Стиска ли ми?

# 15 20 дек. 2011, 22:13 ч.

Мнения: 6 214

От там нататък, с течение на времето блесваха все повече несъответсвия в характерите ни, в манталитета, в ценностната система и пр., за които аз просто си затварях очите. Всеки път намирах "логично" обяснение за действията му, оправдание някакво, или пък просто се надявах да се изпадаме друг път в подобна ситуация. Казвах си, важното е, че съм намерила мъжът на живота ми, от там нататък всичко ще се нареди. Да, ама не. Флорче, Simple Smile

все едно чета мои думи. И аз така буквално си му измислях оправдания, логични обяснения, "виждах,

# 16 20 дек. 2011, 22:20 ч.

Мнения: 6 214

"виждах" че при всички е така, мислех си, и не само си мислех ами така пишеше даже по женските списания, че щом е с мен, значи ме обича. Crossing Arms

Докато един ден, без абсолютно никаква идея да имам какво става, той реши да ме остави и след 15 мин. вече го нямаше. Стараем се да виждаме положителното, да не издребняваме, но като нямаме човек на среща си ползата е никаква.

# 17 21 дек. 2011, 12:37 ч.

София
Мнения: 1 178

Цитат на: pitnka??? в сб, 17 дек 2011, 11:28

Искам да се преместим да живеем дори да бъдем на квартира той не иска. Неамбициозен е ето това ме дразни в него

Ние минахме през този етап (цели 6 години се тормозих да живея с родителите му) и сега сме на квартира (3месеца), не че нещата се оправиха много, но сме по-спокойни.
Той твърдо не искаше на квартира. Един човек ни каза (и на двамата), че аз съм виновна понеже на МЕН не ми стискало да се изнеса, а той мъжа ако иска ще ме последва. Организирах нещата и той ме последва. На мъжа ми му казах,че ако не тръгне с мен, после и да иска да дойде аз няма да го допусна. Мисълта ми е, че трябва ти да действаш за квартирата.
Когато мисля за развод с него си мисля, че така ще сме самотни и двамата, а и детето е много привързано към баща си.

# 18 22 дек. 2011, 13:59 ч.

Мнения: 29

При мен решението също дойде само .Цели седем години се мъчих да сме семейство с него , не се пусна и за миг от родителите си .Когато се изнесохме на квартира той издържа само 3месеца и се върна при майка си .После нещата се влошиха подадох молба за развод .Така стана .Но дори и сега имам някакви моменти на съжаление ,аз мъжа си го харесвах , просто неисках да съм омъжена и за роднините му ,които непрекъснато ни обсебваха и имаха последна дума за всичко в нашето семейство.След развода изпаднах в депресия , дори направих опит да говорим за събиране , /за щастие неуспешен / и сега вече свикнах ,минаха почти две години .Човек не можеда живее в нерви , но развода е крайно решение , просто трябва да са изчерпани всички възможности за добри взаимоотношения.

Причина:

Причина: