Безопасно поведение на децата ни

   Да в нашата градина ги учат - да се обърнат към някоя жена и т.н. съвсем скоро говорихме с детето по въпроса, и се оказа, че в градината вече са имали ситуация.
  И противопожарно обучение трябва да имат също, даже и тренировки, също както големите.

   Абсолютно. Доволна съм, че и в градината ги учат на тези неща.

Последните новини ме карат да мисля, че трябва да ги обучим и към безопасно поведение и към себеподобните си. Но как да стане това
Ето какво намерих като чета форума:

При всички положения децата гледат поведението на родителите си. Те го копират. Така че саморазправата между родители със сигурност ще поощри подобно поведение между децата.

В една от темите днес срещнах упоменаването на номера 112.
Мисля, че е редно децата да го знаят. За всички случаи.

Syglasna sym s posledniq post. Но идеята, че всеки път ще реагираш така както си очаквал е странна. Не знаеш как ще реагираш...

Аз смятам , че е необходимо всякакво такова обучение, децата понякога попиват по-добре казаното навън от дома. Не смятам и, че толкова ще се уплашат, по телевизията и по-страшни неща не може ги опазиш да гледат. Естествено основното да имат мозък в главата си зависи от родителите!

Emmilly навлизаш в една много болна за мен тема. Ситуация - абсолютно реална от преди няколко години. Родител отива да взима детето си от детска градина. Влизайки вижда, че учителката отива с 4-5 момиченца в тоалетната. Решава да не я чака и надниква в стаята да извика отрочето си да се гласи за тръгване като го вижда легнало на земята по корем, над него друго дете яхнало го като конче през кръста да го държи за косата като в същото време му бие главата в паркета.
Никой не знае как точно ще реагира самия той  като родител докато не му се случи.

Друг случай. Заведение с детски кът. Детския кът е отделен от масите със стъклена стена. Поради многото деца бях помолена от персонала да не стоя там за да не правя навалица, въпреки че детето ми бе на година и половина. Но тя искаше при батковците и каките, всички останали на различна възраст от 3 до 6 години. Та наблюдавам аз движението на своето отроче и в един момент виждам как едно момче на около 5-6 г я блъсва на земята и заедно с другарчето си дружно започват да я ритат където сварят. Персонал от заведението в този момент при децата липсваше /кога е излязла жената не съм забелязала докато следях моето диване къде се движи/. На колко скока стигнах до детето си и го грабнах не помня. Явно погледа ми е бил адски страшен защото без да ги попитам дори двете момченца започнаха да разправят, че малкото диване одраскало тяхна приятелка по лицето сочейки я. В първия момент не ми хрумна как е успяла да я издере по лицето, тъй като пострадалото бе доста по-височко от моето диваненце, но нейната приятелка веднага ме усведоми, че е била изподрана, защото е измъкнала играчката от ръцете на бебето /т.е. моето дете/. С родителите на издраното дете се разбрахме без проблеми, те дори се извиниха, а родителите на ритащите дори не намерих, самите деца в хода на "разследването" се изпокриха. Персонала отговарящ за децата не се появи докато всичко не утихна. Повече там не сме стъпвали, по разбираеми причини.

И друго какво правим когато тормозът от дадено дете стане ежедневие и оплакванията, включително и жалбите водят до под кривата круша? Знаете ли колко време им трябва на институциите да задвижат тромавата си машина? Изобщо по тази тема не ми се отваря дума, че ми се реве буквално.

Отношенията на децата едни спрямо други
Първо: се копират от семейството
Второ: се обучават в социум - уважение, съпричастност към другарчетата и т.н.
Трето: мн бързо се променят под влияние на средата - попаднало на лоша компания подрастващият(говоря за тийнейджърска възраст) много бързо се причислява към нея и започва да се държи както другите.
Смешно е да си мислим, че с тези 3 изречения ще изчерпаме нещо така сложно като взаимоотношения между различни личности, но ми се струва, че това трябва да е основата. Незнам.

Taka е, но когато в този социум има едно-единствено дете, което е бито от родителите си на лягане и ставане вярата на децата в групата, че някой може да ги защити /учител, родител, система като цяло/ много бързо се изпарява. Отделно много бързо се научават, че да спазват правилата не им носи никаква изгода и че не всички са равни.
Изобщо, както казах болна тема ми е.

Емили, би ли споделила повече и аз да изплагиатстваме 

Нямам нищо против, но файлът ми е на Уорд. Дай имейл на лични и ще ти го пратя.
Ще те помоля, все пак, да дадеш мнение по въпросите, зададени в началото на темата. Мнението ти наистина ме вълнува

Правилата за безопасно поведение трябва да се изучават от невръстна детска възраст. Горе-долу от тогава, когато са адекватни да възприемат. Моят три годишен син, например, тъкмо е проговорил качествено и разбираемо, знае си трите имена и много гордо се представя с целия набор информация за себе си, с който разполага - как се казва (трите имена) и къде живее. Слава Богу, за последното знае само квартала. Сега се учим, че тази информация може да я казва само на полицая, ако се е изгубил и иска да намери мама.
Пак от повече от година учим, че бонбони и други лакомства не се вземат от случайни хора на площадката (или от земята, защото и това се е случвало  ). Нищо, че вероятността да е сам на площадката е много малка, той трябва да знае.
За поведение при природни бедствия още не съм го учила, най-вече защото и аз самата трябва да се замисля как се реагира в такива случаи. Тук е важно да има и някакъв сценарии и определено наизустяване на правилата. Не е толкова важно, че няма да е сам вкъщи до 10-тина годишна възраст. Става дума за стихия, която не знаем какво ще ни донесе, дали няма да ни раздели чисто физически. В това отношение ще трябва да се разтърся за подходяща книжка...Но ако в детската градина въведат подобна програма, ще ме облегчат доста, признавам си.

