- Публикувана: 20 дек. 2011, 22:39 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2012, 21:59 ч.
Как играете семейните игри?
Дъщеря ми (6г.) много се сърдеше преди, напоследък е станала дори толерантна към мен и ми пуска преднина, ако види, че губя 
На "Guess who" играехме редовно, сега на Бесеница, понякога се правя на луда и не познавам... Защото при няколко поредни загуби се сърди и то доста 
Баткото никога не се сърдеше при загуба, сега като играе със сестра си (рядко), по-скоро й пуска аванта
На "Guess who" играехме редовно, сега на Бесеница, понякога се правя на луда и не познавам... Защото при няколко поредни загуби се сърди и то доста Баткото никога не се сърдеше при загуба, сега като играе със сестра си (рядко), по-скоро й пуска аванта
Играем на едни зайци, баланс, врана, пазаруване, калинки.. все игри подходящи за възрастта му.. играем честно. Ако не може да го понесе спираме. Понякога ме бие, понякога, аз го бия. Малко си е до късмет. Помагам му с насоки ако допуска грешки в местенето или не предвижда ходове. Не мисля, че има друг начин да се научи да мисли върху играта.
Между другото "Не се сърди човече" е адски дразнеща игра... хич не мисля да я въвеждам по моя воля
Между другото "Не се сърди човече" е адски дразнеща игра... хич не мисля да я въвеждам по моя воля
За честната игра съм, сиреч без да се "даваме" умишлено. Говоря за деца по- големи от 3 годинки, които нямат нужда от помощ да си преброят ходовете и да си преместят човечето. Все ми е едно кой какво е писал по въпроса, аз не обичам децата да свикват с излишни аванси. Извън къщи няма кой да им ги дава, а и като гледам те и не страдат от това.
С баща ми, когато бях още І-ІІ клас, се млатехме на табла, шах и карти на общо основание, а играех и с трима възрастни често Реми и Белот, по- късно и Бридж. Табла- от І клас с всякакви хора. Кой ще иска да играе с мен, ако се лигавя и рева за загуби?
У нас хитрее малкият, на 5 г. е, но е по- дявол от останалите трима вкъщи. То и аз послъгвам, но по- умеренко. /Поне тъй си мисля.../ Иначе дребосът е ужасен- никога не признава, че лъже, все било случайно, даже спори, че аз не съм видяла /понеже само аз го хващам, другите мъже у нас са блейки/.
Моите деца не се цупят, като загубят. Малкото иска пак, докато спечели, малко комарджийско ми е това поведение на мен...Ще го видим. Когато децата играят едно с друго не се дават така, нищо , че имат 6 години разлика. Големият признава, че дребосът е по- късметлия. Аз знам, че и послъгва тоя, малкият, но големият е разсеян и вероятно не вижда, той не е и такава натура- да се впряга в такива игри.
С баща ми, когато бях още І-ІІ клас, се млатехме на табла, шах и карти на общо основание, а играех и с трима възрастни често Реми и Белот, по- късно и Бридж. Табла- от І клас с всякакви хора. Кой ще иска да играе с мен, ако се лигавя и рева за загуби?
У нас хитрее малкият, на 5 г. е, но е по- дявол от останалите трима вкъщи. То и аз послъгвам, но по- умеренко. /Поне тъй си мисля.../ Иначе дребосът е ужасен- никога не признава, че лъже, все било случайно, даже спори, че аз не съм видяла /понеже само аз го хващам, другите мъже у нас са блейки/.
Моите деца не се цупят, като загубят. Малкото иска пак, докато спечели, малко комарджийско ми е това поведение на мен...Ще го видим. Когато децата играят едно с друго не се дават така, нищо , че имат 6 години разлика. Големият признава, че дребосът е по- късметлия. Аз знам, че и послъгва тоя, малкият, но големият е разсеян и вероятно не вижда, той не е и такава натура- да се впряга в такива игри.
