SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.

И късно/ранно включване от мен. Какво ли не правят един комплимент и няколко лични събощнеия през малките часове на нощта...



„И какво се подарява на пакостливо домашно духче?“ Намръще си Дийн. От идеята за курабийките и танцуването вече му призляваше, а сега трябваше да мисли и какво би харесало подобно създание.
„Не мисля, че за него ще има особено голямо значение, стига подаръкът да е опакован красиво.“ Отвърна им леко развеселеният Боби. За него бе истинско облекчение, че поне покрай празниците не са затрупани с обичайните гадости.
„Шарени чорапи.“ Рече кратко Даяна. Никой от тримата не бе усетил присъствието й, което си бе доста засрамващо за тяхната професия, но ето че тя стоеше облегната на касата на вратата, с широка усмивка на красивото лице.
„Шарени чорапи? Това пък от къде дойде?“ Изгледа я дийн сащисано.
„Ще ви кажа, но само ако обещаете да не ми се смеете. Ако не се засмеете, аз ще опека сладките.“
„Трябва да са опечени от този, който ще...О, ти искаш да участваш, така ли?“ Рече Сам. „ Е, добре тогава. Аз обещавам да не се смея, така че кажи от къде ти дойде тази идея за чорапите.“
„От Хари Потър.“ Рече тихичко жената и изгледа тримата мъже изпод вежди, сякаш ги предизвикваше да се засмеят, но те стояха като ударени с мокър парцал и я гледаха недоумяващо.
„Моля?“ Попита Дийн, когато си възвърна дар словото.
„Първо – да, аз съм чела цялата поредица, при това повече от веднъж. Второ – да, фен съм, при това голям. И трето – ако успеете да не се разхилите до края на обяснението, ще има сладки не само за духчето, но и за вас.“ Нацупи се тя.
„Е, ами тогава давай направо.“ Рече Сам, който хапеше вътрешната страна на бузата си, само и само да не се разхили. Все пак му се ядяха сладки.
„В поредицата същестлула раса наречена домашни духчета. Те са нещо като елфи, но не съвсем.  Всъщност във фолклора на англичаните и ирландците съществуват такива магически помощници, а в славянската култура ги наричат „домовой“.
„Даяна, по-добре давай по кратката версия, защото след малко и тримата ще се разгрухтят от смях.“ Посъветва я Хербьорг, която тъкмо влизаше в помещението.
„Добре, тогава по кратката версия. В „Хари Потър“ домашните духчета са роби в света на магьосниците и, за да получат свободата си, господарят им трябва да им даде някаква човешка дреха. Има едно духче  - Доби, което се противопостави на заповедите на господарите си, които, както се досещате, са от лошите в историята. Та Доби се опита да „спаси“ Хари няколко пъти, при това доста неуспешно, но понеже намеренията му бяха добри Хари успя да измами господаря му и му осигури свободата, в лицето на един мокър и вмирисан чорап. И от тогава любимото облекло на вече свободния Доби са чорапите. Но той не носи какви да е чорапи, а пъстри чорапи, при това различни за всеки крак.“ Довърши Даяна и в стаята се възцари гробно мълчание, защото Боби, сам и Дийн бяха прекалено шокирани, за да могат да се разсмеят.
„Добре...това поне обяснява  идеята за шарените чорапи.“ Рече Дийн накрая. „Но на мен ми стана интересно друго – каза, че има и славянски легенди за такива създания.“
„Има легенди за домашни духчета, да.“ Потвърди жената. „Не съм чувала за пакостливи домашни духчета, но мога да разкажа това, което знам за обикновените.“
„Едва ли е по-странно от това, което чухме преди малко, така че давай.“ Вметна Сам.
„Да видим... Според славянския фолклор,  домовой е един от семейните духове покровители и от неговото благоразположение, до голяма степен, зависи благополучието на семейството. Домовой изискват уважение, не харесват грубите думи и лошия тон. Според поверията, ако бъде разгневен, домовой може да запали къщата, но обикновено закриля семейството, което си е избрал. Ако семейството се мести в нов дом, духът се мести с тях и стопаните трябва да оставят до печката къшей хляб, за да го послещнат и да го накарат да се чувства добре дошъл. Легендите го описват като старец с дълга сива брада, със сива риза и червена връхна дреха. Според едни предания домовой живее зад печката, а според други извън къщата, но все пак достатъчно близо. Смятат го за много сръчен, когато трябва да се запали огън, , а нощните шумове като пукането и скърцането на пода и стените и шумоленето хората си обяснявали с това, че техният домовой бърза да свърши къщната работа.“
„Виж такова духче и на мен ще ми е полезно.“ Рече Боби замислено.
„Има ги в много култури. На запад ги наричат брауни. Според легендите, стопаните, трябва да скриват храната така че брауни сами да я намерят, защото иначе могат да се обидят. Най-много обичали мляко или сметана и пресен хляб или някакъв сладкиш. А ето го и момента с дрехите – според легендите, ако стопаните оставят като дар нови дрехи това също може да разсърди духчето или пък то да реши, че сметките му със семейството са чисти и да си тръгне завинаги. Според някои митове, ядосаният брауни може да се превърне в богърт...“
„А ти виждала ли си обикновен домашен дух?“ попита Сам заинтригувано.
„В интерес на истината, не съм. Е, не се засмяхте, така че предполагам е време да пека сладки.“ Даяна потри ръце една в друга и се запъти към кухнята.
„А пай?“ Настигна я обнадежденият глас на Дийн.
„Е, може и пай...“ Рече тя и му се усмихна сладко.

