Или мен, или гледачката. Според моите родители

Шани, кефиш ме както винаги!
На същото мнение съм и аз. Смятам, че го обръщаш на голям цирк, а то всъщност е една нормална и всекидневно случваща се ситуация.

Tosil, аз пък те разбирам  Синът ми по същия начин го гледаха бавачки и чувството ти ми е познато. Не разбирам вашите, наистина не ги разбирам, моето лично мнение е, че ти си права и че трябва да се доверят на интуицията ти в случая.
Както и да е, отказали-отказали.
Според мен първото, което трябва да направиш, е да си помислиш много хубаво дали искаш точно тази жена за бавачка. От една страна съпругът ти не я харесва, а от друга явно и ти имаш някакви вътрешни задръжки.
От моя опит с бавачките на сина ми мога да кажа, че така съм се чувствала само когато не съм била сигурна в жената. Когато попаднеш на точния човек (имах една такава, уникална жена!), просто няма такива притеснения. Иво беше на 1,1, когато трябваше да започна да го оставям с нея за половин ден и не се притеснявах. По-нататък е имало и други жени, с които пък не съм се чувствала комфортно и съм разсъждавала както ти сега.
Не искам да те шашкам сега предработно, ама помисли по тоя въпрос. Освен това при всички бавачки, които съм ползвала, никога не съм работила с познати. Предпочитам жена, с която да мога да се разделя бързо и безболезнено, ако не се харесаме. С познатите е малко по-трудно.

И ... не обръщай внимание на злобните иронизаторки. Шопинга за връщане на работа е много сериозно занимание, аз го игнорирах и сега виждам голям зор. При първа възможност ще се поправя

На мен едно не ми е ясно - какъв е проблемът ти да останеш с гледачката първите няколко пъти? Извинявай, ама ти не можеш да се организираш така че да си с детето си първите няколко пъти и то заради безумна причина като шопинга  , а се сърдиш на другите, на които това не им е задължение.

Когато оставих първото си дете на детегледачка /малката беше на 9 месеца/ си дадохме един месец заедно в къщи за опознаване. Ние да опознаем жената, нейната нагласа към детето, към хигиената в къщи и възпитанието, както и тя да опознае нас, дома ни и най-вече детето. Всичко ставаше пред очите ми : хранене, преобличане, баня, разходки, игри. Първите две седмици аз вършех всичко това- тя наблюдаваше, вторите две седмици аз наблюдавах как се справя със задачите. И през цялото време показвахме на детето, че "леля" /така си я наричаме/ е част от семейството. Когато се върнах на работа бях спокойна и можех да си върша работата без притеснения. Тази наша "леля"  /момичето тогава беше на 27 години/ гледа дъщеря ми до 3 годишна възраст, опознахме се много добре, имам и доверие за всичко. Когато трябваше да се върна след второто майчинство на работа, знаех на кого ще поверя детето си, нашата "леля" беше на линия. Аз я познавах добре, но детето не я познаваше. И отново минахме едномесечния опознавателен курс, докато малката ми дъщеря свикна с леля, спокойно заспиваше с нея, играеше си и се гушкаше в нея.
Стана малко дълго, но мисълта ми е че трябва да мислиш не как ще се справиш ти, а детенцето ти, защото стреса да остане с непознат, ще е много по-голям от твоя стрес от започването на нова работа. Ти си тази, която трябва да е моста между гледачката и детето, ти си тази която трябва да наблюдава и преценява, защото ти познаваш най-добре детето си и  неговите нужди. Как ще разбереш какво става с детето ти, ако дядо му си лежи в съседната стая?
Не обвинявай никого, отговорността за детето е твоя и на съпруга ти и вие трябва да се справяте със ситуацията. Пожелавам ти да намериш вярното решение на задачата и да започнеш спокойно работа. Успех.

Е що не четете преди да пишете бе хора ...

Гледай само да не си загубиш работата  Защото още от първия път да откажеш на шефа си ... не е много хубаво .
Колкото до бавачката - аз също съм на мнение , че явно тази жена не ти допада , на съпруга ти също . Помисли в тази посока по - скоро .