Когато беше мъничка дъщеря ми й пусках гювеч, за да се радва и да заобича победата, но ... с каката от 4 годишна, когато се роди малчо, вече играем равностойно, малчо пък нямаше време да бъде бебе - като иска да е голям - да играе и да печели и да губи! И да знае, че играта и за да я играеш, а не за да я спечелиш!
Щерката и мъжо са големи късметлии. Ако играем на Не се сърди човече, разбирайте че ми го повтарят почти постоянно, защото все ме бият 
Малкия не изпитва интерес към това. И на Монополи разцъкваме тримата, там обаче пощада няма-бия я малката както намеря за добре 
Понякога играем Скрабъл, там също я размазвам, защото все пак имам по-богат речник и по-бързо зацепвам за някои думи...ма после трябва да обяснявам, защото се почва спор "Тази дума не съществува, никога не съм я чувала" и естествено, обяснението "това, че не си я чувала, не значи, че не съществува....означава еди кво си", не винаги работи, защото се дразни, че използвам такива думи
Малкия не изпитва интерес към това. И на Монополи разцъкваме тримата, там обаче пощада няма-бия я малката както намеря за добре Понякога играем Скрабъл, там също я размазвам, защото все пак имам по-богат речник и по-бързо зацепвам за някои думи...ма после трябва да обяснявам, защото се почва спор "Тази дума не съществува, никога не съм я чувала" и естествено, обяснението "това, че не си я чувала, не значи, че не съществува....означава еди кво си", не винаги работи, защото се дразни, че използвам такива думи
Играем карти Черен Петър и една игра с пантофката на Пепеляшка, подобна на "Не се сърди човече", също така редим Мемори карти и Домино.
Аз играя честно, а дъщеря ми и татко й послъгват, като последния твърди, че й пуска аванта в името на семейния мир.
Тя тепърва се учи да играе колективни игри и понася тежко загубите, засега. 
С повечко практика ще свикне да губи.
Аз играя честно, а дъщеря ми и татко й послъгват, като последния твърди, че й пуска аванта в името на семейния мир.
Тя тепърва се учи да играе колективни игри и понася тежко загубите, засега. С повечко практика ще свикне да губи.
малкия - като види че губи и решава, че "тази игра не се брои"
обичал бил да се състезава, ама със слабички и ми казва - мамо, искам да направиш състезание по бягане, ама без бързи деца. да можел да победи завалията...
друг път се сърди, че не съм се била забавила в надпреварата по сутрешно обличане.
Не му се давам.. никой у дома не му се дава, но пък и той започна да си побеждава - рядко, ама сладко.
обичал бил да се състезава, ама със слабички и ми казва - мамо, искам да направиш състезание по бягане, ама без бързи деца.
да можел да победи завалията...друг път се сърди, че не съм се била забавила в надпреварата по сутрешно обличане.
Не му се давам.. никой у дома не му се дава, но пък и той започна да си побеждава - рядко, ама сладко.
Честно играем, чудо голямо ако някой загуби - има реванш.
Играем на "Не се сърди човече", "Домино", "Микадо", малко "Шах" и на "Черен Петър".
В началото се е опитвал да прескочи по едно квадратче, незнам дали го правеше нарочно или без да иска. Сега знае, че ако шмекерува няма да играем.
Играем на "Не се сърди човече", "Домино", "Микадо", малко "Шах" и на "Черен Петър".
В началото се е опитвал да прескочи по едно квадратче, незнам дали го правеше нарочно или без да иска. Сега знае, че ако шмекерува няма да играем.
Дъщеря ми е на 9. Играе се според правилата. Не се давам за нищо на света. Семейни игри играем от няколко години от самото начало съм и показала, че не винаги в игрите се знае кой е победителят. от малки трябва да се учат, че се губи. И моето дете се сърдеше много... не съм се връзвала на тези сцени. Сега също се сърди, но до драми не се стига.