говорене в 3то лице

  • 5 332
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • София, център
  • Мнения: 3 455
И аз не съм говорила на дъщеря си в 3-то лице, нито пък за нея в множествено число.
Нормално се обръщам към нея, откакто се е родила.
Тя също не е говорила за себе си в 3-то лице. Говореше си в 1-во лице, единствено число.

Но, всичко това, което описах, че не ми се е случвало, съм го наблюдавала при хората.

# 16
  • София
  • Мнения: 3 830
Доста ми е трудно да повярвам че има деца проговорили направо в първо лице освен ако не са проговорили в късна възраст - примерно след 2 и половина.
обено местоимението Аз се появяват още по-късно и почти никога преди 2 годинки.  Wink

А вероятно има и изключения Laughing. Дъщеря ми проговори на 1 г и 3 м и говореше, така както сега в момента говори, т.е. тя не е имала бебешко говорене (за което на моменти все още съжалявам Tired, но това е друга тема) и говореше непрекъснато в 1 - во лице. Използваше и местоименията "мой" и "мене" абсолютно на място.

# 17
  • София
  • Мнения: 1 335
И аз никога не съм говорила в трето лице и въпреки това синът ми още не говори за себе си в първо.
Говори за себе си във второ лице, а обръщайки се към мен, използва първо Simple Smile Така както е чул, че аз се обръщам към него или както е чул, че аз говоря за себе си Simple Smile

# 18
  • Мнения: 579
Доста ми е трудно да повярвам че има деца проговорили направо в първо лице освен ако не са проговорили в късна възраст - примерно след 2 и половина.
обено местоимението Аз се появяват още по-късно и почти никога преди 2 годинки.  Wink

А вероятно има и изключения Laughing. Дъщеря ми проговори на 1 г и 3 м и говореше, така както сега в момента говори, т.е. тя не е имала бебешко говорене (за което на моменти все още съжалявам Tired, но това е друга тема) и говореше непрекъснато в 1 - во лице. Използваше и местоименията "мой" и "мене" абсолютно на място.
И моята малката проговори на 1г.2мес. по този начин и с правилни окончания на повечето глаголи.Голямата също,но тя проговори късно-около 2г.Иначе едната казваше доскоро "татко ТИ" вместо татко ми,а другата казва татко СИ. Laughing

# 19
  • Мнения: 69
Аз непрекъснато й говоря в трето лице, просто не мога да се сдържа, както и едвам се сдържам да не я стисна  kiss  Дано да не е за лошо  Praynig

# 20
  • Мнения: 304
Аз говоря различно на дъщеря ми-понякога и говоря в трето лице,а понякога и говоря "правилно".Тя понякога казва "аз",понякога "Нанка(Йоанка)".племенника ми вече не говори така,а на  него никога не са му говорили в трето лице,той обаче постоянно го правеше.(почти на 4 е)

# 21
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 868
Дали родителите говорят на детето в трето лице или не има малко отношение по въпроса дали то самото ще използва трето лице. Говоренето по този начин не е грешка във възпитанието или липса на говорна култура, а напълно естествен етап от развитието на речта. Не само в българския, а и при други езици, децата първо научават да говорят за себе си с името си, и чак по-късно започват да разбират и усвояват лични, притежателни и т.н. местоимения.

В този смисъл изказвания, че нечие дете на 14-15 месеца говорело с местоимения, правилни глаголни форми и сложни подчинени изречения са ми леко смешни и неадекватни, без да обиждам никого.

# 22
  • на последния етаж
  • Мнения: 8 765
Напоследък все по-често използва първо лице, когато говори за себе си (но все още продължава да ползва и 3-то от време на време). Никога не съм й говорила в трето лице.