Същата нощ Сам отново попадна в лепкавите лапи на поредния кошмар. Картините пред очите му се сменяха толкова бързо, че му се зави свят, а нечий зловещ, вледеняващ смях отекваше в главата му отново и отново. Хищни нокти драпаха по тялото му и се забиваха в плътта му оставяйки тънки кървави следи. Остри зъби смучеха от кръвта му...И тогава я видя...Джесика – горяща на тавана, но всъщност това бе Мадисън, очакваща той да дръпне спусъка...Не, не, жената пред него бе Руби и зловещият й смях изплъваше съзнанието му...После Руби изчезна и на нейно място се появи Хербьорг – с небесно сини очи и златно руси коси тя бе като божествено видение насред целия Ад, докато изведнъж очите й не светнаха в алено червено и неговата любима започна да се смее , а очите й изсветляваха, докато не станаха ярко жълти...
„Сам! САМ! САМЮЪЛ, СЪБУДИ СЕ НАЙ-НАКРАЯ!“ Хербьорг се опитваше да събуди мъжа, разтърсвайки го възможно най- силно, но ефектът беше нулев. Започна да се замисля, дали да не му удари някой шамар.
Хербьорг го гледаше с ярко жълтите си очи и му се присмиваше.
„Сам, не ме плаши така! Хайде, мили мой, събуде се! Това е просто кошмар, някакъв си глупав кошмар! Хайде, Сами, минавали сме през това и преди!“Молеше го отчаяно тя.
„Трябва да изпълниш съдбата си, Сами. Ти си моят шампион.“ Говореше му Хербьорг.
„САМ!Ако не се събудиш сега, почвам с шамарите! Чувствай се предупреден, Уинчестър!“ Валкирията започна да осъзнава, че нещо не бе наред, че това не бе обикновен кошмар. Преди Сам се бе будил с вик, треперещ, ужасен. Сега сякаш изобщо не бе тук и Хербьорг не знаеше как да достигне до него и да го издърпа обратно.
„Татко каза да те убия, ако не мога да те спася, Сами.“ Каза му Дийн, докато насочваше пистолета си към гърдите му. „А на мен ми писна да ти чистя бъкиите, братле.“
„Сам, събуди се! Моля те, любов моя, събуди се! По-силен си от това, Сам! Хайде , mitt hjerte*, бори се!“ Хербьорг продължаваше да го разтърсва и да го вика, с надеждата, че той все пак ще я чуе.
„Не мога да те спася от самия теб, Сами.“ Рече му Дийн и вдигна предпазителя на Колта. „Всичко щеше да е наред, ако изобщо не се бе раждал! Ще ми се да кажа , че съжалявам, но ще бъде лъжа. Винаги си бил бреме за мен, но сега е време да се отърва от това бреме. Сбогом, Сами...“
„Сам, моля те чуй ме и се върни при мен! Не ме оставяй самичка!САМ!“ Хербьорг заблъска с юмруци по гърдите му. „Jeg elsker deg**!“ Прошепна, останала без сили, а от небесно сините й очи се изтърколиха две кристално чисти сълзи и тупнаха точно върху сърцето на мъжа...
Миг по-късно, Сам отвори очи и видя любимата жена до себе си. Очите й бяха със същия пронизващо син цвят, каквито ги помнеше и от цялото й същество струеше безмерна любов.
В този момент, той реши, че Хербьорг никога няма да узнае истината за този сън.

