 години за връщане в България се запознах с моя мъж
. Когато дойдох никак не ми беше леко, първата година голяма носталгия ме тресеше, липсваха ми много неща, приятели, роднини, да чувам българска реч около мен и все такива хубави работи....Иначе,доволна съм от живота тук, плюсовете са много и нещо много важно за мен, да се чувстваш спокоен и сигурен в държавата в която живееш, определено искам Самуел да расте тук. В България всяко лято се прибираме, май само това дето мина пропуснахме, майка ми и сестра ми живеят тук, но на 1000 км, от нашия град. Определено те ми липсват, че не са близко до мен, каква ирония само, живеем в Испания, а не сме заедно . За последно да кажа, че сменя държавата начина ми на живот, да науча нов език наистина беше голямо предизвикателство за мен. Научих, много уроци през това време, разбрах някой истини с две думи израснах и намерих себе си. Научих наистина какво е да работиш, да цениш труда на другите. Запознах се с хора от най различни държави от Африка, Азия и Латинска Америка, което много, много ме обогати като човек. И най- важния урок че никога не е късно, да започнеш нещо ново каквото и да било, без да те спира възрастта, тук наистина разбрах, как възрастните се чувстват вечно млади и се впускат в най различни приключения, примери около мен много Цитат на: Лъки
чела съм, че до 3 год. възраст децата "помнят" познанието, с което се раждат и съм си мислила как можем да се научим със сина ми да си говорим телепатично. Много неща съм си мислила да го питам, но той още не говори и не можем да си водим по-интересни разговори.
, вярвам, че няма нищо случайно....Последното което, четох беше „Децата на новото хилядолетие” На Ян ван Хелсинг. Иначе в по голямата част от книгите пише все същото, че „новите” деца, индиговиили кристални са специални, тук са за да ни научат на много неща и трябва да се отглеждат по „специален начин”
За паметта от предишни животи и аз така съмчела, че е до 3 години, но не всички от тях си спомнят, като дойде време за
разговори на тази тема ще разберем
migeo ето нещичко за теб,а може и за др мами да е полезно
цитата е от тук http://zahranvane.wordpress.com/category/%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%8 … 0%B5%D1%82%D0%BE/
Лъки
Не съм скорпион,везна съм,но тези теми много ме вълнуват.Сега от литература за бебета и други грижи нямам време,а много ми липсват книгите.Ако ти успееш да си откраднеш малко време цък и цък Аз ги изчетох с интерес.
За телепатичното общуване-не знам специална техника,но си говоря с нея сега и още преди да забременея(по скоро е монолог).Сега като съм на тази вълна си спомних една случка.Беше 2 дена преди да родя.Отидохме с майка да вземем един багаж от семейство,които имат четири годишна дъщеря.Тя също се казва Ивана.Не знам какво ми щукна,но реших да я питам какво е бебето(ние не знаехме пола до последно).Аз бях сигурна,че е момиченце и единственото име,което допадаше и на мен и на съпруга ми беше Йоанна.Та детето ме погледна срамежливо,посочи корема ми и каза-Ивана.Тогава всички решихме,че тя въобще не е разбрала какво я питаме.Майка и взе да пояснява на дълго и на широко,а тя я прекъсна и каза-Ивана,момиченце
Това име въобще не беше в списъка,мъжът ми го избра минути преди Ивана да се роди.Той не присъства на случката с детето,а и аз въобще не му казах.
Цитат
При алергия обикновено са налице поне 2 признака.
Има разлика в симптомите при алергия към храна и непоносимост към храна.
Другите признаци освен обрива, по които се разпознава една действителна хранителна алергия или непоносимост, са разделени на 3 вида:
1) свързани с дихателната система
2) свързани с кожата
3) свързани с чревната и храносмилателната система
==> При реална хранителна алергия са налице прояви от поне 2 различни вида или поне 2-3 прояви от 1 вид.
Пример за признаци от 1-ия вид: течащ нос без видима причина, кихане, кашлица и др.
Пример за признаци от 2-ия вид: ситен обрив, суха кожа на бузките, тъмни кръгове под очите и др.
Пример за признаци от 3-ия вид: стомашни болки и подуване, повръщане, диария със слуз, запек и др.
Много често всяко петънце и пъпчица се свързват с хранителна алергия или непоносимост, а причините най-често са свързани със специфичната физиология на тази възраст или съвсем прозаични причини – изпотяване, реакция към слънцето или замърсена вода, претопляне, нестабилна терморегулация, мръсни ръчички, отминал прием на Панадол или считани за безобидни неща като витамин С, неподходяща козметика, състава на конкретна марка храна и т.н., и т.н.
