Детето ми се бие

  • 6 049
  • 32
  •   1
Отговори
# 15
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 868
Просто така питам- как  дете, което никога не е е било свидетел и участник в бойна сценка, започва да раздава целенасочени удари и употребява изрази като "на-на" и "бий"?

Точно това си помислих и аз.

Иначе ми се струва, че хващането на ръчичката преди да удари и строгият тон биха свършили работа след няколко повторения. Но не е добра идея да игнорираш поведението.

# 16
  • Мнения: 2 926
Благодаря много за отговорите.
Длъжна съм да дообясня някои неща.

Първо - в къщи не се бият столове, маси, шкафове и т.н.Не го правя аз, а и не го прави никой друг, понеже детето го гледам сама.От време на време идва баба му, но поне аз не съм ставала свидетел на такива сцени.Съпругът ми пътува - 10 седмици е в чужбина и 5 си у дома.С това отговарям на Кака Сийка, която ме попита как реагира баща му.Баща му никак не реагира, защото замина преди две седмици - точно когато нещата с боя се зараждаха и някак за всички още не беше чак такъв проблем и ни беше смешно, понеже се случи еднократно.Но вече започна да се повтаря по 4-5 пъти на ден и не се чувствам добре.

Съветите, които ми е дала Кака Сийка започнах да ги прилагам още след второто, третото удряне, когато усетих, че не е игра.Всеки път когато понечи да ме удари.Му хващам ръката и много строго се скарвам.Без шамари.Не му отвръщам.Абсолютно всеки път се карам и му хващам ръката.Никога не съм го оставила просто да ме налага.Но някак изобщо не помага този метод.Ще продължа да го правя, разбира се, само да спре с тези изблици.

Снощи докато спеше дори бълнуваше "На на на мама"  Confused Въобще не знам по какъв начин да си го обясня.Шамари е виждал единствено от едно дете в парка.То е много буйно и бие наред, за това и гледам когато то е вън, ние да отиваме някъде по далеч, защото наистина е много агресивно и просто върви и бие всички деца на площадката, а майка му съответно бие него и са ужасна картина  Confused

# 17
  • София
  • Мнения: 10 331
Карамелче, не се отчайвай. Две седмици са много кратък период, понякога. При кака ти Сийка може и да върви номера с еднократното показно, но не всяка майка може да го направи, пък и не всяко дете разбира от една дума. Да не е пък разстроено детето, че баща му го няма?  И по някакъв начин да прехвърля вината на теб? newsm78 Друго, което се сещам като съвет - да се стараеш да избягваш да му е дискомфортно. Да е недоспало, гладно, превъзбудено, да играе с дете, което го дразни.

# 18
  • Мнения: 21 469
   Моето дете също не е от тези дето схващат от веднъж.
   Но също е посягало да удря, разбира се. Извън форума ми се струва, че това е съвсем обичайно за много малките деца, и изобщо не е необходимо да го е видяло някъде, нито някой да е бил стола и прочие. Агресията е инстинктивно поведение, и няма нужда да се драматизира, когато става дума за дете на година и половина...
  Начините за справяне са също не кой знае колко разнообразни - спираш ръката винаги, когато посегне и повтаряш с твърд тон и категорично: НЕ! Не се удря! Кажи ми(Покажи ми ) какво искаш, без да удряш! Щом не става от веднъж, продължаваш, докато стане.
  И му дай възможност да тича, да скача, да се катери, да рита топка, да хвърля възглавници, излизайте навън, макар че е студено, не го оставяй да скучае и да се изнервя, и така.
   Най-доброто лекарство срещу лошо поведение на децата е да им се създава смислена заетост.

# 19
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 868
  Извън форума ми се струва, че това е съвсем обичайно за много малките деца, и изобщо не е необходимо да го е видяло някъде, нито някой да е бил стола и прочие. Агресията е инстинктивно поведение, и няма нужда да се драматизира, когато става дума за дете на година и половина...
 

Да, съгласна съм, че агресията е инстинктивна и че дете може да удря, щипе или хапе, дори да не е виждало такова поведение. Но се замислих как детето свурзва удрянето с "На, на, мама" или "Бий", ако не го е чувало.

Това не е най-важното в случая, просто се зачудих.

# 20
  • Мнения: 2 926
бъръльо-бъръльо
Iris04
Благодаря ви много  Hug

За мен е много необичайно това поведение.
Сина ми е най-послушното дете.Много спокойно и усмихнато.
Всички майки с деца около мен го констатират.
Като цяло не е много буден.Играем, разхождаме се постоянно.Но той примерно предпочита да играе около мен, не тича особено, не се отделя, когато му направя забележка за нещо, веднага я приема и е много послушен.Просто от 2 седмици е коренно различен.Каквото и да кажа - замахва!

# 21
  • Мнения: 2 926
  Извън форума ми се струва, че това е съвсем обичайно за много малките деца, и изобщо не е необходимо да го е видяло някъде, нито някой да е бил стола и прочие. Агресията е инстинктивно поведение, и няма нужда да се драматизира, когато става дума за дете на година и половина...
 

Да, съгласна съм, че агресията е инстинктивна и че дете може да удря, щипе или хапе, дори да не е виждало такова поведение. Но се замислих как детето свурзва удрянето с "На, на, мама" или "Бий", ако не го е чувало.

Това не е най-важното в случая, просто се зачудих.
Аз съм му казвала когато започна да удря "Мама не се бие.Баба не се бие"
Но "На на на" нямам никаква идея от къде.

# 22
  • Мнения: 10 547
Карамел, дано бързо преминете през този период. Предполагам, че ще е така, стига да си последователна в поведението си и да не допускаш и за момент някоя баба да гледа с умиление внучето си, докато й раздава шамари. Децата обожават подобен род поощрения, а в случая не бива. Simple Smile
Успех!

# 23
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 868
Разбрах те.   bouquet

Сигурна съм, че е период и скоро ще отмине. Просто трябва всеки път да реагираш, за да се научи. Лека-полека ще отмине. И ще започне нещо друго.  Laughing

Говоренето и обясненията дават резултат, но след време. Виждам го при дъщеря ми.

# 24
  • Мнения: 25 624

Забравих да отбележа, че всеки път като удари мен, баща си, баба си и т.н му се карам и му обяснявам, че не трябва да го прави и според мен разбира отлично.


Коментирах тези ти думи, от които останах с впечатление, че удря всички у вас, ама щом твърдиш, че не било така...  Rolling Eyes
Както и да е, но ако ти си единствената, която му прави забележки и му се кара, естествено е, че ще се опитва да те "превъзпитава", в случая с бой.
Седнете и се разберете тримата какво е позволено и какво - не, как да реагирате в подобни ситуации, защото не върви само единият родител да е лошият, а другите - любящи закрилници.
Другото, което ми направи впечатление е, че таткото е заминал преди две седмици и проблемите са започнали тогава. Може би подсъзнателно те обвинява за липсата на баща си?

# 25
  • Мнения: 1 001
Начините за справяне са също не кой знае колко разнообразни - спираш ръката винаги, когато посегне и повтаряш с твърд тон и категорично: НЕ! Не се удря! Кажи ми(Покажи ми ) какво искаш, без да удряш! Щом не става от веднъж, продължаваш, докато стане.

  202uu

Само да добавя - опитай се да потърсиш вербална комуникация с него.  Peace
Накарай го да говори, показва и т.н. Просто за да му покажеш, че начина да получи или да откаже нещо е с казване, а не с действие. Просто трябва да се опиташ да му втълпиш,че трябва да се контролира в действията си и че с бой нищо няма да постигне, докато с показване, казване и т.н. "ще му се получат нещата". Не казвам, че е лесно... казвам, че е просто.  Wink
Не е хубаво това, което ти се случва, но пък ако пресечеш нещата навреме пак ще си получиш разбраното дете обратно.  Wink А и пораствайки ще започва да говори все повече - това много помага.  Peace
Моят син не е посягал, но пък той мрънкаше и се ядосваше - мен това ме изнервяше,  Rolling Eyes Започнах да го уча да казва какво иска преди да започне да мрънка и че с мрънкане и ядосване до никъде няма да стигне.  Peace Т.е. опитах се да го накарам да подтисне първосигналната си реакция и да реагира разумно - просто да започне да мисли, вместо да се поддава веднага на емоцията.  Peace

# 26
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
  Извън форума ми се струва, че това е съвсем обичайно за много малките деца, и изобщо не е необходимо да го е видяло някъде, нито някой да е бил стола и прочие. Агресията е инстинктивно поведение, и няма нужда да се драматизира, когато става дума за дете на година и половина...
 

Да, съгласна съм, че агресията е инстинктивна и че дете може да удря, щипе или хапе, дори да не е виждало такова поведение. Но се замислих как детето свурзва удрянето с "На, на, мама" или "Бий", ако не го е чувало.

Това не е най-важното в случая, просто се зачудих.
Аз съм му казвала когато започна да удря "Мама не се бие.Баба не се бие"
Но "На на на" нямам никаква идея от къде.

От телевизията  Sunglasses има доста идЕотски детски  Crazy


Моя бойни техники от там е видял  Laughing още не ни ги прилага  Mr. Green




Как` Сийка Peace

# 27
  • София
  • Мнения: 1 635
И ние с щерката минахме подобен период преди около 3 месеца. Изобщо не мога да гарантирам къде го беше видяла, не я гледам по цял ден, но силно подозирам Том и Джери, които й пускахме от време на време. Удряше наред, когато нещо я ядосаше или й се скарам. Скубеше нарочно и по-рядко се опитваше да ухапе. В най-лошата фаза успя да удари и няколко дечица навън. Винаги реагирах с хващане на ръката и срого "не" и след малко с кротко обяснение, защо не е хубаво да се удрят мама, децата и т.н. Веднъж-два пъти се опитах да плача демонстративно, но не се върза. Явно не съм добра актриса. Mr. Green

Та, цялото шоу отмина за около месец и половина. Или й омръзна или видя, че нищо няма да постигне така. Според мен ни пробваше, за да види резултатите. Случвало се е да ме гледа в очите и да посяга. Тогава яко се ошашках какво се случва, но с времето тези случки се разредиха и сега са почти напълно изчезнали.

# 28
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 868
...но силно подозирам Том и Джери, които й пускахме от време на време.

Много е вероятно. Моята така се беше въодушевила от една серия, че съвсем съзнателно ме цапна с юмрук в окото.  Tired

# 29
  • София
  • Мнения: 2 217
Имахме такъв период с най-малкия....
Това, което помогна беше задържане на ръчичката, думите"Не, няма да удряш, кажи ми с думички, покажи ми..." и т.н. И не е вярно, че спокойното отношение и говоренето нямат ефект.
Просто си трябва постоянство и търпение - идело ми е да го нашамаря в някои моменти, но това само би доказало, че боят е сигурно средство за постигане на целта.
При нас зорът продължи няколко месеца - сега вичко е наред.

Общи условия

Активация на акаунт