Къде блеете като ходите?

  • 5 085
  • 69
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 175
Като бях малка бях много срамежлива и винаги гледах надолу в краката си, до такава степен че започна да ме боли вратът  ooooh! Като пораснах и се поотраках си вдихнах погледа нагоре. Сега гледам напред и наоколо - сградите, дърветата, цветята, пейзажа, хората. Но много често докато ходя си мисля нещо и до такава степен потъвам в мислите си, че привключвам изцяло на автопилот, и когато имам промяна в маршрута но съм се замислила и не внимавам в картинката, по навик краката ме отвеждат по обичайния маршрут но забелязвам чак когато вече е късно  Laughing

# 16
  • Мнения: 4 304
Никога не гледам напред или надолу,а винаги по пътя и то номерата на колите. И такива сметки им правя,че не е за търпене.Веднага този номер,ако му добавим отпред ХХ става на еди кой ,ако пък отзад прибавим ХХ става на еди кой.И за какво?
Имам позната,която пък обича да гледа прането на хората.Наслаждава му се как е или не е подредено,според нейните си критерии.

# 17
  • София
  • Мнения: 1 735
В Сф си гледам предимно в краката за:
-дупка,в която може минимум токче да загубя или да си счупя крак
-за махната шахта-майка ми се преби в такава,а циганите съм ги проклетосала до н-то коляно
-за откъртена плочка под която има гьол с вода
Като отида в друг град зяпам по сгради,забележителности,ама и не ми се е случвало да се пребия някъде или накалям или нещо неприятно да ми се случи по тази причина.На планина се рея из облаците и зяпам на всички страни.
В хората рядко се заглеждам независимо къде се намирам.Единствено като се разхождаме из планините се поздравяваме с всички и там няма как да не забележиш човека срещу теб.

# 18
  • Мнения: 15 619
Гледам, ама виждам само в себе си, вървейки. Рядко отбелязвам нещо навън.

# 19
  • София
  • Мнения: 2 623
Рядко си гледам в краката /то за това съм такъв спънат кон  Mr. Green/.
Гледам на страни - в магазини, витрини, гледам хората /интересни са ми/.
Непрекъснато ги анализирам и странно, радвам се, когато видя някой,
който върви и се усмихва. За съжаление са голяма рядкост.
Масата е смръщена, замислена, тъжна.
Когато пък съм в някакво супер настроение, гледам в небето, слънцето,
дърветата, птиците.

# 20
  • Мнения: 373
Аз недовиждам, нося очила, но на вън не нося,..за да съм хубава  Laughing
Много ми е хубаво да се усамотявам, особено като запуша и ушите със слушалки.Нито виждам, нито чувам нервните и подтиснати хора около мен.Особено сутрин, всички са кисели, намусени..за какво да ги гледам?  Wink
С други думи и аз блея без посока  !

# 21
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Не блея.

# 22
  • Мнения: 170
Аз съм блейка! Често си мисля нещо мое си и така се вглъбявам, че на няколко пъти забравям да погледна в какъв цвят свети един от новопоставените светофари до нас, което хич не е добре, може би, защото е нов и още не мога да свикна да е там и честичко го подминавам без да обърна внимание. Блея по витрините, дори честичко се зазяпвам, та чак врата си ще изкривя, освен това, често хвърлям поглед в коя витрина как се отразява силуета ми и отчитам, че един път съм добре, втори път "д-то" ми стърчи Laughing и така....понякога забелязвам и хората, ама то така мимоходом, оф, имам навика да не забелязвам много, много препятствията по пътя си, стълби, дупки и това, разбира се също не е в  моя полза Whistling Laughing. И с една дума - като цяло съм доста разсеяна, често подминавам познати без да е умишлено, просто не съм ги видяла, а т.к. и съм леко късогледа, картинката се допълва чудесно ooooh!. Като цяло - гледам наляво, надясно, напред, но рядко в краката си... Laughing Whistling

# 23
  • Мнения: 8 999
Късогледа съм, но не нося очила. Затова гледам само близки обекти. Например къде ще е следващата ми крачка. По софийските улици това е жизнено важно - една секунда невнимание, може после да ти коства часове почистване /от лайна, от кал, от повръщано/ или дори цели дни с изкълчен глезен, навехнат палец.
Ако ходя по някоя широка и чиста улица, зяпам и витрините - кога, за да отбележа нещо интересно, кога, за да се насладя на собственото си отражение. Зяпам и хората, но за нещастие никога не мога да видя първа познатите си.
Ако някой би могъл да надникне в мислите ми, докато ходя по улиците, то би се ужасил от объркания словесния поток, който бълвам - коментирам всичко, което успея да видя.

# 24
  • 1st floor
  • Мнения: 9 767
Имам позната,която пък обича да гледа прането на хората.Наслаждава му се как е или не е подредено,според нейните си критерии.
И аз така!!  bowuu Има едно циганско семейство с три деца в отсрещния блок. Ейй, шапка й свалям на тая жена!!! Значи, няма такова простиране - всичко наредено по цветове и по големина на размерите на децата...Прането се прелива - от ляво започва бяло, после светло розово и на края стига до цикламено...Красота!!! Малко извън темата , но много обичам да гледам как пере пералнята Crazy Клякам пред нея в мокрото помещение и гледам как дрехите се въртят...Ако чуя , че някой идва - ставам веднагически , за да не ми се смеят...
А по улиците гледам хората първо в краката, с какво са обути...Знам почти всички марки и немарки... Sunglasses ...

# 25
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Аз блея по витрините.

# 26
  • Мнения: 230
Гледам небето......или сканирам настроения,като задействам копчето за пропускливост Mr. Green Задължително срещам усмихнати познати или приятели! Другите не ги забелязвам...
    А ако съм с децата виждам невидими нинджи,наблюдавам скйборд или паркур номера,как расте дървото,къде се рее птицата или просто отивам в съседното измерение Crazy

# 27
  • София
  • Мнения: 345
Същото- само надолу, за да не се спъна или нагазя нещо. Снега започна да се топи, трябва дори да увелича вниманието.

# 28
  • Мнения: 851
Гледам наоколо, ама не виждам. Разминавала съм се с майка си тамън няколко пъти. Тя тоже не ме виждаше и добре, че бяха околните та да ни светнат, че сме една до друга. Демек наследствено ми е. Странно в знаци не съм се блъскала, но в хора доста пъти. И сега като чета темата не мога да не се запитам, аджеба аз къде блея като ходя, наистина?

# 29
  • Мнения: 581
Блеенето винаги ми е струвало я цицина, я навехнат крак, нагазване в лайно, локва, пропадала съм и в канавка. Затова като вървя по софийските улици си гледам предимно в краката. Редовно подминавам познати, но безопасността преди всичко. Когато съм в друг град, се заглеждам по сградите.

Общи условия

Активация на акаунт