МНОГОДЕТНИ МАМИ

синът ми е на 16г. , достатъчно голям ли е

Моите момичета ще участват в конкурса с рисунки, темата " Моето голямо семество" остава нали?

Емили да оздравявате бързо . 

Аз поприключих с работата и скоро ще си взимам малкоя бонбон. Толкова ми липсва, хем искам да се развивам в работата хем бебенце да е при мен , нямам  угодия. 
Незнам и при вас ли е така, но аз когато го няма някое дете се чусвтвам като отхапана, наистина все едно част от мен я няма. Дали защото са малки , дали като поотраснат това ще се промени ?

Емили, съжалявам, че сте болни!   Пооправихте ли се малко?

При нас малката спи сама в стая, големите са в другата спалня. Синът ми определено има вече нужда от отделна стая, но ще изчакаме още малко с размяната на спалните. Все още имат какво да си кажат със сестра си вечер, като легнат . Вероятно следващата есен ще сложим момичетата заедно, а Косьо ще спи сам в Галинината стая.

Аз съм ЗА някакви подаръчета, колкото и да са малки. 
Не разбрах дали повечето семейства са съгласни да събираме пари, или не са.
За ролята на дядо Коледа няма ли някой татко доброволец?

Tanija, при мен е различно- понякога много ми липсват, понякога не. Честно казано, през деня не ми липсват, но когато се налага да работя в събота и неделя, или когато пътувам на турне, чувството е доста болезнено и мъчително.

И аз съм ЗА подаръци. Дори и да са малки, мисля, че децата много ще се впечатлят.

sweet_moniiмного се радвам за добрите новини за бебенцата. Пожелавам ви от сърце за Коледа да са си наистина у дома.
За това кой къде спи  - ние живеем в малък апартамент и това е редовен въпрос В детската стая имаме креват подобен на този на Янтра но е само един за големите деца, и един единичен креват засега за тати с перспектива за Михаил за в бъдеще.Да ви кажа понякога и аз си мисля дали няма да е хубаво да изравниме бройката на децата като съотношение - мочета срещу момичета, но не знам дали ще имам смелост за това .

Момичета, ние както се очертава ще пропуснем празника. Имам проблеми в работата, които едва ли ще се разрешат за ден-два. А това от своя страна съвсем ще разклати финансовото ни състояние в момента Ако случайно към края на месеца се появи светлинка в тунела, предполагам няма да ни изгоните дори да не сме записани
Не ни планирайте за подаръци, няма смисъл
Това е засега от мен, май няма да пиша за момента, да не ви натоварвам психически

Деси, 
И ние сме така в момента. И няма изгледи за светлина в тунела не само в края на месеца, но и чак до следващата пролет... Евентуално ....
Но не сме само ние - уви! Накъдето и да се обърнеш, все е същото.
Добре, че я има Надеждата.
И усмихнатите детски личица.    

И ние, но не смея на никого да се оплача, за да не ми кажат " Ами кой те кара да ги раждаш тия деца"  Тази вечер гледам , само ние не сме платили таксата в детската градина, а и колко други. Е верно че очаквам скоро едно плащане, но сметките не чакат и някак си човек се чувства неудачник, въпреки всички усилия които полага.

Точно това е най-отвратителното. Стремим се да си вършим работата, даваме всичко от себе си, а не получаваме адекватен отговор. И не обичам да гледам в чужди панички, но понякога ми става много гадно, когато синът ми ме попита защо не може да следва в чужбина при всичките му способности и старание, а някакви си мутренски синчета могат. При това той ИСКА да учи и да се реализира със собствени сили, а те просто искат да имат диплома от престижен университет.... Не е честно, наистина. Да не можеш с честен труд да осигуриш добър старт на децата си.