Според едно специализирано проучване (University of Portsmouth/31.01.2008 г.) се оказва, че родителите са склонни да набеждават всеки обрив, зачервяване или екзема за алергия или непоносимост.
А реалността е друга. От изследваните 800 бебета в рамките на 3 години, за 1/3 от тях родителите считат, че имат непоносимост към храна. Но само 27 се оказват алергични към храна, като те са част от всички близо 60 деца, които изобщо развиват някаква алергия на даден етап (за възрастта 6-36 м.)
При обривите от претопляне пъпчиците са ситни, ясно различими една от друга. Могат да бъдат навсякъде по тялото, особено около вратлето, гърдите и гръбчето, но рядко само по бузките или лицето например. Понякога изчезват по-бързо, понякога по-бавно.
При обривите от хранителна алергия/непоносимост пъпчиците са ситни, подобни на тези при претопляне. Но за разлика от тях, те по-скоро се сливат по няколко в малки петънца. Тези петънца могат да бъдат почти незабележими или по-ясно различими и леко червеникави. Самата кожа около пъпчиците е по-суха (при изпотяване е по-скоро нормална). Освен това само обрив не е признак за хранителна алергия/непоносимост, трябва да има и друг признак – тези признаци обаче невинаги се разпознават лесно при по-леките форми на реакция.
Има разлика в симптомите при алергия към храна и непоносимост към храна.
Другите признаци освен обрива, по които се разпознава една действителна хранителна алергия или непоносимост, са разделени на 3 вида:
1) свързани с дихателната система
2) свързани с кожата
3) свързани с чревната и храносмилателната система
==> При реална хранителна алергия са налице прояви от поне 2 различни вида или поне 2-3 прояви от 1 вид.
Пример за признаци от 1-ия вид: течащ нос без видима причина, кихане, кашлица и др.
Пример за признаци от 2-ия вид: ситен обрив, суха кожа на бузките, тъмни кръгове под очите и др.
Пример за признаци от 3-ия вид: стомашни болки и подуване, повръщане, диария със слуз, запек и др.
Много често всяко петънце и пъпчица се свързват с хранителна алергия или непоносимост, а причините най-често са свързани със специфичната физиология на тази възраст или съвсем прозаични причини – изпотяване, реакция към слънцето или замърсена вода, претопляне, нестабилна терморегулация, мръсни ръчички, отминал прием на Панадол или считани за безобидни неща като витамин С, неподходяща козметика, състава на конкретна марка храна и т.н., и т.н.
Според едно специализирано проучване (University of Portsmouth/31.01.2008 г.) се оказва, че родителите са склонни да набеждават всеки обрив, зачервяване или екзема за алергия или непоносимост.
А реалността е друга. От изследваните 800 бебета в рамките на 3 години, за 1/3 от тях родителите считат, че имат непоносимост към храна. Но само 27 се оказват алергични към храна, като те са част от всички близо 60 деца, които изобщо развиват някаква алергия на даден етап (за възрастта 6-36 м.)
При обривите от претопляне пъпчиците са ситни, ясно различими една от друга. Могат да бъдат навсякъде по тялото, особено около вратлето, гърдите и гръбчето, но рядко само по бузките или лицето например. Понякога изчезват по-бързо, понякога по-бавно.
При обривите от хранителна алергия/непоносимост пъпчиците са ситни, подобни на тези при претопляне. Но за разлика от тях, те по-скоро се сливат по няколко в малки петънца. Тези петънца могат да бъдат почти незабележими или по-ясно различими и леко червеникави. Самата кожа около пъпчиците е по-суха (при изпотяване е по-скоро нормална). Освен това само обрив не е признак за хранителна алергия/непоносимост, трябва да има и друг признак – тези признаци обаче невинаги се разпознават лесно при по-леките форми на реакция.