# 23
  • Мнения: 6 713
В този смисъл изказвания, че нечие дете на 14-15 месеца говорело с местоимения, правилни глаголни форми и сложни подчинени изречения са ми леко смешни и неадекватни, без да обиждам никого.

 newsm10 Неадекватни меко казано, направо потресаващи.... Laughing

# 24
  • Мнения: 1 441
Според много книги, когато детето е още бебе и трябва да му говориш постоянно, използването на местоимения не е правилния подход - трябва да е "Сега мама ще даде на Ники вода", а не "Сега ще ти дам вода". Така че говоренето в трето лице не само не е грешка ами и до една определена възраст си е даже по-правилния подход. И за да осъзнае детето Аз-ът си нали трябва да разбере кой е този Аз - Ники, Пепи и т.н.  Peace
Относно моя син - говорила съм му в трето лице, и все още понякога го правя по-скоро за себе си: "Мама много те обича" или "Мама ти е много сърдита". Въпреки че не харесвам говоренето за детето като за "ние" и аз съм го правила и да си призная не познавам майка, която категорично никога да не го е използвала.
А как ще проговори моя маймун тепърва предстои да разберем   Mr. Green

# 25
  • София
  • Мнения: 44 122
за първи път чувам такова нещо, никое познато дете не е говорело така, нито пък моето, но и аз винаги съм се обръщала към него, а не  в трето лице...

# 26
  • Мнения: 304
Според много книги, когато детето е още бебе и трябва да му говориш постоянно, използването на местоимения не е правилния подход - трябва да е "Сега мама ще даде на Ники вода", а не "Сега ще ти дам вода". Така че говоренето в трето лице не само не е грешка ами и до една определена възраст си е даже по-правилния подход.

Аз съм срещала обратното твърдение, като по-правилното.  Не мога да преценя къде е истината.
Хващала съм се, че без да искам смесвам и двата начина на обръщение, но все пак в повечето случаи  й говоря във 2ро лице, другото е изключение.  Проговаряйки не е ползвала 3то лице за себе си, но знае, че е Марти, казва си "Аз съм Марти". 
От по-горни мнения излиза, че проговарянето от 1во лице е по-редкия случай, не съм забелязала да е така, честно казано. Thinking
Предполагам, че независимо от старанията на майката, просто различните деца по свой начин свикват с говоренето.

# 27
  • Мнения: 445
Моето дете още не се оправя добре с граматиката и говори за себе си, както в първо, трето, така и във второ лице дори. Това не ме притеснява, тя съвсем от скоро се отпусна да говори, преди бяха 10-25 думички. Иначе много й говоря, книжки й се четат от 7-8 месечна и много й харесва, но си зависи от детето с какви темпове се развива.

# 28
  • Мнения: 579
http://www.youtube.com/watch?v=DcDWwn-o2Lk

Жалко,че не съм правила клипове преди няколко месеца...Обаче гарантирам,че говореше така.

Иначе и аз съм чела в различни статии различни мнения за това как е "правилно" да се говори на децата.Щом на много родители отвътре им идва говоренето в 3то лице,и то не само в българския език,значи може и да има някакъв смисъл,макар,че точно даденото обяснение не ми е много логично.То и моите си знаеха имената,въпреки,че казват "аз" като говорят за себе си.Пък и "кой съм аз" не се изчерпва с кое ми е името...
Не смятам,че има правилен и неправилен начин да говорим на децата!
Просто на мен лично ми е неестествено говоренето в 3то лице.

А най мразя като ме изкарат,че едва ли не лъжа.Айде,който мисли,че лъжа ако не да го докаже,поне да обясни каква полза бих имала.  Rolling Eyes

# 29
  • Мнения: 4 415
На мои познати детето говореше за баща си: Баща ти ми каза", а не "Баща ми ми каза." Това пък на какво се дължи?

Това се дължи на факта, че ти му казваш - баща ти ... еди какво си, т.е. за неговия баща. Те не могат да направят разлика между ми и ти. Т.е. за детето названието на собствения му баща е баща ти. Дано обяснявам правилно.

Същото е и с говоренето в трето лице. Примерно ако питам дъщеря ми - Йоана искаш ли...., отговора, който нормално би последвал е - Йоана не/иска.... Някъде към 3год Йоана ще се осъзнае, че Аз означава също Йоана.

На наши познати детето казваше - ще дойда у нас на гости. Това провокирано от въпроса, къде искаш, у нас или у вас. За детето отговора у нас, определено не означаваше в тяхната къща.
Както и АЗ ще дойда с МЕН до магазина - отново отговор на въпрос - искаш ли да дойдеш с мен до магазина?

Общи условия

Активация на акаунт