Свръхконтрол от страна на майка ми

Финансовата/жилищна зависимост води до политическа зависимост - научих този урок още като тийнейджър и затова още на 18 се изнесох и дори за момент не съм съжалила. Докато живееш под нейния покрив, все ще те командори. Когато си отделно, можеш да й теглиш една (с извинение). В твоята ситуция каквото и да предприемеш, нейното поведение ще те дразни. И след една възраст да знаеш, че не можеш ги промени. Става само по-зле.
Имаш да преживяваш раздяла и да се справяш сама с дете, достатъчно нерви са ти на главата, не ти трябва и тя да ти докарва нови. Съжалявам, че ти е майка и говоря така (и моята е донякъде такава, но при нея поне игнора работи). Стани дебелокожа за отоплителния сезон и после - по-далеч от нея.

И от опит споделям, колкото по-отрано спрете да давате информация, толкова по-добре. Щото то не може години да си споделял с майка си и после изведнъж да спреш и да очакваш тя да го приеме. Аз свикнах майка ми от малка, че не желая да ми се меси. Никога не съм споделяла с нея, защото каквото и да й кажех, го обръщаше срещу мен. Така тя постигна това, че не знае и копче за личния ми живот и вече се е примирила (и ме е обявила за лоша и студена). Аз "постигнах" частично отчуждение с майка си, но поне вече и само едно скръцване със зъби е достатъчно, за да и сецне потока от въпроси съвсем в зародиш.

Ох, недей такива страшни мисли да споделяш...Имам дъщеря, не искам нито частично, нито пълно отчуждаване...Аз лично бих страдала много ако ми се случи...
А иначе и нашата баба си е властничка, ама вече се е кротнала заради годинките

Майка ми е ужасно властна натура. Все тя най-разбира, и знае кое е правилно и кое не. Навремето, в ума си я наричах "генерала". Аз съм възпитана в послушание  Майка ми тотално беше объркала респекта и страха. Винаги е била супер строга, вярно слушах, нямали са проблеми с мен, никога за нищо, но аз не я уважавах като родител, аз я слушах, защото ме беше страх да не ме навика. Така израснах комплексирана от мисълта " това дали ще е добре, дали майка ми ще го одобри". Всяко нещо, което започвах беше все с мисълта дали майка ми ще е на същото мнение. Това много ме потискаше. Иначе имах свободата да избирам с какво да се занимавам, какво да уча, кога да уча, пускаха ме и да излизам. И така, завърших училище, поживях в чужбина и "пораснах",  вече не и се давам да ми се налага и да се опитва да ме контролира, но това ми коства няколко години. Дори след като се омъжих ( живеехме при тях в началото ) се опитваше пак да ме контролира . И сега се опитва да се държи с мен като с 15 год., обаче не и минават вече номерата. Това си е до характер. И въпреки това много си я обичам, помага ми безкрайно много за детето, помагат ми и финансово.

Морги, ама то не е казано, че и при вас ще е така. Аз много обичам майка ми и въпреки всички "похвални" неща, дето изписах за нея, тя е прекрасен човек. На нея проблемът й е негативизмът и соц възпитанието да се свива. Тая глупост за сакън да не кажем нещо хубаво, че да не чуе дяволът малко или много обобщава мисленето й - не се говори за хубавите неща, не визуализираш хубавото, че да го "дръпнеш" към теб, вижда се предимно лошото у хората, нон стоп критикува.
Освен това като характери сме пълни противоположности и докато аз се старая някак да я приема такава, тя не може да се примири с това, което съм аз. И така постепенно аз започнах да се свивам и пред нея съм винаги на отбранителна позиция.
Някой, май Луда, беше писал в съседната тема как родителите ни са виновни за 50% от неуспехите ни и съм напълно съгласна. Трябва да вярваш в детето си, да му даваш криле, да го насърчаваш да е себе си и да не се срамува от това, да му показваш колко го обичаш. Моята майка с критиките си към мен успя само да ми набие хиляди комплекси още от най-ранна възраст, с които и до ден днешен се боря. И в съзнателна възраст пак трудно се преодоляват. А комплексираният човек успява по-трудно във всички области от живота.
То не че е лесно да възпиташ едно дете, не опира само до горенаписаното, но аз лично най-малкото за това ще се старая - синът ми да не е комплексиран и да вярва в себе си. Защото ако ти сам не вярваш в себе си, как да накараш и другите да повярват?