Май не съм се изразила правилно. Шопингът не ми е важен, това са шеги от страна на съпруга ми. Откакто се е родило детето, го гледам само аз. Поискала съм помощ само този път, и то стана егати историята. Е не мога да видя една жена в неделя и да й оставя детето в понеделник или вторник - не познавам някой, който да го прави. Но няма смисъл да задълбавам, мерси за отговорите.

Ако съботата и неделята са ти свободни извикай я. Бих те посъветвала първо да поговориш с нея, да й кажеш какви са изискванията ти и след това да я оставиш няколко часа единият и няколко часа на другият ден да се грижи за детето, докато си си у дома. Смятам, че колкото и да е кратък периода от време ще добиеш представа дали си върши работата добре и как я възприема детето. Защото съгласи се, че дори и баща ти, например да беше у вас, нямаш гаранция, че правилното в неговите очи, не е грешно в твоите и обратното.

  аз ли нещо не разбрах, ама нали таткото ще си е у вас другата седмица?

И аз имам усещането, че не я харесваш, и си склонна да я наемеш, само заради майка ти, да не мрънка после. 

Tosil, ако въпросната "препоръчана" детегледачка не ти вменява нужното доверие, защо не потърсиш друга такава "препоръчана"/явно е, че е не е препоръчана, а посочена като вариант/? Ниска и е тарифата ли, какво ти пречи да си потърсиш сама друга алтернатива към която няма да имаш толкова забележки, които да се насилваш да преглъщаш и така ще ти е по-спокойно. Всичко друго си е хабене на нерви според мен, след като видно е, че жената която ще гледа детето ти не ти се нрави много.

Аз също щях да стоя първоначално вкъщи заедно с детегледачката, ако имам възможност. Или да извикам някоя от бабите да го направи. Няма нищо лошо в това и не го намирам като обида спрямо професионалните качества на бъдещата бавачка. Хората в нормалните държави слагат камери вкъщи, за да следят как се обгрижват децата им от бавачките, пък голямо чудо, че аз например искам да упражня контрол за някой и друг час. Всяка нормална жена и майка според мен би го направил.  
Моя колежка, при все, че не работеше и си стоеше вкъщи, имаше две детегледачки! Те й гледат детето, а тя си гледа телевизор или чете книжка острани, или хайде - готви в кухнята.

Който плаща - той поръчва музиката.

не съм чела отговорите, но не виждам причина да не останете ВИЕ вкъщи с гледачката за известно време - по няколко часа на ден, в дните в които не сте ангажирани със срещи. Не мисля че е редно да изисквате от роднините си да го правят вместо вас, но пък и не бих Ви нарекла егоистка само защото сте попиталио дали могат да го направят за вас

   Според мен е тъпо, че вашите не искат да ти услужат. Нищо егоистично не виждам, нормална семейна взаимопомощ. Но не можеш да ги накараш насила. Викай бавачката, докато ти си в къщи за да бъдете двете, през седмицата в която бащата си е у дома също може да идва почасово и детенцето ще свикне с нея.

   И не давайте яслите като някакъв положителен опит - там стреса на детето е ужасен - да ти го изтръгнат от ръцете напълно непознати за него хора. Може нищо да не му е станало, според вас, но не му е било и много хубаво, нали... По добре да му се спести тая екстра.
 

Кой плаща на гледачката? Който плаща, той поръчва музиката...като не ти харесва, намери си друга, с която взаимно ще си имате доверие  . Бабите и дядовците не са задължени да си гледат внуците, а ако има такъв вариант, после се пускат теми, че много се месят, че възпитават детето не както трябва, че ровят и пр.

Ох, хора, става дума за елементарна помощ! Вие правите ли разлика между "някой да ти гледа детето" и някой един път да ти помогне за няколко часа? Това е просто услуга, жената не иска да й гледат детето, за целта си е наела детегледачка, не е викала баби и дядовци. Просто иска една услуга и малко помощ. Не стига това, ами майка й си позволява да се бърка, да дава съвети, да мрънка, да я изнервя, а като й се поиска помощ - ми не може. Еми като не може, съветвам авторката никакви услуги повече за роднините! Другият път като искат нещо казваш - не може. И толкова. Пак ви казвам, не приемам тази молба за "гледане на детето", а за услуга! Защото реално те няма да го гледат и да се грижат за него, просто няколко часа ще постоят, ама явно не може .