Знам, че ми вливаха и окситоцин, но болката си ми беше притъпена и постоянна, освен когато не ме напъваше да кашлям. Е те тогава беше големия ужас
Лукчета, не лукчета, дразни си гърлото, пък ха си се изкашляла, ха си примряла от болка. Та за секцио задължително ментови бонбони за смучене!!!За обезболяващите бях привилегирована, тъй като Миринчев (който ме оперира) бил щедър (по думите на едната акушерка) и изписвал 6 пъти (или 5 беше

Свижданията са верно след 17, обааачеее, аз хванах 2 дни с някакви спешни случаи и целия персонал беше строен в операционната, та при нас нямаше кьорава санитарка или акушерка и свиждане - йок
Да не говорим пък, че адски ми се пишкаше, тъй като вече ми бяха махнали катетъра, а само един път ме бяха вдигнали да ходя и познайте как замалко не се напишках в леглото 
Написано звучи гадничко всичко, ама го бях забравила и съм сигурна, че с всички ще е така - лошото се забравя бързо и остава само малкото слънчице и радостта от появяването му
И да се похвалиш!
глупости само дето ходих,ядосах се и повече не отидох.