Кам, Мак,знам тези неща...ама пусто, от време на време се усещам, че ставам ужасно-отвратилено-властна като...майка ми! И вечно ме е страх, че съм прекалила....и не ми пречи да се извиня на щерка ми. Майка ми в такива случаи ме е гледала така  - Ама как ще се извиняваш на дете? Майката е непогрешима! И тази несигурност до колко да съм строга и до колко да отстъпвам ме прави  Затова не искам да губя връзка с дребната...нищо, че е още дребна...Ууууф, сложна работа е това с родителство, контрол, отговорности..направо..

Благодаря ви за новите мнения по моя всекидневен проблем  .

И по отношение на възпитанието на моето дете, майка ми се меси много и, разбира се, имаме много разногласия.

Аз съм възпитана като страхлива и нерешителна, а не искам детето ми в никакъв случай да става такова.(Тя не може да разбере, че аз не съм длъжна да съм като нея, и детето ми не е длъжно да бъде като мен  )

Отделно майка ми е ужасен песимист, според нея всичко е лошо и ни чака още по-лошо, а аз се старая да откривам хубавото във всяка ситуация

Моята също много се меси във възпитанието на детето ми.Просто аз не мога да съм родител на детето си,кара ме да се чувствам така все едно съм му по-голяма сестра.Това,че съм в подобна ситуация не й дава право да го прави,но...иди обяснявай на радиото.Като захвана темата стигаме до скандали,казва като не ти харесва знаеш къде е вратата и е права до голяма степен.Незнам объркана съм и все тъпча на едно място,защото знам къде е вратата,но няма къде да отида.

О, да, и на мен в къщи много ми се месят във възпитанието, затова онова дребното расте супер лигаво, защото каквото и да кажа аз, все някой след мен се намира да има по-правилна преценка за ситуацията и да се обади, така моята дума никога не е последна. Карам се, обяснявам, те си знаят тяхното. А майка ми ми с меси само за храненето, сакън да не остане детето гладно. Ми като ми се лигави и не яде ще седи гладно..... ааа не, "щом не яде сама, ще я храним, така ще си спестим много нерви" е мотото на майка ми .... с това мислене онова ще продължава да се лигави и да къса моите нерви, защото аз не искам да я храня, не е бебе 

Макче, вярвай ми, че да спестя крясъци и викове вечер съм готова да я нахраня.....Защото има моменти, в които не издържам на кошмара, наречен - време е за ядене!!!
Доскоро, вярвай ми, молех майка ми да я нахрани само и само да приключи това изтезание по-бързо и да се приготвят чанти-манти и т.н......Защото като не вечеря после не може да заспи понеже е гладна. Ако проявя твърдост и не й дам да яде..започва едно въртене до към 1,00 през нощта...Резултат - в час спи, господина ми прави забележка, че е разсеяна и всичко става просто параграф 22!!!!
Та, затова съм навита който и да е да я нахрани, за да има мир! И това май е момента, в който сме единодушни с майка ми, че няма какво да се направи....Сори за спама...

