Цели четири свещички ще духнат ФЕВРУАРЧЕТАТА всички!

Ето ги и двете ми слънчица.

Едиповият комплекс се изживява между 3 и 6-годишна възраст, след което се появява латентна фаза. Това е период от емоционалното развитие на детето, в който то изпитва чувства на нежност и любов към родителя от срещуположния пол и същевременно чувство на враждебност и конкуренция към родителя от същия пол. Този етап е фундаментален за бъдещото психичното развитие на човека. Това е и периодът, в който детето преоткрива удоволствията, които изпитва тялото.
Ерогенни зони съществуват още от самото раждане. В началото детето се храни с биберон, но после  потребността от хранене се заменя само от биберона, защото то  изпитва удоволствие от самото смучене. Устата е снабдена с рецептори и става ерогенна зона. Бебето смуче пръста си или биберон, за да се успокои и да се почувства приятно.
От майката идва храната, любовта, грижата и топлината, а от бащата – силата, защитата, сигурността и правилата. Когато детето се роди, то е най-близо до майката, а бащата остава встрани. Той помага и се грижи за двамата, но по-късно трябва да ги раздели. Така се появявя триангулация майка-баща-дете. Триангулацията е явление, което присъства навсякъде в живота (шеф-колеги-ние).Разликата между психоза и невроза преминава през тази способност за триангулация. Ако не преминем успешно през Едиповия комплекс в детството си, ставаме невротици. Липсата на триангулация води до патологични отклонения. Такива са децата аутисти, които остават извън Едиповия комлекс.
Съществува разлика при преминаването през Едиповия комплекс при момичетата и момчетата:
● Момчетата са повече свързани с майките си още от самото раждане. Те изпитват нежни чувства към нея още от началото и не се налага промяна в обекта на любовта.. Този период преминава в няколко етапа:
1. Откриване на удоволствието. В началото случайно момчетата откриват частите на тялото, които им доставят удоволствие. Започват да си играят с тях и да се изследват. Паралелно с това те наблюдават и анализират особеностите на другия пол. Започват да задават много въпроси за това, каква е разликата им с момичетата и защо има такава разлика. Поради наличието на много табута и псевдоморал по темата, отговорите често биват заплашителни и враждебни. От това произтича и следващият етап.
2. Кастрационен страх. Поради страх, неудобство или незнание родителите или възпитателите отклоняват въпросите на децата за разликата в половите органи. Липсата на информация води до догадки и фантазии, че при момичетата половият член не е пораснал или е отрязан. Тогава те започват да изпитват страх за собствения си полов орган.Когато възрастните забележат, че детето си доставя удоволствие, те в повечето случай изпитват ужас и категорично забраняват на детето да се самозадоволява. Заплашват ги, че „ще им изсъхне“ и други подобни, което още повече засилва кастрационния страх. Внушават им, че това не е редно, насаждат табута и чувство за вина, което може да има много негативни последици в бъдещото им полово съзряване.
3. Забрана за инцес. Това е забраната за кръвосмешение, която възрастните трябва да поставят много ясно и категорично. При децата инцеса се изразява в желанието да се оженят за родителя си. Те задължително трябва да чуят: „Ти не можеш да се ожениш за майка си!“ и да се обясни забраната, за да не се подхранват грешни илюзии. Това не трябва да е еднократен разговор, а много обяснения, за да могат да осъзнаят този факт постепенно, но ясно.
4. Окончателна идентификация. Това е идентификацията с бащата по черта. „Като порасна, ще стана като татко!“ Момчетата несъзнателно започват да се отъждествяват с бащата и по този начин те поемат вече житейската си роля на мъж и баща. Любовта им към майката постепенно се измества и се освобождава място за други жени в понататъшния им живот.
Успешното преминаване през Едиповия комплекс е важно условие за бъдещото им правилно психологическо развитие.
При момичетата характерно за Едиповия комплекс е смяната на обекта на любовта. Като бебета те есествено са постоянно свързани с майката, но към 3-годишна възраст те насочват чувствата си към бащата или роднина от противоположния пол. При тях също се наблюдават няколко етапа:
1.   Откриване на част от тялото, която носи удоволствие. Играят с нея и се самоизследват.
2.   „Завист към пениса“ - това чувство се заражда, когато установят, че момчетата имат пенис. Първоначално те забелязват, че момчетата пишкат прави, наблюдават ги и виждат разликите между половите органи. Появява се желанието и те да имат и магат като момчетата. Откритите различия провокират у тях много въпроси:“Защо аз нямам?“, „Дали майка ми има?“ Ако не им бъде отговорено на въпросите, те изпадат в догатки и страхове, че нещо не им е наред. Когато  родитилите и възпитателите се осмелят да им обяснят разликите, те в повечето случаи наблягат на детеродната способност на жената, но това не успокоява момичетата. След като се убедят накрая, че всички жени, включително и майка им, нямат полов член, те насочват своята обич и внимание към бащата.. Характерни за този етап са игрите на „майки и бащи“, в които те проиграват бъдещите си функции в живота. Във въображението им ролята на съпруг играе бащата и те често афишират желанието си да се омъжат за него.
3.   Забраната за инцеста и тук е задължителна. Трябва ясно да им се каже, че НЕ може да се омъжат за баща си, защото е забранено, не е редно и никой не би трябвало да го прави.
4.   Идентификация с майката по черта. В даден момент и момичетата осъзнават, че искат и трябва да станат „като мама“. Започват да подражават в поведението и външния си вид на майката, а бащата остава на заден план. Те навлизат в бъдещата си социална и житейска роля.
И при момичетата и при момчетата краят на Едиповия комплекс настъпва когато навършат 6-7 години. Тогава се появява  „свръхаза“ т.е. Съвестта, която е вътрешната инстанция регулираща емоциите. Успешно преминалите реализират нормален сексуален живот като зрели хора. Проблеми могат да се проявят в тези семейства, където един от родителите липсва и децата нямат подходящ пример за функциите на даден пол и семейната структура