БЪЛГАРИЯ - МОЯТА БОЛКА

Подкрепям. Това е истината, пък вие си говорете за велики духовни ценности.
Авторката, защо си си губила времето да търчиш и да създаваш гражданско общество?
През това време практичните хора правеха пари. Това е истината, разбрах я още в началото на 1989 г. - когато Партията създаде закона за частнана предприемаческа дейност -т.н. указ 56. Беше ясно, че капитализма идва. А глупаците да скачат по площадите.

Радвам се, че поста ми предизвика дискусия.Написаното излезе от сърцето ми, а иначе всеки има право на мнение и на своя позиция не само тук, но и по принцип.
За тези, които смятат, че правенето на пари е всичко, уверявам ви, че ако няма гражданско общество и хора с дух и сърце, тогава просто няма да ви остане държава, където да си правите парите. Бездуховността убива, бавно и славно.

Как се живее само с пари, и без духовни ценности? Харчиш си, вегитираш си...? Егати живота. Колкото и да е парадоксално, тия с малкото пари, "глупаците", често са далеч по-щастливи от умниците с многото пари. Нямат толкова грижи и живота им е по-простичък. Аз не разбрах много авторката на темата, доколкото схванах, има деца, семейство, работа, живи и здрави са, не ми стана ясна много свръх драмата. Къде е тая държава, където ги няма всички тези неща в един или друг вид, описани от авторката?

http://www.sportal.bg/news.php?news=336848 

Не знам какво да напиша, за да ви накарам да прочетете тази статия. Но ако я прочетете, само ще спечелите   

Може да си пишем, дискутираме, коментираме, но фактите говорят- протестите са празни. И хората, които възпитаваме- също.
Затова, мили мои, просто си пишете и търсете оправдание

Тези, които смятат, че обществото не е важно- в зоологическата

Няма нищо по-важно (-по темата-) от обществото, мисленето за ближния и по-доброто бъдеще за всички нас.

 А това тръгва от обикновеното купуване на хляб, поздравяване на бабата (която вече "за нищо не става") и помитането пред блока/двора.

Не мога да разбера защо масово хората си мислят, че като заминат в чужбина и живота им изведнъж ще стане розов - там ще бъдат уважавани, ще общуват само с възпитани и позитивни хора, ще ходят по изложби, ще спортуват активно, няма да имат никакъв стрес, а децата им ще растат в среда на интелигентни деца и в крайна сметка ще получат прекрасно образование и в пъти по-големи шансове за развитие. И на мен ми се иска да е така и ако бях сигурна, че е така, и аз щях да емигрирам. Но смятам, че това е една утопия. Какво се получава реално с по-голямата част от емигрантите? Мизерстват. Стискат зъби, живеят като скотове, търпят постоянни унижения, понеже ги смятат за "втора ръка" хора, вършат работа доста по-ниска от реалните им умения, квалификация и образование, но не се връщат. Предпочитат да мизерстват в чужбина, но да ходят по чистите тротоари и да си въобразяват, че и те са част от "западното" общество. Не се връщат, защото ги е срам да признаят, че не са успели. Не искат да развенчаят в никакъв случай мита как добре "си оправят живота" гурбетчиите. И каква им е средата? Среда на други подобни емигранти с мисия за оцеляване, среда на обслужващия персонал - чистачки, камериерки, градинари, водопроводчици и т.н. Това е и нивото на средата на децата им, заради които уж емигрират - да им осигурят по-добър старт в живота. Поправете ме ако не съм права, но мисля, че това важи в по-голямата част от случаите. Изключват изключителните капацитети в професионалните си области, които са наистина уважавани и ценени и които действително общуват и живеят в по-високото общество.

Кофти общество сме, въпрос на свикване е. Няма шанс да се оправим. Индивидуално го докарваме, защото другите ни пречат.

Изкушавам се да поспоря за концертите и театрите. Щом ги търсим се намират и безплатни! Така е в Бг в големите градове, така е и в странство. Най-често тези концерти са в църквите. Не е проблем всеки месец човек да отиде поне на 1-2концерта и то без пари. В малките градове в Бг и в чужбина може и да няма или да са рядкост, не зная.
Знае се, че в Италия човек трудно се издържа. Всичко е много скъпо, а доходите не са високи. Поради тази причина повечето наши сънародници работещи там са на ръба на оцеляването.  Да не говорим пък, че италианците въобще не ценят способните чужденци! За тях са долна категория хора и трябва да вършат тази работа, която за италианците не е желана.  
Струва ми се, че тук могат да пишат живеещите в други страни и да обяснят дали при тях е така, както го описвам за Италия. По този начин и авторката на темата ще може да се ориентира по-добре. Доколкото ми е известно в САЩ и Канада са по-склонни да ценят способните и знаещи хора. Ако греша ме поправете.

Историята си заслужава наистина (попадна ми преди дни )но няма нищо общо с темата   или аз по  не виждам  

Не мога да се съглася, че парите са всичко! Те безспорно са важни, но когато се превърнат в смисъл на живота, тогава?
Преобладаващата част от хората в Бг говорят най-вече за пари. Нищо друго не ги интересува. Заради парите са готови да погребат роднинства и приятелства. За мен това е прекалено.

Всичко, което си описала като мизерия, е валидно само за много мързеливи и (или) тъпи хора.
Имиграцията е каквато си я направиш.
Аз не съм третирана като втора ръка човек, децата ми също са в добра и интелигентна среда, както в училище, така и извън него. Това е валидно и за колегите ми имигранти.
Мога да спортувам, да ходя по културни мероприятия, на почивки, да си купувам книги и т.н. интелигентни заниманuя: достъпни са, а в много случаи и безплатни.
Отделен въпрос е ако тази ти мисъл за емигрантската мизерия те утешава и кара да преживяваш по-лесно ежедневието ти.
А, и не става животът изведнъж по-розов и по-спокоен, става постепенно с интелект, труд и упорство.
Изведнъж може само да се умре.

http://www.youtube.com/watch?v=apppO8wOTts&feature=related&a … fb_source=message

Ох, до мутрата Росен Петров ли стигнахме???

Не!До Георги Лозанов!
Ама той чукча,писател,не читател..

Убедих се абсолютно че не е така, и при всяко посещение в България (особено пък с деца) всеки път се убеждавам. В София живея в добър квартал, но нормална обезопасена градинка наблизо  няма. Да не говорим за спокойствието, че като си пуснеш детето на училище, във всяка секунда има човек, който отговаря за него (от училищния автобус, до училището, там през почивките учителите предават децата на възпитатели, те после пак на учителите и т. н.). Това, че на пешеходните пътеки в близост до  училищата има хора, на които работата им е специално да превеждат децата от единия на другия тротоар по време на междучасията и преди и след училище. Това, че като наближи учебната година, пътната полиция тук е по-дейна отвсякога, дебнат те отвсякъде, за да осигурят безопасността на децата. Абсолютното спокойствие навсякъде, доброжелателност, абе... Толкова много неща, които не могат да се купят с пари.