Уффф, това с храненето наистина е ужасно…   И моят дребус е много злояд и тотално ми е писнало да се занимавам с храненето му! Така че съм го оставила вече, ако ще да гладува, не ме интересува!   Ми така де, аман, на 4,5 години е, не може все майка му да го храни. Обаче майка ми като се намеси и става леле-мале!   Не можело детето да стои гладно. И редовно го тегли и мери и ми съобщава как е качил само примерно 100 грама за година и не бил порасъл и всичко това било от недохранване. Нямал и силички заради неяденето, ще кажеш, че нарочно го държа на ръба на оцеляването.   И като е при нея, да си се занимава и да го храни, няма какво да направя. Но като си е при мен детето, няма шест-пет!
Между другото, когато огладнее солидно, си яде. Така че всичко е лиготия и изобщо нямам намерение да го свиквам да ми капризничи или да се прави на бебе.   След градина винаги е озверял от глад и тогава нямаме проблеми с вечерята. Но там имат някакъв хипер странен режим, в който им дават следобедна закуска в 3, много малко след обяда, и той обикновено не я яде. Аз го взимам най-рано в 6:30, докато се приберем е 7 и докато сервирам, той е готов да яде всичко (след толкоз часове неядене).  Така че когато са гладни, децата си ядат.

Морги, един-единствен път съм го оставяла да си легне гладен (ама много бях побесняла) и беше голяма драма. Вика ме, хленчи, че бил гладен, но бях твърдо решила да му покажа, че като не си е изял демонстративно вечерята, няма да му се сервира по никое време, още по-малко пък по поръчка нещо, което го няма налично сготвено. В крайна сметка заспа, но друг път не сме стигали до там. Но ми беше много мъчно и дано не се налага пак...

Кам, това е положението като се намесват баби...Когато дребната беше много дребна винаги изпадах в нервна криза кога додеше време за храна. И оттогава майка ми се зае с нахранването...Но аз там нямам проблеми - с майка ми единодушно махнахме нахранването от друг човек (в неделя имаше изключение щото дребната с темп, мрънд и тогава баба й се смили).
Вече взех да затварям око, две на разните дрязги между дребната и баба й.....Но тя преди няколко дни ме попита как съм оцелявала като дете, когато между мен и баба й не е имало никого ...Щото сега аз съм буфер между двете...Е, това е положението с властта!
Драмата при нас е изнесена вече на тема учене. Щото дори и ваканцията трябвало да се учи..и там вече аз побеснявам и обяснявам що е то ваканция...ама с баба-учителка спор нЕма!

При мен е същото, само че лошото ченге е баща ми. И майка ми с това, че за всичките 20 години, през които живях при тях, не го спря, ами го остави да ни черни живота. Избягах от нас с първия срещнат и ей го резултата. Ранен развод и безкрайно труден живот. Сега, като гледам приятеля ми, ги разбирам тия неща. Винаги съм ги обвинявала родителите ми, сега - все повече и повече... Това е в моя личен случай.. но съм съгласна.
*Мак, не храни 6 годишно дете, плс....Не че аз понякога не бутам по някоя лъжица в устата, но .... стягайте ги тия баби, леле.... А при нас с бабите е ужас, сори за офф-топика - на майка ми и баща ми - единствено внуче, на бившите свекита - единствено внуче, на майката на приятеля ми - единствено внуче. Е 3 баби са, и на трите е единствен. Бррррр.... Ама аз не им се давам;)

Колко си приличат с на някои от съфорумките животите ни.Поне от разказаното до момента това ми прави впечатление,някои неща съм ги писала все едно аз.

И на нас храненето ни е основен проблем. Майка ми обожава да я гони с яденето из къщи, из двора, при кокошки и къде ли не, от което аз меко казано  . Иначе и ние не ядем по цял ден и после понякога ядем по нощите, щото няма как ...

И аз да се включа, слава богу моите родители не са властни, но са от тия дето мрънкат и казващи - нали ти казах, но си ги обичам безкрайно, въпрки че не винаги сме на едно и също мнение.
Но моя проблем е храненето. Пробвала съм като Кам веднъж не дадох вечеря и легнаха гладни - ефект никакъв. Случвало се е и да съм ги пращала гладни и към 11.30 идва голямата най-вече и си изяжда вечерята. Вярно е,  че връщайки се от градина са озверяли от глад и съм им давала зелен фасул, който в друг случай е бил отказван.
Е сега не си лягат гадни, но след  от моя страна и изхабени нерви и прижки на езика, ама защо всеки път като се сяда на масата трябва да се яде винаги с викове или наказания - в леглото без вечеря ?