Как да се справя?!?!

  • 9 709
  • 165
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 702
Смятам, че ако намерите едно местенце за момичето във вашия дом, ще има и повече внимание за твоите деца, ама сигурно трябва и по екскурзии с вас да я вземата, ама тя е голяма вече разбира, може и да не нахалства, а да си стои кротко в ъгъла, който й отделите Simple Smile

Представи си авторке, че твоето дете е на мясото на завареното, как би се чувствала ти?

# 16
  • София
  • Мнения: 4 041
Именно-не е длъжна да е приятелка на детето му. Не е била длъжна да се преструва. Но го е направила, излъгала го е, престорила се е на "широко скроена" пред съпруга си и обществото,  но и писнало и иска да разкара детето.
А грижите са от бащата към дъщерята, чети. От тях също и е писнало. Откъде накъде ще си ангажира времето с това дете, вместо с нея и нейните деца...
И да, нормално е да и е трудно. Но е нормално да знае, че не е права, че трябва да приеме това дете, а не да се опитва да се отърве от него. Или ти предлагаш да я похвалим, че даже твърде дълго го е изтърпяла?

# 17
  • Мнения: 2 927
     Парц, аз не мисля, че съм я обидила.  
     И не твърдя, че някой трябва да е широко скроен или великодушен. Просто трябва да се постави на нечие друго място, може пък чувствата му да се променят. Донякъде съм в нейното положение, и мисля, че това е най-доброто което може да направи, дори за себе си.
     Виждам и други рискове - авторката е заложила като грижа материални неща, или поне такива е изброила. Дали това момиче, предвид възрастта му, няма да започне да ги третира като банкомат? Последното, с всички условности, поради липса на информация.  

Последна редакция: нд, 13 ное 2011, 09:53 от Хърмаяни

# 18
  • София
  • Мнения: 2 217
Оги, ти ставаш за сценарист.

Никого не е лъгала и не се е преструвала - имала е нормално отношение на поносимост към детенцето от първият му брак.
Сигурно се преуморява с двете деца, не получава кой знае каква помощ, защото мъжът и тича само при другото дете и вероятно на жената вече и идва в повече - това не е ли един вариант, как мислиш?
Никъде не е писала, че иска да се отърве. Тя търси решение за чувствата си, не за ситуацията.
Това, че мъжът е толкова отговорен и грижовен е страхотно, но ако наистина постоянно с това се занимава....е, всеки би се почувствал идиотски....
Вариантът е да са заедно. Но това е най-добрият вариант.

Хърмаянке, не твърдя, че твоето мнение е от обидните Wink

# 19
  • София
  • Мнения: 62 595
Ми, нормално, какво се изненадвате! Всеки гледа да придърпа ресурсите към себе си, за своите си деца! Защо пък, изведнъж мъжът стана бистра вода ненапита, като е правил две семейства и деца на двете места, да си опича акъла как да балансира! Авторката сама казва, че той сега наваксвал, за нея токава внимание ъм другото дете е необичайно. Значи, досега той се е скатавал, не е като да е киснал при детето и обичайно да го е водил тук-там.
 Много са хубави тези неща с да вземе детето при тях, да не ревнува, да ходи на психолог, да не знам какво, ама в живота често се случва обратното - жената иска тя и нейните деца да са центъра на вселената за мъжа й, за да може да им осигури всичко за най-добър старт в живота, а чуждото дете си остава чуждо. Не са случайни нито приказките за мащехите, нито за пастроците - рядко човек надмогва собствените си инстинкти и егоизъм в името на благополучието на чуждото дете. За детето е по-добре да живее при лелята, отколкото при баща си - така ще се спестят много неприятности за всички.

# 20
  • Мнения: 2 927
Парц, разбрах те още в началото, но сама си давам сметка, че бях по-емоционална, отколкото е нужно.
Просто виждам нещата от двете им страни. И моето дете е "чуждо", и за мен другото дете е "чуждо", та съм малко  пристрастна към такива ситуации. "Хърмаянке" ми хареса, но ако в живота някой служи "-ка", след личното ми име, ще усети втората ми природа  Grinning Шегувам се, да не се обидиш.

# 21
# 22
  • София
  • Мнения: 7 991
Защо пък, изведнъж мъжът стана бистра вода ненапита, като е правил две семейства и деца на двете места, да си опича акъла как да балансира! Авторката сама казва, че той сега наваксвал, за нея токава внимание ъм другото дете е необичайно. Значи, досега той се е скатавал, не е като да е киснал при детето и обичайно да го е водил тук-там.

