Имали ли сте такава приятелка ?

Не мисля, че за начина на изразяване са виновни родителите.Аз категорично не използвам речника, който имат майка ми и баща ми.Синът ми, който е на 20 не говори като мен.До човека си е.Не мисля и, че причината е във възрастта на родителите.То по тази логика децата, отгледани от бабите си /а те хич не са малко/ , трябва задължително да са такива екземпляри. Ако родителите са били един вид "смотани" и "немодерни", дъщерята като ученичка защо не е пожелала да се облича като децата около нея?
Аз си мисля, че тя си е такава и ще си намери себеподобен, с който ще създадат семейство.Твърде вероятно е да е по-щастлива, отколкото "нормалните" хора с драмите им, разочарованията, разводите и прочее.
А за тези примери на неработещи...Е, това си е чист мързел, и тук са виновни И родителите.Ако няма какво да ядат, и стоят на студено, може и да им се прииска да работят.

Леле, тази е тежък случай.
Вероятно е комплексирана още в детството си, вероятно родителите й са й създали зависимост от себе си, граничеща с обсебване. Тя живее техния живот, а те нейния. Вероятно и чувство за вина й се вменява. Лошо, много лошо. Защото един ден мама и тате няма да ги има, а тя ще остане сама и на произвола на съдбата.
Промяната зависи само и единствено от нея, ако тя осъзнае, че има нужда от промяна, едва тогава би могло да се работи в тази насока, но това вероятно няма да се случи.

Баща ми имаше такава колежка. След смъртта на родителите си жената влезе в психиатрия.

Имам такаква приятелка.
Обстоятелствата са идентични, баща и, Бог да го прости беше бохем с три брака, две деца официално и не се знае колко неофициално, със слабост към алкохола, песните, танците и забавите. Майка и е отчаяна пуританка, ражда я след 40 и я отглежда практически сама. Помня как на едно море /бяхме на 18/ на Златните се запознахме с едни момчета и майка и ни видя след плажа на една пейка пред хотела да говорим с тях и пред всички зашлеви на дъщеря си звучен шамар, защото говорела с момчета. Останалите екстри няма да разказвам, дълго е. Но в общи линии майка и държеше строго пуританска линия на възпитание и до ден днешен мъжете в нейните очи са странни и непонятни диви животни, към които храни неприкрита омраза.
Приятелката ми имаше късмет. И приятели. Средата беше тази, която я спаси, ние сме много близки от деца. Остана девствена до 20, имаше гадже, след това се изнесе от къщи и дойде да живеем заедно в другата ми приятелка, чиито родители бяха починали рано и живеехме там.
С днешна дата е омъжена щастливо за страхотен мъж, има чудесно дете и има живот като на кино.
Другото, което забравих да спомена беше нейната външност. Тя е родена красавица, от онези, които не остават незабелязани от мъжката половина на човечеството и на които лесно им прощават странностите и дори шамарчетата, ако много им шават ръцете, примерно.
И между другото, сега нейният съпруг е в ролята на пуритан. Той е този, който кудкудяка, ако облече някоя секси рокля, той е този, който я принуди да отреже прекрасните си коси съвсем късо и той е този, който идва на всичките ни женски соарета, матинета и прочие да се отегчава да смърт с типично женските ни теми и клюки и но има една латинска приказка, която казва "не два пъти едно и също нещо".

Имах такава приятелка с тази разлика, че беше много умна и много обичаше да чете. Книгите ни събраха - запознахме се в късното си юношество и по цели следобеди обикаляхме парка и обсъждахме книги. Тя много ме обичаше и понеже е тип личност, податлива на влияние  от значим близък, много се промени покрай мен. Първо поговорихме и решихме как да я издокараме външно - обезкосмяване, грим, прическа. Тя самата го искаше, но и лиспваше близък приятел, който да я подтикне към промяната. Беше човек, на който може да се разчита във всеки един момент, с който може да се сподели, въпреки че на моменти беше рязка и можеше да обиди много тежко.
Като студентки се отдалечихме една от друга. Доколкото знам е щастливо омъжена за единствения мъж в живота си, заради което много се радвам.
Познавам и други подобни на описаната от Светла жени, но са образовани и интелигентни. Светла, промяната трябва да дойде от нея - ти можеш само да я подтикнеш. Ако не се напъне малко, нещата няма да станат от самосебе си, нито пък ти ще я преобразиш като с магическа пръчица.

