Страхувате ли се за децата си?

Ясно, че тук всички ще отговаряме от позицията, че нашите деца може да се жертвите, че ние сме прекрасни родители, добри педагози и нашето дете няма как да е агресор.
Но нали и побойниците си имат родители, интересна би била позицията на родител на агресивно дете-как успява да се справи, от какво е провокирано това поведение, говори ли му, наказва ли го и т.н.
От зачестилите напоследък подобни случаи, като посочените от авторката, по-скоро си мисля, че не сме подготвени да се справим с подобно поведение-нито, ако нашето дете е жертвата, нито и в обратния вариант.

Помня как реагираха майките на тези момченца на цитираната от мен родителска.Преди да чуят за какво иде реч,скочиха да си защитават отрочетата.Sorsha е права,че всеки първо трябва да види собствения си двор,за да тръгнат нещата.

По-плахите деца се записват на спорт. На мен ми помогна, макар да се записах късно. За момчета в пубертета- фитнес.

В детската градина не може да ти се случи кой знае какво, може да си притеснително дете, но може да го израстеш. Насилието там не е много сериозно и ефектът му може да се преодолее. В съзнателна възраст е по-лесно да научиш детето как да избягва насилие.

Въпреки всичко- да, страхувам се, затова си мисля как да се защитим максимално от насилието.

Аз виждам, че детето ми расте уверено, а и е силен физически- така че виждам потенциала за насилие. Освен това съм разделена с бащата, така че моя е задачата да трансформирам агресията в нещо градивно, ако я има. Смятам, че дотам няма да се стигне. Просто ще го запиша на бойни изкуства, там ще го научат какво е бой и ще разбере, че не е лесно.

Позицията на родител на агресивно дете- ами едва ли ще може да я формулира, ако сам той не може да мисли абстрактно, не е научил детето си и от това и той, и то приемат всичко буквално и лично и реагират бурно.

Тъпите хора се бият повече.

Родителите на агресивните деца ги защитават безусловно и яростно.

Eдва ли има нормален човек, който не се страхува...

Задължително е по-активното дете да оползотворява някъде излишната енергия.Спортът е най-добрия вариант, все повече родители са го осъзнали, което е радващо.

Но и slavka70 казва нещо много вярно, за съжаление-много често първосигнално защитаваме децата си, без дори да изслушаме аргументите на отсрещната страна.Като е наше дете, едва ли не е идеално.И детето започва да копира това поведение.Мама и тати ме защитават дори да нагрубя някой, дори да посегна на друго дете, значи съм прав.А и тези неща трябва да се контролират от най-ранен етап.Самата аз си признавам, много често по инерция защитавам малката, дори при по-агресивна реакция от нейна страна, защото я оправдавам с това, че е много малка.Но все повече се замислям, че така тя си изгражда неправилен модел.

п.п. при Милен Цветков дават деца от 35-то училище-пускани са нееднократно жалби, учителите и родителите, и от двете училища са били сравнително наясно със ситуацията, но нищо...

А и ето, в студиото са деца, които утре заради тази си изява, отново може да са потърпевши.Къде са тея родители, не разбирам...
Въпросната г-жа Арсенова пък е толкова жалка в опитите си да оневини всички извън децата, че ми се гади.

Страхувам се, даже много. Нормално майчинско чувство, незасилващо се и невлияещо се от подобни новини.

Хубаво, ама така не се ли получава един омагьосан кръг? Идва съученика Х да ми се репчи и да ми посяга и аз в отговор също му се репча и му отвъртам един-два шамара, та да се научи, че на мен няма да може да ми се направи на всесилен. Насилието поражда насилие. От друга страна, съгласна съм и с твърдението, че ако винаги си навеждаш главата и позволяваш да те мачкат, винаги ще се намират хора, които да го правят - и като дете, и като възрастен. Започвам да се чудя къде е границата между това да не позволяваш да ставаш жертва на нечия агресия, без сам да ставаш агресор и насилник.


Съгласна!

 Моя син е агресивен и според мен това е, защото е много активен, енергичен и все още не успява да овладява емоциите си; на 5 смятам да го запиша на бойни изкуства, плуване, лека атлетика... още не съм избрала. И реално родителите на по-агресивните деца също трябва да се страхуват, най-малкото защото никой не е безсмъртен, винаги има някой по-силен от теб.... а и ако осакатиш или не дай боже причиниш смърт на друго човешко същество травмата е огромна.

