- Публикувана: 14 дек. 2011, 20:15 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2011, 11:35 ч.
Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 66
Тъй като лятото е далече, а роклята е лятна,ще ни я облекат и един път сега на ужким 
Прекрасен ден,къзларки!Какво сте се вкиснали от съня на Фатма 
Нека първо да свикне с тая мисъл,пък после ще е истинската сватба!Тя направи толкова голяма крачка с целувката-и сега като види Керим с малката Мукадеска,съвсем ще се отпусне 
Както Гери беше писала,коя жена не се разтапя при вида на любимия с бебе в ръцете 
Мариянка,за новата тема
Нека първо да свикне с тая мисъл,пък после ще е истинската сватба!Тя направи толкова голяма крачка с целувката-и сега като види Керим с малката Мукадеска,съвсем ще се отпусне Както Гери беше писала,коя жена не се разтапя при вида на любимия с бебе в ръцете Мариянка,за новата тема
Момичета, 
В очакване на новата серия и продължението след целувката си спомних за тези стихове
Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.
Д. Дамчнов
За мене тая нощ
е свята.
Светът е толкоз хубав, чист и нов.
В такива нощи идват рождествата
на богове, легенди и любов.
Ще коленича.
Възроден, възрадван...
Икона моя с дъхава коса!
Обичам те!
И фанатично вярвам,
че можеш да направиш
чудеса.
Г. Константинов
Поискахме да бъдем големи...
Не помниш ли,то беше първият ни миг.
Дърветата стояха страшно неми
и затова бе силен твоят вик.
Поискахме и после се уплашихме,
от забранената за възрастта игра.
Какво ще кажат нашите?Какво ще кажат вашите?
Какво ще си помисли старата гора?
Поискахме да бъдем големи...
Гората ни зарови в тишина.
Едно момче на първата си пленница,
даряваше най-нежни имена...
Къде ги беше чуло?Беше ли ги чело
във някой също забранен роман?
Или зад малкото детинско чело
се раждаха ония имена...
И неусетно станахме големи...
Сега си спомням първия ни миг-
момчето имаше безбройно много пленници,
но никъде не срещна твоят вик.
В играта вече всичко може-
дори да се играе без сърца.
И само туй остана невъзможно:
от възрастни да станем на деца.
Високо пазят имената наши
дърветата на старата гора.
Притихнали,обречени,уплашени
в играта влизат нашите деца.
Повтаря шепота гора далечна,
повтаря се познатата игра...
Повтаря се,разбира се,но вече
в гората бродят нашите деца.
Кирил Гончев
[/b][/i]
В очакване на новата серия и продължението след целувката си спомних за тези стихове
Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.
Д. Дамчнов
За мене тая нощ
е свята.
Светът е толкоз хубав, чист и нов.
В такива нощи идват рождествата
на богове, легенди и любов.
Ще коленича.
Възроден, възрадван...
Икона моя с дъхава коса!
Обичам те!
И фанатично вярвам,
че можеш да направиш
чудеса.
Г. Константинов
Поискахме да бъдем големи...
Не помниш ли,то беше първият ни миг.
Дърветата стояха страшно неми
и затова бе силен твоят вик.
Поискахме и после се уплашихме,
от забранената за възрастта игра.
Какво ще кажат нашите?Какво ще кажат вашите?
Какво ще си помисли старата гора?
Поискахме да бъдем големи...
Гората ни зарови в тишина.
Едно момче на първата си пленница,
даряваше най-нежни имена...
Къде ги беше чуло?Беше ли ги чело
във някой също забранен роман?
Или зад малкото детинско чело
се раждаха ония имена...
И неусетно станахме големи...
Сега си спомням първия ни миг-
момчето имаше безбройно много пленници,
но никъде не срещна твоят вик.
В играта вече всичко може-
дори да се играе без сърца.
И само туй остана невъзможно:
от възрастни да станем на деца.
Високо пазят имената наши
дърветата на старата гора.
Притихнали,обречени,уплашени
в играта влизат нашите деца.
Повтаря шепота гора далечна,
повтаря се познатата игра...
Повтаря се,разбира се,но вече
в гората бродят нашите деца.
Кирил Гончев
[/b][/i]
Я колко е хубаааав.
Препоръчани теми