Добър вечер, дами! Аз, като най-голямата оплаквачка тук ви прегръщам горещо!  
Като бях най-зле, мама ми казваше по телефона - всичко ще се оправи, само търпение и надежда имай...ще мине, миличко, ще мине...
И то мина...И друго дойде...Ние сме едни приказни Златни момичета - седим до реката и чакаме да мине черната вода, червената, зелената, синята...да дойде златната, да ни спусне някой за плитките до дъното, за да си вземем съкровището, докато не е дошла пак черната вода...

Днешната доза надежда:
...може би ще започна работа на пълен работен ден с прилична заплата (равна на една вноска по ипотечния )...
...може би съдия - изпълнителя, дето са ни го назначили няма да се обади скоро, не че има какво да ни вземе...
...може би Кати ще свикне по-лесно отколкото очаквам да прекарва целия ден с баба си...и може би, когато стане художник ще си нарисува по-добър живот от моя...
...може би Криси ще оздравее бързо...и когато стане изобретател ще пътува във времето и ще намери по-хубаво време от своето...
...може би Дани ще спечели стипендия за университет, ще замине далеч, ще създава добре платени виртуални светове, ще има къща с две липи и четири деца отпред...
...може би, след като така или иначе мъжа ми взе билети за кино, ще му е останал някой лев и за пуканки...да не го мисля, докато за два часа и двайсет лева се пренеса в моето си ''щастливо място''...

...може би реката, която тече вътре в мен е винаги златна и аз съм съкровището, което търся...

...може би, трябваше просто да ви сложа по едно кафе - спокойно, няма да ви докара безъние и сърцетуп - омагьосала съм го!

Момичета, не искам никоя от вас да се отказва заради парите за подаръци. Най-важното е да се видим и да сме заедно!  

Мони, как можах да забравя да напиша колко много се радвам за бебенцата!
Дай боже за Коледа да сте заедно!

 Ванче, Ванче, някой ден ще ти чета  книгите, сигурна съм,
и ще се фукам, че си ми съгражданка, и неслучайно си съгражданка на Петя Дубарова и Христо Фотев.....,
пиши , момиче, пиши........

 

Суит, въпроса не е в парите, не е в липсата на работа дори, работа има. Проблема е в това, че колкото и да се стараеш да правиш всичко както трябва, законите и закончетата в тази глупава, луда държава са написани така, че винаги да си  уязвим. И а-ха да си стъпиш на краката и някое държавно нищожество, пардон чиновничество, минава и те смачква. Наистина днес преди одита си мислех, че дори ще ни похвалят, толкова се стараем, колко съм била наивна. А то какво стана, закопаха ни 2 метра под земята, направо ни убиха, дойдоха с тази цел. Не искам да ме пускат да минавам метър, но искам всички да сме равни пред държавата, а не сме. За един нещата се тълкуват по един начин за друг............и нищо не може да се направи. И това се прави толкова безочливо и явно, виждаш че хората не ги оценяват по едни и същи критерии, а според симпатии и най-вече лични интереси. Та....ще си чакам актовете, а тази институция хилядарките за нищо ги няма. Тя трябва да си събере милионите от актове, пък нищо, че като ни унищожат няма да има кой да им плаща данъци и осигуровки за да им плащат заплатите. Важно е да закърпят бюджета  сега, а после каквото ще да става. И друго, ако ми напишат акт добре, ще се лишим от това онова, няма да има коледни подаръци, но ако ни вземат лиценза, наистина сме фалирали. Просто съм много, много огорчена. Винаги съм си мислела, че мястото ми е точно тук, искам да живея в родината ни, но какво остана от нея, какво да очаквам тук.

5-10 лева все ще намерим за празника, но някак като съм в очакване на най-лошото и хич не ми е до купони. Какъв е смисъла да си разхождам нацупената физиономия и да развалям настроението на всички

Ванче, не успях да се сдобия аз с мечтания билет, за което също ми е много криво

Изобщо, наоплаквах се, пък дано да ми олекне.

No name,аз съм нова и не схващам за какъв одит става въпрос?
Няма ли как да обжалваш този акт?То в повечето случаи това не спира изпълнението му.
Чудя се дали не мога да ти помогна със съвет.