Юлчета 2008 (Тема 147)

Нашата сага с градината още продължава. До сега за две години да е ходила макс два месеца събрано заедно. Последно реших да я пускам на половин ден, защото не знам дали помните, но тя е скарана със съня и никога не спи следобед, освен ако е болна. В градината се съгласиха, но и това не я радваше много. Не беше ходила едно 3 месеца и преди около месец сама пожела да ходи. Това ми беше желанието и най-сетне го чух с ушите си.   (Може би помогнах малко с приказките за "Деси", които всяка вечер и разказвах, а "Деси" много обича да ходи на градина и изобщо прави това, което исках да и предам, а директно от мен не го приемаше. Не знам дали е добър подход и дали няма да спре да работи в един момент, но за сега има страхотен ефект и само се надявам да не ми се върне по някакъв начин по-на там.) И тръгна моето дете на градина по собствено желание, на половин ден и беше щастлива, вълнуваше се и всичко беше супер. За 8 Март каза стихче, и въпреки емоциите, все пак беше малко разочарована, че не са я включили в танц, който момичетата репетирали много отдавна, и нямало как да я включат, но аз замазах положението с това, че сама е рецитирала стихче и т.н. Следващата седмица, един ден отивам да я взема, а тя вади от шкафчето една рисунка и ми казва: "мамо, виж каква драсканица нарисувах, даже името ми не трябва да е тук". Знаете, че бавно загрявам и хич не я разбрах, какво ми казва и започвам да я окуражавам, че това не е драсканица, а много хубава рисунка и в същия момент се замислям, че тя такава дума досега не е знаела "драсканица" и започвам да осъзнавам, какво всъщност ми казва детето. Госпожата и била казала, че това е една драсканица и затова няма да и напише името на листа, защото не заслужавала. Също така листа се прибира вътре в шкафчето, а не като на другите деца отгоре. Същата тази госпожа е малко по-серт и им се кара доста повече и заради нея главно Симона не иска да ходи. В началото си мислех, че е хубаво да има и по-строги натури в живота на моята лигла, защото ние не сме така и съответно на нас ни се качва на главите. Но, сега осъзнавам, че тя не е само серт, а и с поне за мен доста грешни подходи. След този случай, Симона (според мен на пук на госпожата) всеки път ми дава лист с рисунка и върху нея драсканици и ми се смее и ми вика: "Виж пак само драсканици рисувах" и не иска друго да рисува. Колкото и да седим вкъщи и да рисуваме заедно, тя пак отива де мотивирана и убедена, че най-добре рисува "драсканици". Освен това вчера имаха празненство за пролетта и нея пак не я бяха включили в нищо, защото всичко подготвяли много отдавна, въпреки че като видях танца, и Симона можеше така безразборно и хаотично да мята ръце, но няма значение. Викам поне стихче да каже като на 8ми Март - е няма нужда, да седи там да гледа другите деца, беше отговора. Като отидох на празненството, всички в костюми, само мойто гардже в нейните си дрехи. Поне да и бяха сложили, имаха още свободни рокли, да изглежда като останалите. Тя пак беше разочарована, но и казах, че за великден, ще я включат и мина номера. Не знам как да подходя с тази учителка, без да стигам до крайности. Искам някак деликатно да говоря с нея, ама не съм по деликатностите, а си казвам всичко в прав текст и си мисля, че няма получа желания ефект. Ще се радвам, ако ми помогнете и ми дадете насоки. Или въобще искам да чуя вие какво мислите, може пък аз да преувеличавам и да се вталясвам.