Ситуацията не е обичайна и стандартна. Майката е починала и детето живее при леля си, кой би предвидил такова стечение на обстоятелствата? Навремето моя приятелка изгуби майка си приблизително на тази възраст и й се наложи да живее с баща си и втората му съпруга. Това е огромен стрес за детето, целият му свят се преобръща.

# 23
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Заставам зад мнението на Парц. Никой ли не забеляза, че авторката чувства пренебрежение към своите деца от баща им, а не нетърпимост към доведеното? Според мен това, което я притеснява и обижда, е, че бащата все няма време или е уморен за общите им деца. Не казвам, че трябва да пренебрегва някое от тях, а като е решил, да обръща еднакво внимание на всички. Никой не го кара да отказва внимание на детето си от предишната връзка, но не трябва да пренебрегва и другите си деца. Трябва да намери златната среда - така, както се е опитала да я намери авторката.

# 24
  • София
  • Мнения: 62 595
Ситуацията е необичайна заради смъртта на майката, така е! А бащата? Значи, ако майката беше жива, той щеше да е ОК да общува с дъщеря си по старому. Нали ужким, фокусът на грижата трябва да са децата! няма какво да се лъжем, когато един мъж направи второ семейство и му се родят още деца, той се концентрира върху тях и твърде често пренебрегва почти изцяло първите си деца. Сега, обаче, се смята за също толкова обичайно той да концентрира основните си грижи към първото дете и да пренебрегва другите си деца. Според мен ключът е в мъжа - той трябва да намери начин да балансира, ако държи на всички свои деца, а не да обвиняваме авторката, че се чувства така, както се чуувства. Не виждам как можеш да накараш някого насила, с изнудване или с подкупваане, да заобича като свое детето на мъжа си/жена си от друга връзка, защото формално това е чуждо дете. Може да се грижи за него, но разликата вероятно ще си остане за цял живот.

# 25
  • Мнения: 12 665
Може би ако не се разграничават така нашите деца и неговото дете.

# 26
  • Мнения: 2 927
Предполагам, че от гледна точка на бащата нещата стоят по друг начин. Двете му деца имат времето на двамата си родители, но първото вече няма ничие време - затова по-малките ще бъдат лишени за известно време от баща си, за да има някаква равнопоставеност.  

# 27
  • София
  • Мнения: 4 041
...,за нашите деца му остава по-малко и аз започнах много да се дразня и да ревнувам.......направо побеснявам.
...сприятелих се с нея,водих я по магазини,организирах й рождени дни,водих я по екскурзии,обграждах я с внимание,нашите дечица приеха кака си с любов,НО всичко това взе да ми писва ...

Парц, къде видя сценарист в мен, не можах да разбера. Ето ти цитатите, отново, за по-ясно съм болднала някои основни моменти.
Цялата работа е в ревността. Авторката го повтаря няколко пъти. Не, че бащата не отделя време и за нейните деца, просто вече това време е по-малко.
И не, не е просто "другото" дете. Това "друго" дете вече е без майка! Никой ли не мисли, че разлика има. И да, нормално е бащата да се опитва да и отделя повече от необходимото внимание. Поне докато се притъпи болката, докато се осъзнае... И не, изобщо не е нормално точно в този момент мащехата да ревнува.

# 28
  • до Бургас
  • Мнения: 100
Много ми е странно как говорите за смъртта на майката на това дете, като някаква съвсем обикновена промяна в живота му. Аз на 25 години загубих баща си и го понесох изключително тежко, въпреки че имах семейството си и майка си и сестра си за утеха, а как се чувства това момиче не знам. Sad
И за мен е проява на тотален егоизъм, точно в такъв момент авторката да се жалва, че мъжа ѝ прекарва повече време с дъщеря си. Защото дори и да е пренебрегнал до някаква степен общите им деца, те все още имат и двама си родители и нищо няма да им стане, ако за един период от време, не са на първо място в живота му.

# 29
  • София
  • Мнения: 4 349
...............................но мъжът ми им дава пари за всичко,води я постоянно насам натам,купува й всичко каквото поиска,той компенсира пропуснатите години...........



Това май всички го изпускате. Финансовите проблеми май винаги се отразяват на емоционалните. След като живеят в малко жилище и са изпратили детето да живее при ляла си, значи нямат финансова възможност за по-голямо.

Следователно може би я притеснява не толкова времето, прекарано с детето, а финансиите, които отиват по него. Явно, за да се покрие диапазона от всичко, което иска едно 16 годишно момиче, отиват доста финансии. Да купуваш всичко, което се поиска, не е грижа, то е изкупуване на вина и това определено започва да дразни след време.

Общи условия

Активация на акаунт