На мен ми прави най-лошо впечатление, че описаната от авторката мома не чете, няма хобита и сякаш нищо не я привлича и занимава. Според мен, тя би умряла от скука в каквато и да било компания, а и тя самата едва ли би могла да е приятна компания.
Познавам затворени девойки, обличащи се старомодно или откровено грозно, но и двете са много начетени и като седнеш да разговаряш с тях, изключваш за външния им вид. И мисля, че с отделянето им от родителите (понеже са решили да следват в друг град), започнаха да общуват с момчета, да не се обясняват на майките си публично по телефона за най-нищожната подробност от ежедневието и пр. Засега им е останал само идиотският стил на обличане и малко по-патетичното говорене, но това е по-скоро особеност, отколкото проблем. Но промяната е дошла първо отвътре, те са пожелали да се развиват.
Аз никога не съм имала смелостта да се меся на някого какво да облича или как да се държи, без да са ми искали съвет и мнение. Не може да променяш хората по свое усмотрение, защото може да навредиш и на тях, и на себе си с най-добрите си намерения.

Това е най-притеснителното. С нищо не се занимава, към нищо не се стреми, само помага у тях в домакинската работа, че и ако това не прави.... Вече 2 години след първата си работа в живота как не намери нищо да работи ? И майка й я съкратиха, и живеят само с пенсията на бащата. В мизерия, обаче избира много момичето. Показах й как да отваря сайт за обяви на работа, но тя само разглежда, където има телефон, може да се обади, но където се кандидатства през сайта- разбира се, това не е за нея. И не че няма предложения на пазара на труда за неквалифицирани, ами на нея й е по-удобно да не се получава, че да не се напряга.

Има родители, за съжаление никък не са малко, които раждат и отглеждат дете с единствената идея да не са сами и да има кой да се грижи за тях на стари години. Увреждат децата си непоправимо, ограничавайки ги по всякакъв начин и без мисъл за бъдещето на тези деца. Кой трябва да защити тези деца от родителите им и как ? В последствие те се превръщат във възрастни - неспособни да водят пълноценен самостоятелен живот, защото времето в което живеем е безпощадно.
Хора като приятелката ти наистина се нуждаят от специализирана помощ, защото това не са повърхностни проблеми и възрастта и е достатъчно сериозна. Вече е изградена като личност. Тя обаче е късметлиика, че има теб. Има хора в нейното положение , които са съвсем сами. Аз мисля, че тя осъзнава проблемите си, но и е трудно да се бори сама с тях, страхува се може би да поеме инициатива за промяна, различното я плаши. Мисля, че трябва да и се покаже, че разочарованието не е толкова страшно, че възрастните хора са по толерантни и тактични от децата. Че дори и да се изложиш понякога не е толкова страшно, просто човек трябва да опитва и да търси щастието си. Очевидно тя е и финансово ограничена, което сериозно затруднява възможността да потърси специализирана помощ и въобще да променя начина си на живот. Опитай се да я убедиш, ако е по силите ти, поне да си потърси някъква работа.  Тъжна история !

Като изчетох темата, преди да пиша, първосигнално през главата ми минаха варианти. "Ами ако ти направиш това и кажеш това, може би тя ще направи еди какво си". И осъзнах, че моята наивност също има граници. Звучи прекрасно да се впуснеш в това благородно предизвикателство, променяйки живота, визията и мирогледа на някоя нещастна женица, но на 28 години ми се вижда вече прекалено късно. Нямам такава приятелка. Не мисля, че мога да имам.
Попадала съм на момичета, в ученическите си години, които са имали нужда от насока и побутване и се е получавало. Понякога съм била директна "Грозно е да носиш маратонки за физическо с лачена дамска чанта", друг път по-дискретна "Ако направиш веждите си по-тънки ще изглеждаш страхотно" и прочее неща. Не се имам за критерии, но винаги съм смятала, че откровеното мнение е за предпочитане пред скрития присмех. Пък те, ако искат. Никой не може да накара на сила друг да се промени. Огромна разлика е, обаче да кажеш това на момиче на 16-17 години и същото на 26-27.
Една от най-близките ми приятелки беше със сериозни комплекси и леки затруднения в социалните контакти, когато се запознахме. Искаше да промени това, да преодолее проблема и бариерата между нея и останалите и го направи. Сега е ужасно красива млада жена.
Въпрос на нагласа е. Да, родителите на тази жена са допринесли много, ужасно много. Но ако тя иска да учи, да промени стила си, визията си, да излиза, да се изнесе на квартира, да бъде самостоятелна - те няма да бъдат проблем. Според мен е безсмислено да се терзаеш.

