важно ли е да знам

Аз съм за истината, НО при положение, че другия ЖЕЛАЕ да я сподели!
И да - има ЛИЧНО пространство във всяка връзка.
В случая мисля, че е неуместно да се бърза, а подбудите ми се виждат някак странни! Не ме ИНТЕРЕСУВА дали мъжа ми е осиновен, роден, природен или още каквото си ще! Не ме ИНТЕРЕСУВАТ и  неговите родители - аз се ВГЛЕЖДАМ само и единствено в НЕГО! ЗАтова не ме бърка кой го е раждал... е може да ме интересува с КОЙ и КЪДе и КАК е ИЗРАСЪЛ щото това го е формирало като човек - нищо повече...
Наскоро наши познати разбраха, че мъжа е осиновен - случайно... НИЩО, абсолютно НИЩО не донесе това на ТЯХНАТА връзка - може би малко яснота за отношението на майка му към него, но нищо повече! Или пък за двете имв деца!
ЗАтова ми се виждат неоснователни доводи от сорта - ТРЯБВА да знам /и защо да трябва????? кое му е жизнено важното?/ и децата трябва да знаят /това вече ми е напълно непонятно още повече в тяхната възраст/

Не се заяждам - искам са мо да подчертая, че доводите на lessy за подбудите й ми звучат невярно - а това може да се окаже проблем ако Леси, ти научиш истината и тя се окаже по-важна за теб, отколкото си даваш сметка. Помисли си добре кое те кара да искаш чак толкова много да узнаеш - до сега неведението не ти е пречело - и когато си наясно със себе си - задай му конткретни въпроси, ако решиш, че отговора си струва това да го притиснеш....

Съвет - поведи разговор както ти казах, за това, колко и как си желал да осиновиш дете, как във нашия форум има такъв сектор - където хората си споделят, сподели му някоя история която те е впечатлива - въобще покажи му целия ти позитивизъм към такова нещо, покажи му колко би желала и ти да осиновиш дете /ако разбира се, наистина го искаш - няма значение дали можеш, важно е да му покажеш желанието си/. Сподели и други истории от форума /да не стане твърде изкуствено/ - абе въобще говори на тази тема с цялото си сърце и душа.... тогава ако той е готов - ще сподели! Ако не е - почакай още малко, и можеш постепенно все да му говориш помеждудругото за това - докато той се "отвори" към теб!
Успех! Каквото и да решиш - ти имаш пълното право все пак си съпруга, но прецени имш ли сили да го чуеш и най-вече дали той има сили да го сподели!

lessy, разбирам те че ти е важно да знаеш. От това зависят много неща около децата ви. Най-вече свързани със здравето им - за повечето болести е важно да се знае дали има фамилна обремененост. Ако това е истина (съпруга ти е осиновен) сигурно това е огромна травма за него, за да не може да сподели истината с теб. Може би той все някога ще намери подходящият момент и подходящите думи и ще сподели с теб. Аз на твое място не бих повдигнала темета. Защото колкото и да ти е тежко си мисля, че на него му е по-тежко. Търпение   

А защо пък да не знае?Или е по-добре да живее с мъж, който през цялото време я лъже?и децата си също!

Аз не мога да си мълча и ще му кажа - "Какво беше това нещо, което искаше да ми кажеш за семейството си, а аз не пожелах да го чуя? Е сега съм готова да слушам!"
Но това хич няма значение за мен. Коя е майка му и кой е баща му..., аз съм се влюбила в него.

И въобще, се чудя и мая, защо е нужно, след като осиновиш дете например, на 1-2 годинки, да започнеш да го ядеш още от малко с намеци, с разговори - "Виж сега, ти си мое дете, ама не си съвсем мое..., защотооо..." и т.н. и т.н. Защо трябва да се стресира детето? Защо цял живот да има главоблъсканици?! Е това не го разбирам. Психолозите съветват да се казва, но не мога да разбера ЗАЩО? Родила го я някаква жена и го е захвърлила... Баща му никога не се е интересувал от детето. Осиновителят го взема от малко, отглежда го, грижи се за него, във всякакви моменти от живота му е с него... и в крайна сметка, пак не се води истински родител на този човек, защото идва ден, в който той казва - Искам да открия истинската си майка!..., че коя е истинската??? Според мен, не е тази, която го е родила и захвърлила най-подло!!!
Много искам да си осиновя едно изоставено на произвола на съдбата детенце. Мъжът ми не иска /за сега /, само че ако тази моя мечта се осъществи, няма да искам да казвам на детето, че не е мое дете, защото то ще бъде мое... Ще го пазя със зъби и нокти от клюкарите, ако трябва ще ги лъжа, че си е мое дете наистина /никой не ми следи живота/, ще опитам да издиря биологичната майка, ако е възможно това изобщо, защото ще искам да я видя, що за жена е... и ще отнеса тайната в гроба си.

