Защо някой няма да иска да работи?

  • 27 415
  • 358
  •   1
Отговори
# 195
  • София
  • Мнения: 62 595
Дъщеря й се дърпа за всичко. За нея е без значение какъв е, достатъчно ще й е, че започва с "пси". И не говоря за водене на дъщерята.

Не зная що за психиатър е бил този, при когото си ходила, но за мен е недопустимо един психииатър да каже или покаже, че оплакванията и разказа на пациента, са смешни.  Peace

# 196
  • Мнения: 139
Цитат
Паническото разстройство, агорафобията (отказ да се среща и да бъде сред хора)
Joy

 Интересното е,че когато тръгнат с баща и из големите магазини да пазаруват, няма ни пристъпи, ни агорафобия, може да обикаля от сутринта до вечерта.Пристъпите ги има, само като стане дума за работа.
Тайна, прави ми впечатление, (вероятно може и да греша), че си натрупала силен негативизъм към дъщеря си. Споменаваш, че сестра й е преминала през тежко изпитание, че партньорът й е насилник. Само едното от двете е достатъчно човек да "срине". Сривът става изведнъж. И повярвай ми - едно е да си в магазин, в парка, да обикаляш паркинга (да бъдеш в нета), където си незабележим, дори невидим и съвсем друго да си сред приятелите си, състудентите си и колегите си. Трябва да имаш много търпение и желание да й помогнеш да се справи с положението, а при теб, като че ли липсват и двете.

# 197
  • София
  • Мнения: 15 822
muneca de porcelana, а кой не би натрупал негативизъм за толкова години?Да не мислиш,че всичко това аз съм го гледала отстрани и не съм го преживявала?Помагам 8 години, на мен кой ще ми помогне. Или аз, понеже съм майка, съм длъжна всичко да търпя?И аз не издържам вече това положение.

# 198
  • Мнения: 662
Дъщеря й се дърпа за всичко. За нея е без значение какъв е, достатъчно ще й е, че започва с "пси". И не говоря за водене на дъщерята.

Не зная що за психиатър е бил този, при когото си ходила, но за мен е недопустимо един психииатър да каже или покаже, че оплакванията и разказа на пациента, са смешни.  Peace

Бях при истински тежката артилерия, на 4-ти километър в София, там след много зор /говоря за преди около десетина години/ се съгласиха да ме вземат с платен прием.Знам ли как съм му изглеждала, но наистина от дистанцията на времето, умирам от смях като се сетя за какви неща исках задължително да ме види психиатър.Някои от тях, бяха подобни на изброените от Тайна.

Но разликата е, че аз исках да ме видят колкото се може повече специалисти, докато дъщеря и със сигурност ще се дърпа за психиатър, например.Не виждам смисъл да я травмират допълнително, идеята ми затова е да е психотерапевт, нещо като семейна консултация в началото.
А и както каза muneca de porcelana, аз също мисля, че в някаква степен, може Тайна просто да не осъзнава какво точно изживява дъщеря и, всеки различно приема проблемите и реакциите са индивидуални.А и тя също е човек, както сама споменава, няма как да не е натрупала негативизъм за толкова години, тя ежедневно преживява състоянията на дъщеря си...
Затова нека заедно да отидат, дори е желателно и други членове от семейството да се включат в началото.
Различната гледна точка е много важна и доста по-обективна.


# 199
  • София
  • Мнения: 62 595
съмнявам се дълбоко дъщеря й да се съгласи. Ако правилно си представям нещата, аз също не бих се съгласила на нейно място - твърде дълго време е минало, вече ще съм си повярвала, че всичко е наред и че просто другите не ме разбират. и че майка ми иска да ме води "на поправка", за да ми е гадно.

# 200
  • Мнения: 662
съмнявам се дълбоко дъщеря й да се съгласи. Ако правилно си представям нещата, аз също не бих се съгласила на нейно място - твърде дълго време е минало, вече ще съм си повярвала, че всичко е наред и че просто другите не ме разбират. и че майка ми иска да ме води "на поправка", за да ми е гадно.

Въпросът е дали си вярва, че всичко и е наред, или не може да наложи на себе си промяната.По-скоро предполагам знае, че проблемите и няма да изчезнат за седмица, две, може да си дава ясна сметка колко усилия и предстоят, и просто наистина да няма сили и воля.
Според мен това, че е изнервена, по-скоро говори, че това положение и на нея не и харесва.Сериозен проблем е и това, че още не е решила дали окончателно ще се разделя със съпруга си и се върти в омагьосан кръг.

# 201
  • София
  • Мнения: 62 595
съмнявам се дълбоко дъщеря й да се съгласи. Ако правилно си представям нещата, аз също не бих се съгласила на нейно място - твърде дълго време е минало, вече ще съм си повярвала, че всичко е наред и че просто другите не ме разбират. и че майка ми иска да ме води "на поправка", за да ми е гадно.