Нямам такава приятелка.
Със сигурност обаче, ако имах, нямаше да споделям живота й във форума и нямаше да се чудя как да й "помогна". Твърде самонадеяно е да си мислим, че хората имат нужда от промяната, която ние бихме им избрали.

Познавам жена, която беше много красива, много социална, много модерна, много популярна.
В един момент взе, че се "запусна". По критериите на всички останали. Няма прическа, няма епилация, няма грим, едни дрешки, като от руско списание за домакинята през 50-те години на миналия век.
След тази метаморфоза обаче вечно опияненият й от купони и нощен живот поглед се промени, озари се с някаква вътрешна благост.Сиянието идеше от нещо, което няма как да се види отвън. Жената изцяло промени живота си, намери си подбен партньор, създадоха семейство - много хармонично и щастливо. Жената беше приятелка на майка ми, впрочем, дъщеря й вече е голяма и е много модерно момиче, което изобщо не следва стайлинга на родителите си. Учи в чужбина, модерна, млада дама е.

Така че...всеки си има път в тоя живот.

Но в случая аз мисля, че тя осъзнава нуждата нещата да са по друг начин: веднъж, аз се опитвах да поведа сериозен разговор, тя каза "имам мъка, която не минава" и не пожела да говори повече. А когато на 20-год възраст аз вече имах истинска връзка с момче, тя дойде у нас специално да ме моли да го питам дали може да я запознае с някой от колегите си....искаше и тя да си намери гадже. Като гледа моите снимки с компании по екскурзии, казва "ех, колко е хубаво това...!" Но тя няма воля да извика промяната.

След като се омъжих, 3 пъти я каних да дойде в новия ми дом:
-първият път прие, но след няколко часа се оправда, че е в цикъл
-втория път (за бебето) отказа, че нямала подарък, обеща, че няма да ми отказва вече
- третия път след няколко часа отказа, защото баба й щяла да пере някакви черги и трябвало да й помага.
Аз изгубих желание повече да я каня, а чувствам, че й се иска и ми намеква.

Наскоро имах покана за коледен концерт и я поканих да е с нас - отказа, че било 23-ти вечерта и трябвало да приготвят ястията.
Имам чувството, че за най-малкото не взема решение, без да пита майка си и баба си. Майка й е притеснена, че дъщеря й не може да си намери мъж. А бабата направо я съветва ако я пожелае някой, да ляга с няго и да му позволява да свърши в нея Е, тя имаше един кандидат, но така и я беше страх да легне с него, а сега съжалява.

