Детските ни мечти и реалността ...

  • 5 110
  • 65
  •   1
Отговори
# 15
# 16
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Като тийн бях много дива и си представях целия си живот в пътешествия, "екшън" и нестандартни изживявания..... Ееех.....,  само, че още на 19 се омъжих  Joy Подхвана ме семейния живот, който толкова много ми хареса, че след 20 г още ме държи.
Ако някой ми беше казал тогава.... щях да се изсмея...
В последно време обаче взе да ме хваща саклета.... Децата порастнаха, а на нас пак ни се щурее и пътува, така, че не е късно!

# 17
  • София
  • Мнения: 397
 Едва ли някой в зората на младостта мечтае за дом, кариера, семейство и т.н. Тези желания са на по-късен етап, та се съмнявам, че на някой са му се сбъднали точно детските мечти.
 Аз дори не си ги спомням, освен че се изживявах като супергерой...

# 18
  • Мнения: 10 547
Имах много мечти, сега ми остана само надеждата.

# 19
  • Мнения: 239
В момента съм постигнала детските си мечти на 99.99%(0,1% са свързани с кг.) По едно време се бях пообъркала, но хубавото е, че още на 26 г. се осъзнах, че не съм на прав път. Сега мога смело да заявя, че съм щастлив човек.

# 20
  • Мнения: 2 592
Определено имам почти всичко от това, за което съм мечтала като малка.
С времето мечтите ми се променят, така че все има нещо, което да целя и да искам да постигна ...

Всичко е както го исках. Аз съм галеница на съдбата, не веднъж съм го казвала Grinning Peace

Наистина ли това са ти мечтите - да намериш богат мъж?

Че какво лошо има жената да има мъж, който да се грижи за нея и детето й  newsm78
Често грижата си има и цифрово изражение, така че не виждам нищо лошо ако освен другите качества мъжът е и богат ...

# 21
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Аз съм постигнала доста от нещата, за които съм мечтала.
Единствения ми шамар от съдбата, беше раждането на детето ми недоносено. В мечтите ми появата на бебето ми изглеждаше далеч по в розово.

# 22
  • София
  • Мнения: 62 595
Единствената си детска мечта, която помня е да имам фабрика за шоколад, много видове шоколад, всякакъв шоколад, за да мога да ям когато си поискам.

# 23
  • Мнения: 2 592
Е, тази детска мечта е лесно осъществима вече  Wink
В детските магазини продават фабрики за шоколад  Joy

# 24
  • Мнения: 984
Получих всичко за което мечтаех. Пропуснала съм да искам някой неща.. сега работя по тези въпроси  Grinning

# 25
  • София
  • Мнения: 2 381
Голяма част от мечтите си ги постигнах, активно им помогнах да се случат Mr. Green
От една аз сама се отказах.
Другите - предстои да се сбъднат Mr. Green
Хубаво казано. И аз от някои се отказах. Например не станах зъболекарка, пощальон, не работя в ТВ, но знае ли човек?
Честно казано нещата при мен са се получавали трудно и с мноого усилия.

# 26
  • Мнения: 22 436
Детски мечти....честно, не помня какви са били, нито дали съм имала. ) Може би трябва да попитам майка ми. )
Това, което не съм си и помисляла, че ще имам толкова скоро се случи. А неща, които може би исках, за сега не са, но...никога не е късно. )

# 27
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086


Та ... как животът ви изненада ? Каква част от мечтите и идеалите успяха да се покрият в действителност ? Или животът се стече далеч по-различно от изначално мечтаният ?


Мечтаех да. Мечтаех да стана психолог, още в училище (някъде 10-11 клас). Исках да се занимавам с хора, да съм абсолютно самостоятелна и да жъна успехи. Исках и стабилно семейство и деца. Живота ме изненада, когато завърших училище. Родих дете...това беше най-прекрасното нещо в живота ми, но и доста тъжно, защото с таткото така и не останахме заедно. Все пак се борих детето ми да има хубав живот, а аз да уча за това, което обичам.
Все пак срещнах и мъжа на мечтите си, когото обожавам, а и той мен (както и детето ми...ужасно важно за мен). Създадохме едно сплотено и прекрасно семейство. Аз работя това, което съм искала и което обичам, изкарвам достатъчно пари, не просто да преживявам с тях. Достатъчно интелигентна съм, че да мога да водя приятни разговори с хората, което ме кара да се чувствам много добре. Децата ми са живи и здрави, родителите ми също.
В общи линии, мечтите ми станаха реалност, благодарение на ината, упорството ми и желанието ми за борба.

# 28
  • Мнения: 2 175
Пораснах късно. До към 23-24  г мечтите ми се свеждаха до Голямата лИбоф и свъртане на щастливо семейно гнездо. Поле получих прозрението, че за тая работа трябват двама и е по-добре овреме да започна да се оправям сама..Помечтах какво да работя - изучих се и го започнах, после исках кариера - получих я. После пак се размечтах за Либоф - внезапно ме влетя и то в пъти по-красиво и силно от представите ми..После.. каквото и да си мечтаех се случваше..
Сега просто съм по-скромна в мечтите си.. Sunglasses

# 29
  • София
  • Мнения: 2 217
Лошото е, че нереализираните мечти ме тормозят повече, отколкото ме радват реализираните. Но... ще се боря да ги реализирам, докато мога. Инат съм.

 Laughing Ето...и при мен е така....И често се чувствам неблагодарна заради това...сякаш не оценявам това, което имам...

Общи условия

Активация на акаунт