Нов Закон за детето

Kaкто сама си цитирала, от раздел Задължение за осигуряване на надзор, на 8 стр. (за който друг иска да погледне), там формулировката е "без надзор и грижа", няма "достатъчна грижа". А пък защо в администратично наказателните разпоредби са писали "достъчна грижа", по-скоро вероятно е грешка. Въпреки, че аз лично по-скоро бих му сложила дефиниция, отколкото да го изтрия. Специално за децата до 8 год. Веднага се сещам за тази, където беше оставила детето си напълно гладно и на изцяло студено, без никакво отопление, и ...... то умряло. Та според мен, ако му сложат една дефиниция на "достатъчни грижи", никак няма да сбъркат.

Хърмаяни, има дефиниции, в началото на закона са, голям спор беше за това, защото всички си настояваха тези дефиниции да са накрая, както е прието, но законотворците настояха да са в началото, за да е по-удобно на хората. И аз считам, че така е по-удобно, не мога да прочета целия закон, без да са ми ясни хиляда термина в него, и чак накрая да ми обясняват кое какво значело. Или пък трябва да започна да го чета отзад, напред, за да вдявам смисъла.


"Детето има право на защита срещу принуждаване или склоняване към съпружеско съжителство преди навършване на 16 години. " Обаче не знам точно на коя стр. е от закона, за да видя дали няма някакви допълнителни разяснения. Но може и да си права, да е обвързано  с разрешената възраст за сключване на брак.

От текстовете на този закон, задължително следват промени в много други закони, целият работен проект беше изпъстрен с препратки към други закони. НПК, Закона за здравето, СК, много закони. А тук се обединява законодатеслтвото от други пък. Т.е. Кодекс с една дума, така трябва да си е, от самото начало така се мислеше, обаче има някакви юридичски чуденици. Вчера пак се спомена, че това трябва да е Кодекс. В линковете в началото, в "Резюме в кратце" е обяснено за съпътстващите промени и препратки към другите закони, мисля.

Хърмаяни, изброих и сега пийвам кафето  , та доколкото хвърлям сега поглед, държавата "насърчава" организациите да подпомагат. Има нещица в чл.27, изплаща присъдена издръжка при неплащане от осъден родител /както е и сега/, предоставяне на семейни помощи и няма друго. Общите бля- бля- бля. Има за отделни органи, основно свързано с грижата за деца, без родители или в риск.

Тео, за мен общата формулировка прави текстът излишен. Ако зад него не стои по- конкретно забранено поведение по- добре изобщо да го няма.
"И не, няма се предвид и няма да бъдат санкционирани родителите за това, че детето им рита футбол пред блока, или че е отишъл за хляб.  Друга е целта на текста."
Някак не съм убедена, предпочитам да е ясно формулирано каква, точно, грижа и надзор се очаква да полагам. Следва ли да се зашие по един пълнолетен към второкласника или не следва. Понеже един избутах, сега ще бутам втори. Не че нещо, аз имам на кого да разчитам, но го намирам за безкрайно, да речем, неполезно отиването в крайности.

     Тео, няма дефиниция за "без надзор", останалите ги прочетох. Но тъй като вчера дискутирахме в различна тема с Джуди, постът ми остава неясен за тези, които не са участвали. Извинете.
     По отношение на защитата от склоняване към съвместно съжителство, това е последната алинея на чл. 14 и няма други разяснения. Но пък чл. 155 НК се грижи за останалите случаи.

     Ние да не четем различни проекти? При мен чл. 27 касае грижата за здравето. От първия линк, целия текст съм отворила.  

Аз по-късно пак ще се включа в отделен от втория ми постинг в темата.

Мисля е същият:

"Право на грижи за здравето
Чл. 27. (1) Детето има право на безплатна, достъпна и безопасна грижа за здравето и рехабилитация, както и на най-високия достижим стандарт на медицинско обслужване, предоставено в съответствие с утвърдените добри медицински практики. 
 (2) Държавата и общините осигуряват условия за упражняване на правото по ал.1 включително и чрез:
1.   прилагане на мерки за намаляване на детската смъртност;
2.   прилагане на мерки осигуряващи психичното здраве на децата и мерки за намаляване на психичните и психо-социалните заболявания и самоубийствата от деца;
3.   осигуряване на родителите с навременна и точна информация за физическото и психичното здраве на децата, мерки за превенция на заболяванията, включително за ранното им разпознаване, за хигиената, здравословното хранене и здравословната среда на децата, имунизациите и превенция на инциденти, злоупотребата с алкохол, тютюнопушене и психо активни субстанции;
4.   прилагане на мерки за превенция и за лечение на болестите, предавани по полов път;
5.   прилагане на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информиране за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и за безопасното й прекратяване. "

 

Упоменавам къде е спомената държавата общо. Това е едно от местата.
Спада към нищо конкретните ангажименти. Върви й търси отговорност за неизпълнение.

