Ninchencetoo0, след като споделяш във форума, следователно аз мога да изразя мнение, както всички останали потребители. Мисля, че на тази възраст не трябва толкова да взимаш на сърце това "кой какво бил казал". Нали се считаш вече за голяма?
Да съм казала, че някъде имаш вина? Семейството (роднините) ти го споменах само един единствен път в изречението "Но семейството е едно, а в него не се месят роднини". Къде другаде съм говорила за него, та чак и ме обвиняваш, че съм прехвърлила вината върху теб?
Естествено, че никой не може да каже със сигурност: "Да, аз съм готов/а за дете!" Защо въобще коментирам тази тема, като е повече от ясно, че никой не е готов за нещо, което е ново в живота му и за първи път му се случва.
Аз също мога да мисля, че съм готова да бъда майка, но какво от това, като не работя (студентка съм) и не искам друг да гледа детето ми. Това са моите приоритети в живота - искам да намеря стойностен човек, който да съм го "изпитала" с няколко години и тогава, след като видя дали, първо, е готов да се обвърже завинаги с мен и, второ, дали може да бъде любящ и грижовен баща, искам да имам дете.
Това, че моето мнение не ти се нрави, е отделен въпрос.
Да съм казала, че някъде имаш вина? Семейството (роднините) ти го споменах само един единствен път в изречението "Но семейството е едно, а в него не се месят роднини". Къде другаде съм говорила за него, та чак и ме обвиняваш, че съм прехвърлила вината върху теб?
Естествено, че никой не може да каже със сигурност: "Да, аз съм готов/а за дете!" Защо въобще коментирам тази тема, като е повече от ясно, че никой не е готов за нещо, което е ново в живота му и за първи път му се случва.
Аз също мога да мисля, че съм готова да бъда майка, но какво от това, като не работя (студентка съм) и не искам друг да гледа детето ми. Това са моите приоритети в живота - искам да намеря стойностен човек, който да съм го "изпитала" с няколко години и тогава, след като видя дали, първо, е готов да се обвърже завинаги с мен и, второ, дали може да бъде любящ и грижовен баща, искам да имам дете.
Това, че моето мнение не ти се нрави, е отделен въпрос.
! И съм сигурна, че дори при майки забременяли случайно, понасянето на последствия се трансформира в неимоверна любов към детенцето и не тежи. Да, понякога е трудно да се грижиш за дете, трудно е на всички ни, дори и на тези с мъже. На някои повече, на някои по-малко, но това до голяма степен зависи и от това кой как възриема живота. Радвай се на малкия, обичай си го, грешки правят всички, а понякога някои грешки по-късно се оказва, че са осмислили живота ни 
. Така че, детето вече е факт, ще намериш начин да го изгледаш със или без чужда помощ, не мисли дали появата му на бял свят е била грешка. 
