Радвам се, че не пропуснах българската литература. Малко на брой книги харесах ("Яловата вдовица" например), но все пак се пречупи недоверието ми към съвременните български автори и сигурно ще се оглеждам и ослушвам през 2012 г.
Ще ми се през 2012 г. отново да има поне мъничко докосване до Южна Америка. И тъй като май нищо не съм чела от Жоржи Амаду (поне нямам спомен, а отдавна имам негови книги), сигурно ще е чрез него. Ако стигне времето, може да потърся и издадените наскоро разкази на Маркес.
В друга тема бях питала за африкански автори, но нямаше отзиви. Ако остане време догодина, ми се иска да потърся. Ако няма нещо впечатляващо, поне „бели” автори, които са живели в Африка или просто книги за Африка.
Имам нови любими автори:
Салман Рушди – заобичах го дори само с една прочетена негова книга („Срам”), следващата година ще наваксам с още, за да проверя първоначалното привличане ("Среднощни деца", "Сатанински строфи").
Ерик-Емануел Шмит !!! Една след друга прочетох 5 негови книги и направо го обожавам! Заради темите, заради разбиранията му, изразени чрез героите, заради езика му! Засега „Господин Ибрахим и цветята на Корана” ми е фаворит. Сигурно ще оставя за по-нататък да чета другите му книги, за да имам по-дълго удоволствие (но поне за „Синът на Ной” ще се изкуша скоро, защото я имам у дома).
Уилиам Уортън - някак си труден ми беше в началото и често дори ме дразнеше... Но постепенно също започнах да го чувствам близък като автор и като личност. Може би също ще отложа четенето на останалите няколко книги, за да видя след повече време как ми се струва. Досега най-много ми допадна не особено популярната „Художникът”.
Людмила Улицка – хем твърде познатото руско (малко недолюбено от мен заради натрапването на всичко руско „едно време”), хем в никакъв случай старо и досадно. Голям разказвач и познавач на човешката душа. За съжаление знам за три нейни преведени книги, две от които прочетох и една ще прочета през 2012 г. („Медея и нейните деца” ). Може би ще пробвам и други руски книги.
В друга тема бях писала, че ме впечатли поредицата „Безкрайна проза” на Леге Артис – заради това, че издават Шмит и може би заради кориците- картини, много ми харесват (разбира се не са определящ фактор). Също мисля да продължа със сравнително неизвестни автори и книги – поредицата „Съвременна европейска проза” на Колибри предлага тази възможност.
Чудя се ще дойде ли някога година, в която няма да има какво ново да чета и ще мога да се върна към четени отдавна любими автори – примерно Стайнбек, Хемингуей и др. Малко се съмнявам през 2012 г. да успея (а и чух как една библиотекарка съветва сина ми да не чете по 2-3 пъти една и съща книга, времето не стигало да се прочете всичко ново/хубаво...). Ще опитам поне малкото нечетени неща от тези двама автори да видя.
Предполагам, че ще ми се наложи да чета и детски романи. Синът ми като хареса нещо страшно много, иска и аз да го прочета. Оказа се много приятно и полезно преживяване!