моите деца са с разлика 9г. отна4ало като родих малката баткото беше малко пренебрегнат от моя страна покраи грижите за бебето да не казвам и сега.ина4е баткото си играе с нея понягога,но тои има савсем други интереси
- Публикувана: 17 ноем. 2011, 14:42 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2011, 16:54 ч.
Какво да очаквам при разлика над 8 г.?
И моите деца с 9 години разлика, т.е. опит като майка имам някакъв. И като дете съм имала подобен опит- разлика с брат ми 10 год., аз по-голямата. Мъничко ревност е нормално да има, наред с многото обич. 
За два съвета ми иде наум, които не са споменати тук, но работят, наред с другото:
- на голямото си дете казвай от време на време, че всъщност то е в много по-изгодно положение, защото толкова години е получавало всичката ви обич и внимание, докато бебето винаги ще ви дели с него. Това с усмивка, мъничко хумор и прегръдка. В допълнение към този математически подход- голямото ще прекара с вас много повече време като цяло- повече от осем години.
- Отделяй по някой час всяка седмица само на голямото. Остави бебето на някого и излезте някъде само двете. Това човек много лесно поява да го отлага, пук често е и трудно да намериш кой да седи с бебето, но е важно да го правиш. Много помага.
За два съвета ми иде наум, които не са споменати тук, но работят, наред с другото:
- на голямото си дете казвай от време на време, че всъщност то е в много по-изгодно положение, защото толкова години е получавало всичката ви обич и внимание, докато бебето винаги ще ви дели с него. Това с усмивка, мъничко хумор и прегръдка. В допълнение към този математически подход- голямото ще прекара с вас много повече време като цяло- повече от осем години.
- Отделяй по някой час всяка седмица само на голямото. Остави бебето на някого и излезте някъде само двете. Това човек много лесно поява да го отлага, пук често е и трудно да намериш кой да седи с бебето, но е важно да го правиш. Много помага.
Разликата с брат ми е 10г.,той сега е на 19(интересна възраст),и до ден днешен аз съм най-близкия му човек,с който си говори за всичко,каква простотия е сътворил,винаги съм до него,и понеже съм честна с него,търси мен за всичко...Относно бебешкия период,много добре го помня,тъй като изиграх важна роля,тъй като мама се разболя тежко,когато той беше на 2,аз на 12,аз се грижех за него,бяхме,и сме най-близките един за друг...Не съм ревнувала от родителите ми,но се сърдех,когато чужди хора го гушкаха и му се радваха,не давах на никой да го пипне,косъм не давах да падне от главата му!!!
Разликата с брат ми е 10г.,той сега е на 19(интересна възраст),и до ден днешен аз съм най-близкия му човек,с който си говори за всичко,каква простотия е сътворил,винаги съм до него,и понеже съм честна с него,търси мен за всичко..
Това и при нас е така. Сестра ми винаги с мен споделя.
Моите деца с такава разлика. За мен тя се оказа удобна. Баткото е самостоятелен вече и ми помага винаги когато имам нужда. Сега забелязвам лека ревност от негова страна. Понякога се дразни на това, че сестра му пипа всичко. Понякога се сърди на някои неща, но иначе много я обича.
Винаги съм си мислела , че за да няма ревност трябва да оставя каката да се грижи за бебето-нали с грижата идва и обичта. Още като ни изписаха от родилната и в колата дадох бебка на каката да я държи-тя си умря от кеф.Никога не съм я ограничвала ,когато иска да я гушне , да й смени памперса или да я нахрани-естествено под мой контрол.Аз също си мислех ,че в един момент неизбежно ще се появи ревност , но все още няма такава. Даже напротив като започна да целувам бебка и да й се радвам и каката се присъединява към мен да я нацелува. Страшно много се обичат. Каката иска постоянно да е с бебка ,страшно много ми помага и се грижи за нея , а и малката умира за кака си.