Въпросът е дали си вярва, че всичко и е наред, или не може да наложи на себе си промяната.По-скоро предполагам знае, че проблемите и няма да изчезнат за седмица, две, може да си дава ясна сметка колко усилия и предстоят, и просто наистина да няма сили и воля.Според мен това, че е изнервена, по-скоро говори, че това положение и на нея не и харесва.Сериозен проблем е и това, че още не е решила дали окончателно ще се разделя със съпруга си и се върти в омагьосан кръг.

Много ме съмнява да текат толкова рационални мисли. Ако съвсем съзнателно мисли по този начин, досега сто пъти да беше направила нещо. Дори съвсем здрав, щастлив и самоуверен човек не мисли толкова рационално.

# 202
  • Мнения: 293
Тайна,опитвала ли си да ревнеш пред дъщеря си и да се срутиш пред нея в някакъв изблик не безсилие и тъга ? Да се самосъжалиш веднъж през сълзи и сополи пред нея и да и признаеш,че повече не издържаш ... ?

# 203
  • София
  • Мнения: 15 822
Тайна,опитвала ли си да ревнеш пред дъщеря си и да се срутиш пред нея в някакъв изблик не безсилие и тъга ? Да се самосъжалиш веднъж през сълзи и сополи пред нея и да и признаеш,че повече не издържаш ... ?

Няколко пъти, заяви ми,че циркове съм правела.

# 204
  • Мнения: 293
Тайна,опитвала ли си да ревнеш пред дъщеря си и да се срутиш пред нея в някакъв изблик не безсилие и тъга ? Да се самосъжалиш веднъж през сълзи и сополи пред нея и да и признаеш,че повече не издържаш ... ?

Няколко пъти, заяви ми,че циркове съм правела.

 Sad Ох ! При мен това подейства. Когато се срина понякога,майка ми изведнъж от позитивна и весела,усмихната се прибира внезапно вкъщи и започва да плаче. Вдига ме на крака и така се мобилизирам да я върна в усмихната,че забравям за моето падане .

Мислех,че може да не си опитала. А и нейната реакция е доста странна ... и как да кажа ..тъжна.
Когато на един оставил се по течението човек му поднесеш нещо стряскащо и шокиращо за него,той се изправя и се мобилизира. Но явно при нея не действа ...

# 205
  • Мнения: 9 990
ох, сори, че се намесвам, прекалено лично тук е станало, но и мен подобни "шамари" не ме мобилизират, напротив, сриват ме тотално, и при мен не действа такова поведение.Не, че съм легнала де, за други неща при мен иде реч.Хората са различни и различни неща им действат.На Тайна и трябва професионална помощ.

# 206
  • София
  • Мнения: 2 561
Хехе, Тайна, много е хитра дъщеря ти.

# 207
  • Мнения: 23 097
Не знам кой, от каква професионална помощ се нуждае, но за мен най-доброто което могат да направят за дъщеря си е да и покажат вратата и да я оставят сама да се оправя. На достатъчно години е и дори да има някакъв проблем, реално и е много удобно да се крие зад него (макар по описаното да прилича на чист мързел). Могла е да роди дете, но видиш ли на не може да си намери работа.

Тайна, а тя за детето си грижи ли се? По какъв начин?

# 208
  • Мнения: 3 180
Не работя, и не смятам скоро да го правя. Мъжът ми е доволен от ситуацията. Чудесно си уплътнявам времето, не се чудя какво да правя........ да не коментирам, че понякога времето не ми стига за всички приятни неща, с които обичам да се занимавам Flutter

# 209
  • В страната на бурите
  • Мнения: 1 127
На Тайна и трябва професионална помощ.

Аз подкрепям казаното.
Тайна, тъжно ми стана от постовете - и за теб и за дъщеря ти и най-вече за детенцето. Не оправдавам поведението на дъщеря ти, но си признавам, че с партньор побойник, който вероятно емоционално ме е стъпкал и с когото се събираме и разделяме, без среда и приятели цели 8 години, без самочувствие, ами нищо чудно да се превърна в копие на дъщеря ти и да нямам желание за нищо, пък камо ли за работа. Даже мисля, че работата ще ми е последният проблем, ще съм си изгубила желанието за живот, за каквото и да е развитие, абе зацикляне тотално... Мисля, че дъщеря ти първо това трябва да си върне, а ходенето по цял ден по големите магазини е поредното бягство от реалността, където умът ти е ангажиран с хилядите стоки наоколо и забравяш проблемите си.

От друга страна вие й осигурявате някакви средства за живеене (вероятно неголеми, но защо са й повече), през нейната призма нещата вероятно не са толкова сериозни и черни (ти си болна, не работиш, ама и така семейството ви оцелява някак си), няма да я изхвърлите от къщи с дете, това е сигурно. На такъв човек му трябва дълбок шамар, за да се събуди. А и тогава не е сигурно, че ще стане, ако е в такава дупка, каквато описваш.

А и за професионалната помощ - тя явно не иска да отиде, ами отиди ти, разкажи, говори с професионалист за нея, той може да ти даде истинския съвет за проблема, не ние. Или поне пък може да ти даде идея как да действаш, за която не си предполагала.  Hug
       

Общи условия

Активация на акаунт