Лъки
Не съм скорпион,везна съм,но тези теми много ме вълнуват.Сега от литература за бебета и други грижи нямам време,а много ми липсват книгите.Ако ти успееш да си откраднеш малко време цък и цък Аз ги изчетох с интерес.За телепатичното общуване-не знам специална техника,но си говоря с нея сега и още преди да забременея(по скоро е монолог).Сега като съм на тази вълна си спомних една случка.Беше 2 дена преди да родя.Отидохме с майка да вземем един багаж от семейство,които имат четири годишна дъщеря.Тя също се казва Ивана.Не знам какво ми щукна,но реших да я питам какво е бебето(ние не знаехме пола до последно).Аз бях сигурна,че е момиченце и единственото име,което допадаше и на мен и на съпруга ми беше Йоанна.Та детето ме погледна срамежливо,посочи корема ми и каза-Ивана.Тогава всички решихме,че тя въобще не е разбрала какво я питаме.Майка и взе да пояснява на дълго и на широко,а тя я прекъсна и каза-Ивана,момиченце
Това име въобще не беше в списъка,мъжът ми го избра минути преди Ивана да се роди.Той не присъства на случката с детето,а и аз въобще не му казах.
И мен много ме вълнува темата за предишните животи, но не мисля, че детето може да разкаже нещо, дори и да си спомня. Както казва бета-фантазията им работи на мах и никога не можеш да разбереш дали не си измислят в момента.
Бета, много ме впечатли малката разказвачка. Толкова е умничка, буквално е наизустила текста , вероятно от хиляди пъти четене. Страхотно го възпроизвежда , а е само на 3 годинки на записа. 
Мерси на всички за разказите за емиграцията. Като и се пише на Стихията ще се порадвам и на нейната история. Много пъти сме си мислили дали не е по-добре да живеем някъде навън, но аз съм много привързана към дома си и към родителите си и за мен би било голям стрес да си сменя адресната регистрация. Но знае ли човек?
Така като чета бебоците ви хапват по 3 пъти на ден твърда храна и май кърменето само при нас остава по 10-на пъти в денонощие.
Радвам се, че Бобо е добре, мигео!
Всички болни мами и сладурчета-оздравявайте!!!
Лилинчо, като остане време и аз ще прочета статиите-ще ми бъде интересно.
Бета, много ме впечатли малката разказвачка. Толкова е умничка, буквално е наизустила текста , вероятно от хиляди пъти четене.
Страхотно го възпроизвежда , а е само на 3 годинки на записа. Мерси на всички за разказите за емиграцията. Като и се пише на Стихията ще се порадвам и на нейната история.
Много пъти сме си мислили дали не е по-добре да живеем някъде навън, но аз съм много привързана към дома си и към родителите си и за мен би било голям стрес да си сменя адресната регистрация. Но знае ли човек?Така като чета бебоците ви хапват по 3 пъти на ден твърда храна и май кърменето само при нас остава по 10-на пъти в денонощие.
Радвам се, че Бобо е добре, мигео!
Всички болни мами и сладурчета-оздравявайте!!!
Лилинчо, като остане време и аз ще прочета статиите-ще ми бъде интересно.
Привет, момичета!
Ena, и Виктор е основно на мляко с разликата, че не е кърма, а АМ.
Ето и нашето меню, което не се различава много всеки ден
6:00 АМ (днес обаче яде чак в 8:30, но обикновено е към 6)
10:30 плодово пюре (последните 2 дена е круша с банан); въвела съм доста плодове, така че мога да разнообразявам;
12:00 АМ
15:30 каша (сега сме на овес с праскова + безглутенова с праскова на Хумана); пробвах да разнообразя с гриз, не стана; днес може да пробвам с кисел;
19:00 АМ
20:00 ако пожелае плодово пюре, но дота често отказва; от 2 дена давам да си гризе оризовки, докато ние вечеряме;
22:00 АМ
Тъй като плодовете са между храненията, то излиза, че ние си хапваме само веднъж на ден твърда храна, различна от мляко! Зеленчуци все още отказва с погнуса, дори тиква! Пробвам веднъж или два пъти седмично, като обикновено всичко отива в кофата!
Ena, и Виктор е основно на мляко с разликата, че не е кърма, а АМ.
Ето и нашето меню, което не се различава много всеки ден
6:00 АМ (днес обаче яде чак в 8:30, но обикновено е към 6)
10:30 плодово пюре (последните 2 дена е круша с банан); въвела съм доста плодове, така че мога да разнообразявам;
12:00 АМ
15:30 каша (сега сме на овес с праскова + безглутенова с праскова на Хумана); пробвах да разнообразя с гриз, не стана; днес може да пробвам с кисел;
19:00 АМ
20:00 ако пожелае плодово пюре, но дота често отказва; от 2 дена давам да си гризе оризовки, докато ние вечеряме;
22:00 АМ
Тъй като плодовете са между храненията, то излиза, че ние си хапваме само веднъж на ден твърда храна, различна от мляко! Зеленчуци все още отказва с погнуса, дори тиква! Пробвам веднъж или два пъти седмично, като обикновено всичко отива в кофата!