По същото време, четири щата на изток, една жена се строполи мъртва на пода в хотелска си стая. Дванайсет часа по-късно, съдебният лекар записа в доклада си, като причина за смъртта – сърдечен удар...


*Mitt hjerte (норвежки)– сърце мое
**Jeg elsker deg (норв.) – Обичам те!

Мили мои,  

минавам набързо да ви почерпя, защото днес имам имен ден.

Заповядайте:

Студ голям сега настана
Свит на топло под юргана
Градинаря се зачуди:
"Китките ми във  градината
поувяхнали половината.
Трябва цвете издържливо,
но да бъде и красиво.
Кат' го взема във ръката
да ми сгрее то душата."
И не щеш ли - чу се звън
и пред портата отвън
той видя един пакет.
Кой изпратил е колет?
Пише - с обич от България.
И в ръцете си пое
цвете нежно, ароматно
"Зимна роза туй ще е
щом ухае тъй приятно"
Чакай, има и бележка:
"Само да не правя грешка,
но реших да ти даря
част от моята душа.
Тя към тебе е поела.

           Твоя Даниела."


Розеее   Честит имен ден! Благодаря ти за прекрасните неща, които твориш и споделяш с нас!

Честит имен Ден, Роза! Да си носиш името с много здраве! Желая ти много щастие и усмивки.

Честит имен ден, Розе! Да си ни жива и здрава и все толкова талантлива и прекрасна!   

Розичкаааа, Скъпа, Честит Имен ден,

Да си жива и здрава и винаги с гордост да си носиш името!!! А нас да радваш с огромния си талант  !!!
 
                                                                         

Поздрав с една много любима моя песен 

  Пристъпвам плахо и кротко почвам да следя, за да вляза в час с дискусията.

Честит имен ден, Зимна роза.  

Добре дошла , 'начи! Представям си отсега какъв троен рожден ден ще спретнем другата година. Все красиви, умни, забавни и скромни (подписвам се само под четвъртото качество ).

Честит празник, Розе.

Мило,
Джаредово-Самският пост в другата тема ми докара конвулсии. Имай милост!
А! Ник'во ходене към багажничето ми, моля. То е място само за спецЯлни орУжия .

Пуции   Драго ми е да те посрещна. Сестрата на братята е и моя сестра.

Розе, честит имен ден, слънце

ИрПуц, радвам се да те засека и тук

Добре дошла на ИрПуц

Благодаря за топлия прием, момичета.   Галче, трогнах се до дъно.   Да ви разкажа някой път как с батко (набори сме, но той нали е мартенец, за кво обяснявам и аз ) бяхме на мисия в Ада, а сценарият за ходовете ни се пишеше в реално време.


И аз за това се замислих.  

Добре заварила, Диана.  

Tвоите сънища са ми известни и любими . Ще чакам с нетърпение да разкажеш някой път. Пък ако те 'облъчим' достатъчно, може да стимулираме още такива. Аз доста сънувам, но не са за разказване .

Благодаря ви за поздравите, момичета 
Много сте мили 

Жалко, че и в коледния ни епизод ще има кръв  Надявах се той поне да е весел и забавен. И всъщност духчето не съм го взела като идея от Хари Потър. Измислих си го. То и не беше трудно, де, като се има предвид, че от далечни времена всички общества във вярванията си са имали домашни духове. Не е ли по-добре някои неща ние да си измисляме, а не да ги заемаме от другаде?