Аз бях доста смотана. И сега не съм от най-отраканите, но поне водя някакъв нормален социален живот за разлика от преди.
Вероятно и родителите ми са виновни, но не само, защото сестра ми не е имала такива проблеми. Но убийствената срамежливост (не позволяваща ми да попитам обект от противоположния пол, колко е часът или да седна до него в обществения транспорт) + доста пуританското, строго и асоциално възпитание са си казали думата.
Не исках да бъда такава, мечтаех да бъда друга, но до 18 години нямах никакъв шанс. Пари за фризьор или козметик не се даваха (епилация и подстригване сами), дрехи се купуваха с родителски контрол като ми се натякваше, че имам дебели крака и дупе и къси поли и опити панталони следователно не ми отиват.
Когато станах студентка, получих глъдка свобода: стипендия + страхотна приятелка. Със стипендията почнах да си купувам всякаква литература, с която да се опитвам да си самопомогна. И малко по-разчупени дрехи, доколкото ми позволяваше вече изкривеното ми мислене.
Моята приятелка, моето спасение беше купонджийката и душата на потока, всички момчета бяха влюбени в нея, а тя не беше от онези надути пуйки, които ми се подиграваха, а беше добра душа и ми подаде ръка.
Непознатото плаши, неизвестното е най-страшно, а тя по приятелски ме преведе през нещата които бях пропуснала: качи ме на маршрутка, качи ме на такси, водеше ме на всички купони и дискотеки на които тя ходеше, на маникюр, на козметик, споделяше си с мен за гаджетата си и ми искаше съвети и така се пообразовах. По приятелски ми повтаряше да не говоря така силно, дори ми показваше как било елегантно да си държа ръцете (които аз се чудех къде да дяна)  Започнахме заедно да работим докато следваме. Покрай тези излизания се запознавах и с нови хора, които ми ставаха близки. Вече имаше с кого да отида на море.
После се случи така, че продължих образованието си в чужбина и това че се справих там ми повдигна самочуствието, че мога да се справям и сама. После заживах сама и така.
Пътят е много дълъг и не могат да станат чудеса, но ако иска той прави каквото е по-силите му, търси начин. Но един добър приятел с повечко социален опит винаги може да помогне ако има желание  Но не с критика и общи съвети: направи това, направи онова...а за ръчичка да ти покаже как се прави.

Тук вече лошото е, че те са я объркали.Отначало години наред насаждаш едно поведение, виждане на нещата, забраняваш, криеш и наричаш пошли нормални за времето неща, а след това изведнъж започваш да обвиняваш човека, на когото си насаждал тези неща, че не може да си намери мъж и вече го подтикваш да го стори.Ами, откъдето и да го погледнеш е плашещо.
Нейното мислене вече се е обусловило в някаква насока и сега страхът е по-голям, страхът от непознатото..

В това и аз съм съгласна, че основната вина е на родителите.
Да държиш някой в клетка и изведнъж да го пуснеш навън, пък и да се впише в обществото и да си намери някой и то директно под венчилото.
Не приемам и мнението на бабата - така не се "връзва" мъж на днешно време.
Остави, че момичето има проблеми, но и вместо да и помогнат да се впише, са задълбочили различията между нея и другите.
Много трудно ще се оправи. За това трябва мъж, но такъв който може да оцени и плюсовете и минусите й и да я приеме и преобразува с времето.
Някои от тях след време залитат пък в другата крайност. Доста е трудно на такива хора да останат по средата.

За мен вината си е най-много в нея (в приятелката), годинките си вървят и вече 28 за съжаление си клони към категорията стара мома (има някакви прозрения в мисленето на мама и баба, ама като са насаждали 20 години едно, как сега да стане обратно, че момичето да си намери половинка)...
по-горе четох, че е писано, но и аз виждам "-" в липсата на интереси...добре де, компютър не ползва, нет не полза, само новини и някакви сериали ли гледа (ако са латиноамерикански или турски...милата ми тя  ).
Тъпо или не, но защо не отидете заедно до библиотеката, то от 1-2 книги света не се открива, но е добре да се почне отнякъде...пък и с теб до кога, колкото и да сте приятелки ти едва ли можеш постоянно да си с нея, все ще се събереш с някоя друга, с която да обсъждате децата, да ходите на купони, с колеги.
... и как така човек да няма нужда от работа  аз ли съм ужасен консуматор не знам, но ми е трудно да си представя 4 човека възрастни да карат с 2-3 пенсии, колко пари да са тези пенсии, колкото и да не харчат за "лиготии" = парцалки, грим, удоволствия, все пак за единия ток и ядене не стигат.
...и какво, ако се наложи да излезе някъде на 28 год иска пари от техните  ...да, четох че иска мнение и разрешение, което е тъпо или по-скоро тъжно

дори идеята да посетите фризьор или козметик как да стане  ти би трябвало да платиш, освен..ъъъ защо не и направиш подарък по някакъв повод РД, ИД - прическа примерно (сега ми хрумна тая идиотщина).

За мъж не знам, то те да не падат от небето, все пак трябва с нещо да го впечатли, с мълчание и примирие едва ли, то пък и робиня ли да станеш на някой, просто `щото е мъж, да му готви, чисти и тия 3 неща, само за да има мъж до себе си 

Аз не разбрах - това момиче иска или не иска да има приятел/среда/мъж/семейство/деца ?