Кати права си за това че повечето деца през живота си няма и да опитат ечемик друг път, но глутена са въвежда по тази схема не за да свикнат децата към продукта а по причина че във всяка тази зърнена култура се съдържа различно количество или по точно различен по усвояване този "страшен протеин". Затова се въвежда овес първо той е най лесен и приемлив и след това по трудно приеманите като се стигне до пшеницата.
Истерията със глутена не е мода (поне при мен) никога не правя нищо защото другите така правят, правя го въз основа на информация която съм прочела и обработила, посъветвала съм се със авторитетни за мен хора и съм взела решение. Проблема с глутена за съжаление ще се засилва все повече, причината е много проста все повече вмешателства има и ще има във структурата на зърното, плода и зеленчука, това няма как да не окаже влияние върху човека и по принцип човечеството. Това е сложна тема, неприятна и много хора не искат да мислят за това надявайки се че тях няма да ги засегне. И аз не съм се вторачвала в глутена преди, за сметка на това сега мога да напиша докторат по тази тема, не защото нямам друга работа и си търся занимавка, а защото видях как отсъствието на глутен промени и променя Емил, ако този протеин не беше от значение, няма как отсъствието му да влияе така. И тук не става въпрос за алергия към глутена, а за невъзможноста организма да го преработи напълно........както казах, дълго ще стане и трудно за разбиране. Който има нужда от помощ, аз съм насреща, който не, просто пропуска да чете.
Истерията със глутена не е мода (поне при мен) никога не правя нищо защото другите така правят, правя го въз основа на информация която съм прочела и обработила, посъветвала съм се със авторитетни за мен хора и съм взела решение. Проблема с глутена за съжаление ще се засилва все повече, причината е много проста все повече вмешателства има и ще има във структурата на зърното, плода и зеленчука, това няма как да не окаже влияние върху човека и по принцип човечеството. Това е сложна тема, неприятна и много хора не искат да мислят за това надявайки се че тях няма да ги засегне. И аз не съм се вторачвала в глутена преди, за сметка на това сега мога да напиша докторат по тази тема, не защото нямам друга работа и си търся занимавка, а защото видях как отсъствието на глутен промени и променя Емил, ако този протеин не беше от значение, няма как отсъствието му да влияе така. И тук не става въпрос за алергия към глутена, а за невъзможноста организма да го преработи напълно........както казах, дълго ще стане и трудно за разбиране. Който има нужда от помощ, аз съм насреща, който не, просто пропуска да чете.
Относно това дали е истерия или не дадено нещо, наистина всеки сам си решава, но ми е "любимо", когато някой каже "е, едно време, като не са знаели за тези неща и...". Да, така е, но сега аз, като съм информирана, нищо не ми пречи да го направя, защото примерно ако въведа постепенно глутена, мога да предотвратя някои неща, а ако не обърна внимание какво и как, после мога само да си тръшкам главата в масата.
Искам да благодаря на всички момичета тук, които споделят мнението си, каквото и да е то!
Искам да благодаря на всички момичета тук, които споделят мнението си, каквото и да е то!
Браво на Яна Бетова Мноооого е добра
Да ви кажа аз за нашето не-емигрантство: когато се запознахме с мъжа ми, Гърция не беше още в криза, и там всичко си беше розово. Прекарахме няколко пъти по няколко месеца там (но все връщайки се често в БГ за различни периоди), но нито за миг не приех идеята да живеем там. Едната причина е по дефолт пренебрежителното отношение на гърците към българите, с което не мога и до днес да се примиря, а другата е, че ако исках там да живея и работя, трябваше да науча гръцки съвършено, тъй като словото ми е оръдието на труда. На двадесет и няколко щях да се заема с това без да се замисля, но на тридесет и отгоре, вече мислех за спокоен семеен живот и деца, което не включваше амбициозни проекти за себедоказване в предразсъдъчно общество, още повече, че в БГ си имах (и все още имам) хубава работа, която обичам. Родителите му много се надяваха да се реша да останем там, ама аз - не. Та съм благодарна за жертвата, която съпругът ми направи - да зареже дома си, приятелите си, родителите си, и да дойде в по-неуредена страна. Но да не забравяме, че той знае български перфектно, така в този смисъл беше по-лесно за него да намери работа в БГ, отколкото аз в Гърция. Тогава всички му се чудеха, че отива в бедната България, а сега, когато се видим с приятелите му в Гърция, те се шегуват, че той е много далновиден, щом е прозрял бъдещата криза и е се е "уредил". Иначе обичам Гърция, съчувствам искрено на гърците сега, защото отвътре видях проблемите им, но нагласата ми е само ваканционно да пребивававаме там, не и за емигрирация. Иначе, в истински уредена страна като Швеция или Норвегия например, бихме поживели семейно за няколко години, при условие, че поне единият от нас има хубава официална работа.