Мишоната много допълнила. Сега ще чета първия й пост, пък тя ни готви и втори. 

     Виждам непълнота в нормата на чл. 31, по отношение начина на действие по ал.2.
Чл. 31 (2) Медицински дейности по отношение на непълнолетно дете се предприемат след неговото информирано съгласие, както и след съгласието на негов родител или попечител.

     Смятам, че трябва да има изрична норма как се действа при противоречие между родителите и детето.
     Подобна уредба има при противоречие в интересите при осъществяване на правни действия. Въпросът се решава чрез назначаване на особен представител -чл. 46, ал.5.

     Към Мишона.
     Според мен няма противоречие между чл. 20, ал.2 и чл. 23, ал.3 - първата норма касае формиране на отношение към религията в семейството, а втората - въвличане в дейности с религиозна насоченост. Ал.3 следва да се тълкува систематически с първата алинея на чл. 23 - свобода на сдружаването и членуване в детски организации, съответно - забраната да се ползват деца за дейностите, посочени в ал.3. Но иска по-внимателен анализ и съпоставка с други закони.

Хармаяни, работата е там, че сектантските семейства формират сектантско мислене, а чл.23 забранява въвличането на деца над 16 годишна възраст при вече формирано религиозно отношение. И двата члена са излишни, според мен. Правата на хората в тази сфера са определени от Конституцията на България. Нещо като след дъжд качулка.

Друго: защо в този законопроект са формулирани и разписани социалните помощи? Понеже не съм запозната добре, да попитам, не се ли регламентират те в Закона за социално подпомагане, а и да се определят от Закона за държавния бюджет всяка година?

Judy, ролята на държавата е делегирана почн(ти във всички социални дейности към общините - това е така заради принципът за децентрализация и всъщност е сдобре от организационна гледна точка, но откъм финансиране директно на социални дейности, общината делегира правата към НПО, което вече е проблем, тъй като в България донорството за социална работа е в задънена улица.

E, и аз бих предпочела да е по-ясно и точно казано, изобщо през цялото време за подобни текстове сме настоявали, да са ясни, точни и разбрани за хората, какво точно се очаква да спазват. Всички! А не да има вратички, та едни да ги спазват, а пък други да се измъкват през тях. По основните моменти, по които ние сме имали сили да следим и даваме текстови предложения, те са точно такива, ясни и подробни. Принципно това е много голям проблем сред юристите и законотворците в Бг, има някаква мода, не знам кога наложена, че законите ни трябвало да бъдат много Общи, демек не може да е ясно и разбрано написано. Пък после всички се вайкат, че имало хиляда поднормативни акта, голяма част от които си противоречат. Организацията на работа по този проектозакон беше доста отчайваща, откъм съвсемстно обсъждане и дискутиране на текстовете, аз не знам, хората от работната група, дето им е ясно какви мотиви седят зад много от текстовете, сигурно се броят на пръсти. Веднага давам пример, че в Образованието, по новия закон, организацията е точно обратната, всичко се дискутира, обсъжда, всяка дума, там всичко ни е ясно защо е точно така, и всеки дава аргументи, групата взима решението, ако не успее, и зацикли ептен, решението е на управляващите.

Та конкретно по този текст, съгласна съм с теб, обаче понеже не съм в състояние да дам по-добро предложение, си мълча, защото иначе целта е ясна и тя е много важна. Ако се измисли дефиниция на "достатъчна грижа", може и да може да се сложат някакви граници, в смисъла, в който говориш. За "надзор", може би си права и трябва да има дефиниция, въпреки, че на всички ни е ясно за какво става дума, детето ти да е под наблюдението ти, или поне да си сигурен, че ако не е, то е в безопасност.

Помощите за децата и семейните, не са само по ЗСП, а също и по ЗСПД. Финансовите помощи са последното нещо дето ни вълнува, тъй като това е порочно, социалното подпомагане да се изчерпва със социални парични помощи. Паричните помощи кеш, в много случаи те правят зависим от държавата, без да ти помагат реално да имаш по-добър живот, и да полагаш по-добра грижа за децата си. Проблем са и многото злоупотреби, за някои това си се превъща в професия, а други без да искат, направо си стават зависими, и пропускат шансовете си да се реализират и да бъдат независими от държавата. Да имат по-добър стандарт на живот. За мен, социалната "подкрепа", както са прекръстили сега и агенцията и отделите по места в закона, трябва да има за цел да помага на хората, така че да са независими от държавата, да се справят и успяват сами, а не да се превръщат в кученца на каишка, оцеляващи само на помощи, без тях умират. Последните да им печелят изборите.
В много страни, елементарен пример, Германия например, социалната подкрепа за младото семейство се изразява предимно в жилище, обзавеждане за детето, материална подкрепа, според индивидуалните потребности. И дума не може да става да се сравняваме с Германия, къде са те като възможности, къде сме ние, но има много случаи, където материалната подкрепа по места, ще е далеч по лесна, възможна и полезна, отколкото някаквите парични помощи дето се раздават и никой няма идея за какво точно отиват. Пример, майка изоставя второ си дете, щото първото е болно, ама проблема е всъщност, че няма жилищни условия. След време успява, след безумни перипетии да се добере до заветната цел, общинско жилище, и заявява пред социалните, че иска да си върне детето. То е в приемно семейство. Социалните й казват, че в жилището й няма подходящи условия за отглеждане на малко дете, демек общинското жилище е пълна мизерия и няма да й върнат детето!? Е, скапаната община няма ли пари да й тегли една боя на жилището и да смени дограма, подове и каквото е нужно там. Да създаде елементарни условия, за малко дете. Кое е по-изгодно за нас бре, да плащаме заплати на приемните семейства, всичко около тази услуга, при професионалните е около 750 лв., или рождената майка да си гледа детето. Все си мисля, че второто, ще ни излезе по-евтино, без да обяснявам изобщо ползите за детето, че ще е при майка си.