Важно е! Определено. Аз забелязвам колко са организирани в Япония от най-ранна детска възраст.
Знаят за земетресения и други ужасии без да трепнат реагират. Но и у дома е важно да се показва правилна реакция.

В книжката, която превеждах има нещо т.нар. "семеен план за бягство" (м.пр.). Там е разяснено кой какво прави в случай на пожар, дадени са указания за трудно подвижни хора и бебета, на които трябва да се помогне.
Във връзка с мой предишен пост и по-специално как детето да се опази от крадци, когато е само вкъщи си спомням, че по новините бяха разказали за девойче (небългарче), което е седяло скрито под дивана в стаята си, докато крадците са тършували къщата и ЗАБЕЛЕЖЕТЕ е поддържало постоянна връзка със служителя на 999, не с мама, не с тате, а със специалиста, който му е давал напътствия. Това се учи! Няма как по инстинкт да се справиш така прекрасно в такава ужасна ситуация.

 
Още от бебешка възраст използвам всяка подходяща ситуация, за да поговорим за опасностите, които са навсякъде около нас - като се започне от предмети от бита ни с които може да се нарани, изгори, отрови и прочие; разговори с непознати, даване на лична информация и споделяне, приемане на подаръци, лакомства и всевъзможни изкушения и за почти всичко, което сте изброили тук.
Наскоро бяхме в Истанбул и в джобчетата на поне две от дрехите и слагах визитка на хотела и наши телефони. Обяснявах, ако се загубим да не мърда от местото, където е и да потърси помощ само от друга майка с дете или полицай и да им даде визитката.
За разговорите с непознати и приемането на лакомства съм говорила много и съм правила експерименти как детето реагира на практика в такива ситуации - резултатите са плачевни. Но ще продължавам да говоря и обяснявам
Относно безопасността на пътя - ходим в парк, в който има  "улици", "светофари", "пешеходни пътеки", "знаци" и всичко необходимо, за да разиграваме ситуации. С това нямам проблем  - стриктна е и спазва всичко, което е научила, дори прави забележки на "нетърпеливи"възрастни  пешеходци и пита, защо хората не знаят, че се пресича на пешеходна пътека или кръстовище.
Относно бедствията - според мен никак не са малки в 3 група. Моята щерка е на 4.2 и от доста време знае номера 112, както и цифрите, с които може да го избере и като се обади с какво да започне.  Разбира прекрасно по-голямата част от  нещата, които съм и обяснявала за пожари, наводнения, земетресения. Бяхме заедно, когато в парк се подпалиха сухи треви и боклуци, събрани на купчиа, пламнаха  и дървета.  Обадих се веднага на 112, но се оказа, че някой ме е изпреварил. Така дъщеря ми имаше възможност да види пожарната, пожарникарите, да усети миризмата на изгоряло, разказах и как се локализира пожара, за влиянието, което оказва вятъра и за всичко, за което се сетих. Дори по някое време, като стигнахме до пожарогасителите ме позасрами, защото в къщи нямаме такъв, а само един спрей, който не знам каква работа би свършил ако се наложи.
Миналата година при голямото земетресние в Япония говорихме доста. В нета има кратки филмчета, направени специално за деца, в които се показва нагледно какво не трябва и какво трябва да се прави по време на земетресение. Предвид, че тя не остава сама вкъщи "решихме", че ако усети земетресение и ние с баща и сме си вкъщи, ще се "срещнем" под арката в коридора, но разиграхме  и криенето под бюрото  
Говорили сме много и за оказване на първа помощ. Разигравали сме с куклите и притискане на рана, правене на турникет, превръзки, шини. Говорили сме как е правилно да постъпи, ако някой се задави. Още малко като порасне ще поговорим и за реакции при по-сериозни състояния.
След два месеца ще се качваме на ски и покрай това, съвсем наскоро си говорихме за лавините. Разказах и история за смело момиченце, което се е спасило, защото се е сетило, че попадайки в лавина трябва да "плуваш", за да се получат въздушни джобове.  
Не сме обсъждали, ситуации които смятам, че ще я изплашат или разстроят - искам детето ми да се чувсва сигурно у дома. но когато дойде време да остава сама вкъщи се надявам да е подготвена

Смятам, че е важно да има адекватно обучение в ДГ и в училищата, но най-вече смятам, че трябва вкъщи да се говори затова постоянно и при всеки повод.Аз не разчитам, че "това" вече съм и го казала и тя "това" го знае. Повтарям и дообяснявам при всеки повод или без повод, като гледам да не казвам "ти".. Разказвам истории, които искам да запомни, любопитни неща и гледам да избягвам поучителния тон.