Агресията винаги я е имало, просто сега се дава повече гласност.... а и безнаказаност и преди имаше.
Но съм забелязвала доста неадекватно отношение на родители на плахи деца също, веднага да се втурнеш да защитаваш не е най-правилния начин, защото така детето не се учи да се оправя само.

Страх май не е най-точната дума!

Много. Старая се да не мисля за това и да не им го показвам, с две думи - да се държа в някакви нормални граници, но истината е, че на моменти направо ми се разтреперва душата

Да, това е най-често срещаният вариант. И най-логичен, разбира се . В повечето случаи децата приличат на родителите си и поведението им е отражение на възпитанието на родителите. Децата са агресивни и безочливи - родителите също, скачат, защитават, крещят, не приемат забележка и не коригират своето поведение и това на децата си - агресия и безочие . Нещата са навързани.
_Gabrielle_, така мислиш, защото детето ти е агресивно, както сама каза. Плахите, които всъщност често са си най-нормални деца, но само защото не се бият, бутат, не отговарят на всяка провокация, а си замълчават, биват определяни за плахи. Някои наистина са плахи, но не всички определени за такива, наистина са. Та ако детето ти беше от плахите и редовно някои го ступваше, случваха му се неща, които носят риск за здравето и живота му, и ти щеше да скачаш да помагаш на детето си. Аз не бих оставила 4-5годишно дете да се оправя само, ако някой скочи да го бие с юмруци, ритници, хапане или душене. Не защото не искам да се защитава, а защото понякога и 1мин. бездействие има сериозни последици и не си струва да гледаш боя отстрани. А и не мисля, че деца на тази възраст са достатъчно координирани и бързо реагиращи, та да могат винаги да се защитят качествено, без да бъде наранен някой. Не става дума за взета играчка и оскубан косъм, а за истинска агресия. Че то и възрастни като се сбият някой ги разтървава, не ги оставят да се оправят сами и да се защитават, именно за да се избегнат сериозни инциденти, а какво остава за малки деца.

Спомням си докато живеехме все още в БГ, сина ми беше 5 клас. Тогава имаше 2 момчета в класа, които тормозеха по-плахите деца. Моят син е такова по-плахо дете. Бащата на едното беше висш съдебен служител в моя град. Бяха откраднали на моя син телефона. Тогава аз отидох да поговоря с това дете на стълбите пред дома му (майката и башата никога не си бяха у дома, това дете практически от баба си се отглеждаше). След няколко дни учителката също реши да помогне и ни събра всички учасници в драмата в кабинета си. Леле като се развика тоя ми ти съдия там, как сме нямали право да ''разследваме сина му'' и куп подобни глупости, накрая заплаши и мен и учителката че ще ни съди за тормоз над детето му, защото си имало полиция за такива случаи и след като сина му бил откраднал то ние би следвало да се обадим в полицията а не да сме се саморазправяли и тормозели детето, на всичкото отгоре детето му сега и на психолог щяло да ходи заради нас. Аз от това повече няма да коментирам. Другото дете беше дете на лекар и акушерка, жената си потъна от срам като разбра какво в направил сина и и плати сама телефона без другия родител (съдията) да си мръдне и пръста. Слава богу и двете деца се преместиха на следвашата година в други училища. Учителката плака две седмици жената, стопи се от притеснение.

Притеснявам се, да....
Особено за 18-годишния. Едно успокоение ми е, че е много висок и як. Само дето понякога и това не помага.....Дано не се налага да разчита на силата си сред подлеци.....
Другите двама са още плътно до мен и е по-леко за сега.
Много си говоря и с тримата. Мисля, че е необходимо. Не мога да предвидя всяка ситуация в живота им и да ги пазя, но искам да ги предупредя за някои базови неща....

Не съм съгласна, че родителите на агресивни деца винаги са изроди, поощряващи мизерното поведение на детето си. Изобщо не е вярно.

Глупости!Да,има провокирани,но това не значи да скочиш и да го пребиеш до смърт.И не съм съгласна,че 99% от инцидентните са предизвиканите,има много случаи,които го правят просто за спорта и за кеф.Не ми се мисли,ако се случи такова нещо на децата ми,не дай си Боже и децата ми да направят такова нещо! Много от родителите не познават децата си и остават изненадани,ако някои от тях проявят агресия срещу други.