Честна пионерска .... :-)

Ох много забавно си го описала 
/тогава със сигурност не ви е било никак смешно

Чавдар и пионер съм била, слава Богу, до комсомолец не стигнах, защото режима падна.
Нямам добри спомени, вкъщи добре ми беше обяснен фарса, още докато участвах в него, волю или не.

Абе, тъпотии, общо взето.

Аз осъзнавам, че нищо не съм усетила от "режима" 
Майка ми винаги ме е водела на църква, и в неделя, и на празници. И ми беше странно когато моя приятелка ми разказа, че били на кръщене в Рилския манастир, но дядо и, /милиционер/, стоял отвън, щото, "то нали не може да се влиза"  А пък на нас никога никой нищо не ни е  казал..
Не съм усетила върху нашето семейство никакъв натиск, в никой момент.. дори не зная членували ли са, и ако да, къде..

А спомняте ли си как внуците на партизаните и ятаците влизаха с предимство в университетите?
И в нашия малък град всяка улица на която живееше виден партиен ръководител, бивш партизанин и прочие, първо там направиха тротоари, канализациии и дървета.

Ама вижте...то и днес се влиза ей така.И работа се започва не случайно на топло място...ПредимствА ползват под път и над път и Днес, това не е било привилегия само на Онова време.
На нас не са ни рязали коси, не са ни късали нашивки, не сме усетили пагубността на този режим, защото не е прилагано върху нас чисто и просто.Това ми е чудно-двойния стандарт-за едни е било така, за други-не.И не, не говоря за партийни богопомазани секретари-те апропо и днес са с малко по-различен статус, макар и да не ги знаете кои са точно.Говоря за масата и редовия човек.

Спомням си, че една съученичка на сестра ми беше осиновена от баба си и дядо си, защото се водеха активни борци и така влезе в езикова гимназия без изпит!

"... Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притичва ...".      
Баща ми дълги години беше Партиен секретар, аз и братята ми се чувствахме, като богопомазани.
Но баща ми е много скромен човек и никога не го е изисквал от никого.
Другите по инерция си се държаха така.

Темата става жалейка по отминали времена с тъмносиня ирония. Типично!

Моята е бледо розова! Има ли значение. Били сме деца, имало е правила и ние сме се опитвали да ги спазваме и заобикаляме. Но спомените са си спомени. Синът ми днес не може да се похвали и с 1/3 от тях. Това лагер за него е нещо като казармен строй, защото го вижда по друг начин. Това което му разказвам за нашите лагери, той не го вижда днес. Вижда група деца с една две учителки, които по друг начин не могат да си позволят море, влизане под стой в морето и излизане при свирка, вечер на вечеря в ресторанта, разходка под стой и лягане. А ако някой си е донесъл лаптоп - гледане на филм или някоя игра. Тези приготовления за различните вечери, маскирането, размяната на дрехи между нас, и всякакви други щуротии той просто не го вижда.

Най-забавното в темата е, че НВО придобива съвсем друг смисъл
Поздрави от детството

Jizzlober, по ника ти съдя, че сме горе-долу един набор   (ако е от парчето на Faith, де). Та, ако е така, с теб не сме закачили и на йота от "най-веселата" част на комунизма, при нас вече беше зрял социализъм  . Доста по-хлабаво беше, поне на повечето места. Обаче това с предимствата и връзките е... как да кажа ... предимства продължават да се ползват у нас и в части от бившия соц-лагер. Понеже ни е наследено от предния режим. Живяла съм и съм учила в Щатите, в Литва и в Белгия, и в трите държави наистина достатъчно дълго, за да видя, че такова нещо като "връзки" не помага с нищо. Естествено, това с "равния старт" го няма никъде на планетата, ако си се родил в заможно, влиятелно семейство, ще си позволиш по-добро образование и повече шансове сам да си изградиш добър живот. Ама и никъде из стара Европа няма да те вземат на работа, защото си зет на едикойси. Ние си мислим, че навсякъде е така, щото това живеем, за съжаление. Доста пострада България в периода 1944 - 1990... и плашещо бавно се възстановява манталитета ни. Ама ще се справим, убедена съм. Ако не ние, нашите деца.

А за да не е само в черни краски, имам страшно романтични спомени от новогодишните тържества в актовата зала на училището   Правехме програми, имахме си група за "модерен балет", хореографията измисляхме от тук-таме видени клипове на Ким Уайлд и СС Кеч (по Първа програма на тв  ). Бройкахме момчетата и ги канехме на балади на "Скорпионс" (това можеше в по-късните часове). А помните ли самоотчетите на пионерите?! Аз веднъж най-нагло излъгах, че съм предала на училището 3 саксии със засадени от мен цветя, понеже не се сещах какво да пиша  .  

Fortune, моля моля, нищо синьо, да не говорим за тъмносиньо, аз съм убеден центрист    
Naddya, изпреварила си ме, макар и с обратен знак. Точно щях да напиша нещо по повод сина ми и как ужасно се радвам, че ще чете за този период само по учебници.

И е така и не за всеки Е така.Аз разбирам напълно какво ми казваш, още повече, че по-голямата ни част от трудовия стаж е сред западняци, а пък съпругът ми работи навън достатъчно, за да е наясно какво се случва.И там има връзки, само че не са на принципа на зетя и сватя, а на друг.
Иначе си права, по Мое време не бе Никак строго, лошо и т.н.Но пък и нашите-тяхното детство-юношество и зряла възраст, предвид, че не са активисти, комунисти и прочее -исти-не са усетили  сопата, учили са, чели са книги, слушали са музика и да-късали са им дънките и т.н.Баща ми е осъмвал в районното като младеж, ама и мъжа ми е осъмвал, апропо...младежки щуротии.

Модерен балет и Вега...Вега ли бяха-първите нашите, тип балета на Слави, хахаха.Донесоха у нас календар с тез девойким по трика някакви и ленти на главите.Много висока летва ми се струваха.
Отделно си спомних за Златните момичета на Нешка и как тренирах аз тогава, защото под давление на медалите им се записах на художествена гимнастика с такъв хъс.

Глупости, къде видя жалеене точно.Това са просто Спомени бре, хора.Факти разни.Никой не е рекъл, ехххх, как искам да се върне това време, охххх.Пак да кажа-всяко време има своите трудности, лоши моменти и жертви.И днес има.

А спомняте ли си стипендията за отличен успех. 10 лв. беше. Щом я вземехме отивахме с приятелката ми в Шератон във виенската сладкарница и си поръчвахме огромна мелба - точно 10 лева. Ядяхме си я в компанията на чуждестранните годти на хотела и си мечтаехме.

аааа, да, но пък не помня точно колко беше. Пък то и днес има такава де...за студентите май, не знам, аз съм задочник била.
Мелби-екзотика имаше и на Магурата.Но точно този период, леко преходния ми се губи как беше.
Помните ли как си презаписвахме касетки-от двукасетъчен касетофон-мега гъзарско да имаш или ги слагахме един срещу друг за запис и не шуквахме през цялото време.Звукът после бе потресающ.