Мноооого е добра Да ви кажа аз за нашето не-емигрантство: когато се запознахме с мъжа ми, Гърция не беше още в криза, и там всичко си беше розово. Прекарахме няколко пъти по няколко месеца там (но все връщайки се често в БГ за различни периоди), но нито за миг не приех идеята да живеем там. Едната причина е по дефолт пренебрежителното отношение на гърците към българите, с което не мога и до днес да се примиря, а другата е, че ако исках там да живея и работя, трябваше да науча гръцки съвършено, тъй като словото ми е оръдието на труда. На двадесет и няколко щях да се заема с това без да се замисля, но на тридесет и отгоре, вече мислех за спокоен семеен живот и деца, което не включваше амбициозни проекти за себедоказване в предразсъдъчно общество, още повече, че в БГ си имах (и все още имам) хубава работа, която обичам. Родителите му много се надяваха да се реша да останем там, ама аз - не. Та съм благодарна за жертвата, която съпругът ми направи - да зареже дома си, приятелите си, родителите си, и да дойде в по-неуредена страна. Но да не забравяме, че той знае български перфектно, така в този смисъл беше по-лесно за него да намери работа в БГ, отколкото аз в Гърция. Тогава всички му се чудеха, че отива в бедната България, а сега, когато се видим с приятелите му в Гърция, те се шегуват, че той е много далновиден, щом е прозрял бъдещата криза и е се е "уредил". Иначе обичам Гърция, съчувствам искрено на гърците сега, защото отвътре видях проблемите им, но нагласата ми е само ваканционно да пребивававаме там, не и за емигрирация. Иначе, в истински уредена страна като Швеция или Норвегия например, бихме поживели семейно за няколко години, при условие, че поне единият от нас има хубава официална работа.
Редрени,не съм правила и няма как да помогна:))
За емигранството-винаги съм искала да отида някъде,но чесно казано не си представям да си стегна куфара и да отида да живея в друга държава,друг контитент....Знам,че има толкова красиви места(Кати...при теб е меко казано прекрасно),но някак си чувствам,че отида ли някъде другаде,няма да бъда щастлива...липсата на хората и носталгията по родното не мисля,че ще мине с времето...просто такъв човек съм..та аз в София като живях постоянно си се прибирах в тук,нищо че с милото си бяхме заедно и с нашите се чувахме по тела...липсваше ми това спокойствие,което никъде другаде няма да имам...това в София като бях,пък камоли някъде на хиляди километри...после ще довърша,че ме викат:)
За емигранството-винаги съм искала да отида някъде,но чесно казано не си представям да си стегна куфара и да отида да живея в друга държава,друг контитент....Знам,че има толкова красиви места(Кати...при теб е меко казано прекрасно),но някак си чувствам,че отида ли някъде другаде,няма да бъда щастлива...липсата на хората и носталгията по родното не мисля,че ще мине с времето...просто такъв човек съм..та аз в София като живях постоянно си се прибирах в тук,нищо че с милото си бяхме заедно и с нашите се чувахме по тела...липсваше ми това спокойствие,което никъде другаде няма да имам...това в София като бях,пък камоли някъде на хиляди километри...после ще довърша,че ме викат:)
Аз напълно подкрепям мнението на г-жа Стихийно бедствие от последния и пост. Не мисля, че е "мода" темата с глутена. Разбира се не може да се живее вечно в страх дали няма нещо да се случи, но не смятам, че това да се налага като нагласа във форума. Както дискутираме другите храни и реда им на въвеждане, така дискутираме и зърнените- глутенови и безглутенови
И аз да поздравя Яна на Бета!
А сега почерпката, че днес Николай става на 8 месеца! Честито и на другите празнуващи!
И аз да поздравя Яна на Бета!
А сега почерпката, че днес Николай става на 8 месеца! Честито и на другите празнуващи!
