Близки ли сте с роднините си?

  • 12 563
  • 95
  •   1
Отговори
# 15
  • Майничка
  • Мнения: 12 582
С повечето се виждаме и събираме често.
Не че с останалите имаме лоши взаимоотношения, но живеем в различни градове (и страни), та повече контактуваме по телефон и скайп, знаем си новостите. Децата ми ги познават по име и снимки, техните нас - също, ако минават през града ни, непременно се обаждат (предварително) и се отбиват у нас.

# 16
  • Мнения: 135
Ох Касита.. за скромните си години се нагледах на какви ли не жалки истории.. едните си завиждат.. други не могат да си поделят рухналата къщурка на село.. трети пък таят вражда от детските си години.. често се превръщаме в жалки човечета поради твърдоглавие и суета.. гордостта пък пречи с пълна сила да преглътнеш обидата.
Да не говоря как две сестри щяха да се избият в едно село, щото за едната бил женен, пък спял и с другата некакъв тъпунгер.
Хората сме алчни и злобни.. способни да разрушим всякакви взаимоотношения.
Един такъв роднина го погребахме на Коледа.. и кво..злобата и алчността си я отнесе под земята... единственото което постигна е омразата между братята и сестрите му.. жалко е нали.
За съжаление често срещано явление при нас българите.. най жалката картинка е като се изпокарат събрани по някакъв повод.
Колкото хора..толкоз проблеми и лични драми.. вместо да си помагаме в трудни моменти, все гледаме да се прецакваме и надцакваме един друг.. характерна балканска черта. Naughty

# 17
  • София
  • Мнения: 23 097
Имам майка и баба и много ги обичам. Говорим си всеки ден, по няколко пъти. Виждаме се винаги, когато можем, тъй като сме в различни градове.

# 18
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Имам по- малки брат и сестра. Много се обичаме и се търсим. За съжаление, не се събираме много често, т.к. сме разхвърляни в различни страни, но поне сме на един континент.С баща ми, жена му, свекърва ми също сме в прекрасни отношения. Винаги, когато можем, се събираме всички заедно, като към тайфата се присъединяват и родителите на снаха ми /жената на брат ми/. Не мога да си представя да сме скарани, да не си говорим и подобни саги, на каквито, за съжаление, ежедневно ставам свидетел, волно или неволно.

# 19
  • Мнения: 1 564
С майка ми и сестра ми съм близка.Чуваме се всеки ден по няколко пъти. WinkМного си ги обичам и двете,връзката ни е много силна.

# 20
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
С всички поддържам дипломатични отношения. Много близка съм само с брат си.

Цитат
За съжаление често срещано явление при нас българите.. най жалката картинка е като се изпокарат събрани по някакъв повод.

А това го има в едната ми рода - ужасно е, едно надвикване, едно чудо... За човек като мен, който рядко повишава тон, идва в повече.

# 21
  • Мнения: 581
Най-близка съм с родителите ми и със семейството на сестра ми. Освен с тях поддържам много добри отношения със сестрата на баща ми и със сина й. Майка ми няма братя и сестри, но има огромно количество първи братовчеди. С няколко от тях също сме в прекрасни отношения и често се виждаме, други пък даже не познавам, но не заради конфликти, а поради отдалеченост. Имам си и няколко втори братовчеди, с които много се обичаме и редовно общуваме.
На всичките си роднини, с които съм в добри отношения мога да разчитам, както и те на мен.
Много рядко прекарвам някой празник с роднини (ходя само на рождени и имени дни), но през лятото вуйчовците ми организират страхотни роднински сбирки и там присъствам задължително.

# 22
  • Мнения: 2 135
Едно дете съм, нямам брат,сестра, нямам и роднини,освен един братовчед,
с който се виждаме при възможност.
От страна на съпругът ми - само със сестра му,/ а те са голяма рода/
След загубата на родителите ми осъзнах значението на "кръвна" връзка.

# 23
  • Мнения: 4 068
С роднините на баща ми не поддържам никаква връзка. Нашите са разведени и те никога нито са ме търсили, нито са се интересували от мен. С роднините от майчина страна сме в постоянна връзка/освен с едната сестра на баба ми/ и се разбираме чудесно. С роднините на мъж ми поддържаме ежедневна връзка и сме много близки. Общо взето, като изключим семейството и близките на баща ми с всички останали се виждаме, събираме се, говорим си и се обичаме много.

# 24
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 089
Дали съм близка с роднините си?Да,много и то. Peace
На ден се чувам поне веднъж с 2-те ми баби,сестра ми и майка ми.С леля ми и братовчед ми се чувам на седмицата веднъж.Събираме се винаги,когато можем.Приятно ни е заедно.Имам най-готините роднини на света. Heart Eyes

# 25
  • out of space
  • Мнения: 8 573

Най-болно ми е, когато чета за братя/сестри в лоши отношения. Ясно е, че за да се стигне до там, е имало предистория. Просто не мога да приема, че след години децата ми няма даже да знаят телефонните си номера.  Confused

Как добре те разбирам! Уча от малки децата си да са заедно, да се подкрепят- ако ще и против мен да се съюзят. Няма да сме вечни аз и баща им на този свят и ще бъда най-щастлива ако се обичат, търсят и помагат един друг. Както са казали много вярно "брат брата не храни, но тежко му, който го няма"  Sad
Аз нямам ни брат, ни сестра и много страдам от факта. Тотално не разбирам описаното от теб положение- изпокарани братя и сестри, студени един към друг, чужди.
Ще се обърна в гроба ако така стане с моите деца. Един от най-големите ми страхове.

По темата, да, близки сме с голяма част от родата- моята и на съпругът. С родителите ми се чуваме всеки ден и се виждаме през ден. С родителите на мъжа ми поне веднъж месечно, с брат му и жена му си имаме приказка. Разни чичовци и лели- не, не ги харесвам.

# 26
  • Мнения: 60
Да, много!

И аз не си представям подобни отношения с брат ми (въпреки, че понякога много ме ядосва)... никога не бих го оставила, както и той мен  Heart Eyes

Сега ми предстои преместване (на друг континент) и ще ми е мъчно за тях, но ще гледам да ги изтегля при мен!

# 27
  • Мнения: 293
С тези,които харесвам съм близка, с останалите - никаква роднинска връзка не е в състояние да ме сближи.

# 28
  • Мнения: 2 401
Не, за бога!

# 29
  • Мнения: 1 175
Нямам много роднини, но тези дето ги имам си ги тача, въпреки че са ми много далеч. Само с баща ми и майка му съм в дипломатични отношения по необходимост... дълга история и драми, нямам търпение да ги загърбя някой ден и двамата, но не би. Не обичам фейсбук. С по-близките се чуваме по телефон/Скайп/имейл, и всеки път като си ходя до България минавам да се видя с всички. Тежи ми че нямам роднини тук, само сестра ми която се кани да заминава кой я знае къде и тя... ама какво да се прави, така се подредиха нещата.

Общи условия

Активация на акаунт