Оффф, така е Тео, обаче при 85% бедни и при това голяма част от тях работещи.....не знам...Май не зависи от волята на индивида и неговите лични възможности и мотивация, а от трайно вредна икономическа и социална политика. Какво ще кажеш да оставим тази тема настрана?

Много сте изписали, много умни неща сте споделили. Чаках с нетърпение да се пусне на обществено обсъждане за да го споделим и тук. Сега дишам по-спокойно.

Аз имам едно особено мнение по :

Чл. 134. (1) Осиновителите са длъжни да информират осиновения за осиновяването по подходящ  за това начин и на подходяща възраст.

Казах им и на последното заседание, 4е това е безумно......Никой не може да ги задължи, въпрос на родителска преценка е. И какво ще стане ако не им се каже? Моля, тук за някаква по-нормална формулировка, която да се предложи. Според мен е редно децата да знаят. Не съм осиновител, но контактите ми с такива показват положителна промяна отколкото нау4аването в пубертета и дори след 18 г.
Но да са длъжни.........айде, НЕ!Много имам да коментирам, но се изморих от тоя закон 

     Лавендър, с уговорката, че съм стигнала до към 47 член, и може да не е съвсем адекватно мнението ми.
     Това не може да бъде вменявано като задължение. Каква ще е санкцията за неизпълнение? Ще противопоставим родители и деца един ден ли? Особено ако някоя услужлива комшийка изпревари събитията. Според мен тази норма трябва да отпадне. Като прочета цялата глава за осиновените деца, може да дам и конкретно предложение за формулировка. Може би нещо като "осиновените деца имат право да научат за осиновяването от своите осиновители, в подходяща възраст и по подходящ начин."
     ПП Пусни текста и подфорум "Осиновители", със сигурност ще събереш доста мнения по въпроса.

     Мишона, съгласна съм с отпадането на двата текста, но трябва да имам някакъв, който брани децата от политически организации и от използването им за политически цели. Предполагам, религиозните са преписани наготово от държави, застрашени от някакъв вид религиозен фундаментален.
     На социалните помощи мястото им въобще не е тук. Достатъчно е да се запише, че децата има право на такива, по условия и ред, уредени в ЗСП.
    

Боже, Хърмаяни, докато вдена, какво е това "Да вървиш и пушиш.........", че е подпис, направо се сбърках. Викам, това пък какво общо има сега с темата!?

Аз лично, не съм съгласна с отпадането на каквито и да е текстове, защото ги имало в Конституцията или в други закони. По-доброто им преформулиране, да, но не и отпадане. С тази теза, от страна на не един юрист, не веднъж съм се сблъсквала, и не съм съгласна, както и да го мисля. Конституцията е най-общия закон на държавата. На него са подчинени и го изпълняват всички останали. Тяхната цел е да го/я изпълнят! Нищо повече, и нищо по-малко. Дали ще повтарят, или доразвиват текстове от Конституцията, кой каквото ще да прави, целта е изпълнение на Конституцията! Ако постигаме целта, в реалността и практиката, законите са ни Ок, ако не, значи не са. Ние не ги постигаме, значи законите ни не са Ок. Аз съм простичко мислещ човек.

Децата нямат никакво място в ЗСП, помощите им са уредени в ЗСПД. ЗСП е за социално слабите, ЗСПД е за социалните помощи за деца. Само уточнявам, че голяма обърквация настана. А иначе, те се обединяват, що касаят децата и семейството, в този Закон/Кодекс. Което аз подкрепям, кодифицирането на материята, принципно, това е важно.

Явно се гласи изменение на и на редица други закони, поради кодифицирането на материята, касаеща децата, в един нормативен акт. Бива така. Но текстовете следва много да се прецизират. Терминологията е изключително важна.