Добро утро
Моята емигрантска история започва в Дубай,където от меден месец щеше да се превърне в постоянно местоживеене - отидохме там,запознахме се с българи,които по това време търсеха преводачка във фирмата и ми предложиха работа,но понеже мъжа ми каза:Аз на 1000градуса няма да живея,аз отказах - предложението беше много добре заплатено и уредено,но... Така пропуснах и
Work and Travel in USA програмите,защото след като той беше ходил се разделихме,заради жена,с която после стигнахме до съда,защото ми правеше профили в сайтове за секс и когато аз след 2 години пожелах да замина- той каза: Или тръгваш сама,или оставаме тук заедно - аз отново се отказах...Така че нашата връзка както я описва братовчедка ми е: Какво значение има,че ти решаваш всичко вкъщи,като той решава къде ще е това вкъщи... Много хора ме описват като властна и ме критикуват,че съм изневерявала,но пропускането на толкова пикантни възможности е доказателство за любовта ми към този човек...
Не знам дали съм сбъркала,но определено в момента в Ловеч не се чувствам на мястото си,"стоплят" ме дните в София,винаги зимата си мисля какво щях да правя сега ако бях останала в Дубай,но....
За глутена - аз съм от несериозно подходилите и искрено се надявам това да не ми изиграе лоша шега и ако ме питате защо така направих,не мога да дам ясен отговор.
Много интересни са историите покрай емигрантството
Моята емигрантска история започва в Дубай,където от меден месец щеше да се превърне в постоянно местоживеене - отидохме там,запознахме се с българи,които по това време търсеха преводачка във фирмата и ми предложиха работа,но понеже мъжа ми каза:Аз на 1000градуса няма да живея,аз отказах - предложението беше много добре заплатено и уредено,но... Така пропуснах и
Work and Travel in USA програмите,защото след като той беше ходил се разделихме,заради жена,с която после стигнахме до съда,защото ми правеше профили в сайтове за секс и когато аз след 2 години пожелах да замина- той каза: Или тръгваш сама,или оставаме тук заедно - аз отново се отказах...Така че нашата връзка както я описва братовчедка ми е: Какво значение има,че ти решаваш всичко вкъщи,като той решава къде ще е това вкъщи... Много хора ме описват като властна и ме критикуват,че съм изневерявала,но пропускането на толкова пикантни възможности е доказателство за любовта ми към този човек...
Не знам дали съм сбъркала,но определено в момента в Ловеч не се чувствам на мястото си,"стоплят" ме дните в София,винаги зимата си мисля какво щях да правя сега ако бях останала в Дубай,но....
За глутена - аз съм от несериозно подходилите и искрено се надявам това да не ми изиграе лоша шега и ако ме питате защо така направих,не мога да дам ясен отговор.
Много интересни са историите покрай емигрантството
Честити 8 месеца на Ники на Рачолинка, на Димитър на Уинен и 9 месеца на Никола на Скреч!!! Да са живи и здрави и бебоците на другите мами, които днес стават на 8 и 9 месеца в темата, но вижте как се получава естествено - със сигурност не нарочно - изброявам поименно тези, чиито мами пишат.
Маринелке, Маринелке ... Все си мисля - ти досега с този огромен житейски опит, каква ли ще си след 10 години 
Маринелке, Маринелке ...
Все си мисля - ти досега с този огромен житейски опит, каква ли ще си след 10 години
Betta, ние дойдохме преди Migeo и Lilyrose, ако имаш предвид нас
Redreny, днес правих кисел, ама пропорции хич не мога да ти кажа, понеже го направих "на око".
Нашето меню за днес е:
закуска-кисел от ябълка и круша
на обяд-пюре от грах, картоф и морков, смесено с 1/2 пюре пуйка на Плазмон
привечер ще му направя каша елда с круша на Хумана
Redreny, днес правих кисел, ама пропорции хич не мога да ти кажа, понеже го направих "на око".
Нашето меню за днес е:
закуска-кисел от ябълка и круша
на обяд-пюре от грах, картоф и морков, смесено с 1/2 пюре пуйка на Плазмон
привечер ще му направя каша елда с круша на Хумана
Маринелке, Маринелке ... Все си мисля - ти досега с този огромен житейски опит, каква ли ще си след 10 години
Все си мисля - ти досега с този огромен житейски опит, каква ли ще си след 10 години 
Хич не ми е смешно даже,искам да не бях живяла на такива обороти,всичко да опитам с 5 години преди необходимото,защото живота почва да се изчерпва и...