Ню, ако ти си на мястото на осиновено дете ще простиш ли за скриването на истината?Може ли между най-близки хора да стоят толкова големи тайни?Убедена съм че в сърчицето на моето осиновено дете е заключено едно кътче и там е оставено място за една друга жена ,на която детенцето ми носи гените.

Ню, аз мисля, че всеки има право да знае истината , касаеща лично неговия живот и тук няма място за лъжи   

при нас мъжът ми е осиновен от вторият си баща;и май никой не знае за това не за друго а защото е станало много отдавна;когато ми го каза първият път не му отдадох значение, пък и каквато съм разсеяничка се наложи след време пак да ми го припомни защото упорито настоявах че синът ни е одрал кожата на дядо си;)))))))))))))
сега понякога зачеквам темата и разпитвам глупави и любопитни въпросчета за истинският му баща и той отговаря доколкото си спомня;друг път няма търпение и му е досадно и търси начини да се измъкне;)))))))))
според мен отдаваш прекалено голямо значение на въпроса - но щом е важо за теб му го кажи и го попитай веднага;самата мисъл че имате тайни и че има толкова нидоизказани неща помежду ви е много тъжна - промени нещата!

Чудесно е,че най-накрая сте си изяснили нещата!Дано се успокои твоят мъж вече и намери равновесието и спокойствието в душата си!Той просто е един късметлия,първо-защото си има родители,а както казваш те са прекрасни и второ-защото има прекрасна съпруга,която го обича и подкрепя във радост и мъка,опора му е и го разбира!Наистина -какво от това,че някой бил осиновен-нищо лошо-даже е прекрасно-човек роден с късмет ,да не остане немил -недраг по улиците!
Миличка ,желая ви от сърце дъъълги години щастлив семеен живот!А защо да не си осиновите някой ден едно детенце?!Мисля,че ще е много добре даже във вашият случай,защото точно това,че е бил осиновен го е тормозело Ако той си има осиновено детенце,сигурно много добре ще му се отрази 

И  аз се радвам за вас, казвай му, че го обичаш постоянно, бъди нежна, мила и любяща съпруга.Желая ви дълъг и щастлив семеен живот 

Извинявам се за офф-а.
Искам само да ти кажа, че повечето жени тук четат всяка тема и ако имаш да кажеш нещо смислено- направи го, но от 4 постинга дето ги имаш и четирите са с едно и също съдържание!? Добре - разбрахме за книгата- не е нужно да пишеш във всички теми едно и също. Грамотни сме, интелигентни и помним! Да не говорим, че повечето са я чели вече- и тема специална имаше за нея.Ей да му се не види и рекламния спам.

Сега по темата- Много се радвам за вас и за събитията които са се отключили и развили в добра посока. Гледайте си хубавото семейство и дано да нямате спънки в живота. 

Радвам се, че най-после се разбрахте!
Радвам се, че ти не го насили, а почака той да стане готов. РАдвам се, че и той се осъзна и стана готов да ти се довери.
Аз мисля, обаче, че ти малко надценяваш болката на ситуацията - за мен болка има за децата останали в домовете и расли като животни - подхвърляни от системата нагоре-надолу.
И въпреки дискомфорта на човек, научил че е осиновен- не мисля, че ако това е станало нормално, трябва да се говори за неговата НЕВЕРОЯТНА болка... защо път голяма и чак пък такава?
ПОзнавам сираче израснало в дом, без да е познало щастието на родители - било то и приемни /в с лучая родни щото те са го отгледали/ - и то не преживява такава чак болка... ДА има много страдания - но се справя с усмивка...

Казвам това, само да подчертая факта, че прекаляване в търсене на болка и страдание е една от причините наистина да се получават проблеми - дори там където не би трябвало да ги има.
Ти сама каза, че твоя живот е бил пълен с болка - болка от разбито семейство... Може да се окаже, че твоя живот е бил много по-тежък от неговия... И ако ти споделиш това - може пък да се пребори той със своите страхове.
За мен е неясно защо толкова много го травмира факта, че е осиновен - та той има всичко, което желаят повечето хора - любяща жена, деца, прекрасни родители? Какво значи другото пред това?
Желая ви много успех и той да осъзнае ЩАСТИЕТО от факта, ч е е осиновен - можеше да е изоставен, или дете на разведени родители, полу-сирак....Има къде къде по-лоши неща