Ревността е чувство, причинено от несигурност и страх от загуба. Но е илюзия да смяташ, че партньорът ти е в кърпа вързан - заблуда, понякога с тежки последствия. Така че доза ревност освен нормална, може и да е доста здравословна за една връзка. Мине ли обаче едни граници - става точно обратното - руши връзки.
- Публикувана: 27 дек. 2011, 23:03 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2012, 19:49 ч.
"Отело" или точно обратното!?!
мм, аз пък съм точно обратното. не ревнувам, ама хич.
Какво е правил, прави - ми негова си работа.
А дали той ме ревнува. Не мисля.
Може ли някой да обясни, с какво точно ревността е здравословна и полезна за връзката?
Ревността е чувство, причинено от несигурност и страх от загуба. Но е илюзия да смяташ, че партньорът ти е в кърпа вързан - заблуда, понякога с тежки последствия. Така че доза ревност освен нормална, може и да е доста здравословна за една връзка.
Липсата на всякаква ревност ми е непонятна.Смятам,че такива хора са оперирани от чувството на любов към другите.
Проявената в разумни граници ревност показва ,че на другия чат-пат му трепва под лъжичката да не те загуби.
Липсата на всякаква ревност ми е непонятна.Смятам,че такива хора са оперирани от чувството на любов към другите.
Аз спрях да ревнувам.. жена ми също.. казвал съм ви и друг път.. инак отдавна да се бяхме разделили.
Ако шещ ми вярвай, но липсата на ревност е много по здравословна от наличието на такава.. въпроса е да успееш да си настроиш мисленето.
И си в пълна заблуда Краси.. това да обичаш някого не означава че го притежаваш.. дори капката ревност, може да се окаже камъчето дет ще обърне каруцата.
В момента ревнувам единствено щерките от сополанковците покрай тях .. но това е друг вид ревност!!!
Проявява някаква само, ако има конкретен повод. Проявата е под форма на шега.
Поводи не давам напоследък не ми е до това.
Ревността явно трябва да бъде определена на подформи- това не ревнувам или ревнувам е пресилено. Да не се вглеждаш във всеки детайл и да не следиш като империалист половинката е съвсем нормално поведние, ако на това му викате липса на ревност, то тогава и ние си нямаме хабер- що е това ревност.
Това последното е болестно обсебващо състояние. Леката доза ревност, съществува и не е задължително тя да е само към любимият/мата.
Соте, ти говориш за болестната ревност, Краси за друго. Чувството на притежание не е свързано само с ревоността , а с доста по-сериозни психически отклонения, но често се използва като обяснение за проявата на вид патологична ревност.
Липсата на каквото и да било...хайде не ревност, че явно понятието "вади очи", а заинтересованост към партньора не дава свобода /защото по принцип в една връзка тя би трябвало да си съществува в някакви граници/, по-скоро носи доста тягостно чувство - на безразличие, то също наранява и то доста. Защото да обичаш нещо или някой не предполага безразличието, нали? Явно самата дума ви плаши - ревността има широспектърни прояви и то не задължително те да са болестотворни.
Та значи не проявявате ревност в болестотворният смисъл, но пък и не сте безразлични, нали?
Поводи не давам напоследък не ми е до това.
Ревността явно трябва да бъде определена на подформи-
това не ревнувам или ревнувам е пресилено. Да не се вглеждаш във всеки детайл и да не следиш като империалист половинката е съвсем нормално поведние, ако на това му викате липса на ревност, то тогава и ние си нямаме хабер- що е това ревност. Това последното е болестно обсебващо състояние. Леката доза ревност, съществува и не е задължително тя да е само към любимият/мата.
Соте, ти говориш за болестната ревност, Краси за друго. Чувството на притежание не е свързано само с ревоността , а с доста по-сериозни психически отклонения, но често се използва като обяснение за проявата на вид патологична ревност.
Липсата на каквото и да било...хайде не ревност, че явно понятието "вади очи", а заинтересованост към партньора не дава свобода /защото по принцип в една връзка тя би трябвало да си съществува в някакви граници/, по-скоро носи доста тягостно чувство - на безразличие, то също наранява и то доста. Защото да обичаш нещо или някой не предполага безразличието, нали? Явно самата дума ви плаши - ревността има широспектърни прояви и то не задължително те да са болестотворни.
Та значи не проявявате ревност в болестотворният смисъл, но пък и не сте безразлични, нали?
Липсата на каквото и да било...хайде не ревност, че явно понятието "вади очи", а заинтересованост към партньора не дава свобода /защото по принцип в една връзка тя би трябвало да си съществува в някакви граници/, по-скоро носи доста тягостно чувство - на безразличие, то също наранява и то доста. Защото да обичаш нещо или някой не предполага безразличието, нали? Явно самата дума ви плаши - ревността има широспектърни прояви и то не задължително те да са болестотворни.
Та значи не проявявате ревност в болестотворният смисъл, но пък и не сте безразлични, нали?
Форти..не всичко беше по мед и масло.. минахме и двамата през ада.. който го е преживял знае за кво говоря.. начина да продължим заедно беше един.. ми получи се.. не ми пукаше тогава.. вече съвсем.. пък който реши може да стане и да си тръгне без драми.. не е необходимо жената да се съобразява с мен или аз с нея..
Да, май не сме си безразлични щом още сме заедно.. инак поводи за ревност постоянно давам.. както и на мен ми дават.. въпроса е да не се прекрачи границата.
Аз съм отвратена от ревността като качество. Живях с един такъв ревнивец известно време - то не бяха цупеници, че някой ме загледал в кафето, че като съм се разминала с някой сме се допрели (знаци ли сме си правили?), скандали, че съм закъсняла с 5 мин. след работа.... все му давах поводи на горкият. Сигурно трябваше да стоя само у дома забулена и без телефон, за да е спокоен. Е, благодаря, няма начин!
Като казвам, че не съм ревнива това не означава, че не обичам мъжът ми. Означава, че му вярвам. Досега за 8 години не ми е дал повод да се съмнявам в него. Нищо, че сме разделени в по-голяма част от времето, тези неща се усещат и от разстояние. Мисля и аз не му давам поводи. Понякога се шегуваме със ситуацията, но само толкова. При първи прояви на ревност бих си плюла на петите. Нямам нужда от такова "четкане" на самочуствието или доказване в любов. Има си и други, по-приятни начини.
Като казвам, че не съм ревнива това не означава, че не обичам мъжът ми. Означава, че му вярвам. Досега за 8 години не ми е дал повод да се съмнявам в него. Нищо, че сме разделени в по-голяма част от времето, тези неща се усещат и от разстояние. Мисля и аз не му давам поводи. Понякога се шегуваме със ситуацията, но само толкова. При първи прояви на ревност бих си плюла на петите. Нямам нужда от такова "четкане" на самочуствието или доказване в любов. Има си и други, по-приятни начини.
(когато ми ангажира времето) и т.н.